М О Т И В И към НОХД 90/2019 г. на СвРС ============================================
ОБВИНЕНИЕТО против подсъдимата Н.М.М. с
ЕГН ********** е по чл.313 ал.1
от НК, за това че - на 19.01.2016 г., в
гр. Свищов е затаила истина – че през 2015 г.
e съжителствала на един и същ настоящ адрес с В.Й.П. и че в периода от
месец януари 2015 г. до месец декември 2015 г. вкл. той е имал доходи от
заплати в общ брутен размер 10210,09
лв, и е потвърдила неистина, като е
посочила настоящ адрес към 19.01.2016 г. в с. Б. Сливово, общ. Свищов, ул.***********в
писмена декларация – заявление – декларация за отпускане на месечни помощи за
отглеждане на дете до завършване на средно образование с вх. №
ВТ-СВ/202/19.01.2016 г., която по силата на закон – чл.7 от Закона за семейните
помощи за деца се дава пред орган на властта – директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Свищов за удостоверяване на истинността на някой обстоятелства
– за брутния доход на семейството й в периода от месец януари 2015 г. – месец
декември 2015 г.
-за
престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за това че на 27.01.2017 г. в гр. Свищов е
затаила истина – че през 2016 г. е
съжителствала на един и същ настоящ адрес с В.Й.П. и че в периода
от месец януари 2016 г. до месец декември 2016 г. той е имал доходи
от заплата в общ брутен размер 10172,67 лв., и е потвърдила неистина, като е
посочила настоящ адрес към 27.01.2017 г. в с. Б. Сливово, общ. Свищов, ул.***********в
писмена декларация – заявление – декларация за отпускане на месечни помощи за
отглеждане на дете до завършване на средно образование с вх. №
ВТ-СВ/262/27.01.2017 г., която по силата на закон – чл.7 от Закона за семейните
помощи за деца се дава пред орган на властта – директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Свищов за удостоверяване на неистинност на някой обстоятелства
– за брутния доход на семейството й в периода от месец януари 2016 г. – месец декември 2016 г.
- и
за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за това че на 25.01.2018 г. в гр. Свищов е затаила истина
– че през 2017 г. е съжителствала на един и същ настоящ адрес с В.Й.П. и че в
периода от месец януари 2017 г. до месец декември 2017 г. вкл. той е имал
доходи от заплата в общ брутен размер 12179,84 лв. и е потвърдена неистина, като е посочила
настоящ адрес към 25.01.2018 г. в с. Б. Сливово, общ. Свищов, ул. ***********в
писмена декларация – заявление – декларация за отпускане на месечни помощи за
отглеждане на дете до завършване на
средно образование с вх. № ВТ-СВ/284/25.01.2018 г., с която по силата на закон
– чл.7 от Закона за семейните помощи за деца се дава пред орган на властта –
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свищов за удостоверяване на
неистинност на някой обстоятелства – за брутния доход на семейството й в
периода от месец януари 2017 г. – месец декември 2017 г.
Подсъдимата не се признава за виновна.Заявява, че действително
през посочените периоди е живяла в с.Българско Сливово и инцидентно на адреса в
гр.Свищов, който е регистрирала като настоящ през 2018г.Защитникът и взема
становище, че няма умисъл за извършване на престъпление-невярно деклариране.
Алтернативно , счита, че е следвало производството да се развие като
наказателно-административно по чл.78А от НК. Пледира за оправдателна присъда.
Граждански
иск не е предявен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната
фактическа обстановка:
Н.М.М.
е родена на *** ***, като тя и родителите и са живели в с.Българско Сливово.
Завършила е средно образование и от 2001
г. до 2003 г. е работила като шивач в гр.Свищов. След това не е работила, като
през 2008г.-2010г. е била в отпуск по майчинство. Не е осъждана и няма противообществени
прояви.
През
2011 г. подсъдимата М. се запознала със св.
В.Й.П. *** и двамата от тогава имат връзка. От нея , на 17.02.2013г. е родено детето Даниел.
Освен него подс.М. има още едно дете от предходна връзка- С., родено на *** г. Детето С.
е припознато от св. П. за негов син през
2016г. По делото не са представени доказателства , кога се е случило това, но
видно от приложените по досъдебното производство Заповеди-с името С. Н. М. ,
детето е упоменато в Заповед от 23.07.2015г. ДСП Свищов , в последващи
заявления е с имената С. В.П..
