О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 1664 23.02.2015 г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и трети февруари
две хиляди и петнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Мутафчиев
гр. дело
№ 183 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, против П.Г.Т., ЕГН – **********,***.
Исковото производство е за установяване на
дължимост от ответника на ищеца на сумата, оспорена в производството по ч. гр.
дело № 8185/2014 г. по описа на БРС, а именно 530,49 лева главница,
представляваща неизплатени изискуеми задължения по партида с абонатен номер
934403 за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода
25.09.2012 г. до 25.09.2014 г., с отчетен период по фактури от 11.08.2012 г. до
18.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението – 20.11.2014 г. до окончателното й изплащане.
С разпореждане на съда от 19.01.2015 г. препис от
исковата молба е изпратен за отговор на ответника, който в същия срок депозира молба,
с която посочва, че оттегля възражението си по чл.414 от ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 8185/2014 г. по описа на БРС и моли съда
да приложи разпоредбата на чл.416 от ГПК и да прекрати настоящото производство.
Съдът,
след като се запозна с делото и молбата на ответника, намира следното:
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск по
чл.422 от ГПК са налице до момента на оттегляне на възражението. При предявен
установителен иск по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК (както е в настоящия случай) оттеглянето на
възражението правилно е депозирано
пред настоящия съд, който следва да прекрати производството, защото същото вече
е безпредметно.
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2, вр.
ал.1 от ГПК ищцовото дружество има право на разноски и такова искане е
направено с исковата молба. Това е така, защото ответникът е отказал да плати доброволно
задължението си по заповедта за изпълнение и с това е причинил предявяване на
иска, поради което оттеглянето на възражението по чл. 414 от ГПК (по същество
признаването на вземането на ищцовото дружество) не го освобождава от разноски.
Ищецът е платил държавна такса в размер на 25 лева за завеждане на иска и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По аргумент от т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящият съд не следва да се произнася по
разноските в заповедното производство, защото с оттегляне на възражението
заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 416, ал.1
от ГПК Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело
№ 183 по
описа на Бургаския районен съд за 2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2, вр. ал.1 от ГПК П.Г.Т.,
ЕГН – **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК –
*********, сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:С.М.
ДЕЛОВОДИТЕЛ: Св.В.
Вярно с оригинала!