Решение по дело №69/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-13 05.03.2019 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд пети въззивен граждански състав

на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА

МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА

секретар Ани Цветанова,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 69 по описа за 2019 година ,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „СЕРЕС“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ № 16, представлявано от изпълнителния директор С. И. С, чрез процесуален представител юрисконсулт Орманова, срещу решение № 201 / 07.11.2018 год. по гр.д. № 518 / 2018 год. по описа на Несебърския районен съд, с което са отхвърлени предявените от „СЕРЕС“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ № 16, представлявано от изпълнителния директор С. И. С. против В.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н., обл.Б., кв.“Ч.“ № ***Б, ет.*, ап.**, искове с правно основание чл.232, ал.2, вр. с чл.228 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3940,18 лева /три хиляди деветстотин и четиридесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща годишно наемно плащане за стопанската 2014/2015г. за наетият имот с обща площ от 82,465 дка, находящ се в землището на с.Денница и с.Оман, общ.Болярово, съгласно анекс от 28.11.2011г. към договор за наем на земеделски земи от 19.02.2009г., както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава общо в размер на 1054,40 лева /хиляда и петдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, за периода от настъпване на падежа – 02.10.2015г. до датата преди подаването на исковата молба – 21.05.2018 г., както и за заплащане на законната лихва върху претендираната главница от момента на предявяването на иска – 23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на преклудирани възражения на ответницата, направени в първото по делото заседание, при неподаден писмен отговор в дадения срок, но въпреки това съдът е дал указания за необходимостта да се представят доказателства. Твърди се, че процесуалните действия на съда са в противоречие със задължителната съдебна практика – т.4 от ТР№1/09.12.2013 год. по т.д.№1/2012 год. на ОСГТК на ВКС, както и с практика постановена по реда на чл.290 от ГПК. Твърди се също, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.301 от ТЗ, която в случая не следва да се прилага, тъй като ответницата не е търговец, а отношенията между страните се уреждат по ЗЗД. Твърди се, че дори да е имало оттегляне на пълномощно от ответницата, то ищецът не е бил уведомен за това, поради което оттеглянето му е непротивопоставимо. Твърди се, че дори при неподписан анекс е налице хипотезата на чл.236 от ЗЗД, поради което наемна цена се дължи от ответницата за процесния период. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявените искове и за присъждане на съдебните разноски.

В дадения срок не е постъпил отговор от насрещната страна В.М.Г..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Несебърският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл.228, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Несебърският районен съд е сезиран от ищеца „Серес“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ № 16, представлявано от изпълнителния директор С. И. С. , чрез процесуален представител – ю.к. Христова срещу ответницата В.М.Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Н., обл.Б., кв.“Ч.“ № ***Б, ет.*, ап.**, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3940,18 лв. представляваща наемна цена по договор за наем на земеделски земи от 19.02.2009 год. и анекс към него от 28.11.2011 год., за стопанската 2014/2015г. за имоти с обща площ от 82,465 дка, находящи се в землището на с.Денница и с.Оман, общ.Болярово, както и сумата от 1054,40 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от настъпване на падежа – 02.10.2015г. до датата преди подаването на исковата молба – 21.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяването на иска – 23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е изправна страна по сключения с ответницата договор за наем, но за процесната стопанска година тя не е извършила плащане на договорената наемна цена. Ищецът поддържа предявените искове, моли същите да бъдат уважени, ангажира доказателства, моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата не е подала в срок отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание тя оспорва исковете, счита, че не дължи претендираните суми, тъй като представения по делото анекс не е подписан от нея, а от неин представител по пълномощие, което е оттеглено през 2016 год. Излага твърдения, че пълномощникът П. В., който е в съдружие с нейната **** Д. Д., не я е уведомил за сключване на анекса, като не тя, а съдружниците е трябвало да заплатят наема. Твърди, че е разбрала , че наема за 2014/2015 год. не е платен с получаването на исковата молба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на представения по делото договор за наем на земеделски земи от 19.02.2009 год., вписан в АВ, СП-Елхово на 23.02.2009 год. и анекс към него сключен на 28.11.2018 год., вписан в АВ,СП-Елхово на 05.12.2011 год. съдът намира за установени твърденията на ищеца, че той в качеството му на наемодател е предоставил на ответницата в качеството и на наемател подробно описани в договора и анекса земделески земи с обща площ 82, 465 дка., разпределени както следва : 51, 202 дка. в землището на с.Денница и 31,263 дка. в землището на с.Оман. Съгласно представени по делото нотариални актове процесните земеделски земи са собствени на ищцовото дружество.

