М О
Т И В И
Обвинението срещу подс. Р.Т.Г., е по чл.
183, ал. ал. 1 НК за това, че в периода
02.12.2014г.-02.03.2015г., в гр.Стара Загора, след като е осъден с Решение
№71/11.07.2007г. по гр.д.№645/2007г. по описа на РС – Стара Загора, влязло в
законна сила на 25.09.2007г., да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Р.Р.Г.,
чрез нейната майка и законен представител Й.А.А., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно : 3 /три/
месечни вноски, всяка една в размер на 80лв., или всичко на обща стойност 240
лв.
Обвинението срещу подс. Р.Т.Г., е по чл.
183, ал. ал. 4 във вр. с ал. 1 НК за това, че в периода 03.03.2015г.-03.11.2015г.,
в гр.Стара Загора, след като е осъден с Решение №71/11.07.2007г. по
гр.д.№645/2007г. по описа на РС – Стара Загора, влязло в законна сила на
25.09.2007г., да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Р.Р.Г., чрез
нейната майка и законен представител Й.А.А., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно : 8 /осем/
месечни вноски, всяка една в размер на 80лв., или всичко на обща стойност 640
лв., като деянието е извършено повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимият в
с.з. се признава за виновен.Защитникът му – адв. Л. - пледира за налагане на
минимално наказание.
Представителят на Районна прокуратура град Стара Загора в с.з. поддържа
обвинението.
Съдебното
следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 НПК – съкратено съдебно
следствие.
От направеното
самопризнание на подсъдимия и събраните на досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетелите, писмени, експертното заключение
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното
:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подс. Р. Г. и свид.Й.А. сключили граждански брак на
07.10.2004г. На 23.01.2005г. се родила дъщеря им – Р.Р.Г..
С Решение №71/11.07.2007г. по
гр.д.№645/2007г. по описа на РС – Стара Загора, гражданският брак между подсъдимия
и свидетелката А.-Г. бил прекратен. Упражняването на родителските права по
отношение на детето Р.Р.Г. било предоставено на майката Й.А.А.-Г.. Подс. Р.Г.
бил осъден да заплаща на малолетното си дете Р.Р.Г. чрез неговата майка и
законна представителка Й.А.А.-Г. ежемесечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Въпреки задължението да изплаща месечна
издръжка ходсъдимият не се интересувал от детето си и не плащал редовно издръжка, което принудило
майката – свид. Й.А.А., да подаде нова жалба до прокуратурата.
За периода
02.12.2014г.-02.03.2015г./преди влизане в сила на присъда №13/16.02.2015г. по
НОХД №73/2015г. по описа на РС – Казанлък / подс.Г. не е заплатил на
малолетното си дете Р.Р.Г. три месечни вноски по 80лв. всяка, т.е. общо 240лв.
За периода 03.03.2015г.-03.11.2015г./от влизане в сила на присъда
№13/16.02.2015г. по НОХД №73/2015г. по описа на РС – Казанлък/ подс.Г. не е
заплатил на малолетното си дете Р.Р.Г. осем месечни вноски по 80лв. всяка, т.е.
общо 640лв.
До
приключване на съдебното следствие подсъдимият не е изпълнил задължението си.
Описаната
фактическа обстановка, която съответства на изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт
се установява от направените самопризнания на подсъдимия в с.з., които
кореспондират с доказателствата събрани на ДП и установени с доказателствени
средства - показанията на св. Й.А., СР по ГД № 645/07 г. на РС град Стара
Загора, препис от акт за раждане.
Имайки предвид установената в хода на
съдебното следствие по безспорен начин фактическа обстановка съдът намира, че
подс. Р. Г. е осъществил от обективна и субективна страна при условията на
релна еднородна съвкупност съставите на
чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК и чл. 183, ал. 1 НК.
ПО ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ.
Подсъдимият
Г. с влязъл в законна сила съдебен акт е бил осъден да издържа свой низходящ –
дъщеря.
Чрез бездействие в продължение на повече от два месеца
/ преди влизане в
сила на осъдителната присъда по НОХД за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК/ подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние – не е изпълнил задължението си да издържа свой низходящ в размер на
повече от две месечни вноски. Задължението за активно действие на подсъдимия е произтичало от съдебните актове по Гр. Д. и нормата на чл. 82, ал. 1 СК.
Чрез бездействие в продължение на повече от два месеца
/ след влизане в
сила на присъдата по НОХД за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК / подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние – не е изпълнил задължението си да издържа свой низходящ в размер на
повече от две месечни вноски. Задължението за активно действие на подсъдимия е произтичало от съдебните актове по Гр. Д. и нормата на чл. 82, ал. 1 СК.
Видно от свидетелството за съдимост подс. Г.
е осъждан с Присъда №13/16.02.2015г. по
НОХД №73/2015г. по описа на РС – Казанлък и е бил признат за виновен и на
основание чл.183, ал.1 от НК е бил осъден на „Пробация” със следните
пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем
месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от седем месеца. Присъдата на 03.03.2015г. е
влязла в законна сила.От изпълнението на наказанието му не е изминал срока по
чл. 30 НК от пет години, поради което деянието му се явява повторно по смисъла на чл. 28 НК и
същото следва да се квалифицира по чл. 183, ал. 4 НК..
Следователно осъществени са две отделни продължени престъпления /
престъпления които траят непрекъснато – чл. 80, ал. 3 НК / извършени при
условията на реална еднородна съвкупност.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия / бездействия/
на подс. Г. следва извода, че е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им. Знаел е, че е осъден с влязъл в сила съдебен
акт да издържа своята дъщеря / низходяща/, но въпреки това съзнателно и
целенасочено чрез бездействия не е изпълнявал задълженията си.
Имайки
предвид изложените мотиви и на основание чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК и
чл. 183, ал. 1 НК съдът намира , че подс. Г. следва да бъде признат за виновен
и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 183, ал. 4 НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – критичното отношение към извършеното деяние, ниските доходи
станали и мотив за извършване на престъплението,здравословното състояние, а
като отегчаващи –продължителния период от време през който не е заплащал
дължимата издръжка.
Следователно на подсъдимия
следва да се наложи наказание по по-тежката алтернатива при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – девет
месеца лишаване от свобода и обществено порицание, което да се изпълни чрез
прочитане на присъдата по месторабота.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл.
370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във
вр. с чл. 58 А, ал. 1 от НК съдът няма алтернатива и определеното наказание в
размер на 9 месеца лишаване от свобода следва да се намали с една трета и да се
определи за изтърпяване наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода.
Съдът
намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко за
поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно , а на
основание чл. 66, ал. 1 НК да отложи за срок от ТРИ години.
За
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства –ниските доходи станали и мотив за извършване на престъплението,здравословното
състояние, критичното отношение към извършеното деяние, а като отегчаващи –продължителния период от
време през който не е заплащал дължимата издръжка.
Следователно на подсъдимия следва да
се наложи наказание по по-тежката алтернатива при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – шест месеца лишаване от
свобода.
Съдебното следствие е проведено по реда на
чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно следствие/ и на
основание чл. 372, ал. 2 във вр. с чл. 58 А, ал. 1 от НК съдът няма алтернатива
и определеното наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода следва да се
намали с една трета и да се определи за изтърпяване наказание в размер на 4
месеца лишаване от свобода.
Съдът
намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко за
поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно , а на
основание чл. 66, ал. 1 НК да отложи за срок от ТРИ години.
На
основание чл. 23, ал. 1 НК наложените наказания следва да се кумулират и да се
определи едно общо наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, чието
изпъленние на основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за срок от ТРИ години, а
на основание чл. 23, ал. 2 НК следва да се присъедини наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по месторабота.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
Няма
разноски по делото.
Причини – Ниска правна култура.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :