РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 20.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 90 / 2020 год. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 52 от 24.02.2020 г., постановено по НАХД № 643 / 2019 г., Ловешкият районен съд, осми състав, е потвърдил наказателно постановление № **-0001024 от 08.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от Д.И.Д., в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като законосъобразно.
Недоволно от така постановеното решение е останало на „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от Д.И.Д., чрез адв. В. Н. от ЛАК, което е подало касационна жалба с твърдения за нарушение на закона, като се твърди, че обжалваното решение е неправилно, което касационната инстанция намира за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Не се сочат конкретни пороци на решението на РС, а се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно предвид това, че в АУАН и НП правната квалификация на административното нарушение е непълна,. Касаторът сочи Тълкувателно решение № 3 от 10.05.20** г. на ВАС, като сочи, че предвид задължителното тълкуване на разпоредбите на чл. 415в от КТ и ч. 28 от ЗАНН и след като към момента на извършване на процесното нарушение същото е изключено от преценката по прилагана на чл. 415в от КТ, касаторът намира, че е следвало да бъде извършена преценка за неговата маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че са били налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което наказателното постановление е следвало да бъде отменено поради маловажност на случая. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постоновление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Н., който поддържа касационната жалба. Касаторът признава, че трудовият договор от 13.03.2019 г., приет като доказателство по делото заедно с административната преписка, е съставен по-късно, след като е извършена проверка от служителите на Д „ИТ“ – Ловеч. Касаторът признава, че сключването на трудовия договор е станало по съвет на счетоводителя на наказаното дружество, като трудовият договор е съставен със задна дата с цел да се избегне именно издаване на наказателно постановление, което не е станало и наказателно постановление е издадено. Сочи, че предвид това, че трудовият договор е създаден нарочно със „задна дата“ с цел избягване на административнонаказателната отговорност, то липсва състав на административно нарушение.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ловеч - се представлява в съдебно заседание от директора, който намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно, като представя и писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя мотивите на РС за потвърждаване на наказателното постановление както поради липса на процесуални нарушения, така и по същество.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № **-0001024 от 08.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от Д.И.Д., в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания-чл. **8, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
Наведените в касационната жалба основания във връзка с незаканосъобразност на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да повтаря.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 2**, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че не е приложима хипотезата за маловажност на случая, т.к нарушението е извършено след влизане в сила на разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията на чл. 61, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Видно от АУАН и НП, наказанието е наложено за това, че дружеството в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като на 13.03.2019 г., около ** ч. е допуснало на работа като „обслужващ бюфет“ в експлоатирания от дружеството „снек бар“, намиращ се в гр. Ловеч, ул. „*****“ № 1, лицето И.К.К., ЕГН: **********, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно който текст – Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Касационната инстанция не споделя довода на касатора, че понеже самото наказано дружество признава, че трудовият договор от 13.03.2019 г. с лицето И.К.К.е „антидатиран“, като е бил съставен нарочно с цел да се избегне административнонаказателна отговорност, административното нарушение не е извършено, както и във връзка с неправилна правна квалификация на административното нарушение.
Този довод на касатора по същество представлява признание, че представения при документалната проверка на 14.03.2019 г. трудов договор № 5/13.03.2019 г. е антидатиран. Това признание на наказаното дружество, че трудовият договор № 5/13.03.2019 г. е съставен след момента на проверката на 13.03.2019 г. и именно с цел да се избегне административнонаказателната отговорност по същество представлява признание, че на контролните органи се представя документ с невярно съдържание.
Касационната инстанция намира, че от една страна наказаното дружество само е представило при документалната проверка на 14.03.2019 г. трудов договор № 5/13.03.2019 г., сключен с работника И.К.К., ЕГН: ********** /на л. 14 от делото на РС/.
От друга страна релевантно е, че трудов договор № 5/13.03.2019 г., сключен с работника И.К.К., ЕГН: ********** /на л. 14 от делото на РС/, е регистриран в ТД на НАП на 13.03.2019 г. в 15,04 часа, т.е. след проверката на работните места, която е започнала на 13.03.2019 г., в ** ч. и след като вече е била заварена И.К.К.да работи в експлоатирания от дружеството „снек бар“, намиращ се в гр. Ловеч, ул. „*****“ № 1.
Ето защо е ирелевантно за законосъобразността на процесното наказателно постановление дали трудов договор № № 5/13.03.2019 г., сключен с работника И.К.К., ЕГН: ********** /на л. 14 от делото на РС/, е „антидатиран“. Относимо е единствено, че работникът И.К.К.е заварена при проверката на 13.03.2019 г., в ** ч., заедно с други работници в проверявания обект, като безспорно е, че И.К.К.е заварена да работи в обекта, без преди това да й бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Поради това е осъществен състав на административно нарушение чл. 63, ал. 2 от КТ.
Както беше посочено по-горе, ирелевантно е както дали трудов договор № 5/13.03.2019 г., сключен с работника И.К.К., е „антидатиран“ /според признанието на касатора/, така и точно в колко часа И.К.К.е започнала работа в проверявания обект на 13.03.2019 г., като относимо е единствено безспорно установеното, че при започване на проверката на 13.03.2019 г., в ** ч. К. е заварена да работи, както и че трудовият договор № 5/13.03.2019 г. е регистриран в ТД на НАП на 13.03.2019 г. едва в 15,04 ч., паради което и е нямало как преди 15,04 ч. на 13.03.2019 г. на работника К. да бъде предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП.
Касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 2**, ал. 2, изр. 2 от АПК, които споделя, като в допълнение следва да се посочи, че обстоятелствената част на процесното НП е достатъчно подробна и не оставя съмнение относно описанието на конкретното административно нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, в който смисъл отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Поради това от една страна касационната инстанция намира, че обстоятелствената част на наказателното постановление е достатъчно подробна и отговаря на реквизитите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а от друга страна, че няма съмнение, в който смисъл и не е нарушено правото на защита на наказаното дружество, относно това кое именно лице е заверено към момента на проверката, къде е заварено същото лице, каква работа е изпълнявало същото лице, без преди това да му бъде представено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. В този смисъл касационната инстанция намира, че наказателното постановление отговаря и на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Правилни са изводите на РС, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, т.к. нарушението е извършено на 13.03.2019 г. - след влизане в сила на 27.01.2012 г. на разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съгласно която: не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Правилни са изводите на РС, че предвид изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, който е специален закон по отношение на чл. 28 от ЗАНН, който се явява общ такъв, няма как да прилага института на маловажност на случая по общия закон - чл. 28 от ЗАНН при наличие на изричната забрана в специалния закон- чл. 415в, ал. 2 от КТ. В същия смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.20** г. по т.д. № 7/2010 г. на ВАС.
Относно размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция, касационната инстанция намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а отделно наложената за процесното нарушение имуществена санкция е минималната, предвидена в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. **8, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 2** от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 24.02.2020 г., постановено по НАХД № 643 / 2019 г. на Ловешкия районен съд, осми състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: