Определение по дело №733/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба, подадена от С. Л. А. [ЕГН] и Й. Б. А. [ЕГН] и двамата от [населено място], чрез представител по пълномощие адв.Б. Д.-ВАК, срещу мълчалив отказ на Кмета на община Варна по Заявление вх.№ АУ006930ВН/20.01.2025г. за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка за ПИ с [идентификатор] по плана на [населено място] район „М.“, СО „С.“ с площ от 421 кв.м.

С влязло в сила Определение №5024/09.05.2025 г. по адм. д. №733/2025 г. на АдмС-Варна е оставена без разглеждане жалбата на Й. А., съответно производството е прекратено в тази част.

В жалбата се твърди, че с липсата на произнасяне в законоустановения срок е формиран мълчалив отказ. Иска се да бъде отменен мълчаливия отказ на Кмета на община Варна като незаконосъобразен и да бъде задължен органът да извърши административна услуга – заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка по Заявление рег. № АУ006930ВН/20.01.2025 г., като административната преписка да бъде върната на ответника по жалбата за извършването на административната услуга. Жалбоподателят твърди, че Община Варна не е собственик на процесния имот като се позовава на Заповед №РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, и Заповед №18-8900/23.11.2007 г. на Началника на СГКК Варна. Сочи, че искането за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка представлява административна услуга по смисъла на чл.21, ал.2 и ал.3 от АПК, която се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът с акт за общинска собственост или не. Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или да откаже издаването на удостоверението и извършването на заверката на молба-декларация при положение, че административното производство е инициирано от лице с доказан правен интерес от издаването на документа. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът- Кметът на община Варна, чрез гл. юрисконсулт Р. С. депозира молба с.д.№ 10151/17.06.2025г., с която изразява становище за недопустимост на оспорването, и представя Удостоверение рег. №АУ006930ВН_019ВН/04.06.2025 г. от Кмета на община Варна, издадено по подаденото от жалбоподателя [населено място], заявление. Отправено е искане за прекратяване на производството, поради отпаднал правен интерес и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира следното от фактическа страна:

Със заявление рег. № АУ006930ВН/20.01.2025 г., подадено от С. Л. А. е бил сезиран Кметът на община Варна с искане за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот в [населено място], СО „С.“ с идентификатор №10135.3505.1122, с площ 421 кв.м., има ли съставен акт за общинска собственост.

По това искане е налице произнасяне на 04.06.2025 г., като е издадено от Кмета на община Варна удостоверение рег. № АУ006930ВН_019ВН/04.06.2025 г., в което е отразено, че за посочения в молба-декларация от С. А. имот, представляващ ПИ с идентификатор №10135.3505.1122, няма данни за съставени Акт за държавна собственост до 01.06.1996 г. и Акт за общинска собственост. Посочено е, че не са налични данни за извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСЗНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., съгласно писмо рег. №АУ 006930ВН_017ВН/04.03.2025 г. За началото на административното производство било извършено уведомяване на заинтересованите страни, като е постъпило Възражение от 06.03.2025 г. от Д. Х. Х., лично за себе си и като пълномощник на А. Х. Д. и В. С. Б., срещу заявлението за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка. Изложено е от Д. Х. и В. Б., че [имот номер] е обособен като такъв през 2017 г. и не може да се придобие от молителите по заявление от 20.01.2025 г. чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК.

При така описаната фактическа обстановка, по допустимостта на производство съдът приема следното:

Наличието на правен интерес по обжалване на административните актове е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. Няма спор, че при подаване на жалбата на същата дата такъв интерес е бил налице за жалбоподателя, но с издаването на Удостоверение рег. №АУ006930ВН_0019ВН/04.06.2025 г. от Кмета на община Варна, искането му е удовлетворено, постигнат е положителният резултат, към който се е стремял, отстранени са неблагоприятните последици, които биха го увредили. В този смисъл, макар и със забавяне исканият индивидуален административен акт е издаден. При това фактическо установяване, съдът приема, че в хода на съдебното производство е отпаднал правният интерес на жалбоподателя да оспорва обжалвания административен акт - мълчалив отказ на Кмета на община Варна относно заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка по заявление рег. № АУ006930ВН/20.01.2025г.

Жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати на основание разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК.

На основание чл. 143, ал. 2 от АПК, съдът намира за основателно, своевременно направеното и доказано по размер и основание искане на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 1010. 00 (хиляда и десет) лева, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Съдът намира, че такива следва да се присъдят, тъй като ответникът не се е произнесъл в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, респективно с поведението си е дал повод за завеждане на делото. При определяне на размера на присъдената сума за адвокатско възнаграждение съдът приема, че възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2024 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. Ето защо претендираното от жалбоподателя възнаграждение е в съответствие с предвидения в Наредба № 1/2024 г. законоустановен минимум. Договорът за правна защита и съдействие Серия В №176578 е от 07.03.2025 г., а издаденото удостоверение е от 04.06.2025г., тоест възнаграждението е получено в хода на неприключилото административно производство и за целите на съдебното производство именно поради бездействието на ответника да се произнесе в законоустановения срок и да извърши услугата. Претендираните разноски в размер на 10 лв. за внесена държавна такса за Й. Б. А., не следва да се присъждат, защото с Определение №5024/09.05.2025 г. по адм. д. №733/2025 г. на АдмС-Варна е оставена без разглеждане жалбата на А. и производството е прекратено в тази част.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от С. Л. А. [ЕГН], срещу мълчалив отказ на Кмета на община Варна по Заявление вх.№ АУ006930ВН/20.01.2025г. за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка за ПИ с [идентификатор] по плана на [населено място] район „М.“, СО „С.“ с площ от 421 кв.м.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 733 по описа за 2025 година на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С. Л. А. [ЕГН], сумата от 1010. 00 (хиляда и десет) лева, представляваща сторени по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба в седемдневен срок от връчване на съобщението пред Върховен административен съд.

За постановеното определение, страните да бъдат уведомени по телефона.