Решение по дело №56626/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13224
Дата: 27 юли 2023 г.
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20221110156626
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 13224
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110156626 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от М. М. ............. ЕГН ********** срещу „............. АД с ЕИК ..........
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 2507,99 лв. главница за периода 11.06.2012 г. – 14.11.2017
г., представляваща начислена от ответника цена за потребени ВиК услуги в имот с
клиентски номер ...... находящ се в гр. ..........., както и мораторна лихва в размер на
994,66 лв. за периода от 28.08.2012 г. до 27.06.2020 г., за които е била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 44648/2020 г. по описа на
СРС, 49 състав, впоследствие обезсилена поради непредявен в срок установителен иск.
Ищцата излага доводи, че не дължи процесната сума, тъй като не се явява потребител
на ВиК за процесния имот за процесния период от време, а при условията на
евентулност- като погасени по давност. Обосновава правния си интерес от предявяване
на иска с изпращането на фактури от ответника. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като
недопустими, алтернативно - неоснователни. Поддържа, че ч.гр.д.№ 44648/2020 г. по
описа на СРС, 49 състав и към момента било висящо, издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК не била обезсилена, поради което и по-късно заведеният
отрицателен установителен иск за същите суми бил недопустим. Твърди, че в
производството по ч.гр.д.№ 44648/2020 г. по описа на СРС, 49 състав ищцата
представила доказателства за извършено плащане на суми за ВиК услуги в имот с
1
клиентски номер ...... но за период след процесния. Твърди, че със сумата в размер на
1362,71 лв., платена на каса в дружеството, по желание на ищцата били покрити
задълженията за период 28.12.2017 г. до 28.05.2020 г. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предвид разпоредбата на чл.154 ГПК, при предявен отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува. С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост
на сумата, ответникът следва да установи на първо място възникнало между страните
облигационно правоотношение, по силата на което е доставил на ищеца ВиК услуги за
процесния период, стойността на които възлиза в посочения в исковата молба размер.
По наведеното възражение за изтекла давност в тежест на ответника е да установи
наличието на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца
право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по
предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство.
Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото
право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и
липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес.
След изискана служебна справка по ч.гр.д.№ 44648/2020 г. по описа на СРС, 49
състав, става видно, че с определение от 08.03.2023 г. издадената на 09.08.2021 г.
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите 2507,99 лева главница за периода от
11.06.2012 г. до 14.11.2017 г., представляваща начислена от ответника цена за
потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ...... находящ се в гр. ..........., както и
мораторна лихва в размер на 994,66 лв. за периода от 28.08.2012 г. до 27.06.2020 г. е
била обезсилена изцяло на основание чл.414а ал.4 ГПК. От друга страна, с молба вх.№
129333/10.05.2023 г., поради настъпили нови обстоятелства – обезсилване на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 44648/2020 г. по описа на
СРС, 49 състав, ответникът е признал исковете.
Доколкото страните не спорят и ответникът признава иска, което включва и
признание на предвидените правопораждащи факти, съдът намира, че същите следва
да се приемат за установени по делото. Ето защо, предявеният иск следва да се уважи
като основателен, подкрепен и от представените по делото доказателства.
2
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски възниква
за ищеца.
Ответникът не е признал иска, а изрично е оспорил същия с отговора на исковата
молба. При това положение ответникът е станал повод за завеждане на настоящото
дело и не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на разноските в
тежест на ищеца. На ищеца се дължат на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в размер
на общо 610,11 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. М. ............. ЕГН
**********, съдебен адрес гр.................. партер, срещу „......... АД, ЕИК .......... седалище
и адрес на управление ............................... искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че М. М. ............. ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумата от
2507,99 лева главница за периода от 11.06.2012 г. до 14.11.2017 г., представляваща
начислена от ответника цена за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ......
както и мораторна лихва в размер на 994,66 лева за периода от 28.08.2012 г. до
27.06.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „......... АД, ЕИК .......... ДА ЗАПЛАТИ на М.
М. ............. ЕГН **********, сумата от 610,11 лева, представляваща разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3