Разпореждане по адм. дело №475/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е образувано по жалба от Т. Г. Т. от [населено място], срещу Заповед № 1105/08.07.2025 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50 м./9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, разположен в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] - вид собственост на имота – общинска частна, с начин на трайно ползване – за комплексно застрояване и в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], вид собственост на имота-частна, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване до 10 м.

Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона -основания по чл. 146, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Във връзка с горното излага съображения, че обектът, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед не представлява строеж по см. па ЗУТ. Категорията на строежа се явявал от съществено значение за материалноправната компетентност на административния орган, а в заповедта липсва каквото и да било твърдение относно категорията на т.нар. „строеж”,. Кметът на общината бил компетентен да издава заповеди за премахване на строежи само от четвърта, пета или шеста категория. Отделно това непосочването от административния орган на категорията на твърдения „строеж” затруднявала правото на защита на жалбоподателя и била самостоятелно основание за незаконосъобразността на заповедта.

В оспорения акт се сочело, че същият се издава на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и Констативен акт № 267/12.06.2025 година. Според административния орган, издал оспорената заповед, описаният в същата обект представлявал незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ-без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ . В заповедта било посочено също така, че описаният обект отговаря на понятието „преместваем обект” с оглед своето предназначение, тъй като служи за търговска или друга обслужваща дейност - чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, но не покрива характеристиките на преместваем обект в конструктивно отношение, съгласно §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.

Въвежда доводи, че обжалваната заповед противоречи на горепосочените материалноправни разпоредби от ЗУТ, респ. същите били неправилно приложени при издаването й от административния орган. Описаната в заповедта метална конструкция-навес нямала монолитна конструкция и не попадала в хипотезата на §.5, т. 38 от ДР на ЗУТ, т.е. процесният навес нямал характеристиките на строеж, нито се явявал постройка, трайно закрепена към терена и изменяща субстанцията или начина на ползване на земята, като освен това можело да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение.

Твърди, че описаният обект бил законен и не подлежал на премахване. За същия не се изисква разрешение за строеж нито се изисквали одобрени инвестиционни проекти. Разпореденият за премахване обект бил изпълнен в съответствие с допустимите към момента на поставянето му размери. В настоящата хипотеза се касаело за засенчващо, слънцезащитно съоръжение, което служело за защита от атмосферни влияния.

Оспорва посоченото в акта, че процесният обект е трайно закрепен върху бетонов фундамент с дебелина над 10 см, както и констатациите на органа, че жалбоподателят е извършил въпросния „строеж”.

Счита, че възлагане изпълнението на заповедта на неправилно определен адресат нарушава принципа на съразмерност по чл.6 АПК. В тази насока сочи Решение № 2543/2020 г. по адм.д.№ 7830/2019 г., ВАС, в което било прието, че: „Преценката за адресата на заповедта е върху компетентния орган, който може да посочи само едно или всички задължени лица, чиято отговорност е солидарна. На първо място обаче е извършителят на незаконния строеж, когато той е известен. ...” Цитира и Решение № 17400/2019 г. по адм.д.№ 6043/2019 г. на ВАС, съгласно което: „При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи и надлежния адресат, върху който пада задължението за премахване на незаконния строеж, т.е. извършителя или собственика. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Посоченото нарушение, обосновава и противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като в случая адресатът на заповедта не е извършител на незаконния строеж...”.

Счита, че при издаване на оспорената заповед не са изследвани обстоятелствата относно извършителя на строежа, в който смисъл излага недоумение, защо изобщо в оспорената заповедта фигурирало неговото име, тъй като не бил нито извършител на „строежа“, нито собственик на имота, в който е изграден, нито строител, нито възложител.

Сочи наличието на разминаване в описанието на „ строежа“ в констативния акт № 267/12.06.2025 г. и в оспорената заповед, в която било отразено, че е издадена въз основа на същия този констативен акт. В заповедта били „добавени“ характеристики на въпросния обект, които липсват в констативния акт-напр., че същият бил „трайно закрепен върху бетонов фундамент с дебелина над 10 см., който е облицован с дървена подова настилка тип „декинг“. Тези признаци били „добавени“ след подаденото от жалбоподателя възражение против констативния акт и според него не отговаряли на действителното фактическо положение, а били написани, за да „опровергаят „ възражението му.

В случая била налице ненадлежна индивидуализация на строежа, което била от съществено значение за изпълняемостта на процесната заповед.

Твърди, че административният орган е издал оспорения акт без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисквала разпоредбата на чл. 35 от АПК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 228 от ЗУТ. Не била извършена обективна оценка на обекта за премахване и дали наистина това е „незаконен строеж”, коя е категорията на строежа, дали той е нетърпим или търпим строеж, времето на изграждане на обекта, видът и състоянието му към момента на издаване на оспорената заповед и проверка за прилагане нормите на §16 от ПР на ЗУТ; §127, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ.

В случая органът се бил задоволил единствено да посочи в заповедта, че обектът е незаконен. Този извод следвало да бъде надлежно обоснован с посочване на съответните разпоредби, регламентиращи изискването за наличие на съответните строителни книжа, каквато обосновка не се откривала както в заповедта, така и в констативния акт.. Неяснотата на мотивите за издаване на оспорения акт се приравнявала на липса на мотиви и опорочавала заповедта в степен, влечаща отмяната й по аргумент от чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК.

Счита, че обжалваната заповед се явявала в пълно противоречие с целта на закона като е издадена в грубо нарушение на същия, без съобразяване с охранявания от закона интерес и права на собственост. Същата била издадена и при превратно упражняване на власт-като целта е различна, от целта на закона.

Моли съда да отмени Заповед № 1105/08.07.2025 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Метална конструкция-пергола“ с размери 5.50 м./9.00 м., с височина 3.00 м. към съществуващ търговски обект и 2.20 м. към ниската част, разположен в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] - вид собственост на имота – общинска частна, с начин на трайно ползване – за комплексно застрояване и в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], вид собственост на имота-частна, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване до 10 м. Претендира присъждането на деловодни разноски.

С оглед горното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: Т. Г. Т. от [населено място], в качеството на жалбодател и кмет на община Кърджали, в качеството на ответник по жалбата. Следва делото се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1, чл. 163, ал. 1 и ал. 2 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: Т. Г. Т. от [населено място], с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Т. Б.;

ОТВЕТНИК: Кмет на община Кърджали, с адрес на призоваване [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: няма.

ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото заверени копия от: Придружително писмо с изх. № 94-Ж-328-(1)/25.07.2025 г.; Заповед № 1105/08.07.2025 г., издадена от кмета на община Кърджали; Заповед № 474/03.04.2025 г., издадена от кмета на община Кърджали; Констативен протокол от 08.07.2025 г.; Възражение с вх. № 94-В4-17/30.06.2025 г.; Констативен акт № 267/12.06.2025 г. на работна група от общинска администрация Кърджали; Констативен протокол от 16.06.2025 г.

УКАЗВА на жалбоподателя Т. Г. Т. от [населено място], че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпят благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, че процесният обект представлява строеж по смисъла на ЗУТ, че същият е построен без необходимите строителни книжа и че извършител на строежа е Т. Г. Т. от [населено място].

УКАЗВА на ответника, че следва да представи по делото скици на ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], както и доказателства относно посочения в процесната заповед търговски обект с [идентификатор] по КККР на [населено място], включително данни за годината на построяването му, възложителя и строителя на обекта, строителна документация и др., ако разполага с такива.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2025 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.