№ 10
гр. П., 04.0***024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 2023***0***711
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е за делба – І-ва фаза – по допускането на делбата.
Образувано e по искова молба от Р. Б. А.. ЕГН **********, от *** и Е.
Б. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г., срещу В. А. К., ЕГН
**********, с адрес: *** и А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***;
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици по
наследство, оставено им от Б.А.К., б.ж. на гр. П., починал на *** г., който е
баща на ищците и втората *** и съпруг на първата ответница, с която е
сключила граждански брак. втори по ред за наследодателя им. Твърдят, че
след смъртта на общия им наследодател, последният е оставил в наследство
следния недвижим имот, находящ се в гр. ***, а именно:
По Нотариален акт за *** г.:
1/4 идеална част от ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО , цялото от
*** кв,м., ***—*** по плана на гр. П. към *** г., при граници: улица, А.Т.,
Г.Л., наследници на С.И. и наследници на Д.Л., ЗАЕДНО СЪС СЕВЕРНИЯ
АПАРТАМЕНТ от първия етаж на построената в това място масивна
двуетажна жилищна сграда на ***, който апартамент се състои от: стая, хол,
кухня, коридор и баня с клозет, с площ на апартамента от ***,
1
северозападното мазе на сградата с площ *** идеална част от общите части
на сградата, като по плана на ***, одобрен със *** г., имота представлява ***,
в *** (съгласно Удостоверение за идентичност с изх. № *** от *** г.), а по
скица на поземлен имот от *** - гр. П. *** г., процесния имот представлява ¼
идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от ***, трайно
предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване -
ниско застрояване; и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***;
***; ***, и ***, ЗАЕДНО СЪС САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ , който по
схема от *** - гр. П. *** от *** г., представлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***.***, етаж 1, предназначение на обекта - жилище,
апартамент, с площ от ***, ниво на обекта 1, с прилежащи части -
северозападното мазе на сградата, с площ *** идеални части от общите части
на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
***.***, под обекта – няма, и над обекта - ******
Ищците твърдят, че процесния имот е бил лична собственост на общия
им наследодател.
Искането към съда е да постанови решение, с което да допусне и
извърши делба на процесните имоти, при съответните квоти за всеки един от
съсобствениците.
В срока за отговор *** В. А. К. чрез адв. Д. Р. е подала отговор на
исковата молба, в който е заявила становище, че не оспорва обстоятелства
ищците да са наследници на общия им наследодател. В отговора *** е
противопоставила възражение за придобивна давност на процесния имот,
като твърди, че след смъртта на наследодателя – Б.А.К. през 2003 г. от този
момент и към датата на депозиране на отговора на исковата молба само и
единствено *** владее и свои имота, явно, необезпокоявано, и непрекъснато.
Сочи, че след смъртта на наследодателя е направила опит да се свърже с
ищците, като посетила ***, но не могла да ги открие, а от техен съсед
научила, че те трайно са се установили да живеят и работят в чужбина.
Твърди, че само и единствено *** има ключ от имота, и *** и нейната внучка
се грижат за него, а ищците не са посещавали процесния имот от *** г. По
подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск за делба, тъй като *** е
придобила имота по давност, чрез владение и своене на същия продължило
2
повече от двадесет години. Макар в отговора да е описано, че към същия е
приложение пълномощно и договор за правна помощ, то такива не са
представени към същия.
В срока за отговор *** А. Б. К. не е подала отговор на исковата молба и
не е взема становище по иска.
В съдебно заседание ищците не се явяват. Представляват се от адв. Г.,
който поддържа иска и моли съда да го уважи, като допусне до делба
процесния имот.
*** В. А. К. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. Р.
и адв. Б., които оспорват иска, и молят съда да отхвърли предявения иск, като
приеме, че *** е придобила по давност процесния имот, а в случай, че съдът
приеме, че това не е сторено, да бъде допусната делба при съответните
делбени части.
*** А. Б. К. в съдебно заседание не се явява, не се представлява, и не
взема становище по иска.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една
имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава
собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на
собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната
собственост върху множество обекти.
Няма спор, а и от приложения нотариален акт за *** г., се установява,
че общия на страните наследодател Б.А.К. е придобил собствеността на
основание дарение върху процесния недвижим имот, заедно със
самостоятелен обект, находящ се на етаж 1 от построената в имота жилищна
сграда с предназначение на обекта - жилище, апартамент, с площ от ***, ниво
на обекта 1, с прилежащи части - северозападното мазе на сградата, с площ
*** идеални части от общите части на сградата. Не се спори между страните,
че този имот общият им наследодател е придобил преди сключването на
брака с *** В. А. К., който брак е бил втори по ред за наследодателя.
Според по делото е въпроса придобила ли е *** В. А. К. собствеността
3
върху процесния имот, на основание давностно владение, считано от смъртта
на наследодателя, продължаващо и към датата на предявяване на иска, или
не. В тази връзка ищците в исковата молба твърдят, че са деца на общия на
страните наследодател от първия му брак, а *** В. А. К. е негова преживяла
втора ***, като *** А. Б. К. е негова *** от втория му брак. Твърдят, че
съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване от
общия им наследодател Б.А.К., като *** В. К. никога и при никакви
обстоятелства не е довеждала до знанието им, че е превърнала държанието на
техните наследствени части от имота във владение за себе си, и в тази връзка
оспорват твърденията на *** за придобиване на имота по давност. В подкрепа
на тези си твърдения излагат доводи, че *** В. К. е декларирала пред Община
П., че е съсобственик на процесния имот на основание наследяване, поради
което, считат изложеното от нея в декларацията, като извънсъдебно
признание на този факт.
От приложеното удостоверение за наследници от *** г. се установява,
Б.А.К. е починал на *** г., като след смъртта си е оставил за свои законни
наследници *** В. А. К. – ***, *** Р. Б. А. – ***, *** Е. Б. А. – ***, и *** А. Б.
К. – ***.
Не се спори, че сключения между *** В. А. К. и общия на страните
наследодател граждански брак е втори по ред за наследодателя, а процесния
имот е придобит от него преди неговото сключване, поради което е и негова
лична собственост.
От показанията на свидетелката *** – внучка на *** В. К. и *** на
втората ответница, сочи, че тя не познава дядо си, тъй като той е починал
преди тя да се роди. Твърди, че откакто тя е родена никой, никога, не е идвал
при тях да предявява претенции по отношение на къщата, и никой друг освен
свидетелката и първата ответница не е имал ключ от къщата. Сочи, че през
пролетта на 2023 г. *** Р. А. я намерила чрез социалната мрежа „***“, където
е поискала от свидетелката съдействие за осъществяване на контакт с В. К..
Пояснява, че след осъществен контакт между свидетелката и *** двете
провели телефонен разговор по време на който, А. и заявила, че следва да
направят нещо с имота, тъй като нещата не можело да останат така, поради
това, че тя и брат и са деца на дядо й от първия му брак, и той е техен баща,
поради което са наследници по закон, и имат част от къщата. Твърди, че по
4
време на телефонния разговор А. заявила на свидетелката, че тя има къде да
живее, има имот в Г., а процесния имот им го били предоставили за ползване
необезпокоявано години наред, но не можели да им подарят имота. В
показанията си свидетелката сочи, че *** В. К. години наред е плащала
данъците за къщата и от името на двамата ищци. Свидетелката твърди, че не е
присъствала на разговор между баба й и ищците по отношение на имота, и не
знае да е имало такъв разговор по между им. Сочи, че В. К. и Б.К. са
сключили граждански брак преди *** г., но не можа да уточни кога.
В показанията си свидетелката В.Н.О., сочи, че е съседка на
ответниците от *** г. и до преди около 5 години често е посещавала дома им.
Твърди, че в процесния имот живеят ответниците, и знае, че съпругът на В.
има деца от предишен брак, но от *** г. не ги е виждала да посещават имота,
и не знае нищо за тях. Свидетелката не е виждала *** да контактува по
някакъв начин с децата на *** и от предишния брак.
При постановяване на настоящото решение, съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели. Показанията на свидетелката А.Н.
преценени по реда на чл.*** от ГПК по отделно и в съвкупност с останалия
събран по делото доказателствен материал, съдът кредитира при
постановяване на решението, тъй като същите са логични, последователни, и
не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Показанията на свидетелката кореспондират с показанията на свидетелката
Оприкова, както и с приложените по делото 45 броя разписки за платени
данъци, и се подкрепят от същите. И двете разпитани по делото свидетелки
имат лични и непосредствени впечатления от живота на *** В. К..
За да се отговори на въпроса налице ли е съсобственост между страните
към датата на предявяване на иска, възникнала на основание наследяване,
съдът следва да разгледа противопоставеното от *** В. К. възражение за
придобиване на процесния имот по давност, по чл.79 от ЗС.
Както вече бе посочено няма спор между страните, че процесния имот е
бил собственост на общия на страните наследодател – Б.К., придобит от него
по дарение преди сключването му на брака с първата ответница – В. К.. Тези
обстоятелства се установяват по безспорен начин от приложения по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, дело ***/*** г. При това
положение придобитият от общия на страните наследодател недвижим имот е
5
бил негова лична собственост и с факта на настъпване на смъртта му,
собствеността върху имота е преминала на основание наследяване към
страните по делото. В тази връзка и следва извода, че към *** г. между
страните е възникнала съсобственост на основание наследяване от общия им
наследодател Б.А.К..
Не се спори, че преди смъртта на общия им наследодател *** В. А. К.
заедно с Б.К. е живяла в процесния имот, който е единствено жилище за нея.
Не се спори, че и след смъртта на общия им наследодател *** В. А. К. е
продължила да живее, респ. обитавала процесния имот, което е продължило и
към датата на предявяване на иска.
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е
необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му
елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху
веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.
Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят
установява законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС - предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за
другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. В
отношенията между съсобственици не е изключено приложението на
презумпцията на чл.69 от ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като
всеки от съсобствениците има право да ползва вещта (чл.31, ал.1 от ЗС).
Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва
съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната
част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите
съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на
другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.
Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт
(макар, че може да съществува и такъв). Фактическото разделяне на
наследствените (съсобствените) имоти, при което всеки от съсобствениците
установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него
със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса
6
на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и
стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на
съсобственик по чл.30, ал.3 или чл.31, ал.2 от ЗС, са действия, които
преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и
установяване на владение за себе си. (В този смисъл са мотивите към т.1 от
ПП-6-74). Това е така, защото тези действия покриват съдържанието на
правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват
признаците на владението, защото са явни – възприемат се от
съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се
упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на
придобивната давност, визирани в чл.79 от ЗС са реализирани.
Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след
изтичане на придобивната давност е без значение, тъй като позоваването на
давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност –
*** г. на ОСГК на ВКС. Не е необходимо отношенията между
съсобствениците или сънаследниците, (които често са близки роднини) да са
се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е
променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си.
Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на
собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да
разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа
власт върху него. Заключването на имота и преустановяване на достъпа на
другия съсобственик в него може да бъде действие на отблъскване на
владението, В този смисъл е решение *** от *** г., по гр.дело № *** г. на
ВКС, І г.о.
В конкретния случай, няма спор, че *** В. К. както към датата на
смъртта на общия на страните наследодател – *** г., така и след неговата
смърт, е живяла в процесния имот. Не се събраха доказателства, от които да
може да се установи, че между страните е имало спор относно начина на
фактическото разпределение, ползването и стопанисването на имота, както и
ищците да са имали претенции за упражняване правата на съсобственици в
процесния имот по чл.30, ал.3 или чл.31, ал.2 от ЗС. В тази връзка от
показанията на свидетелката А.Н. се установява, че *** Р. А. и е заявила, че
процесния имот им е бил предоставен за ползване от страна на ищците, които
в годините не са ги обезпокоявали, но не се събраха доказателства, дали
7
между наследниците е имало конкретна уговорка в тази връзка. От
показанията на свидетелката Н. се установи по безспорен начин, че ищците са
знаели за ползването на процесния имот от *** В. К., но не са се
противопоставили на това ползване. За тези обстоятелства няма и спор между
страните. Няма спор, че ищците не са имали достъп до имота след смъртта на
общия им наследодател, като ключ от имота са имали *** В. К. и
свидетелката А.Н.. Тези обстоятелства, съдът прие за установени от
показанията на свидетелката Н..
От друга страна, владението е едновременно проявление на субективен
и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на
фактическата власт върху веща и включва фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на
собственик – (ПП-6/74). Субективният елемент на владението – намерението
за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС.
Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез
различни действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за
да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани.
Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага както в отношенията между
владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения
между съсобственици независимо на какво основание е възникнала
съсобствеността (ТР № ***012 г. на ОСГК). Възможно е предаване на
владението от предишния собственик, или владелец /квазиправодаване/. То не
е формален акт – може да стане с конклудентни действия, или да се изрази
словесно. Когато владението е установено по този начин, или чрез предаване
на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на
чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС – приема се, че имота се владее от владелеца за себе
си и без прекъсване.
В случай на съсобственост, тъй като всеки от съсобствениците има
право да ползва вещта, а ако я владее само един от тях, не винаги е ясно дали
това владение се разпростира върху цялата вещ, или само върху идеалната
8
част на този съсобственик, а за частите на другите съсобственици той
упражнява само държане по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС, в това тълкувателно
решение е направено разграничение между двете хипотези - кога
съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята
идеална част и държи частите на останалите съсобственици.
Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата
власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което
изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия
съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Обратно – ако
фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и
на другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател
на идеалните части на останалите съсобственици. В този смисъл е решение
******016 г., по гр.д. № *** г. на ВКС, І г.о.
От събраните по делото доказателства се установи, че преди и след
смъртта на наследодателя, В. К. е живяла в процесния имот, който е бил
нейно единствено жилище. Не се установи, ищците да са искали да владеят
части от имота след смъртта на общия им наследодател, респ. да са
осъществили действия които да са насочени към прекъсване на установеното
от К. владение, поради което и следва извода, че В. К. е установила
самостоятелна фактическа власт върху процесния имот, и не може да се
приеме, че е държател на частите на останалите сънаследници.
С тълкувателно решение № *** г. на ОСГК на ВКС се прие, че
позоваването на придобивна давност е процесуално средство за защита на
материално правните последици от изтичане на придобивната давност, че то
не е елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост,
че правото на собственост по давност се придобива автоматично при
упражняване на владение с изтичане на законовия срок независимо дали се
касае за владение на съсобственик, или за владение на имот от трето лице,
което не е съсобственик.
От събраните по делото доказателства се установи, че след смъртта на
наследодателя, *** В. К., като негова преживяла *** е продължила постоянно
да живее в съсобствения имот. Не се установи *** да има друг имот, в който
тя и семейството да са могли да живеят. Няма спор, че В. К. се е грижела за
имота, и за тези и действия ищците са знаели, но не са се противопоставили в
9
период от 10 години, поради което и следва извода, че дори и към смъртта на
Б.К., В. К. да е знаела, че ищците имат също качеството на законни
наследници на наследодателя, то тези обстоятелства показват промяна в
намерението и за своене и придобиване по давност на владяния имот. В този
смисъл е решение № *** г., по гр.д.№ *** г. на ВКС, І г.о.
Предвид изложеното, тъй като ищците не са се противопоставили
(препятствали) на осъществяваното от В. К. владение върху процесния имот,
не са защитили по съдебен ред (чрез предявяване на посесорни искове) своето
право на собственост, придобито от тях чрез наследяване, като в
продължение на повече от 10 години упражняваната от В. К. фактическа
власт върху имота не е била смущавана от ищците, то и следва извода, за
промяна на намерението за своене. В подкрепа на този извод на съда е и
заявеното от *** на свидетелката Н., че те са предоставили ползването на
имота от останалите наследници, без да се противопоставят на това ползване,
но вече трябвало нещо да се направи с имота, тъй като и те имали качеството
на законни наследници на Б.А.К., който общ за страните наследодател, е и
техен баща. Основанието за установяване на самостоятелно владение от В. К.
в този случай е предаването на фактическата власт изрично, или с
конклудентни действия, а намерението за своене се разкрива от действията по
притежаването на ключ от имота от *** и нейното семейство, като ищците не
са имали достъп до имота, респ. полаганата от В. К. грижа за процесния имот,
които действия преценени комплексно демонстрират промяна на намерението
за своене и установяване на владение за себе си.
С оглед изложеното и следва извода, че В. А. е установила
самостоятелна фактическа власт, отблъсквайки владението на останалите
сънаследници, и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владее
имота изключително и само за себе си. Този извод на съда се подкрепя и от
установеното по делото, че В. К., като сънаследник владеещ процесния имот е
заплащала от името на ищците и данъците за същия, което се установява от
приетите по делото разписки за платени данъци, а и за тези обстоятелства не
се спори. Ищците оспориха и доказаха, че в последните години В. К. е
преустановила плащането на данъците от тяхно име, за което по делото е
приет акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПИК от
01.02.2023 г., от който е видно, че за периода 01.0***018 г. до 3***2.2022 г. за
*** Р. А. са установени задължения за данък сгради и такса битови отпадъци,
10
но и не се представиха доказателства да са платени от нея. Тези
обстоятелства обаче не могат да променят изводите да съда, че В. К. считано
от смъртта на наследодателя Б.К. на *** г. е установила самостоятелна
фактическа власт върху процесния имот, в който е продължила да живее
заедно с *** си и внучката си.
Що се отнася до твърденията на ищците, че *** В. К. е декларирала
пред Община П. по реда на ЗМДТ, че е собственик само на идеални части от
процесния имот, което считат за извънсъдебно признание на този факт, то
между страните няма спор, че по между им е възникнала съсобственост върху
процесния имот на основание наследяване. Спорно е дали *** В. К. е могла да
придобие частите от имота на останалите сънаследници на основание
осъществено от нея давностно владение или не.
След като един от сънаследниците е установил върху съсобствения
имот самостоятелна фактическа власт, отблъсвайки владението на останалите
сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владее
целия имот изключително и само за себе си, той може да придобие по давност
и частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в чл.79,
ал.1 от ЗС 10-годишен давностен срок, ако в този период упражнява
фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато.
Прекъсването на давността в подобна хипотеза се изразява в извършване на
действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по
съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от
трето лице, вкл. и от друг сънаследник самостоятелно или наред с
първоначалния владелец, т.е. във фактическо въздействие върху самия имот
или заявяване на права за имота по съдебен ред, но не и във фактически
действия, насочени към личността на упражняващото фактическата власт
лице. Започналата да тече в негова полза придобивна давност следователно
може да бъде прекъсната чрез предявяване на иск, посредством който
останалите сънаследници заявяват правата си върху имота или чрез
признаване на техните права. Само по този начин владението може да бъде
обезпокоено, респ. прекъснато. В този смисъл е решение № 5 от 25.0***010 г.,
по гр.д. № 2728/2008 г. на ВКС, І г.о.
В случая, не се събраха доказателства, от които да може да се направи
извод, че ищците са предприели действия насочени към прекъсване и/или
11
спиране на давността, респ. действия насочени към прекъсване на
осъществяваното от *** В. К. владение върху имота. Няма доказателства
ищците да са извършили действия по отстраняване на В. К. от процесния
имот, да са предявили права по съдебен ред, или да са установили фактическа
власт върху имота, т.е. да са осъществили във фактическо въздействие върху
самия имот или да са заявили права за имота по съдебен ред. При тези
обстоятелства и следва извода, че В. К., считано от *** г. и към датата на
предявяване на иска – 16.08.2023 г. е осъществила явно, непрекъснато и
необезпокоявано владение върху процесния имот, продължило повече от 10-
ет години, поради което и следва да се приеме, че правото на собственост
върху припадащите се идеални части на останалите сънаследници – ищците,
са придобити по давност от В. К. чрез упражняваната от нея самостоятелна
фактическа власт върху имота, и към датата на предявяване на иска не е
налице съсобственост между страните върху процесния имот, поради което и
искът за делба следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което и съдът
не се произнася по тях.
Независимо от горното, тъй като с настоящото решение се отхвърля иск
за делба, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата от 50.00 лева,
представляваща държавна такса определена по реда на чл.9 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
С оглед изложеното П. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ДЕЛБА между Р. Б. А.. ЕГН **********, от
***, Е. Б. А., ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. К., ЕГН **********, с
адрес: ***, и А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***, на следния недвижим
имот:
1/4 идеална част от ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО , цялото от
*** кв,м., ***—*** по плана на гр. П. към *** г., при граници: улица, А.Т.,
12
Г.Л., наследници на С.И. и наследници на Д.Л., ЗАЕДНО СЪС СЕВЕРНИЯ
АПАРТАМЕНТ от първия етаж на построената в това място масивна
двуетажна жилищна сграда на ***, който апартамент се състои от: стая, хол,
кухня, коридор и баня с клозет, с площ на апартамента от ***,
северозападното мазе на сградата с площ *** идеална част от общите части
на сградата, като по плана на ***, одобрен със *** г., имота представлява ***,
в *** (съгласно Удостоверение за идентичност с изх. № *** от *** г.), а по
скица на поземлен имот от *** - гр. П. *** г., процесния имот представлява ¼
идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от ***, трайно
предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване -
ниско застрояване; и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***;
***; ***, и ***, заедно със самостоятелен обект, който по схема от *** - гр. П.
*** от *** г., представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.***, етаж 1, предназначение на обекта - жилище, апартамент, с площ от
***, ниво на обекта 1, с прилежащи части - северозападното мазе на сградата,
с площ *** идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.***, под обекта – няма,
и над обекта - ******
ОСЪЖДА Р. Б. А.. ЕГН **********, от *** и Е. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд гр. П. сумата в размер на 50.00 (петдесет)
лева, представляваща държавна такса по предявения от тях иск за делба,
както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай
че не я платят доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13