Решение по дело №20961/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  261987

14.07.2021 година, град Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ       

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20961 по описа на съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от И.Ш. срещу Т.З., Д.З. и М.К. по чл. 108 ЗС и срещу С.Г. и Д.Т. по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата твърдят, че през 1990г. Н.Г. и С.Г. се снабдили с нотариален акт за собственост на имот представляващ празно дворно място с площ от 900 кв.м, парцел *** по плана на село Й. Г. Непосредствено след това прехвърлили на ищцата 1/2 ид.ч. от мястото, а след това учредили и право на строеж. Строежът не бил реализиран. През 2016 г. ищцата разбрала за извършването на строителни работи в имота, но поради съществувала уговорка между страните за изграждането на къща, тя не се противопоставила. През 2019г. разбрала, че Н.Г. и С.Г. са прехвърлили цялото дворно място на Д.Т. още през 1997г., която го прехвърлила на Т.З. през 2016г. Последната осъществила строителство на масивна жилищна сграда и прехвърлила собствеността на М.К., като си запазила за себе си и за Д.З. по ½ ид.ч. от правото на ползване. Твърди, че ответниците Т.З., Д.З. и М.К. владеят целия имот и иска предаването на 1/2 ид.ч. от него. По отношение на останалите ответниците иска установяване на правата си. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Т.З., с които се оспорват претенциите. Признава, че владее имота. Оспорва правата на ищцата, като се позовава на давностно владение, вкл. на праводателката й. Иска се отхвърляне на исковете и присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д.Т., с които се оспорват претенциите. Оспорва правата на ищцата, като се позовава на давностно владение. Иска се отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Д.З. и М.К., чрез назначения особен представите, с които се оспорват претенциите. Оспорва правата на ищцата. Твърди, че праводателите на отв. З. са придобили имота на правно основание и повече от 18 години никой не е оспорвал правото им на собственост. Иска се отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С.Г..

            След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

            С нотариален акт от ***. Н.Г. и С.Г. продават на И.С.Ш. 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот. След това с нотариален акт от 1991г. е учредено и право на строеж.

            Впоследствие с нотариален акт от ***. Н.Г. и С.Г. продават изцяло същия имот на Д.Т.. Последната, заедно със съпруга си И. Т.в го продава на Т.З. през 2016г., която построява жилищна сградата и през 2018г. до продава на М.К., като си запазва право на ползване на 1/2 ид.ч. и прехвърля право на ползване върху другата 1/2 ид.ч. на Д.З..

            Предвид така ангажираните доказателства се установява, че към 1997г. между ищцата И.Ш. и ответницата Д.Т. е възникнала съсобственост върху имота при равни права- по 1/2 ид.ч. за всяка. Макар в нотариалния акт на последната да е описан целият имот, тя не е придобила правата изцяло, защото праводателите й не са ги притежавали, за да ги прехвърлят. Това налага да бъде разгледано направеното ответниците- З. и Т. възражения за придобивана давност.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.

Предвид констатираната съсобственост, следва да се прецени дали приложение намира презумпцията на чл. 69 ЗС. В тази насока са дадени разяснения в ТР 1/2012г. от 06.08.2012г. на ОС на ГК на ВКС, съгласно които в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. В настоящия случай основанието, на което ответницата Д.Т. е започнала да упражнява фактическа власт е нотариален акт за покупко-продажба на целия имот, което изключва владението на другия съсобственик. Презумпцията е приложима, като спорен е въпроса дали фактическата власт се е разпростирала върху целия имот или върху част от него.

В тази насока бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на петима свидетеля- двама на ищцата и трима на ответнците.

            От показанията на двамата свидетели на ищцата се установява с категоричност, че тя е получила владението през 1990г. и го е упражнявала до 1994г., като била направена ограда от мрежа и бетонни колове, която ограничавала само половината от имота (т.нар. тяхна част), разположена към улицата, където сега се намирала къщата, изградена от ответницата З..  След тази година изложените от свидетелите факти се разминават. Свидетелят Н. Ш. заявява, че към 1994г., когато се прибрали от чужбина, оградата я нямало, като липсвали и коловете. Свидетелят Т.Й. пък заявява, че оградата е съществувала поне до 1998г., една година след като Д.Т. купила имота, след което той прибрал мрежата, но останали бетонните колове. В друга част на показанията си заявява, че оградата е съществувала до преди Д.Т. да закупи имота. Предвид тези противоречия, не могат да се кредитират показанията на този свидетел и в частта относно заграждането само на половината от имота от бащата на Д.Т. след сключването на сделката от 1997г. Логически не е обосновано поставянето на нова ограда, при съществуването на такава, разделяща имота. В показанията и на двамата свидетели липсват конкретни данни относно състоянието на имота за периода от 1997-1998г. до 2016-2017г., когато е започнало строителството на сграда. Според свидетеля Ш. за това време никой нищо не е правил в имота, а според свидетеля Й.- имотът не бил ползван от никого, защото нямало вода и не можело да се полива.

            За този период показанията им се разминават с показанията на останалите свидетели, които заявяват, че имотът е бил обработван от родителите на Д.Т., конкретно от нейния баща- А. в продължение на години. В тази насока са показанията на свидетеля Н., който е сигурен за обработването му около 2000г., на свидетеля С., който заявява, че е помогнал да А.(баща на Д.Т.) за загради имота с мрежа при закупуването му в пълните му граници, както и показанията на свидетеля А. Т., за това, че е помагал на своя дядо- А., но в по- късен период, предвид възрастта му. Свидетелите са категорични и за изграждането на сборен пункт за козите на селото в част от имота, след разрешение на бащата на ответницата Д.Т.. Частично противоречие се констатира относно отглежданите земеделски култури, но не може да се приеме за съществено, предвид големия период от време- 16 години до смъртта на бащата на Д.Т., през който е логично мястото да е било ползвано за различни добиви. Изложените от тези свидетели обстоятелства са достатъчно конкретни, ясно и непротиворечиви по съществените факти, като взаимно се допълват- свид. С. за началото на фактическата власт, свид. Н. за продължаването й около 2000-2005г. и свид. Т. за периода около 2013-2014г. Поради това съдът намира, че следва да бъдат кредитирани.

            За да стигне до този извод съдът взе предвид и извършената очна ставка между свидетелите Т.Й. и А. Т.. При нея на поставения въпрос, свид. Т. е категоричен в показанията си за отглеждането на люцерна, а свид. Й., макар първоначално да отрича ползването,  отвръща с въпроси относно липсата на вода и накрая заявява, че не е виждал някой да коси люцерна. Тези отговори пораждат съмнение в достоверността на неговите показания, защото свидетелят живее в съседство на процесния имот и при разпита си заяви, че го е ползвал периодично.

            От така събраните гласни доказателствени средства съдът намира, че може да се направи категоричен и обоснован извод, че ответницата Д. Т. е установила и упражнявала фактическа власт върху процесния поземлен имот в периода от неговото закупуване през 1997г. до прехвърлянето му на ответницата Т.З. през 2016г. През това време е изтекла предвидената в закона 5-годиша придобивна давност. Владението е било добросъвестно, защото не се установява при сключването на сделката тя да е знаела, че праводателят й не е собственик.

            Този извод не се променя от изложените от двамата свидетели на ищцата обстоятелства за проведени срещи с ответницата Д.Т., на които била информирана за съсобствеността. В така изложените обстоятелства липсва конкретна информация, за това кога са били проведени срещите (преди или след сключването не сделката) и съответно какво е било поведение и изявленията на ответницата при тях. От показанията не може да се направи извод изключващ намерението за своене, нито се установява преустановяване упражняването на фактическата власт.

            Съгласно чл. 69 ЗС намерението за своене се предполага до доказване на противното.

Предвид горното, ответницата Т. е придобила притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота с изтичането на предвидения в закона давностен срок през 2002г. и валидно е прехвърлила правата върху целия имот на ответницата З.. В мотивите на т. 2 на ТР 4/2012 от 17.12.2012г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че последиците на давностното владение не настъпват автоматично, тъй като придобиването на вещни права винаги е свързано с волеви елемент- желанието на едно лице да придобие правото. След обективирането на това желание, чрез иск, възражение или констативен НА, правните последици- придобиването на вещното право- се зачитат от момента на изтичането на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Предвид изложеното предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлни.

При този изход на спора и на основания чл. 78, ал. 3 ГПК на ответнците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Направеното възражение за прекомерност на адв. възн. е основателно и същите следва да бъдат намалени до предвидения в наредбата минимален размер от 600 лева, като се добави и 100 лева за защита в трето съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Т.Н.З., ЕГН **********, Д.И.З., ЕГН ********** и М.Н.К., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Н.З., Д.И.З. и М.Н.К., че И.С.Ш., е собственик на основание договор за покупко-продажба от 1990г., обективиран в нотариален акт ****, на нотариус при ПРС, на 1/2 ид.ч. от УПИ ****, кв. ***, по регулационния план на село Й. Г., област П., одобрен със заповед **** площ 950 кв.м. със съседи: ****, както и за ОСЪЖДАНЕТО на Т.Н.З., Д.И.З. и М.Н.К. да предадат на И.С.Ш., владението върху 1/2 ид.ч. от описания имот.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу С.Й.Г., ЕГН ********** и Д.А.Т., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Й.Г. и Д.А.Т., че И.С.Ш., е собственик на основание договор за покупко-продажба от 1990г., обективиран в нотариален акт № ****, на нотариус при ПРС на 1/2 ид.ч. от УПИ ****, по регулационния план на село ****, одобрен със заповед № 1237 от 1986г., с адрес: ****а.

ОСЪЖДА И.С.Ш., ЕГН **********, да заплати на Д.А.Т., ЕГН ********** сумата от 710.00 лева- разноски по делото.

ОСЪЖДА И.С.Ш., ЕГН **********, да заплати на Т.Н.З., ЕГН ***********, сумата от 700.00 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            СЪДИЯ: /п/

      /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.