Присъда по дело №86/2023 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към НЧХД № 86 / 2023 г. по описа на ***

Частното обвинение срещу подсъдимата *** от гр. *** е по чл. 182, ал.
2 от НК, затова, че на *** г., в гр. ***, в качеството си на родител на
малолетното дете *** ***в ***, не изпълнила или по какъвто и да е начин
осуетила изпълнението на съдебно решение № *** г. по описа на *** в частта
му относно определения с решението режим на лични контакти на бащата ***
с детето *** ***в ***.

Граждански иск не е предявен.

В съдебно заседание частното обвинение се поддържа от тъжителя и
неговия повереник с доводи за неговата доказаност. Претендират се и
разноски.

Подсъдимата и защитата й поддържат, че съдът следва да произнесе
съдебен акт, с който да я оправдае изцяло, поради несъставомерност и
недоказаност на повдигнатото й с тъжбата обвинение. Също претендират
разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Частният тъжител *** и подсъдимата ***, и двамата от гр. ***, били
във фактическо съжителство, от което на 28.01.2019 г. се родило малолетното
им понастоящем дете *** ***в ***.
След раздялата помежду им през 2021 г., със съдебно решение от
21.04.2022 г., постановено по гр. дело № 313/2022 г. по описа на Районен съд -
***, двамата уредили отношенията си досежно упражняване на родителските
права на детето, местоживеене, издръжка и режим на лични отношения.
На основание чл. 127 от СК, съдът е одобрил споразумение /съдебна
спогодба/ между тях, като родителските права по отношение на детето били
предоставени за упражняване на майката ***, а за бащата *** бил определен
режима на лични отношения с детето, като следва: всяка първа и трета
седмица от месеца - от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; през всяка
нечетна година - от 10:00 часа на 23-ти декември до 18:00 часа на 28-ми
декември; през всяка четна година - от 18:00 часа на 28-ми декември до 18:00
часа на 2-ри януари; през всяка нечетна година на Великденските празници -
от 18:00 часа в четвъртък до 18:00 часа в събота; през всяка четна година на
Великденските празници - от 18:00 часа в събота до 18:00 часа в понеделник;
1

една седмица през лятото на 2022 г., когато майката не е в платен годишен
отпуск; за двадесет дни през лятото на всяка следваща година, когато майката
не е в платен годишен отпуск.
Последвала е молба от тъжителя до съда, постановил решението, с
искане за тълкуване на същото в частта относно режима на лични отношения
с детето, тъй като майката възпрепятствала възможността за осъществяване
на режима, поради неясното му определяне, както и че същият бил
недостатъчен и следвало да бъде разширен.
С Решение от 02.11.2022 г. *** е оставил без уважение искането за
тълкуване на съдебното решение, указвайки, че твърдените противоречия
относно изпълнението на определения режим на лични отношения следвало
да бъдат преодолени при доброволното или принудително изпълнение на
решението, както и че е недопустимо по пътя на тълкуването да се иска
неговото допълване или изменение.
Не е спорен факта, че на дата *** година /събота/ тъжителят е
отишъл да вземе детето си, но подсъдимата е отказала да му го даде, с мотива,
че това не била първата седмица на месеца. Тъжителят подал сигнал до РУ –
***, като на място бил изпратен полицейски патрул. Снети са обяснения от
тъжителя и подсъдимата, в които и двамата твърдят, че последната се е
консултирала с адвоката си, като е изготвена и докладна записка по случая.
От показанията на разпитаните в хода на съдебно следствие свидетели
– ***, адвокат на страните при уреждане имено на тези спорни отношенията
помежду им и *** – един от полицейските служители, отзовали се на сигнала,
се установя, че тъжителят и подсъдимата многократно са имали спорове
относно изпълнението на съдебното решение и затова е било отправено и
искане за тълкуването му. И двамата нееднократно са се обръщали към адв. М.
за съдействие и съвети, като съответно той е давал своите указания във връзка
с определения режим на лични отношения с детето.
Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото гласни и писмени
доказателства, и доказателствени средства, имащи отношение към предмета
на доказване в настоящото наказателно производство – чл. 102 от НПК.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след
обсъждане на доводите на страните, относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, се налагат следните правни изводи:
След пълна преценка на данните от всички доказателствени
източници, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса,
съдът стигана до правния извод, че не може да се направи еднозначен извод,
че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състав на
престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, така както изискват принципите
прокламирани в чл. 303 НПК.
При така формулираното с тъжбата обвинение, предмет на доказване
2

по делото е умишленото задържане на детето с цел да не бъде спазен режима
на лични контакти определен от съда.
За да се приеме наличието на престъпление, така както се претендира с
тъжбата следва безспорно и по несъмнен начин да са установени авторството
на деянието, наличието на всички елементи от обективна и субективна страна
на престъплението и най-вече изискуемата от закона форма на вина.
Страните нямат спор по фактите, не се оспорва датата, на която
тъжителят е отишъл да вземе детето и то не му е било дадено. Спорът между
страните опира до тълкуванието на съдебното решение определящо режима на
лични контакти между бащата и детето.
Разпитаните по делото свидетели потвърждават този факт, като стана
ясно, че страните многократно са имали спорове относно изпълнението на
съдебното решение. Свидетелят *** многократно е търсен и от двамата
родители за съвети и разяснения относно определения режим на лични
контакти, а свидетелката *** нееднократно се е отзовавала на подадени
сигнали по този повод. Установено е също, че тъжителят е искал тълкуване на
съдебното решение по реда на чл. 251 от ГПК, което му е било отказано.
Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК може да бъде осъществено
посредством предвидените в закона форми – неизпълнение или осуетяване по
какъвто и да е начин на влязлото в сила съдебно решение, относно
упражняване на родителски права и относно лични контакти с дете. За да бъде
осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е необходимо
от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не
изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно
решение относно упражняване на родителски права или относно лични
контакти с дете. Обективната съставомерност на деянието по този законов
текст изисква да е налице влязло в сила решение относно упражняване на
родителски права или относно лични контакти с дете. Изпълнителното деяние
може да се осъществи в някоя от следните две форми, алтернативно
предвидени в диспозицията на наказателноправната норма - неизпълнение на
съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение. От
субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл - деецът
следва да съзнава, че упражняването на родителските права или правото на
лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда
осуетяването на изпълнението на това решение или неговото неизпълнение,
като иска или допуска това.
В случая страните имат различно тълкуване на съдебното решение и
установените по делото факти по отношение на обвинението по чл. 182, ал. 2
от НК сами по себе си говорят за липса на умисъл. Въз основа на
установеното не може да се приеме, че подсъдимата е извършила деянието с
цел да причини настъпването на вредоносния резултат, нито пък че е
съзнавала неговото настъпване, но се е примирила с това.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, осъдителната присъда не
3

може да почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Подсъдимата след консултация с юрист е приела, че нейните
изчисления са правилните, което е обяснила и пред полицейските служители,
посетили сигнала. Същата е била убедена в правотата си след получената
правна консултация и действията и са били продиктувани изцяло от това. Тя е
изразила несъгласие с тълкуването на съдебното решение от тъжителя, което
очевидно до някаква степен създава известни затруднения на страните и
изостря конфликта между тях.
Тълкуване на процесното решение /по реда на чл. 251 от ГПК/ е
отказано от съда, който го е постановил, поради което и настоящият състав, в
производство по реда на НПК, не се наема да разяснява действително
формираната воля на съда.
Както се спомена по-горе съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2
НК изисква умисъл, като форма на вина и по точно – пряк умисъл. Това
означава, че подсъдимата е следвало да съзнава, че с поведението си не
изпълнява или осуетява съдебно решение относно лични контакти с детето,
както и от волева страна да искала това неизпълняване или осуетяване – т.е.
действията й да са целенасочени и ръководени именно от този мотив.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и
изложените правни съображения, настоящият състав на съда прие, че
обвинението срещу подсъдимата не е доказано по несъмнен начин от
обективна и субективна страна, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК,
за да бъде същата призната за виновна. В случая не е осъществен състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК в нито една от предвидените в закона
форми – неизпълнение или осуетяване по какъвто и да е начин на влязлото в
сила съдебно решение, относно упражняване на родителски права и относно
лични контакти с дете.
Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК
съдът призна подсъдимата за невиновна, поради което и я оправда по така
повдигнатото й обвинение за извършвано престъпление по чл. 182, ал. 2 от
НК.
При този изход на делото съдът присъди на подсъдимия направените
по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 000 /хиляда/
лева.
В заключение, съдът намира за необходимо да посочи, че
действителният проблем в подобни производства съставлява съществуващият
и задълбочаващ се конфли***жду родителите, който несъмнено нанася
сериозни вреди на общото им дете/деца. Без да се съмнява в безкористността,
загрижеността и любовта и на двамата родители към детето, съдът счита за
необходимо да обърне внимание на посоченото, както и да наблегне на това,
че във властта на всеки един от двамата родители е да допринесе за
4

правилното и съвместно развитие, отглеждане и възпитание на детето им,
като поставят него в центъра на своите действия и намерения. Нещо повече,
едно подобно зряло отношение от страна и на двамата би дало положителен
родителски, а и човешки пример на самото дете и би му помогнало да се
адаптира по правилен начин в социума без да носи бремето на унищожените
семейни и родителски отношения.

Мотивиран така съдът постанови съдебният си акт.

За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	7
Дата:	20 февруари 2025 г.
Съдия:	Даниел Йорданов

Дело:	20234110200086
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	11 януари 2023 г.

Присъда по дело №86/2023 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите