№ 608
гр. Варна, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500024 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 84902/08.12.2022г. на И. А. Р.,
ЕГН ********** срещу Решение № 3068 от 13.10.2022г. по гр.дело № 372 /2022г. на
Варненския районен съд, 48 състав, с което СЪДА Е ОТХВРЪЛИЛ предявените от
въззивника срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" с aдрес: гр. София, бул. „
Ген. Столетов" № 21, Областна служба „ИН“ -Варна искове:
- с правно основание чл. 71 ал. 1 т.1 от ЗЗДискриминацията за приемане за установено,
че спрямо ищеца И. А. Р. е осъществен акт на дискриминация, изразяващ се в поставяне в по-
неблагоприятно положение в сравнение с друго лице, изтърпяващо наказание „лишаване от
свобода" в затвора в гр. Варна в периода 16.11.2020г. до 06.08.2021г. на основание признак-лично
положение при определяне вида на награда по чл.98 от ЗИНЗС.
- с правно основание чл. 71 ал.1 т.2 от ЗЗДискриминацията за осъждане на ответника
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" да преустанови дискриминационното поведение,
изразяващо се в поставяне на И. А. Р. в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице,
изтърпяващо наказание „лишаване от свобода" в затвора в гр. Варна в периода 16.11.2020г. до
06.08.21г. на основание признак-лично положение при определяне вида на награда по чл.98 от
ЗИНЗС.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Твърди се, че при
постановяване на съдебния акт съда не се е съобразил с основни положения, не е взел
предвид европейски правоприлагащи стандарти,както и не е обсъдил в цялост и
задълбочено всички събрани по делото доказателства. Твърди, че от същите по делото е
установено наличието на дискриминация по смисъла на закона.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от ответника по делото е постъпил отговор от
1
насрещната по жалбата страна, в който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Излагат
се аргументи идентични от отговора на исковата молба. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез назначения му особен представител поддържа
жалбата, претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове
като основателни и доказани.
В съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, поддържа
писмения отговор на въззивната жалба, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира присъждане на юристконсулско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
В отговора на въззивната жалба ответника въззиваем не е поддържал възражението
си за недопустимост на иска с правно основание чл. 71 ал.1 т.2 от ЗЗДкр.Процесуалната
легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради
което за наличието й съдът следи служебно.Съгласно задължителните разяснения, дадени в
т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, ако този порок се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили
първоинстанционното решение.
Настоящия съдебен състав счита, че иска е допустим, доколкото е предявен срещу
надлежен ответник - юридическото лице или организация, при чиято дейност се твърди, че е
извършено това нарушение, доколкото интересът на пострадалия е свързан с възможността
да обвърже със сила на присъдено нещо не лицето, което пряко е нарушило правата му, а
именно организацията /ЮЛ/ отговорна да преустанови нарушението и да осигури
последващото му неизвършване, независимо от това, дали нарушителят ще продължи да
бъде част от състава й или ще отпадне от него. /В този смисъл е Решение № 546/19.12.2012
г. по гр. д. № 828/2012 г., IV Г. О., ВКС./
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по предявени от въззивника срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл.71, ал.1 т.1 и
т.2 от ЗЗДискр за установяване на нарушение на ответника по чл.5 от Закона за защита на
дискриминацията, изразяващо се в поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с
друго лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода" в затвора в гр. Варна в периода
16.11.2020г. до 06.08.21г. на основание признак-лично положение, при определяне вида на
награда по чл.98 от ЗИНЗС, както и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението
и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения спрямо ищеца.
2
В исковата молба ищеца твърди, че в периода 18.01.2020г. до 06.08.2021г. е
излежавал присъда „лишаване от свобода" в Затвора в гр.Варна. На 16.11.2020г. пред Н. Б.
Г. социален работник на 3 група в Затвора-Варна, е подписал mредупредителен протокол да
не заема личната си сметка на друг лишен от свобода- М.Л.Ж.. През месец декември 2020г.
със Заповед на Началника на Затвора гр.Варна на осн.чл.98 ал.1т.1 и от ЗИНЗС, ищецът бил
награден с „писмена похвала". Ищецът, попитал Н. Г. защо не е награден със свиждане 2
часа, както било съгласно Заповед №242/25.02.2020г., Заповед №468/02.06.20г.,Заповед
№816/27.08.2020г. ,всичките на началника на Затвора гр.Варна и отговорът бил, че понеже
ищецът е подписал предупредителен протокол, затова не му било удължено
свиждането.Твърди се , че при сходни и същите обстоятелства л.св. Н. Х. С. настанен в 3
група, I коридор на Затвора в гр.Варна, също подписал предупредителен протокол през
м.април 2021г. да не заема личната си сметка на друг лишено от свобода, но е награден с
удължено свиждане за срок от 2 часа.Твърди се, че по този начин ответникът е извършил по-
неблагоприятно третиране спрямо ищеца в сравнение с това на другия лишен от свобода.
Претендира уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр. София, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен. Излага се, че не е налице дискриминация по отношение на ищеца -
различно, при това по-неблагоприятно третиране на дискриминирания субект, както и че
това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците очертани в чл. 4 ЗЗДискр.,
като и не е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение
и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания
чл. 4 от закона. Счита, че не е налице правен интерес от предявения иск за преустановяване на
нарушението. Излага , че мерките за поощрение съгласно чл. 98, ал.1 от ЗИНЗС - „За подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни
мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други
положителни прояви" се прилагат по преценка на инспекторите "Социална дейност и възпитателна
работа" съобразно цялостното поведение на лишения от свобода и съгласно изискванията на чл.98,
ал.1, т. 1-5 от ЗИНЗС. Същите са правна възможност и нямат императивен характер. Наказанието
или наградата на един лишен от свобода в никой случай не е правопораждащ фактор за
определянето на наградата или наказанието на друг лишен от свобода.Твърди , че на 16.11.2020 г.
на л.св. И. А. Р. и л. св. М.Л.Ж. са съставени предупредителни протоколи за извършени помежду
им не регламентирани възмездни отношения, които се потвърждават от снетите им писмени
обяснения.Със Заповед №1131/29.12.2020 г. на началника на затвора-Варна л.св. И. А. Р. е
награден с „писмена похвала" съгласно чл.98, ал. 1, т.1 от ЗИНЗС.През 2021 г. за извършени
дисциплинарни нарушения от л.св. И. Р. са издадени Заповеди №259/19.02.2021 г.;
№266/22.03.2021 г.; №267/22.03.2021 г. и №273/26.03.2021 г. на началника на затвора- Варна, с
които са му наложени дисциплинарни наказания.Със Заповед №428/23.04.2021 г. на началника на
затвора-Варна л.св. Н. Х. С. е награден с „ удължено свиждане за срок от 2/два/ часа" на основание
чл.98, ал.1, т.5 от ЗИНЗС.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на предявения иск.
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и приобщените в
първоинстанционното производство доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна и прави следните правни изводи:
По делото няма спор, а и е установено от приетите писмени доказателства,че към
процесния период – 18.01.2020г. до 06.08.2021г. ищецът изтърпява наложено му с влязла в
сила присъда наказание - „доживотен затвор без замяна“ в Затвора гр.Варна.
Не се оспорва от ответника, а и е установено от представените писмени
доказателства, че: Със Заповед №1131/29.12.2020г. на Н-к Затвора Варна лишеният от
3
свобода И. Р. е награден с „писмена похвала", а със Заповед №428/23.04.2021г. на Н-к
Затвора Варна лишеният от свобода Н. С. е награден с „удължено свиждане за срок от 2
часа".
С предупредителен протокол от 09.04.21г. ИСДВР в Затвора Варна -Й.К. е предупредил
л.св. Н. Х. С. на осн.чл.97,т.2 от ЗИНЗС да не взема, заема, продава, купува, дарява и заменя
личната сметка, както и други вещи с л.св. Васил Дотков и с други лишени от свобода.
С предупредителен протокол от 16.11.2020г. , ИСДВР в Затвора Варна -Н.Г. е предупредил
л.св. И. Р., на осн.чл.97,т.2 от ЗИНЗС лишения от свобода да не заема личната си сметка на л.св.
М.Л.Ж.. В производството пред ВРС е приет заверен препис от цялата преписка изискана от
Затвора Ловеч.
Във ВРП е образувана пр.преписка №17524/21г. , която е приключила с
постановление от 04.01.22г. за отказ да се образува наказателно производство.
Приети по делото са и писма и справки от Затвора Варна касаещи лишените от
свобода Р. и С..
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит
на св. –Н. С. Х., които не допринасят за установяване на релевантните по делото факти и св.
Н. Б. Г., чиито показания съда кредитира като непосредствени и в унисон със събраните по
делото писмени доказателства. От същите се установява , че свидетеля работи като
инспектор социални дейност и възпитател,преди- 2021г. в трета , а по настоящем в шеста
група От показанията му се установява , че Н. С. е подписвал предупредителен протокол.
Наградите на л.св. се определят съобразно цялостното поведение и съобразно критериите в чл. 98
от ЗИНЗС, като за доживотно осъдените и доживотно осъдените без замяна се стига до
поощряване с награда свиждане два часа.
В чл. 4 от ЗЗДискр., по реда на който нормативен акт се развива настоящото
производство, законодателя ясно е регламентирал забраната за "всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна".
В конкретната хипотеза, ищецът твърди, че е поставен в по-неблагоприятно
положение - неравностойно третиране през периода 16.11.2020г. до 06.08.2021г. спрямо друг
лишен от свобода – Н. Х. С., изразяващо се в поощряването му с награда различна от тази
на друг лишен от свобода, като дискриминацията е осъществена с оглед лично положение.
За да се установи налице ли е дискриминация по отношение на Р. , следва да бъдат
установени по делото въз основа на ангажираните от ищеца доказателства, при
определянето на именно тази награда по чл. 98 т.1 от ЗИНЗС, както и да бъдат изследвани
на база осъждане, личностна оценка, провинения, наказания и пр. „други сходни случаи“ –
когато спрямо други лица са поощрявани с такава награда. Следва да се прецени дали
случаите са сходни и дали спрямо ищеца има неравноправно третиране. Едва след
установяване на евентуално неравноправно третиране, може да се пристъпи към доказване
на мотивите за неравноправното третиране – дали те са свързани с етническата
принадлежност, имущественото състояние или личното положение на ищеца , каквито са
твърденията на ищеца.
В практиката на ВКС, намерила израз и в решение № 511/27.07.2010 година,
постановено по гр. д. № 587/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., е посочено, че: "с
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр е създадена изрична уредба относно доказателствената
тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е
възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника.
4
Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Ищецът е длъжен да докаже
фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника
да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния
случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона
доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат
по предявения иск". В същия смисъл са и решение № 1002/07.01.2010 година, постановено
по гр. д. № 3800/2008 година, решение № 115/02.08.2012 година, постановено по гр. д. №
626/2012 година, решение № 62/19.06.2014 година, постановено по гр. д. № 3920/2013
година и решение № 183/08.06.2013 година, постановено по гр. д. № 7381/2014 година,
четирите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и решение № 153/14.06.2010 година,
постановено по гр. д. № 6/2009 година, по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
В хода на настоящото производство, ищеца чиято е доказателствената тежест не е
представил доказателства, от които да се обоснове положителен извод относно твърденията
му за неравностойно третиране по посочения признак изразяващо се в определяне на
награда различна от определената такава за др.лишен от свобода в сходно положение, а
именно – Н. С..
Видно от законовата разпоредба –чл.98 от ЗИНЗС за подчертана дисциплинираност,
за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за
постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни
прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани със награди като по т.1 това е
писмена похвала , а по т.5 удължено свиждане за срок до 4 часа. Същите се дават със
заповед на началника на затвора, а тези по чл. 98, ал. 1, т. 1 – 6 – и със заповед на началника
на затворническото общежитие или на поправителния дом. Главният директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" може да дава всички предвидени в закона награди.
Видно от приетите и неоспорени от ищеца писмени доказателства определената със
Заповед №1131/29.12.2020г. на Н-к Затвора Варна на лишеният от свобода И. Р. награда „писмена
похвала", е съобразена с докладна за писка на ИСДВР Кожухаров от 20.04.2021г. /материалите по
която са налични по делото/ , за извършено от ищеца на 10.09.2020г. дисциплинарно нарушение,
както и с предходни такива. Не се оспорва и издадения предупредителен протокол от 16.11.2020г.,
както и, че през 2021г. са извършени дисциплинарни нарушения от ищеца –въззивник, за които са
издадени Заповеди №259/19.02.2021 г.; №266/22.03.2021 г.; №267/22.03.2021 г. и №273/26.03.2021
г. на началника на затвора- Варна, с които са му наложени дисциплинарни наказания.
Установено е и, че на л.св. Н. Х. също е съставен предупредителен протокол на
16.11.2020г., както и, че със Заповед №428/23.04.2021г. на Н-к Затвора Варна лишеният от
свобода Н. С. е награден с „удължено свиждане за срок от 2 часа".
Ищеца не оспорва, че през 2020г. е провел три пъти двучасово свиждане –два пъти
със съпругата си и един път с баща си, баба си и дядо си, т.е определената му награда не е в
резултат на трайно по -неблагоприятно негово третиране, а на оценка на поведението му във
връзка с извършени дисциплинарни нарушения към дата на поощтряването.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел, че И. Р. не е установил по делото, че той е
третиран по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. В подобни "сравними сходни
обстоятелства" по смисъла на чл.4 ал.2 ЗЗДискр ищецът се намира единствено с лицата,
изтърпяващи същото наказание /доживотен затвор и доживотен затвор без замяна/, в същия
затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него
дискриминация. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, която настоящия състав
споделя /напр.Решение № 244/14.08.2012г. по гр.дело № №777/2011г. ВКС, IV г.о.;
Определение № 291 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6840/2013 г. на ВКС, ІV г.о./.
С представените от ответника писмени доказателства, неоспорени от ищеца, същия е
5
доказал твърденията си, че определянето с цитираните заповеди на началника на Затвора
Варна награди на Р. и С. са съобразени с регламентацията им в ЗИНЗС, а именно чл. 98 ал.1
от законовата разпоредба. Мерките за поощрение във вид на награди се прилагат по
преценка на инспекторите "Социална дейност и възпитателна работа" съобразно цялостното
поведение на лишения от свобода и съгласно изискванията на чл.98, ал.1, т. 1-5 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.96, т.З от ЗИНЗС - „Лишените от свобода са длъжни да спазват
установените за тях правила".
Съгласно чл.97, т.2 от ЗИНЗС - „ Лишените от свобода не могат да: вземат, заемат,
продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат".
В конкретния казус наградите са определени с оглед оценката на риска касателно
всеки от лишените от свобода. В тази връзка следва да се има предвид, че определянето на
поощрителните мерки по отношение на двамата лишени от свобода – Р. и С., макар и и на
двамата да са съставени предупредителни протоколи на една и съща дата и за едно и също
провинение,не води автоматично до задължение на администрацията да определи идентични
награди. Както вече беше посочено, същите са определят след цялостна оценка на риска и
дългосрочното поведение на л.св. Ирелевантно за случая е дали определената награда
„удължено свиждане с два часа“ ще бъде или е била използвана или не , т.к. това е право , а
не задължение за л.св..
С оглед изложеното, съдът намира, че не е осъществена пряка или непряка
дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. доколкото не може да се
приеме, че е налице по-неблагоприятно му третиране "при сходни обстоятелства и спрямо
други лица, намиращи се в идентично положение като него".
По изложените съображения съдът приема, не е налице нито пряка, нито непряка
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр на основата на признак "лично положение", при
което и не са налице и елементите на чл. 9 от закона – вероятността ищецът да е
дискриминиран, т. е., да установи факти, които да сочат на вероятност от дискриминация –
неравноправно третиране, претърпените неимуществени вреди, размер на вредите и
причинна връзка между извършената дискриминация и претърпените вреди, от което следва,
че иска по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Освен като обусловен от иска по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДкр. ,иска по т.2 е неоснователен
и доколкото процесния дискриминационен акт е еднократен, не продължава към настоящия
момент и е фактически невъзможно да се преустанови осъществяването им.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде потвърдено и в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски на основание чл.78 ал.3
вр. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл. 23 и 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ които
съда определя в размер на 200.00 лева представляваща юристконсулско възнаграждение.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3068 от 13.10.2022г. по гр.дело № 372 /2022г.
на Варненския районен съд, 48 състав .
ОСЪЖДА от И. А. Р., ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр.Ловеч ДА ЗАПЛАТИ
6
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София сумата от 200 лв. /двеста/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 вр.
чл.78 ал.8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7