№ 17983
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря Д.ИВ.П.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20241110104610 по
описа за 2024 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против Р.
Ц. Б., С. ЦВ. Б. и Д. В. Б. с искане ответниците да бъдат осъдени, да заплатят
на топлофикационното дружество при равни квоти за всеки от тях сумите:
438.05лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната
лихва от входиране на исковата молба до изплащане на вземането, и 90.69лева
- мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 28.12.2023г.,както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 4.99лв - главница за
периода от м.01.2021г до м.04.2022г, ведно със законната лихва от датата на
входирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и сума
в размер на 1.19лв - мораторна лихва върху главница за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 15.09.2021г до 28.12.2023г. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичането на срока, за който се отнася.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават общ писмен отговор.
Взимат становище за неоснователност на исковете. Правят възражение за
1
изтекла погасителна давност, както и възражение за плащане.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват,
изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
2
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди
("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответниците е доказано. За установяване на този
факт от ищеца е представен Нотариален акт за договор за дарение на жилище
от 02.12.1991 г. (л. 8 и 9 от делото) от който е видно, че на същата дата В. С. Б.
е придобил собствеността върху процесния имот. Ищцовата претенция срещу
ответниците се основава на качеството им на наследници на починалото лице
– собственик на апартамента. Наследството представлява съвкупност от права
и задължения на едно физическо лице, която съвкупност преминава върху
други лица с настъпване на момента на смъртта на това лице, т.е. наследими са
единствено права или задължения, които са съществували в патримониума на
едно лице към момента на смъртта му. Видно е от представеното
удостоверение за наследници (л. 48 от делото) че В. С. Б. е починал на
05.01.2018 г. Доколкото по делото се претендира потребена енергия за период
от 2020 г. до 2022 г., т.е. след смъртта на В. С. Б., ясно е, че тези задължения
няма как да са възникнали в неговия патримониум и да са били наследени от
ответниците, поради което няма как и да се претендират от тях на основание
наследствено правоприемство. По делото не са налице доказателства, които да
3
установяват качеството потребител на ответниците на други основания,
поради което съдът намира, че всички искове предявени срещу тях са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответниците.
От тях са били заплатени общо 600 лева, или по 200 на всеки от тях.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № *** искове срещу Р. Ц. Б., ЕГН:
********** със съдебен адрес гр. София, ул. А.П.Ч., № 34, партер на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 438.05лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от входиране на
исковата молба до изплащане на вземането, и 90.69лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 28.12.2023г.,както и сума за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 4.99лв - главница за периода от м.01.2021г до
м.04.2022г, ведно със законната лихва от датата на входирането на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите и сума в размер на 1.19лв -
мораторна лихва върху главница за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 15.09.2021г до 28.12.2023г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № *** искове срещу С. ЦВ. Б., ЕГН:
********** със съдебен адрес гр. София, ул. А.П.Ч., № 34, партер на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 438.05лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от входиране на
исковата молба до изплащане на вземането, и 90.69лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 28.12.2023г.,както и сума за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 4.99лв - главница за периода от м.01.2021г до
м.04.2022г, ведно със законната лихва от датата на входирането на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите и сума в размер на 1.19лв -
мораторна лихва върху главница за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 15.09.2021г до 28.12.2023г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № *** искове срещу Д. В. Б., ЕГН:
********** със съдебен адрес гр. София, ул. А.П.Ч., № 34, партер на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 438.05лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
4
от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от входиране на
исковата молба до изплащане на вземането, и 90.69лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 28.12.2023г.,както и сума за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 4.99лв - главница за периода от м.01.2021г до
м.04.2022г, ведно със законната лихва от датата на входирането на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите и сума в размер на 1.19лв -
мораторна лихва върху главница за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 15.09.2021г до 28.12.2023г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: **** да заплати на Р. Ц. Б., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: **** да заплати на С. ЦВ. Б., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: **** да заплати на Д. В. Б., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5