РЕШЕНИЕ
№ 606
гр. гр. Хасково, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Стелла Св. Моллова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело №
20245640103005 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от А. П. К., ЕГН: **********, с адрес:
***, срещу Г. Ж. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с която се иска
да бъде признато за установено на основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 127, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по
отношение на ищеца, че ответникът дължи сумата от 5047,50 лева (пет хиляди
четиридесет и седем лева и 50 ст.), формирана като ¼ от направени от А. П. К.
вноски по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.01.2016 г. между
„ОББ" АД и А. П. К., със съдлъжници И.Г.К. З.А.К. и Г. Ж. Й. за период от
28.02.2016 г. до 03.06.2024 г., лихва за забава от 28.02.2016 г. по периоди
посочени по-горе в общ размер на 2262,25 лева до датата на образуване на
производството - 03.06.2024 г. и законна лихва от 03.06.2024 г. до изплащане
на вземането. Направено е искане за присъждане на сторените в заповедното
производство разноски в размер на 746,20 лв., както и присъждане на
направените в исковото производство разноски.
В исковата молба е изложено, че с договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 29.01.2016 г. между „ОББ"АД и А. П. К., със съдлъжници И.Г.К.
З.А.К. и Г. Ж. Й. за период от 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г., ищецът е плащал
1
ежемесечно вноски от по 200 лева. Ипотечният кредит е за закупуване на
жилище, което е собственост на З.А.К.и Г. Ж. Й.. Ищецът твърди, че
ответникът към датата на образуване на производство по чл.410 от ГПК-
03.06.2024 г. дължи сума в размер на 5047,50лева (пет хиляди четиридесет и
седем лева и 0,50стотинки), формирана като ¼ от направени от А. П. К.
вноски по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.01.2016 г. между
„ОББ"АД и А. П. К., със съдлъжници И.Г.К. З.А.К. и Г. Ж. Й. за период от
28.02.2016 г. до 03.06.2024 г. лихва за забава от 28.02.2016 г. по периоди
посочени по-горе в общ размер на 2262,25 лева до датата на образуване на
производството 03.06.2024 г. и законна лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът сочи, че е образувано производство по ч. гр. д. № 1405/2024 г.
по чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение. Прави искане
съдът да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените
суми.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Твърди, че не оспорва обстоятелството, че страните по делото са страни по
договор за ипотечен кредит сключен на 29.01.2016 г., по силата на който
„ОББ“ АД е предоставило на ищеца (кредитополучател) кредит в размер на 25
000 лева за закупуване на жилище, както и че съдлъжници по процесния
договор за кредит са И.Г.К. Г. Ж. Й. и З.А.К. Посочва, че с нотариален акт №
69, том 2 от 01.02.2016 г., апартаментът е закупен на името на З.А.К.и Г. Ж. Й.,
за което ищецът се е съгласил, подписвайки договора за кредит. Твърди, че със
сумата по ипотечния кредит е заплатена половината стойност от покупната
цена на апартамента и ремонтните работи в него. Това отговоряло на правата
на собственост на З.А.К.от апартамента, която е дъщеря на ищеца по делото.
Изтъква, че ищецът по делото е изтеглил ипотечния кредит в размер на 25 000
лева, с който е заплатена част от общата покупна цена на апартамент - 39 000
лева. Остатъкът от покупната цена в размер на 14 000 лева, както и разходите
за ремонт на апартамента в размер на 11 000 лева са заплатени от ответника по
делото, с което общата стойност за покупката и ремонта на апартамента са
поделени между двамата съсобственици поравно, с оглед правата им на
собственост в него. Ответникът сочи, че със сумата по ипотечния кредит е
заплатена частта от покупната цена, съответстваща на правата на собственост,
2
възникнали за З.К. върху закупения с кредит апартамент, поради което той не
се е облагодетелствал от ипотечния кредит, поради което и не следва да поема
¼ част от изплатените вноски по него. Поддържа неоснователност на
исковите претенци, тъй като ищецът не може да претендира от солидарен
длъжник, без да е изплатил на кредитора такава част от задължението, която
да надхвърля припадащата му се част. Оспорва твърдението в исковата молба,
че ищецът е заплащал ежемесечни вноски в размер от по 200 лева за периода
28.02.2016 г. - 03.06.2024 г., за което сочи, че от представените по делото
извлечения от банковата сметка, по която е обслужван кредита, се установява:
че за периода 28.02.2016 г. - 28.02.2019 г. месечната вноска за изплащане на
кредита е 163.33 лева, а след 28.02.2019 г. до 03.06.2024 г. - 165.74 лева; че за
периода 28.02.2016 г. - 28.06.2020 г. вкл. - месечните вноски по кредита са
изплащани не от ищеца, а от И.Г.К. (солидарен длъжник). Прави възражение
за погасителна давност, както в частта на претендираните ежемесечни вноски,
така и в частта на претендираната мораторна лихва за всяка една от тях.
Твърди, че погасителната давност за главницата и лихвата е 3-годишна (с
оглед периодичността на плащането), а при условията на евентуалност ,
твърди, че давността е 5-годишна. Направено е искане за отхвърляне изцяло
на предявените искове е за присъждане на сторените в производството
съдебни разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че страните по
делото са солидарни длъжници по договор за ипотечен кредит сключен на
29.01.2016 г., по силата на който „ОББ“ АД е предоставило на ищеца
(кредитополучател) кредит в размер на 25 000 лева за закупуване на жилище.
Това се установява и от представения на л. 17 от делото договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 29.01.2016 г., сключен между „Обединена
българска банка“ АД като кредитор и А. П. К. като кредитополучател, И.Г.К.
Г. Ж. Йораднов и З.А.К.като съдлъжници.
В чл. 11а., ал. 1 съдлъжникът се задължава солидарно при условията на
чл. 121 и следващия от ЗЗД, за всички задължения на кредитополучателя,
произтичащи от договора, независимо от бъдещите промени в него. Страните
са се договорили в ал. 4 от чл. 11а, че банката може да иска изпълнение
3
директно от съдлъжника на цялото вземане или на всяка негова част веднага
след настъпване на изискуемостта на съответното задължение и може да
събере вземането си като насочи изпълнението към всеки от длъжниците
/кредитополучател, съдлъжник/ по свой избор, без ограничение.
От представеното удостоверение от 19.02.2025 г. от „Обединена
българска банка“ АД се установява, че А. П. К. е усвоил ипотечен кредит в
размер на 25 000 лева от банката, съгласно договор за предоставяне на
ипотечен кредит *** от **** г. Остатъчният дълг по кредита към 19.02.2025 г.
е 16 715,97 лева.
По делото са приети като писмени доказателства извлечения по сметка
на А. П. К., IBAN ***, в „Обединена българска банка“ АД находящи се от л.
28 до л. 184 по делото.
Изслушано е и е прието, неоспорено от страните по делото, заключение
по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От същото се установява, че при изготвяне на
заключението си вещото лице е селектирало вноските на каса, получените
преводи от една страна, а от друга страна посочва извършените погасявания
на падеж по договора за ипотечен кредит от 29.01.2016 г. като посочва
платените суми за главница и лихва, но няма възможност да бъде посочено от
кои точно суми същите са погасени. Посочено е, че за периода от 28.02.2016 г.
до 03.06.2024 г. по банкова сметка *** с титуляр А. П. К. са постъпили
118843,32 лв., в т.ч. 10290 лв. вноски на каса и 108553,32 лв., получени
преводи за периода. Установява се, че от общо внесената сума от 10290 лева
на каса ищецът А. П. К. е направил общо три вноски по горепосочената
сметка, а именно – на 10.02.2016 г. е внесъл сумата от 100 лева, на 25.05.2016
г. е внесъл сумата от 200 лева и на 25.05.2017 г. е внесъл сумата от 200 лева,
или общо сумата от 500 лева, всички останали вноски на каса са направени от
И.Г.К.. Общо получени преводи по сметка за посочения период възлизат на
108553,32 лева. За периода 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г. банката е събирала
ежемесечно на падеж от наличното салдо по сметката суми, като погасени са
главница – 7411,15 лв., договорна лихва – 9841,60 лв. общо 17251,75 лв.
погасени са из премии по застраховки Живот на кредитополучателя за 1771,46
лева. За периода от дата 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г. погасени суми по
договора за кредит от 29.01.2016 г. за главница, лихва и застрахователна
4
премия са общо 19024,21 лева. За периода от 03.06.2019 г. до 03.06.2024 г.
погасени за главница, лихва и застрахователна премия са общо 11731,52 лева.
За периода от 03.06.2021 г. до 03.06.2024 г. погасени за главница, лихва и
застрахователна премия са общо 7115,84 лева. По оношение на лихвите за
забава по периоди е дадено следното заключение: за периода от 28.02.2016 г.
до 03.06.2024 г. лихва за забава върху вноска главница и лихва – сумата от
7691,46 лева, за периода от 03.06.2019 г. до 03.06.2024 г. лихва за забава върху
вноска главница и лихва – сумата от 3006,48 лева, за периода от 03.06.2021 г.
до 03.06.2024 г. лихва за забава върху вноска главница и лихва – сумата от
1147,99 лева. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че сметката
*** се ползва активно още от откриването й, като освен процесният кредит
има още една кредитна карта и още един потребителски кредит, и всички тези
погасявания вървят през тази разплащателна сметка. До месец юни 2020 г.
вноските по процесния кредит са правени на каса, внасяни са реално от
физическото лице, преимуществено И.К. След 10.07.2020 г. банката е
погасявала кредита от постъпленията, които са от работни заплати на А. К.. До
28.06.2020 г., до която дата са правени вноски по кредита на каса, е погасена
главница в размер на 3553,36 лева, погасена лихва в размер 5299,11 лева и
погасена вноска за застраховка Живот – 925,38 лева.
Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани,
поради което и не следва да бъдат обсъждани в настоящото изложение.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупната
преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях поравно. Всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата. По принцип при внасяне на ежемесечни
погасителни вноски по договор за банков кредит в целия им размер, се
поражда правото на солидарния длъжник, извършил тези плащания, на
вземане срещу другите солидарни длъжници, за частта, която е надплатена. В
случая солидарната отговорност на страните по делото по отношение на
договора за ипотечен кредит не произтича от закона, а от самия договор, т.е.
5
тя е договорна. Солидарните длъжници могат да уредят вътрешните си
отношения, както намерят за добре. В този смисъл и че само единият от тях
ще изпълнява солидарното задължение. Подобна договореност не може да
бъде противопоставена на кредитора, но в техните отношения е допустима.
Доколкото се установи, че страни по договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 29.01.2016 г., са „Обединена българска банка“ АД като кредитор и
А. П. К. като кредитополучател, И.Г.К. Г. Ж. Й. и З.А.К.като съдлъжници, то
следва, че всеки от тях е солидарно задължен за ¼ от задължението, т.е.
ответникът по делото е задължен за ¼ от сбора на всички погасителни вноски
за изследвания период.
При оборването на презумпцията за равна задълженост важно
доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават
предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да
бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В отговора
на исковата молба се твърди, че с получената по процесния договор за
ипотечен кредит сума е заплатена половината стойност от покупната цена на
апартамента, собственост на ответника Г. Й. и третото неучастващо по делото
лице – З.А.К. и ремонтните работи в него. Твърди се, че З.А.К.и ответникът са
живели заедно на съпружески начала до 2019 г., апартаментът е закупен на
името на двамата, като уговорката между тях била разходите за закупуване на
апартамента и на ремонта да бъдат заплатени поравно от двамата. Твърди се,
че с изтегления кредит от ищеца в размер на 25 000 лева е заплатена част от
общата покупна цена на апартамента – 39 000 лева. Следва да се има предвид,
че са въведени твърдения относно вътрешни отношения между ответника и
трето за спора лице, поради което същите не могат да бъдат противопоставени
на ищеца по делото. Тъй като не се оспорва от ответника, че цялата сума от
процесния договор за ипотечен кредит е послужила за закупуване на
апартамент, който е собственост на ответника и третото за спора лице, то се
обуславя извода, че ответникът се е ползвал от сумата по кредита.
Обстоятелството, че съществува уговорка между ответника Г. Й. и третото
неучастващо по делото лице – З.А.К. разходите за закупуване на апартамента
и на ремонта да бъдат заплатени поравно от двамата е ирелевантно за
отношенията между страните по делото по повод на договора за ипотечен
кредит и тази уговорка не може да бъде противопоставена на ищеца.
Ответникът се домогва да проведе доказване досежно друго облигационно
6
правоотношение, което не е предмет на доказване в настоящия процес. Не бе
проведено доказване за различна договореност във вътрешните отношения
между ищеца А. П. К. и ответника Г. Ж. Й. във връзка с правата и
задълженията им по договора за ипотечен кредит от 29.01.2016 г.
На следващо място, от заключението по съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че за периода от 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г. по банкова сметка
*** с титуляр А. П. К. са постъпили 118843,32 лв., в т.ч. 10290 лв. вноски на
каса и 108553,32 лв., получени преводи за периода. Установява се, че от общо
внесената сума от 10290 лева на каса ищецът А. П. К. е направил общо три
вноски по горепосочената сметка, а именно – на 10.02.2016 г. е внесъл сумата
от 100 лева, на 25.05.2016 г. е внесъл сумата от 200 лева и на 25.05.2017 г. е
внесъл сумата от 200 лева, или общо сумата от 500 лева, всички останали
вноски на каса са направени от И.Г.К. която не е страна по делото. С оглед на
това, съдът намира, че за периода от 10.02.2016 г. до 26.06.2020 г. ищецът е
погасил общо сумата от 500 лева на каса по ипотечния кредит, от които: на
10.02.2016 г. - сумата от 100 лева, на 25.05.2016 г. - сумата от 200 лева и на
25.05.2017 г. - сумата от 200 лева. Вноската от 10.02.2016 г. в размер на 100
лева е извън процесния период. Останалата част от сумата внесена на каса до
26.06.2020 г. в размер на 9890 лева е внесена от трето неучастващо по делото
лице И.Г.К.
От заключението по съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за
периода от 28.07.2020 г. до 03.06.2024 г. банката е погасявала кредита от
постъпленията, които са от работни заплати, изплатени на ищеца А. К.. За този
период са погасени следните суми по пера: за главница – 3764,90 лева, за
лихва – 4453,52 лева и за премия по застраховка живот на кредитополучателя
– 820,62 лева.
При сключен договор за банков кредит с уговорен начин на погасяване
за определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск
по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите
солидарни длъжници следва платилият солидарен длъжник да е изпълнил
повече от своята част от една или няколко месечни вноски. В тази хипотеза
предвиденото в чл. 127, ал. 2, изр.1 ЗЗД „изпълнил повече от своята част“
следва да се разбира платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от
своята част от една или няколко месечни вноски по договора за банков кредит.
7
/Подробни аргументи в тази насока са развити в решение № 191/23.02.2018 г.
по гр.д. № 3907/2016 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС/ Солидарният съдлъжник дължи
припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на
възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за
погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването. Ето
защо неоснователно се явява възражението на ответника, че доколкото ищецът
не е изплатил изцяло своята част по кредита от общия размер на
задължението, то за него не е възникнало регресното право към ответника.
По възражението на ответника за недължимост на сумите, с които е
погасявано задължението за премия по застраховка Живот на
кредитополучателя. Съдът намира, че доколкото единственото ползващо се
лице от застраховката „Живот“ би могло да е кредитополучателят,
респективно ищецът по делото, то не може да се вмени в задължение на
солидарния длъжник да заплаща премията по тази застраховка. С оглед на
това, основателно се явява възражението на ответника за недължимост на
сумите за премия по застраховка Живот на кредитополучателя.
От изложеното следва, че за периода от 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г.
ищецът е доказал плащане по процесния договор за ипотечен кредит в общ
размер на 8618,42 лева (400 лева на каса и 8218,42 лева от преводи по сметка),
като ¼ от тази сума възлиза на 2154,60 лева.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Регресното право на вземане по чл. 127, ал. 2, изреч. 1 от ЗЗД на единия от
солидарните съдлъжници срещу останалите такива, е вземане за разликата над
припадащата му се част от общия дълг - такъв какъвто е той към момента на
погасяването, а не е вземане за периодични плащания, като то възниква и
става изискуемо от момента, когато съдлъжникът е платил (погасил) тази
разлика над припадащата му се част. Поради това, регресното право на
вземане по чл. 127, ал. 2, изреч. 1 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна
давност по чл. 110 от ЗЗД, считано съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от момента на
изискуемостта. В случая вземанията на ищеца преди 03.06.2019 г. се явяват
погасени по давност (по делото се установи, че последното плащане от ищеца
на каса е от дата 25.05.2017 г. и едва от 28.07.2020 г. банката е погасявала
кредита от постъпленията му по сметка), поради което ответникът следва да
заплати на ищеца ¼ част от 8218,42 лева, а именно – сумата от 2054,60 лева. В
останалата част до пълния предявен размер от 5047,50 лева искът с правно
8
основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр.
чл. 127, ал. 1 от ЗЗД трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С плащането на всяка от погасителните вноски, за ищеца е възникнало
правото да претендира от останалите солидарни длъжници припадащите им се
части. За настъпване изискуемостта на вземането му и поставяне в забава на
другите солидарни длъжници, респ. ответника по делото е следвало да му
отправи покана, от получаването на която ще му бъде дължимо и обезщетение
за забава върху платеното от него над дела му. По делото не са ангажирани
доказателства за уведомяване на ответника за задължението му, преди
предявяване на иска/депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради
което предявеният иск по чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 от
ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 517,85 лева съобразно уважената част от исковете за исковото и
заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва
да заплати на ответника сумата от 740,70 лева съобразно отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. П. К., ЕГН:
**********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, че Г. Ж. Й.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, дължи на А. П. К., ЕГН:
**********, сумата от 2054,60 лева, представляваща ¼ от направени от А. П.
К. вноски по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.01.2016 г.,
сключен между „ОББ“ АД и А. П. К. със съдлъжници: И.Г.К. З.А.К.и Г. Ж. Й.
за периода 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава
от 03.06.2024 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 5047,50 лева като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от А. П. К., ЕГН: **********, с
9
адрес: ***, с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86
от ЗЗД за признаване за установено, че Г. Ж. Й., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, дължи на А. П. К., ЕГН: **********, сумата от 2262,25 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 28.02.2016 г. до датата на
депозиране на заявлението – 03.06.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ж. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да
заплати на А. П. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 517,85 лева, представляваща разноски в заповедното и
исковото производство.
ОСЪЖДА А. П. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Ж.
Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 740,70 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
10