Решение по дело №760/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София, 09.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

при участието на секретар Екатерина Калоянова, разгледа търг. дело № 760 по описа за 2019 година и взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 625  и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** за откриване на производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност.

В молбата са изложени твърдения, че дружеството не било в състояние да погасява задълженията си по договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ООД, с капитал 500 лева, внесен изцяло, като основно приходите на дружеството се формират от извършване на рекламна и печатна дейност.

В представен списък на кредиторите молителят изрично признава, че към 23.04.2019 г. правната му сфера е обременена със задължения към Министерство на труда и социалната политика в размер на 38003,20 лева и данъчни и осигурителни задължения към НАП в размер на общо 11369,62 лева.

В представен от молителя инвентаризационен опис не е отразено „Б.” ЕООД да притежава дълготрайни материални активи – недвижими имоти и МПС.

В производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира и основава изводите си на същото.

В никой момент от изследвания период (2012 г. - 2019 г.) дружеството-молител не е притежавало дълготрайни материални активи. Краткотрайните материални активи са поддържани на едно ниво – 44000 лева, като изключение се наблюдава през 2013 г., когато са 46000 лева и 2018 г. когато е налице спад до 39000 лева. Към депозиране на молбата за откриване на производство по несъстоятелност активите са само 3000 лева, от които вземания в размер  на 1000 лева и 2000 лева – касова наличност. През изследвания период 2012 г. – 2018 г. „Б.” ЕООД единствено е събирало вземания, с които е погасявало задълженията си, като единствено през 2012 г. е отчело приходи от продажба на услуги в размер на 12000 лева.

Пасивите на дружеството се формират единствено от краткосрочни задължения, като най-голям дял от тях има задължението към МТСП в размер на 38000 лева, а останалите задължения представляват публични такива. За целия изследван период дружеството е разполагало със собствени средства само през отчетните 2012 г. и 2013 г., през останалите финансови години е разчитало на привлечени средства. Положителен финансов резултат дружеството е реализирало само през 2012 г., като след това е генерирало само загуби.

Анализът на показателите за ликвидност сочи, че за целия изследван период същите са в референтните граници, като единствено към 31.12.2018 г. показателят за обща ликвидност, който съвпада с този на бърза и незабавна ликвидност е 0,7959, т.е. под референтната стойност от 1. Допълнителните показатели на финансова автономност и задлъжнялост само потвърждават извода на вещото лице, че дружеството е изцяло зависимо от кредиторите си  и напълно нерентабилно, съответно не разполага с достатъчно имущество и за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност.

Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.

Молбата на „Б.” ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние не е релевирано.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад.

Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, всички задължения изследвания период са краткосрочни и изискуеми – същите са формирани основно от задължение към МТСП и публично-правни задължения, които са с настъпил падеж.

Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. В настоящия случай, молителят изобщо не разполага с дълготрайни активи. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.

Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.

Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси. В настоящият случай „Б.” ЕООД не разполага с такива, затова този коефициент съвпада с бързата и  с незабавна ликвидност.

В случая за целия изследван период преди 2018 г. предприятието на „Б.” ЕООД разполага с парични средства в наличност (дефиниращи абсолютната ликвидност), които превишават или са равни на краткосрочните задължения, поради което и логично показателите за ликвидност са по-благоприятни или съответни на приетите за допустими стойности.

Тази финансово-икономическа картина рязко се променя през отчетната 2018 г., през която задължения на търговеца, които са изцяло краткосрочни, нарастват, тъй като публично-правните задължения акумулират акцесорни такива за лихви, наред с това паричните средства намаляват. При това положение, е налице трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения, като не се установява тази невъзможност да е преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото производство, напротив – към 23.04.2019 г. краткосрочните активи са сведени до 3000 лева, което е крайно недостатъчно за погасяване на краткосрочните задължения от 49000 лева. Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.

По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.

Съдът приема, че към 31.12.2018 г. показателят за обща ликвидност е  под референтната стойност от 1, а именно 0,7959, като активите на „Б.” ЕООД не са достатъчни за покриване на краткосрочните му парични задължения. Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2018 г., към която затрудненията на молителя имат траен характер и не представляват проявление на временни затруднения в дейността на предприятието, тъй като това състояние не е преодоляно през следващия отчетен период.

Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, и при неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на сумата 6000 лева, указано им с определение от 14.01.2019 г., са налице всички предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.

Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „Б.” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2018 г..

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение на „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.

СПИРА производството по т. дело № 760/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.

УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6000 (шест  хиляди) лева.

УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от търговския регистър на „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.

ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.

 

СЪДИЯ: