РЕШЕНИЕ
№ 2243
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330111514 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
против А. М. К. обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена
Заповед № 1821/19.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2947/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI
граждански състав, а именно: сумата от 425, 65 лв. – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в ***, както и обезщетение за забавено плащане за
периода от 04.02.2020 г. до 16.02.2021 г. в размер на сумата 22, 31 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед – 17.02.2021 г., до окончателното
погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
1
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в ***. Твърди, че за процесния период е доставена
топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение –
„Бруната“ ЕООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна
енергия на стойност от 425, 65 лв., представляваща топлинна енергия за
битово-горещо водоснабдяване. Твърди, че начислената на ответника
топлинна енергия и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на посочената
стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава.
Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните
притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските,
сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната страна А. М. К. е депозирала в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения й от
съда особен представител адв. К. Ш. - Ш., с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Твърди, че ответната страна не е потребител на
топлинна енергия за процесния период по силата на влезлите в сила Общи
условия на ищцовото дружество. Поддържа, че това е така, тъй като ищецът
не е подписал договор, нито с ищеца, нито с дружеството, осъществяващо
дялово разпределение. Сочи, че липсата на писмен договор представлява
отрицателна предпоставка за квалифицирането на ответника като потребител.
Твърди, че договорът, сключен между страните е нищожен на основание чл.
26 ЗЗД, поради липсата на съгласие. Поддържа, че по силата на чл. 23 от
Общите условия продавачът е длъжен да обяви по подходящ начин списък на
търговците по чл. 130 а ЗЕ, с които е сключил договор за извършване на
дялово разпределение, което е необходимо във връзка с правото на избор от
страна на купувача на топлинна енергия. Сочи, че ищецът се основава на
обстоятелството, че на името на ответника е открита партида, по която са
начислени задължения, но не са представени доказателства за спазване на
процедурата по чл. 58 от Общите условия за откриване на партида с титуляр
на ответника, за което трябва да са представени изброените в посочената
разпоредба документи. По така изложените съображения оспорва исковете по
основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК.
2
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на
два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно,
доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на
топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията
на ответника, релевирани в отговора на исковата молба за необходимост от
писмена форма за действителност на договора.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
От представените по делото доказателства се установява, че ответната
страна А. М. К. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се в ***.
По делото е представен *** за покупко-продажба на недвижим имот №
***, по силата на който ответната страна А. М. К. и А. А. К. са придобили
правото на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ
апартамент № ***.
От представената по делото справка от Служба по вписвания – гр.
Пловдив се установява, че към датата на справката – 26.04.2021 г.
собствениците не са се разпоредили с посочения имот.
От приложеното по делото копие от Кадастрална карта с данни от
КРНИ се установява, че обекта се води с идентификатор № *** и е
индивидуализиран с адрес ***. Следователно следва да се приеме, че
процесният обект се води с номер на апартамент – ***, поради което следва
да се приеме, че е налице идентичност между процесният обект в *** и този,
придобит от ответната страна по силата на договор за покупко-продажба -
***.
Съдът намира, че с оглед данните, вписани в *** следва да се приеме, че
3
процесният имот е придобит от ответната страна и А. А. К. в режим на
съпружеска имуществена общност – купувачите носят едно фамилно има и
различни бащини, като възражения в този смисъл не са въведени от ответната
страна.
Следователно и по така изложените съображения следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 32 СК, по силата на която съпрузите
отговарят солидарно за заплащане на текущите разходи, какъвто разход
представлява задължението за заплащане на топлинна енергия.
Следователно от така представените доказателства се установява, че
ответната страна е собственик на топлоснабдения обект, находящ се в ***.
Следователно, между страните е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, като правният
спор по настоящото
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде
тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната
страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. Тази справка не представлява доказателство за
удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя
4
представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от приетата като компетентно
изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява,
че жилищния блок в ***, е включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е ползвана
топлоенергия за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че през
процесния период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната
станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като
количеството топлинна енергия, намалено със загубите е подавано на
„Бруната“ ЕООД за разпределение на потребители. Установено е, че през
процесния период в имота на ответника не е имало монтирани отоплителни
тела, поради което не е разпределена топлинна енергия за
отопление.Установено е, че в имота на ответника е монтирано едно
водомерно устройство за топла вода за отчитане на изразходвано количество
топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, като достъп за отчет на
последното не е осигуряван за процесния период. Експертизата е установила,
че за имота на ответника проектният отопляем обем е 137 куб.м, като за
целият процесен период е разпределена 3, 900069 MWh топлинна енергия за
битово-горещо водоснабдяване. Вещото лице е установило, че за процесния
период са прилагани изискванията на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост -
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването - за 1 брой лица по 140 литра на денонощие, поради
неосигурен достъп за отчет. Експертизата е дала заключение, че няма разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна
енергия и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на
разпределение и начисление на топлинната енергия е в съответствие с
методиката.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, изготвено на основание установеното от съдебно-техническата
експертиза, представените от ищцовото дружество начислени количества
топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена за
топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице
посочва, че стойността на отдадената топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване е за сумата от 423, 30 лв. за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., като е начислена такса за услуга дялово разпределение от 15, 71
лв. с ДДС. Вещото лице е установило, че след извършено прихващане със
сумата от 13, 36 лв. е останало задължение от общо 425, 65 лв. Определен е
размерът на обезщетението за забава за периода от 04.02.2020 г. до 16.02.2021
5
г. от 22, 31 лв.
При така установените факти и въз основа на извършения анализ,
съобразявайки се с установеното от допуснатите и приети по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът достигна до извод, че
реално доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 423,
20 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
отопление и битово – горещо водоснабдяване. Съдът не възприема доводите
на ответника, изложени в отговора на исковата молба, доколкото вещото
лице е установило, че сградата на процесния адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като до
последната е подавана топлинна енергия за битови нужди през процесния
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 66 от Наредба № 16-334 от 0-6.04.2007 г.
за топлоснабдяването количеството топлинна енергия, доставено в сградата,
се разпределя според различните видове потребление - за битово горещо
водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация.
С разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата е установено, че на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. В чл. 70 от Наредбата е установен редът за
отчитане на топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна
собственост. Разпоредбата на т. 6.5. от Методиката, приета на основание чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, определя
правила за начисляване на количеството топлоенергия за сгради - етажна
собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално
отчитане, като се прилага екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата по реда: 1. определя се инсталираната мощност на отоплителните
тела в сградата; при липса на данни се приемат данните на подобно
отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2. за
всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между
дяловите му единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение
за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален
специфичен разход за сградата (МСРС); 3. дяловите единици за
отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на
отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС.
Следователно с оглед така установените разпоредби исковата претенция
за присъждане на стойността на потребената топлинна енергия, отдадена за
битово-горещо водоснабдяване. Липсата на осигурен достъп е установена от
вещото лице – *** при запознаване с всички данни, съхранявани при
топлинния счетоводител, като това обстоятелство е релевантно за начина на
начисляване на топлинната енергия за процесния период.
Задължение за осигуряване на достъп е предвидено и в Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ клиентът е длъжен да
6
осигурява достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за
отчитане на дяловото разпределение в своя имот. Клиентът е задължен както
да има монтирани уреди за индивидуално разпределяне на ТЕ, така и да
осигури достъп до имота, който е обект на доставка на ТЕ. При
неизпълнението на това му задължение настъпват съответните правни
последици, които са неблагоприятни за него, но които са нормативно
установени - отчитане по максимален специфичен разход за ТЕ за отопление.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването изрично предвижда, че когато не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла
вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за
разход на потребление за гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие. Тези последици следват от неизпълнението от страна на клиента
на задължението му да осигури достъп и така да даде възможност за реално
отчитане - на база потребено количество, и не са обвързани от фактическото
положение. В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в
Решение № 162/28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013 г., ГК, IV г.о. на ВКС, в
което е прието, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо
да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от
съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят,
който е възложил на топлинен счетоводител индивидуално отчитане и
разпределянето на консумираната топлинна енергия в сграда етажна
собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните
изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна
енергия има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от трето на
процесното материално правоотношение лице – „Бруната“ ЕООД, като
съдебно-техническата експертиза е установила, че дружеството, извършващо
дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края
на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество
топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната
методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия
е описана в заключението на вещото лице, като съдът изцяло възприема
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза.
Следователно, реално доставената до процесния имот през релевантния
период топлинна енергия е в размер на сумата от общо 425, 65 лв., към която
следва да се включи и цената за извършваната услуга за дялово
разпределение за процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от
ОУ на дружеството месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия
се състои от две компоненти - сума формирана по цена за потребена топлинна
енергия и сума формирана по цената за услугата дялово разпределение.
7
Следователно таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск
следва изцяло да бъде уважен за сумата от 425, 65 лв.
Тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху
главницата от 425, 65 лв. в размер на сумата от 22, 31 лв. за периода от
04.02.2020 г. до 16.02.2021 г., определен от вещото лице по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от
795 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за
назначаване на особен представител на ответника, 320 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
В настоящото производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
присъди и сумата от 75 лв. – разноски в заповедното по ч.гр.д. № 2947/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на А. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично
вземане в размер на сумата от 425, 65 лв. – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в
***, както и в размер на сумата 22, 31 лв. - обезщетение за забавено плащане
8
за периода от 04.02.2020 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед, а именно 17.02.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, обективирани в Заповед № 1821/19.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2947/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2947/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХI граждански състав, и сумата от 795 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 11514/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
9