Определение по дело №3102/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано по жалба от „Виница СТС“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Заповед № 18-12031-13/13.11.2024 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, с която на основание чл. 99, т. 1, вр. чл. 102, ал. 2 от АПК е отменено извършеното изменение на КККР за отразяване на сграда с идентификатор 10135.2575.1277.1 и самостоятелни обекти в сградата с идентификатори от 10135.2575.1277.1.1 до 10135.2575.1277.1.16 и са отменени издадените схеми на СОС.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена въз основа на невлязла в сила заповед на главния архитект на район „Приморски“, която е обжалвана и не е породила предвидените в нея последици. Посочено е още, че сградата е построена до степен „груб строеж“, поради което е подлежала на нанасяне в кадастралната карта, независимо от спазване на изискванията на проекта и законността й, както и че в обжалваната заповед няма констатации, че сградата не съществува или че няма оградни стени или покрив. Твърди се, че отмяната на издадените схеми е извън компетентността на началника на СГКК, предвид качеството им на удостоверителни документи. Направено е искане за отмяна на заповедта.

С жалбата е съединена жалба за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Жалбоподателят твърди, че допуснатото предварително изпълнение е незаконосъобразно, тъй като не са налице основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Посочва, че в същото време се накърнява правото на собственост на жалбоподателя, в което се е преобразувало след завършване на сградата отстъпеното в негова полза право на строеж. Прави искане съдът да отмени допуснатото предварително изпълнение и да разпореди на административния орган да възстанови съществувалото преди изпълнението положение.

След запознаване с твърденията в жалбата за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на обжалвания акт, съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на обжалваната заповед, в срока по чл. 60, ал. 5 от АПК., но е недопустима поради липса на предмет.

Предмет на обжалване в основното производство е административен акт с правно основание чл. 99, т. 1, вр. чл. 102, ал. 2 от АПК, а именно заповед за възобновяване на административното производство по подадено от дружеството Заявление вх. № 01-356049/28.06.2024 г. за нанасяне на настъпили промени в КККР, завършило с нанасяне по реда на чл. 53а, т. 3 от ЗКИР в КККР на сграда с идентификатор 10135.2575.1277.1 и самостоятелни обекти в нея, както и на административното производство по подадени от дружеството заявления за издаване на схеми на СОС вх. № 01-356049/28.06.2024 г., вх. № 01-523199/25.09.2024 г., вх. № 01-536172/02.10.2024 г., вх. № 01-552805/09.10.2024 г., вх. № 01-556812/11.10.2024 г. и вх. № 01-567813/17.10.2024 г.

В обжалваната заповед е обективирано разпореждане да бъдат заличени от КККР сградата с идентификатор 10135.2575.1277.1 и самостоятелните обекти на собственост в нея с идентификатори от 10135.2575.1277.1.1 до 10135.2575.1277.1.16, за което да бъде съставен протокол от датата на заличаване.

Липсва обаче разпореждане за предварително изпълнение на заповедта преди влизането й в сила.

Действително от Протокол от 13.11.2024 г., представен в административната преписка, се установява, че в изпълнение на заповедта са заличени посочените идентификатори на сградата и самостоятелните обекти на собственост, като КККР са възстановени към датата преди изменението по Заявление вх. № 01-356049/28.06.2024 г.

Въпреки това, заличаването не е извършено по силата на обективирано разпореждане за предварително изпълнение. Тъй като по естеството си разпореждането за предварително изпълнение не е индивидуален административен акт, в закона не е предвидена и хипотеза на мълчаливо разпореждане за предварително изпълнение като годен за обжалване акт.

Освен това следва да се отбележи, че с обжалваната заповед е възобновено производство, в което на основание чл. 53а, т. 3 от ЗКИР - без издаване на нарочна заповед - в КККР са нанесени сграда и СОС в нея. Това изменение представлява изразено чрез действие волеизявление на административния орган, което има характер на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Изменението е обективирано като материален резултат от действието, което е самият акт, а не представлява предварително изпълнение на акта. Доколкото възобновяването на производството по заявленията за нанасяне на сградата и СОС в нея води до поставяне отново за решаване пред органа на въпроса за наличие на предпоставките за нанасянето, възстановяването на КККР в положението преди нанасянето не представлява предварително изпълнение, а е пряк ефект от възобновяването, като законосъобразността му е функция от законосъобразността на заповедта за възобновяване.

Ето защо искането за отмяна на разпореждане за предварително изпълнение следва да се остави без разглеждане поради липса на предмет.

По гореизложените съображения, съдът

Оставя без разглеждане жалбата на „Виница СТС“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед № 18-12031-13/13.11.2024 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.