Уговорено е ползване на процесните ниви от наемателя като обработваема земя, както и задължение от негова страна за заплащане на наемна цена, платима най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Съгласно първоначално сключения договор срокът на наемното правоотношение е 5 стопански години, считано от 01.10.2008 год. до 30.09.2013 год. Съгласно анекса към договора срокът на договора е продължен до 01.10.2015 год. включително, при запазване на останалите условия. Съгласно чл.6 от договора, вр.чл.9 от договора за стопанската 2014/2015 год. дължимата наемна цена от 3940,18 лева е следвало да бъде платена до 02.10.2015 год. /разпоредбата на пар.2, т.3 от ДР на ЗАЗ сочи, че стопанската година е от 01.10 м. на текущата година до 01.10 м.следващата/.

Ответницата не оспорва сключването на договора през 2009 год., предаването на земите от страна на наемодателя и обстоятелството, че до изтичане на стопанската 2013/2014 год. е заплащан наем по наемното правоотношение, но твърди, че сключеният на 28.11.2011 год. анекс не я обвързва за заплащане на наемна цена за стопанската 2014/2015 год., тъй като лицето което я е представлявало и е подписало анекса от нейно име П. Г. В. ЕГН ********** е действал извън пълномощията дадени му с описаното в анекса пълномощно и не е имал представителна власт за сключването на анекса.

Възраженията на ответницата са направени след изтичане на срока за отговор, в проведеното открито съдебно заседание, поради което първият въпрос поставен за разглеждане е дали предвид разпоредбата на чл.133 от ГПК, която предвижда преклузия за възраженията на ответника срещу иска ако те не са направени с отговора, съдът е длъжен да ги зачете и да ги обсъди.

С Решение № 83 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев е прието, че ответникът е длъжен да посочи всичките си възражения в отговора на исковата молба и ако не го стори, губи съобразно чл. 133 от ГПК правото да ги повдигне по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

От друга страна с Решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова е прието, че неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

Тъй като оспорването на иска и обстоятелствата на които той се основава, може да стане само с възражения направени от ответника, на практика с второто цитирано по-горе решение се предоставя възможност на ответника да прави възражения по основателността на иска и след изтичане на срока за отговор. Като по-благоприятно, при зачитане на приетото по второто цитирано решение на ВКС, настоящият съд намира, че следва да се произнесе по направените след изтичане на срока за отговор от ответницата възражения срещу основателността на иска.

Настоящият съд намира, че дори да бъде прието за допустимо разглеждането на възражението на ответницата относно липсата на представителна власт на представителя, който е сключил анекса от нейно име, това не я освобождава от задължението да докаже възражението си. Ответницата не оспорва, че е упълномощила П. Г. В. с посоченото в анекса пълномощно, а оспорва само обема на представителна власт. Доколкото всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, настоящият съд намира възраженията на ответницата за недоказани, тъй като тя не е представила пред съда доказателства, че представителят в описаното в анекса пълномощно, а именно – пълномощно № 9494/22.11.2011 год. на нотариус № 483 , гр. Повдив е действал без представителна власт. По делото ответницата е представила справка – удостоверение относно съдържанието на пълномощни, с които е упълномощила друго лице - Д. Д. Тези пълномощни освен че касаят друго лице, са дадени през 2014 год. – т.е. три години след сключване на процесния анекс, поради което справката е несъотносима и не се взема предвид от настоящия съд. По твърдение на ответницата направено в открито съдебно заседание, оттеглянето на пълномощията на посочения неин представител П. Г. В. по пълномощното цитирано в анекса е направено през 2016 год. – т.е. след подписването на анекса и след изтичане на срока на договора.

