№ 16134
*** 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110156894 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на *** срещу Б. Н. А., с която са предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 3915,59 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ
се в ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.04.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането, 459,11 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.;
89,25 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и 17,09 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
15.02.2024 г., ведно със законната лихва датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 09.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.04.2024 г. по ч. гр. д. №
21480/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
Ищецът *** твърди, е налице облигационно отношение, възникнало между него
и ответницата Б. Н. А. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ****, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. Като не е
1
сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа,
че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на ТЕ в сградата се извършва от *** ***“ ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Б. Н. А. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете при твърдението, че липсва прозрачност относно
начина на начисляване на сумите за топлинна енергия, тъй като не е представена
изравнителната сметка за съответната година, а освен това няма данни тя да е
получена от нея или представител на етажната собственост. Оспорва доказателствената
стойност на представеното извлечение от сметка, тъй като е изходящт от ищеца частен
документ, удостоверяващ изгодни за него факти. Оспорва отчитането на топлинната
енергия да е извършено съгласно нормативната уредба, поради което счита, че
дяловото разпределение е неточно извършено. Счита, че системата за дялово
разпределение се прилага от ФДР, в случай че в имотите на потребителите, чиято
собственост общо възлиза на най-малко 90 % от отопляемия обем в сградата - етажна
собственост, са монтирани уреди за дялово разпределение или апартаментни
топломери, какъвто настоящият случай не е. Сочи, че 1/3 от радиаторите в сградата не
работят. Позовава се и на отделни клаузи от ОУ на ищеца, които цитира. Оспорва
наличието на валидно сключен договор с ФДР, тъй като съставеният протокол не
отговаря на законовите изисквания, поради което услугата дялово разпределение е
следвало да се извърши от ищеца, а не от *** ***“ ЕООД. Оспорва да са ангажирани
доказателства относно показанията на общия топломер и водомер в абонатната
станция за процесния период, както и относно наличието на проведени метрологични
проверки. Цитира множество разпоредби на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обосновавайки с тяхното приложение довода си за неточно
отчитане на топломерите и водомерите. Оспорва да е доказано въвеждането в
експлоатация на абонатната станция, както и отговаряла ли е тя на техническите
изисквания. Счита за редно да заплати единствено реално потребено количество
топлинна енергия. С тези съображения отправя искове за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка
на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил
конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за
доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия.
2
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на
клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. „битов клиент“ по смисъла на пар.
1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК /например
с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество/,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди – т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по
тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК.
Посоченото разрешение, дадено с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г.
на ВКС, ОСГК, е приложимо и в хипотезата на съсобствен имот, респ. при
съпритежание на вещното право на ползване върху имот, при която само един
съсобственик, респ. вещен ползвател /или някои от тях/ е сключил договор с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този топлоснабден имот. В такава хипотеза задължено лице за заплащане на
доставената в имота топлинна енергия е само този съсобственик, респ. съпритежател
на вещното право на ползване върху имота, който е сключил договор с
топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия за този имот.
Съсобственикът не се нуждае от договор с останалите съсобственици, за да ползва
изцяло съсобствения имот. Ако само той е сключил с топлопреносното предприятие
договор да доставка на топлинна енергия в съсобствения имот, същият дължи
заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия, без оглед на
конкретния му дял в съсобствеността върху имота.
От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че с договор за
продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 12.05.2006 г. ***, район
„*** представлявана от кмета на района, е продала на Б. Н. С. и Р. Н. С. следния
недвижим имот: апартамент № 21, находящ се *** ж. к. „*** *****
Видно от служебно изискана справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.,
поради развод през 2013 г. фамилното име на ответницата е променено от „С.“ на „А.“.
Видно от представените от ищеца доказателства, със заявление от 16.01.2020 г.
3
Б. Н. А. и Р. Н. С. са посочили пред дружеството-ищец, че част от задълженията им
към него са погасени по давност, а непогасените задължения ще изплатят със
споразумение за разсрочено плащане.
Установява се, че на същата дата, със заявление-декларация вх. № Г-
1128/16.01.2020 г. ответницата е отправила искане до *** партидата за топлоснабден
имот в *** ж. к. „*** ***** ап. 21, аб. № 242299, да бъде променена на нейно име.
Същата е посочила в декларацията, че е запозната, че дяловото разпределение на
отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия между отделните
имоти се извършва то фирма за дялово разпределение ***“ съгласно избор на ОС на
ЕС. Със заявлението ответницата е дала съгласие да получава електронни фактури за
посочения имот на предоставен от нея имейл адрес и се е отказала от получаването
фактури на хартиен носител.
Така отправеното от ответницата Б. Н. А. изявление до ищцовото дружество
представлява искане за открИ.е на индивидуална партида на нейно име за процесния
топлоснабден имот. Ищецът е приел искането на ответницата за сключване на договор
за продажба на топлинна енергия, обективирано в посоченото заявление-декларация,
като партидата за процесния имот е заведена само на името на ответницата и всички
документи за доставка на топлинна енергия са издавани на нейно име. С искането на
съсобственика за открИ.е на индивидуална партида за процесния имот и приемането
на това изявление от топлопреносното предприятие е уговорено нещо различно от чл.
153 ЗЕ.
С оглед на така установените по делото факти, следва да се приеме, че
единствен клиент на топлинна енергия за процесния имот в периода 01.05.2021 г. -
30.04.2023 г. е била ответницата Б. А. – обстоятелство, което ответната страна не
оспорва, видно от изявлението на процесуалния й представител в съдебно заседание на
13.03.2025 г.
Следва извод, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение за процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответницата дължи
заплащане на стойността на ползваната услуга.
Спорни са обстоятелствата относно доставката на топлинна енергия през
исковия период и нейното законосъобразно начисляване.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
Наредбата за топлоснабдяването.
В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По делото се установява, че етажната собственост на сграда с адрес: *** ж. к.
„*** бл. 540, вх. А, е взела решение за сключване на договор с *** ***“ ЕООД за
извършване на топлинно счетоводство и такъв договор е сключен. В тази връзка са
4
представени и приети протокол от проведено на 10.09.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици, на което е взето решение да се сключи договор с *** ***“
ЕООД за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ и е избран представител,
които да сключи договора от името на етажната собственост, договор №
4873/28.11.2002 г., сключен между ЕС, като възложител, и *** ***“ ЕООД, като
изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, и
договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между *** – възложител, и *** ***“ ЕООД -
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на последния договор ищецът е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в *** при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024 от 10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответника, че в сградата не следва да се
прилага система за дялово разпределение на топлинната енергия, както и
възражението относно действието на договора, сключен с фирмата за дялово
разпределение. Към датата на вземане на решението на Общото събрание - 2002 г. за
сключване на договора, материалното право предвижда исков ред за защита срещу
незаконосъобразните решения на общото събрание на етажните собственици (чл. 13
ПУРНЕС). Защита чрез възражение е недопустима. Данни за оспорване на тези
решения по исков ред, респективно за отмяна на решението на Общото събрание на
ЕС от 2002 г. за сключване на договор с *** ***“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение в етажната собственост, липсват. Следователно същото решение
обвързва всички етажни собственици, в т. ч. и ответника.
Видно от договора за възлагане на услугата топлинно счетоводство №
4873/28.11.2002 г., същият е сключен за срок от 3 години, като се удължава
автоматично с още една година, в случай че никоя от страните не го прекрати с
едномесечно писмено предизвестие. Същевременно по делото са представени
изготвените от третото лице- помагач изравнителни сметки за исковия период, като
липсват данни за прекратяване на договора, от което следва извод, че същият е
продължил действието си и през исковия период.
Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с
приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с
останалия доказателствен материал по делото.
От заключението на СТЕ се установява, че процесната сграда е обслужвана от
две абонатни станции, всяка с отделен топломер, показанията на които се сумират и се
разпределят за сградата, като се приспадат технологичните разходи на двете абонатни
станции за сметка на топлопреносното предприятие ***, съгласно действащата през
процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Вещото лице констатира, че разпределената енергия, която се заплаща от
потребителите, е описаната такава за етажната собственост в съобщения към
фактурите на ищеца и съответства на отчетената от общите топломери енергия след
приспадане на технологичните разходи. Дяловото разпределение е извършвано от ***
***“ ЕООД, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Разпределението на топлинна енергия за сградна инсталация е извършено съгласно
5
зависимост, описана в приложение към чл. 61 ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД- 04-1
от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на база пълния отопляем обем. Посочено е, че
топлинната енергия за отопление на имота в процесния период е начислена по реални
отчети на 6 броя радиатори с разпределител. По отношение на топлинната енергия за
БГВ в заключението е посочено, че същата е начислявана „на база“, но в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че е допуснало техническа грешка и всъщност
енергията за БГВ е начислена по данни от два редовно отчетени водомера, като тази
констатация на вещото лице съответства на представените от третото лице-помагач
протоколи за отчет, подписани от потребител.
Прогнозно начислената сума за топлинна енергия абоната за периода е 4261,90
лв., като изравнителната сума за периода е 339,97 лв. за получаване, тоест изчислената
стойност на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в
размер на 3921,93 лв., която сума е определена съгласно ЗЕ, Наредба № Е-РД- 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, Методика за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост и актуални цени на топлинната енергия за
периода.
Според констатациите на вещото лице измерването на потребеното количество
топлинна енергия през периода е извършено от общи топломери, по отношение на
които за процесния период е проведен контрол от лицензирани лаборатории, съгласно
Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Посочено е, че тестваните топломери са били технически изправни през процесния
период. Тези констатации се подкрепят от представените от ищеца протоколи за
метрологична проверка и подмяна на топломерите, както и от приложените към тях
свидетелства за проверка.
По отношение на възраженията на процесуалния представител на ответницата
касателно представените протоколи от 11.04.2019 г., следва да се посочи, че тези
протоколи са за метрологична проверка на топломерите, поради което в тях са
посочени като демонтирани и монтирани топломери с един и същи фабричен номер,
запечатани с различен № пломба. Видно от приложените свидетелства за проверка,
топломерите са били тествани в съответствие с нормативните изисквания относно
периодичността на проверките.
В обобщение, от заключението на СТЕ, включително и от уточненията на
вещото лице в съдебно заседание, се установява, че топлинната енергия е начислена
законосъобразно. Заключението е изготвено не само на база на едностранно съставени
от ищеца частни документи, но и въз основа на данните, предоставени от фирмата за
дялово разпределение, поради което съдът кредитира изцяло заключението при
формиране на фактическите си изводи относно реално доставената до имота топлинна
енергия и нейната стойност през исковия период.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, а стойността й е в размер на 3921,93 лв., като съобразно диспозитивното
начало (чл. 6 ГПК), искът се явява основателен за пълния предявен размер от 3915,59
лв.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
съдът намира следното:
В процесния период приложими към договорните отношения между страните са
били общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
6
клиенти в град София, в сила от 11.07.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от ОУ,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който
срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с
определен падеж (45-дневен срок) и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главниците по общите фактури, поради което дължи мораторна лихва за процесния
период от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г. в размер на 457,36 лв. изчислена от съда на
основание чл. 162 ГПК въз основа на заключението на СТЕ и с помощта на онлайн
лихвен калкулатор. С оглед на изложеното, искът за установяване дължимостта на
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за тази
сума и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 459,11 лв.
По отношение на вземането за стойност на услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от ОУ от 2016 г., дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, а съгласно ал. 2 на същата
разпоредба клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В чл. 36, ал. 1 от ОУ е
уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал въззивният съд
намира, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия е била реално
осъществена. От представените по делото писмени доказателства, ценени в
съвкупност с приетото по делото заключение на СТЕ, както и с представените от
третото лице-помагач изравнителни сметки, се установява, че дяловото разпределение
в процесната сграда през исковия периода се е извършвало от *** ***“ ЕООД -
дружество, регистрирано по смисъла на чл. 139а ЗЕ.
Поради това съдебният състав намира, че разпределението е извършено по
описания и отразен от вещото лице в съдебно-техническата експертиза начин, в
съответствие с приложимата нормативна уредба. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът дължи на ищеца цена на услугата дялово разпределение в размер на 89,25
лв., каквато е фактурираната й стойност.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение в общите условия на
топлоснабдителното дружество липсва предвиден срок за плащането й от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение
на задълженията за заплащане на цената за предоставената услуга за дялово
разпределение през процесния период, поради което следва да се приеме, че искът за
лихва върху стойността на тази услуга се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
7
Като законна последица, върху сумите за стойност на топлинна енергия и на
услугата дялово разпределение следва да се присъди и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
Съдът не следва да се произнася по заявеното в молба вх. № 184848/28.05.2025
г. на процесуалния представител на ответницата - извън срок по чл. 131 ГПК,
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като по силата на изричната
разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за
отговор се преклудира възможността на ответника да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни му към този момент факти, а общото правило
за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се
отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност (ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в размер на 139,20 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, като с оглед уважената част от исковете, следва да
му бъде присъдена сумата от 138,61 лв. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 120,99 лв., за депозит за СТЕ в размер на 280
лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на
100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 500,99 лв. С оглед уважената част от
исковете, следва да му бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на
498,88 лв.
В исковото производство ответницата е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 690 лева, платени изцяло в брой. С оглед отхвърлената
част от исковете в нейна полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2,90
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Н. А., ЕГН **********, дължи
на ***, ЕИК *** сумата 3915,59 лв., представляваща цена на топлинна енергия,
доставена до топлоснабден имот, находящ се в ****, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 09.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 457,36 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г., и сумата 89,25 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.04.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.04.2024 г. по ч. гр. д. № 21480/2024 г. по описа на
СРС, 79 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване дължимостта на мораторна
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
15.02.2024 г. за сумата над 457,36 лв. до пълния предявен размер от 459,11 лв., както и
за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 15.02.2024 г.в размер на 17,09 лв.
ОСЪЖДА Б. Н. А., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК *** на основание
8
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 138,61 лв. - разноски в заповедното производство, и
сумата от 498,88 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на Б. Н. А., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2,90 лв. - разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** ***“ ЕООД, ЕИК *** - трето
лице-помагач на страната на ищеца ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9