№ 656
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503881 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по гр.д.№ 13656/2019г. по описа на СГС, І-30
състав срещу решението от 02.02.2021г., с което е отхвърлен иска по чл. 40 ЗЗД за
прогласяване относителната недействителност на договор за покупко – продажба по
нотариален акт № 176, том ІІ, рег.№ 4184, дело № 338/2010г. по описа на нотариус С. Т., с
район на действие СРС до ½ ид.част и е прекратено производството по делото по иска за
другата ½ идеална част.
С влязло в сила разпореждане от 23.08.2021г. по гр.д.№ 13656/2019г. по описа на СГС, І-
30 състав въззивната жалба в частта, с която се атакува решението в прекратителната част, е
върната.
С влязло в сила решение от 26.10.2021г. по гр.д.№ 13656/2019г. по описа на СГС, І-30
състав е оставено без уважение искането по въззивната жалба за допълване на решението от
02.02.2021г. чрез произнасяне по иск по чл. 26, ал.1, предл.3то ЗЗД за обявяване за нищожен,
като противоречащ на добрите нрави, на договора по нотариален акт № 176, том ІІ, рег.№
4184, дело № 338/2010г. по описа на нотариус С. Т., с район на действие СРС.
Въззивникът М. М. Г. иска отмяна на решението от 02.02.2021г. в частта, с която искът му
е отхвърлен, като твърди, че събраните по делото доказателства установявали несъмнено
предпоставките на предявения иск по чл. 40 ЗЗД. Иска отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на исковата претенция в допустимата й част.
Въззиваемият И. З. Н. оспорва жалбата чрез назначения по реда на чл. 47,ал.6 ГПК свой
представител адв. К.- А..
Въззиваемите Л. Й. Г. и В. Г. Н. - Н.а чрез назначения й по реда на чл. 47, ал.6 ГПК
1
представител не вземат становище по жалбата по реда на чл.263,ал.1 ГПК.
В съдебно заседание особения представителя на въззиваемата Н.- Н.а - адв.Д., оспорва
жалбата , без да сочи конкретни възражения.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК , намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:
Предявеният от ищеца иск има основанието си в чл. 40 ЗЗД, който определя за
относително недействителна спрямо представлявания, сключената в негова вреда, при
сговор между представителя и третото лице, сделка.
За уважаване на иска ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: че пълномощникът му е сключил обективно увреждаща интересите му
сделка; че пълномощникът е бил недобросъвестен и че третото лице също е било
недобросъвестно т.е. знаело е или според обстоятелствата не е могло да не знае за
увреждането.
От така изброените по делото е несъмнено установено единствено, че атакуваната сделка
уврежда икономическите интереси на ищеца, тъй като имотът е продаден за сума, равна на
данъчната оценка, която е почти два пъти по – ниска от пазарната му цена към датата на
сделката ( така заключението на в.л. О.).
Сговорът между пълномощника на продавача и купувача по договора И.Н. за увреждане
на представлявания т.е. недобросъвестното им поведение не е доказано по делото.
Намерението за увреждане на пълномощника и знанието на третото лице за увреждането
може да се установят с косвени доказателства, но несъмнено. По делото липсват
доказателства за обстоятелствата, които съдебната практика приема за годни да обусловят
извод за сговор във вреда на представлявания: близки родствени отношения между
пълномощника и третото лице; заинтересованост, даваща право на отказ от свидетелстване;
трайни търговски отношения; обратно прехвърляне на имота от третото лице на
пълномощника; последващи разпоредителни сделки с имота, сочещи, че третото лице се е
възползвало от конкретната икономическа ситуация и др.
Факт е, че няколко месеца след сделката купувачът Н. се е разпоредил с имота в полза на
трето за спора лице ( така н.акт №150, том І., рег.№ 13204, дело № 694/2010г. на нотариус И.,
с район на действие СРС), но продажната цена е еднаква с тази по атакуваната сделка и
съответно равна на данъчната оценка на имота, поради което тази последваща продажба не
може да се отчете като свидетелство за знанието на купувача Н., че сделката, с която е
придобил имота уврежда интересите на продавача Г..
Останалите обстоятелства, изтъкнати във въззивната жалба, като сочещи наличието на
сговор за увреждането, нямат отношение към недобросъвестното поведение на подписалите
атакуваната сделка. Отделно, тези обстоятелства не са и доказани по делото.
Физическото отсъствие на ищеца при изповядване на сделката е логично, след като тя се
сключва от негов пълномощник.
Нотариалното дело не е приложено, тъй като е унищожено поради изтичане срока за
съхранението му т.е. остава произволно твърдението на ищеца, че не са представени
декларации по чл. 264 ДОПК и по чл. 28 ЗННД от продавачите.
Пълномощното от ищеца, с което е изповядана сделката от ответницата Л.Г. ( тогава
негова съпруга) не е „съмнителен документ.“ Фактът, че подписът и съдържанието му са
заверени от нотариус в гр. Хасково, сам по себе си не внася съмнение във валидността на
упълномощителната сделка, още по – малко такова, че да изключи възможността купувачът
да не разбере за увреждането.
В обобщение, като намира за неоснователни оплакванията по жалбата и приема, че от
предпоставките на иска по чл. 40 ЗЗД е доказана единствено нееквивалентност на
престациите по атакувания договор, въззивният съд достига до еднакви крайни изводи с
първата инстанция за неоснователност на исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-30 състав от 02.02.2021г. по гр.д.№ 13656/2019г.в
обжалваната част, с която е отхвърлен иска по чл. 40 ЗЗД за прогласяване относителната
недействителност на договор за покупко – продажба по нотариален акт № 176, том ІІ, рег.№
4184, дело № 338/2010г. по описа на нотариус С. Т., с район на действие СРС до ½ ид.част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3