Предвид горното съдът намира, че в отношенията с ищеца, представителят П. Г. В. редовно е представлявал ответницата, съгласно описаното в анекса пълномощно - № 9494/22.11.2011 год. на нотариус № 483, гр. Повдив, поради което последиците от подписания анекс, включително задължението за заплащане на наемна цена в уговорения срок са възникнали в правната сфера на ответницата. Този извод на съда е изцяло в съответствие с изявленията на ответницата направени в съдебно заседание, от които става ясно, че тя е знаела за сключения анекс, знаела е, че съдружниците П. В. и Д. Д. /нейна ****/ от нейно име заплащат наем на ищеца за процесните зем.земи, но не е знаела, че не са заплатили наем за стопанската 2014/2015 год. Това сочи, че до края на стопанската 2013/2014 год. ответницата по никакъв начин не се е противопоставяла на извършвани от нейно име действия по изпълнение на договора и анекса и не е оспорвала неговата валидност. Дадените обясненият от ответницата за вътрешните отношения между нея и лицата П. В. и Д. Д. са изцяло несъотносими към предмета на спора и съдът не ги обсъжда. В случая важно е обстоятелството, че ответницата не отрича, че не е извършила плащане на дължимата наемна цена за стопанската 2014/2015 год. в полза на ищеца, което сочи че са доказани твърденията на ищеца за неизпълнение на нейното договорно задължение да плати на падежа уговорената наемна цена.

На базата на изложеното по-горе и на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.228, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, съдът приема предявения иск за главница от 3940,18 лв. – дължима наемна цена, за доказан по основание и размер, поради което намира, че същият следва да бъде уважен, като върху претендираната главница се присъди и законна лихва считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Последица от уважаване на главния иск е уважаването на акцесорния иск по чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.10.2015 год. до 21.05.2018 год. в размер на 1054,40 лв.

Като е стигнал до различни правни изводи Несебърският районен съд е постановил неправилно решение-постановено в противоречие с обстоятелствата по делото и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено от настоящия съд, а спорът следва да бъде решен по същество с уважаване на предявените искове.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца – въззивник следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 516,8 лв. от които по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определено от съда по чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в съответствие с правната и фактическа сложност на делото. Останалите разноски са за заплатени държавни такси. Разноските следва да се възложат в тежест на ответницата – въззиваема.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 201 / 07.11.2018 год. по гр.д. № 518 / 2018 год. по описа на Несебърския районен съд.

ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н., обл.Б., кв.“Ч.“ № ***Б, ет.*, ап.**, да заплати на „СЕРЕС“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ № 16, представлявано от изпълнителния директор С. И. С., по иск с правно основание чл.79 , ал.1 от ЗЗД, вр. чл.232, ал.2, вр. с чл.228 от ЗЗД, сумата от 3940,18 лева /три хиляди деветстотин и четиридесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща годишна наемна цена за стопанската 2014/2015г. за наети земеделски земи с обща площ от 82,465 дка, находящи се в землището на с.Денница и с.Оман, общ.Болярово, съгласно договор за наем на земеделски земи от 19.02.2009г. и анекс от 28.11.2011г. към договора, ведно със законната лихва върху претендираната главница от момента на предявяването на иска – 23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	5 март 2019 г. (в сила от 5 март 2019 г.)
Съдия:	Калина Стоянова Пенева

Дело:	20192100500069
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	17 януари 2019 г.

Решение по дело №69/2019 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта