Решение по дело №2154/2018 на Районен съд - Плевен

 РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

18.10.2018 г.

гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2154 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от В.И.И., с ЕГН ********** ***38-004674/21.09.2017г. на Началника на сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя И. на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В депозираната до съда жалба моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващият орган  О.н.М. редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. С изпращане на административно-наказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без последствие и потвърждаване на наложеното наказание.  

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.09.2017 год. Около 10.40 часа в гр. Плевен, ул. *** жалбоподателят В.И.И. управлявал лек автомобил „БМВ 535 Д“ с рег. № ***, собственост на ***. Движейки се в гр. Плевен, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Плевен. При проверката било установено, че жалбоподателят управлява автомобила с без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за превозното средство за 2017 г. На мястото на проверката и в кръга на служебните си задължения, свидетелят Л.Х.Ц. съставил против жалбоподателя И. АУАН бл. № 0339805/12.09.2017 г. за нарушение по чл.683 ал.3 от КЗ, при участието на свидетеля В.С.В., който бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като същият не направил възражения при съставянето му. При тази фактология административно-наказващият орган преценил, че деянието извършено от жалбоподателя следва да бъде административно санкционирано, като издал НП № 17-0938-004674/21.09.2017 г., предмет на настоящата проверка. В обстоятелствената част е описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН и преценил, че И. е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ и му наложил глоба в размер на 400 лв.

В хода на съдебното следствие от разпита на свидетелката Л.Х.Ц. се установява, извършеното от жалбоподателя нарушение.

Съдът възприема, като обективно верни свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства – АУАН бл. №0339805/12.09.2017 г.; справка за собственост на МПС, справка за нарушител; копие на Заповед №316з-770/18.03.2016г. относно: оправомощаване на длъжностно лице от ОДМВР-Плевен да издава наказателни постановления по чл.638, ал.1 - ал.5 и чл.639 от КЗ;  копие на Полица ГО от „Лев инс“ АД; копие на сметка № Р005641846, № Р004500688; придружително писмо за връчване на наказателно постановление; образец от подпис; копие на разписка № 02000780656572.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът не констатира в хода на административно-наказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Налице е яснота относно административното нарушение, вменено на жалбоподателя, включително относно качеството, в което същият е наказан, а именно като лице, управлявало процесния автомобил.

Събраните по делото доказателства безспорно доказват, че към момента на проверката жалбоподателят И. е управлявал автомобила с рег. № ***, като в процесния случай се явява ползвател на МПС-то. Безспорно е установено, че към този момент същият не е имал валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното МПС. В случая доказателствата по делото са категорични, че жалбоподателят не е притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на нарушението, а именно 12.09.2017 г. 10.40 ч. Последното обстоятелство се потвърждава и при проверка в общодостъпния сайт на Гаранционен фонд, от който се установява, че застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила е била сключена след извършената полицейска проверка – същата е с валидност от 13.00 ч. на 12.09.2017 г. до 23.59 ч. на 12.09.2018 г. Причините поради които водачът е бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност” са без значение за съда, тъй като нарушението е на просто извършване. От субективна страна нарушението е осъществено умишлено, тъй като водачът на МПС-то е длъжен да следи дали същото има изрядни документи, след като го управлява. Фактическият състав за ангажиране на отговорността му се съдържа в самата норма на чл.638 ал.3 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв., като на жалбоподателят И. е наложена глоба именно в този размер на 400 лв. В случая доколкото е определен такъв размер, който е и фиксирания по чл.638 ал.3 от КЗ, не са налице основания за изменение на процесното наказателно постановление. Процесното нарушение не се отличава със степен на обществена опасност по-ниска в сравнение с тази на обикновени случаи на нарушения от същия вид. Отчитайки предишните нарушения на правилата за движение, които жалбоподателя има, видно от справка за нарушител/водач, съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Наказващия орган не се е мотивирал защо не е приложил посочената привилегия на закона, но отчитайки липсата и на обективни предпоставки за приложението й, съдът намира, че в случая не е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Съдът счита, че с така определената административна санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в чл.12 от ЗАНН.

Относно мястото на нарушението, същото е достатъчно индивидуализирано и от тук няма основание, за каквито и да е съмнения в тази насока, а за съставомерността на самото нарушение. Свидетелските показания кредитирани от съда, обосновават преки и категорични изводи относно обективният факт, че към момента на проверката, жалбоподателят не е имал действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна. Няма данни по делото, че същото МПС е било спряно от движение. Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна на нарушението - установени от показания на разпитания свидетел и писмените доказателства, същият правилно и законосъобразно е бил наказан, тъй като е нямал сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.

Санкционираното лице своевременно е било запознато със съдържанието на АУАН и е имал възможност да упражни правото си на защита, връчен му е бил препис, тоест били са изпълнени всички правила за законосъобразното начало на административно-наказателното производство. В настоящият случай е безспорно установено датата, мястото, обстоятелствата и извършването на административно нарушение, както и неговия субект.

На следващо място жалбоподателят в своята жалба излага твърдения и представя Образец от подпис, че положеният в наказателното постановление подпис не е негов. Съдът не изследва този въпрос, защото наказателното постановление е обжалвано в срок и на жалбоподателя е дадена възможност да защити правата си пред Районния съд по местоизвършване на нарушението.

Предвид изложеното, съдът приема обжалваното НП за законосъобразно, като правилно и обосновано, на съответното правно основание е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Наложеното административно наказание глоба в размер на 250лв. е правилно определено, свързано с приложимата за нарушението санкционна норма - чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, като е съобразено и по вида си, както и по размер, индивидуализирано в размер на минимума предвиден в закона.

         Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

        

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 17-0938-004674/21.09.2017г. на Началника на сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя В.И.И. на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

               

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: