№ 25039
гр. София, 27.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110138761 по описа за 2022 година
С разпорежданe от 26.07.2022г. съдът е дал на ищеца указания, подробно посочени в
разпорежданeто, които ищецът е следвало да изпълни в едноседмичен срок, считано от
датата на получаване на съобщението.
На 01.08.2022г. ищецът е депозирал молба, в която е посочил, че му е изпратен
единствено диспозитива на разпореждането от 26.07.2022г., както и че дължимата държавна
такса следва да бъде определена в размер на 10 лв., тъй като в исковата молба е посочил
като правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗОДОВ.
С оглед изложеното в молбата от 01.08.2022г., на ищеца отново е изпратено цялото
разпореждане от 26.07.2022г., в което е посочено, че настоящият случай не е измежду
хипотезите, предвидени в ЗОДОВ, като на ищеца е дадена нова възможност да изпълни
дадените указания, респективно да внесе дължимата държавна такса.
Съобщението за повторно изпратеното разпореждане е връчено на ищеца на
05.08.2022г.
На ищеца са указани последиците от неизпълнение на указанията в срок и изцяло -
връщане на исковата молба.
С исковата молба се претендира обезщетение за вреди, настъпили следствие на
бездействие на Прокуратурата на РБ, изразяващо се в неизпълнение на задължения за
отмяна на наложена мярка „забрана за напускане на страната”. Посочено е, че на ищеца е
повдигнато обвинение по досъдебно производство № 25/2018г. Липсват каквито и да било
твърдения, че лицето е било оправдано или образуваното наказателно производство е било
прекратено, за да е налице посочената от ищеца хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Не е
налице и хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, тъй като не се касае за „административно
наказание” по смисъла на т. 4, а за мярка за процесуална принуда, наложена по реда на чл.
68 от НПК. Правната квалификация на иска се определя от съда, въз основа на изложените
от ищеца твърдения в исковата молба. В настоящия случай съществуващата във вътрешното
законодателство възможност за защита е по реда на чл. 49 от ЗЗД, уреждащ общата
отговорност за вреди. Въпреки дадената повторна възможност на ищеца, същият не е внесъл
дължимата държавна такса.
В дадения му от съда срок, а и към датата на постановяване на настоящето
определение, ищецът не е изпълнил указанията на съда. Не е релевирано и искане за
продължаване на срока.
1
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 38761/2022г. по описа на СРС, 35 с-в.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 1 – седмичен срок от
връчването му на ищеца пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2