Св. В.Й.П.,
с коготоМ. съжителства работи по трудов договор като учител в СУ „Д. *** и е
получавал трудово възнаграждение в общ размер по години както следва:
- в периода от месец януари 2015 г. до месец
декември 2015 г. вкл. той е имал доходи от заплати в общ брутен размер 10210,09 лв.,
- в
периода от месец януари 2016 г. до месец декември 2016 г. вкл. той е имал
доходи от заплати в общ брутен размер
10172,67 лв.,
- в
периода от месец януари 2017 г. до месец декември 2017 г. вкл. той е имал
доходи от заплати в общ брутен размер
12179,84 лв.
Съгласно
повдигнатото обвинение от месец октомври 2011 година подс.Н.М. заживяла на
семейни начала със св. В.Й.П. *** и това станал новия й настоящ адрес, съгласно
чл. 94 ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Въпреки това, до м. август
2018 г. тя не изпълнила задължението си по чл. 99 ал. 1 от същия закон,
съгласно, който всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на
настоящия си адрес. До м. октомври 2011
г. настоящият адрес на подс. М. бил
в с. Българско Сливово, община Свищов, ****************.
Същият е заявен като такъв в Община Свищов от *** г., т.е от раждането й.
На ***
г., подс. М. отишла в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свищов. Там саморъчно
попълнила и подписала заявление – декларация за отпускане на месечни помощи за
отглеждане на дете до завършване на средно образование /л. 58/, която съгласно чл.7 от Закона за семейните помощи
за деца се дава пред орган на властта – директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Свищов за удостоверяване на истинността на посочените в нея обстоятелства.
Молбата била приета от св. Е.З.Г., който е служител в същата дирекция и била
заведена с вх. № ВТ-СВ/202/19.01.2016
г. В тази декларация Н.М., съгласно
обвинението затаила истина – че през 2015 г.
e съжителствала на един и същ настоящ адрес с В.Й.П. и че в периода от
месец януари 2015 г. до месец декември 2015 г. вкл. той е имал доходи от
заплати в общ брутен размер 10 10,09
лв., и
потвърдила неистина, като
посочила настоящ адрес към 19.01.2016 г. в с. Б. Сливово, общ. Свищов, ****************.
Аналогични
са и действията и при подаване на заявления през следващите две години. На
27.01.2017 г., М. отишла в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свищов. Там
саморъчно попълнила и подписала заявление – декларация за отпускане на месечни
помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование /л. 52/,
която съгласно чл.7 от Закона за семейните
помощи за деца се дава пред орган на властта – директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Свищов за удостоверяване на истинността на посочените в нея
обстоятелства. Молбата била приета от св. Е.З.Г., който е служител в същата
дирекция и била заведена с вх. №
ВТ-СВ/262/27.01.2017 г., В тази
декларация обвиняемата затаила истина – че през 2016 г. e съжителствала на един и същ настоящ адрес с
В.Й.П. и че в периода от месец януари 2016 г. до месец декември 2016 г. вкл.
той е имал доходи от заплати в общ брутен размер 10172,67 лв.,
и потвърдила неистина, като посочила настоящ адрес към 27.01.2017 г. в с.
Б. Сливово, общ. Свищов, ****************.
На
25.01.2018 г., М. отишла в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свищов. Там
саморъчно попълнила и подписала заявление – декларация за отпускане на месечни
помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование /л. 48/,
която съгласно чл.7 от Закона за семейните
помощи за деца се дава пред орган на властта – директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Свищов за удостоверяване на истинността на посочените в нея
обстоятелства. Молбата била приета от св. Е.З.Г., който е служител в същата
дирекция и била заведена с вх. № ВТ-СВ/284/25.01.2018
г. В тази декларация обвиняемата затаила истина – че през 2017 г. e съжителствала на един и същ настоящ адрес с
В.Й.П. и че в периода от месец януари 2017 г. до месец декември 2017 г. вкл.
той е имал доходи от заплати в общ брутен размер 12179,84 лв. и потвърдила неистина, като посочила настоящ адрес към 27.01.2017 г. в с.
Б. Сливово, общ. Свищов, ****************.
При
тази фактология прокуратурата е повдигнала три обвинения , всяко от тях за престъпление
по чл.313, ал.1 от НК.
Съгласно чл. 313 ал.1 от НК се налага наказание до 3 години лишаване от
свобода на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация
или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства.
В случая заявление – декларация за отпускане на месечни помощи
за отглеждане на дете до завършване на средно образование , съгласно чл.7 от Закона за семейните помощи
за деца се дава пред орган на властта – директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Свищов за удостоверяване на истинността на посочените в нея
обстоятелства.
Видно от бланката на самата
декларация, която е идентична за трите инкриминирани години-т.1 от Декларацията
е Семейно положение, в която деклараторката е вписала-неомъжена. Т.2 от
Декларацията касае данните за –Съпруг/съвместно живеещ родител без сключен
граждански брак, с който съжителствам на един настоящ адрес. В тази точка от декларациите и за
трите години –М. не е посочила нищо,т.е. не е посочила данните и дохода на В.П.,
което е дало основание на прокуратурата да повдигне обвинение.
Съдът намира, че деянието на Н.М.
е несъставомерно. На практика В.Й.П. не
е съвместно живеещ родител без сключен
граждански брак, с който съжителстват на един настоящ адрес. Настоящия адрес на П. през
инкириминирания период е в гр.
Свищов, *************, а настоящият адрес на Н.М.М. ***. Дори да се приеме тезата на
прокуратурата , че Н.М. реално е живяла на адреса в гр. Свищов, *************, което защитата се опита да
обори водейки свидетели да докажат че през по-голяма част от времето М. е
живяла в с.Българско Сливово, то този адрес не е неин настоящ адрес, докато не
е официално регистриран като такъв. Съгласно
чл. 89, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адрес е мястото,
където лицето живее или където получава кореспонденцията си. С чл. 90, ал. 1
ЗГР всяко лице е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес,
който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 ЗГР (такъв, който е
определен от кмета на общината за извършване на адресна регистрация на нейната
територия). Постоянен е адресът, на който лицето избира да бъде вписано в
регистрите на населението - чл. 93, ал. 1 ЗГР, винаги е в Република България - чл. 93, ал. 2 ЗГР,
може да е само един единствен - чл. 93, ал. 3 ЗГР, представлява адрес за
кореспонденция с органите на държавна власт и органите на местно самоуправление
- чл. 93, ал. 5 ЗГР, може да съвпада с настоящия адрес - чл. 93, ал. 7 ЗГР.
Настоящ е адресът, на който лицето живее - чл. 94, ал. 1 ЗГР и може да има само
един - чл. 94, ал. 2 ЗГР. Настоящият адрес се заявява
пред органите по чл. 92, ал. 1 ЗГР по реда на чл. 96 ЗГР, като адресната
регистрация на лицето се извършва чрез тяхното отразяване в съответния регистър
на населението.За да се
регистрира на определен адрес, заявителят следва да представи и документи,
удостоверяващи собственост или друго основание за ползване , или съгласие на
собственика на жилищния имот. В тази връзка преди месец август 2018г.,
подсъдимата М. не е имала официално регистриран настоящ адрес ***. От разпита на св.Й.П. се
установи , че имотът е съсобствен между него и други лица, а той и съпругата му
през 2018г. са дали съгласие Н. да се
регистрира на техния адрес. Т.е. преди август 2018г. подсъдимата Н.М.М. е с
настоящ адрес ***, който е вписан в регистрите на населението и тя няма
основание в подавани от нея документи да сочи друг нерегистриран адрес. Дори
реално да е живяла на адреса на В.П. и да не е изпълнила вмененото и задължение
да заяви в 30 дневен ред промяна в настоящия си адрес, то тогава носи
административна отговорност за
неизпълнение на това задължение.
След като по документи / към декларациите –заявления са
приложени и разпечатки от НБД Население за адресите на Н.М. и В.П./, подс.М. и
бащата на децата и живеят на различни адреси, а самата формулировка на
декларацията изисква „съжителстване на един настоящ адрес“, подсъдимата не е
имала основание да декларира В.П.-баща на децата и неговите доходи. Тоест ,
същата формално е нанесла официално регистрираните данни в редовете на
декларацията, като за това е била посъветвана и от служители на ДСП. По делото
се установи , че същата не е имала умисъл да скрие доходите на съжителя си.
Видно от Писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ Свищов, за инкириминираните
години, добавяйки дохода на В.П. не се надвишава средномесечният доход на член
на семейството , определен от МС за получаване на семейни добавки и при всяко
положение са щели да бъдат отпуснати семейни помощ за деца по реда на чл.7 от ЗСП.
Предвид гореизложеното, съдът намира че с деянията си, Н.М.М. не е осъществила състава на чл.313
ал.1 от НК и по трите пункта на обвинението, поради което беше оправдана.
По тези
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: