№ 1173
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. А.а
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20233110114587 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД от А. Т. Б.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, с която претендира да бъде осъдено ЗАД „Д.Ж.З.“
АД ЕИК *, със седалище: *** , да му заплати сумата 100 лева, частично от 1330,54 лева –
неплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер на 1500 лева за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на куфар багажник; заден ляв спойлер;
задна стойка палене; ляв мигач; ляв калник; захват предна лява гума; лява степенка; кормило
горна част /кил/, на собствения на ищеца мотоциклет марка „*“, модел „*“, с peг. номер ** и
каска марка „*“, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 04.08.2023 г., около 19.30 часа
в гр. Варна, по вина на водач на л.а. „*“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка
Гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата от 100 лв. от датата на исковата молба – 10.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата ; 4000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди във
връзка с настъпилото на 04.08.2023 г. ПТП, изразяващи се във физически болки и душевни
страдания от получените телесни увреждания - дълбоки червеникави ожулвания в областта
на страничната повърхност на лява мишница, левия лакът, лява предмишница в горна трета,
рана по лявата длан в основата на първи пръст, червеникави ожулвания по кожата в
поднокътните пространства на 2, 3, 4 и 5- ти пръсти на дясна ръка, дълбоко червеникаво
ожулване с кървене по предната повърхност на лявото коляно, друго такова ожулване по
предновътрешната повърхност на лявото коляно и лява подбедрица в горна трета,
ограничени и болезнени движения в лява колянна става, ведно със законната лихва върху
главницата от 4000 лв., считано от 28.08.2023 г., до окончателното и изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 04.08.2023 г. около 19.30 часа в гр. Варна управлявал
собствения си мотоциклет марка „*“, модел „*“, с рег. № ** по бул. „*“. Движещият се в
съседната му отляво пътна лента л.а. „*“ с рег. № * с водач К.К.П., предприел внезапна
маневра като навлязъл в пътната лента пред него, без да подаде светлинен сигнал и рязко
намалил, вследствие на което ищецът загубил управление над мотоциклета си, паднал на
пътното платно и се ударил в задната част на автомобила. За настъпилото ПТП попълнили
Двустранен констативен протокол за ПТП, като за виновен за настъпилото произшествие
посочили водача на л.а. “*“ с рег. № * - К.П.. Към момента на настъпване на ПТП лекият
1
автомобил, шофиран от виновното лице К.К.П. бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ от ЗК „Д.Ж.З.“, със застрахователна полица № * със срок
на действие от 22.05.2023 г. до 21.05.2024 г.
На 07.08.2023 г. ищецът уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, като същият
извършил оглед и заснемане на мотоциклета, и изготвил опис - заключение по щета № * с
посочени увредени детайли: куфар багажник /1+Б/; заден ляв спойлер/1+Б/; задна стойка-
палене /1/; ляв мигач /П/; ляв калник/1+Б/; захват предна лява гума /П/; лява степенка /1/;
кормило горна част /кил//1+Б/ и каска марка „*“ /П/. Като обезщетение за причинените му
имуществени вреди получил 169.46 лева. Сочи, че за възстановяване на щетите по
мотоциклета, следва да заплати сума в размер на 1 500 лева, поради което претендира
частично остатъка.
Веднага след инцидента на мястото на произшествието дошъл негов приятел и с
помощта му посетил спешно отделение при МБАЛ „*“ АД, където му издали Медицинско
удостоверение № * Били констатирани и описани получените от него телесни увреждания от
процесното ПТП, както следва: дълбоки червеникави ожулвания в областта на страничната
повърхност на лява мишница, левия лакът, лява предмишница в горна трета, рана по лявата
длан в основата на първи пръст, червеникави ожулвания по кожата в поднокътните
пространства на 2,3,4 и 5-ти пръсти на дясна ръка, дълбоко червеникаво ожулване с кървене
по предната повърхност на лявото коляно, друго такова ожулване по предновътрешната
повърхност на лявото коляно и лява подбедрица в горна трета, ограничени и болезнени
движения в лява колянна става. Вследствие на полученото нараняване в областта на
колянната става, имал затруднение в придвижването си, както и не можел да сгъва и разгъва
в пълен обем левия крак. И към настоящия момент са налични загрозяващи белези по лявото
му коляно. След преживяното ПТП получил и психически дискомфорт. Постоянно си
представял случката и осъзнавал, че събитието можело да приключи с летален за него изход.
От момента на произшествието не се е качвал на мотоциклет и няма такова намерение. Към
момента е обявил за продажба мотоциклета.
Представени са писмени доказателства и е направено доказателствено искане.
Претендират се разноски.
Ответникът е подал отговор. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 04.08.2023 г. с трето за производството лице по отношение на л.а. „*“ с
рег. № *, заведената щета от ищеца за описаното в исковата молба застрахователно събитие
и извършеното плащане по нея на сумата 169.46 лв. Оспорва механизма на причиняване на
щетите, посочен в съставения двустранен протокол и в описа, изготвен от негови служители.
Твърди, че изключителна вина за настъпването на ПТП има ищецът, евентуално твърди
съпричиняване. Оспорва посочените от ищеца имуществени и неимуществени вреди да са
вследствие на процесното ПТП. Твърди, че претендираната от ищеца стойност на
уврежданията не отговаря на пазарната стойност на разходите за отремонтиране на
увредените детайли. Сочи, че стойността на имуществените вреди е определена по
нормативно уредените правила и методика съобразно възрастта на мотопеда. Счита, че
претенцията за неимуществени вреди не отговаря на вида и характера на телесните повреди
и критерия за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва претенцията за лихва, като сочи,
че ищецът не е представил всички указани му документи, поради което такава се дължи от
изтичане на крайния законоустановен срок за произнасяне – 07.11.2023г. Представени са
писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
Прави се възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК.
В последното открито съдебно заседание ищецът е направил изменение на
предявените искове, като този за имуществени вреди се счита за предявен в пълен размер
1795.99 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2023 год. до окончателно
изплащане на сумата, а иска за неимуществени вреди- за сумата 10 000.00 лева, ведно със
2
законната лихва, считано от 28.08.2023 год. до окончателното й плащане.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и като взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност, обективирано в застрахователна
полица *** със срок на действие от 22.05.2023 г. до 21.05.2024 г. относно лек автомобил „*“
с рег. № *, настъпило застрахователно събитие и изплащане на сумата 169.46 лева от
застрахователното дружество за претърпените имуществени вреди.
По делото не се спори, че ищецът е собственик на мотоциклет марка „*“, модел „*“, с
рег. № **.
Установява се от Двустранен констативен протокол за ПТП, съставен между К.П., водач
на лек автомобил „*“ с рег. № * и А. Б., водач на мотоциклет марка „*“, модел „*“, с рег. №
**, че на 04.08.2023 год. е настъпило процесното ПТП. В протокола като виновен водач е
записан водачът на лек автомобил “*“ с рег. № * - К.П..
Отразени са видимите щети по мотоциклета.
Представен е Опис- заключение по щета на МПС от 07.08.2023 год. по отношение на
мотоциклет марка „*“, модел „*“, с рег. № **, в който са описани следните увредени
детайли: куфар багажник /1+Б/; заден ляв спойлер/1+Б/; задна стойка- палене /1/; ляв мигач
/П/; ляв калник/1+Б/; захват предна лява гума /П/; лява степенка /1/; кормило горна част
/кил//1+Б/ и каска марка „*“ /П/
По делото е прието заключение на съдебно- техническа и медицинска експертиза,
съгласно което реалният възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е
следният: пряк контакт между лек автомобил и мотоциклет. Участник „Б“ с мотоциклет
марка „*“, модел „*“, с peг. № ** с водач А. Т. Б. се е движил по бул. „*“ в гр. Варна по
посока кръстовището с бул. *** и се е блъснал в друго МПС /Участник „А“/. Участник „А“
се движи в този момент по същия булевард по същата посока в лявата за Участник „Б“ лента
за движение с л.а. „*“ с рег. № * и водач К.К.П.. Участник „А“ предприел внезапна маневра,
като навлязъл в пътната лента пред Участник „Б“, без да подаде светлинен сигнал и рязко
намалил, като не пропуска и отнема предимство на Участник „Б“. Вследствие на горното
ищецът загубил управление над мотоциклета си, паднал на пътното платно и се ударил в
задната част на автомобила. Механизмът на ПТП е съответен и напълно отговаря на
описания в двустранния протокол за ПТП и твърдяния от ищеца.
Според вещото лице нанесените щети са в пряка причинно- следствена връзка с
процесното събитие, предмет на делото и отговарят на посочения от експертизата и
описания в двустранния протокол механизъм на ПТП.
Нанесените щети по мотоциклет марка „*“, модел „*“, с peг. № ** са описаните в
приетия по делото опис на щети. Сумата, необходима за възстановяване на мотоциклета в
състоянието, в което е бил преди настъпване на същите, по средните пазарни цени,
включително труд и разходи за боядисване е 1965.45 лева. В съдебно заседание пояснява, че
стойността на труда и материалите- 1662.69 лева е определена по средни пазарни цени на
оригинални и алтернативни части. В повторната експертиза вещото лице е направило
разграничение между цените на оригинални и алтернативни части, като пояснява, че за този
мотоциклет почти не се намират на пазара алтернативни части и затова дава средна цена
между оригинални и алтернативни такива. Стойността на ремонт с оригинални части е
2000.92 лева, а този с алтернативни- 1929.98 лева или средна стойност 1965.45 лева.
Стойността на мотоциклета към датата на застрахователното събитие е 2065.82 лева, т.е. по-
висока от необходимата сума за ремонт. В случая е налице тотална щета по смисъла на чл.
390, ал. 2 от КЗ.
В хода на делото ответникът е поискал да му бъде дадена възможност да ангажира
3
доказателства за продажбата на мотоциклета, както и цената, на която това е сто*, но
впоследствие се е отказал от това си доказателствено искане. По делото няма твърдения и не
са направени доказателствени искания за наличието и стойността на запазени части.
Установяването на наличието на запазени части и тяхната стойност е в доказателствена
тежест на застрахователя. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне
собственикът на увреденото МПС да получи едновременно, както обезщетение от
застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да
бъдат реализирани на вторичния пазар.
При предаване на вторични суровини стойността на мотоциклета е 47.42 лева, според
заключението на допълнителната експертиза. След приспадане на тази стойност, дължимото
обезщетение на ищеца възлиза на сумата 1918.03 лева. От тази сума следва да се приспадне
платеното от застрахователя обезщетение- 169.46 лева. При това положение дължимата от
ответника сума за обезщетяване на имуществените вреди е в размер на 1748.57 лева.
Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. Съгласно нормата на чл. 203, ал. 2 от КЗ, за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 от КЗ).
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Р.Б.,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Според трайната съдебна практика (решение № 59/12.06.2015 г.
по т.д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на
ВКС, І т.о.) дължимостта на обезщетението не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за
това има значение за началния срок на забавата, но не и за възникване на задължението на
застрахователя по имуществено застраховане за плащане на застрахователното обезщетение.
Административното задължение на застрахователя по имуществено застраховане да изиска
от застрахования при погиване на имуществото при тотална щета да представи
доказателства за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС не обуславя
възникването и изискуемостта на задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение. В случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на
съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства
за това, то и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава (ако е поискано)
би следвало да е съобразен с факта. Горното е съгласно практиката на ВКС, отразена в
Решение № 44 от 02.06.2015г. по т.д.№ 775/2014г. на ВКС, І т.о.
По делото липсват доказателства, а и не се твърди, че застрахователят е взел решение,
че ще изплати обезщетение за тотална щета. Ищецът от своя страна също не твърди, че е
предприел преди и по време на съдебното производство действия по дерегистрация на МПС.
Нормата на чл. 390, ал. 1 от КЗ не изисква активно поведение от страна на застрахователя,
съответно застрахователят в случая не е попречил за извършване на дерегистрацията на
МПС, с оглед да не заплати претендирания вид обезщетение, респективно не е поставен в
забава за изплащането му. Удостоверение за дерегистрация не е представено и към
приключване на настоящото производство, затова в осъдителния диспозитив в частта за
обезщетението за забава следва да бъде поставено условие за представяне на доказателства
4
за прекратяване на регистрацията /в този смисъл Решение № *** на ОС - Варна по в. гр. д.
№ ***/.
За установяване на настъпилите травматични увреждания на здравето на ищеца в
производството са ангажирани медицински документи, свидетелски показания, съдебно-
медицинска /като част от комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза/ и
съдебно- психиатрична експертизи, които са приети от страните без възражения и които
съдът цени изцяло като обективно и компетентно изготвени.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, в резултат на ПТП от
04.08.2023 г. ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на лявата
колянна става, разкъсно- контузна рана в основата на първи пръст на лявата длан,
кръвонасядания в областта на лявата предмишница, ожулвания по лявата предмишница,
лява длан, лявото коляно. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети, реализирани в гореописаните анатомични области. Същите са
в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният процес на описаните
травматични увреждания е приключил без усложнения в рамките на около 2-3 седмици. Към
момента на проведения клиничен преглед се установява слабо изразен белег с диаметър
около 3- 4 см. по предната повърхност на лявото коляно, по отношение на който в съдебно
заседание вещото лице даде категоричен отговор, че не е загрозяващ. Проведен е контролен
преглед на 11.08.2023 год., назначена локална терапия с обезболяващ гел. По делото няма
данни ищецът да е провеждал рехабилитация, но въпреки непровеждането, не са на лице
данни за възникнали усложнения.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на
свидетеля Д.А.А. колега и приятел на ищеца, които съдът цени изцяло, доколкото са логични
и последователни. Съгласно показанията, свидетелят си спомня, че през месец август 2023 г.
малко след инцидента ищецът му се обадил и му казал, че докато е управлявал по бул. * в гр.
Варна мотора си, от другата лента автомобил го е засякъл и е набил рязко спирачки. Тогава
А. Б. паднал и се е ударил в задницата на автомобила. Имал е болки в крака и в ръката.
Помолил свидетеля да отиде да го вземе, но тъй като бил извън града, се наложило да
потърси друг свой приятел. Ищецът казал на свидетеля, че с другия участник в ПТП не са
викали пътна полиция, а са съставили двустранен протокол. На следващия ден след
катастрофата се чули с ищеца и тогава научил подробности. Казал му, че има ожулвания по
лявата ръка и левия крак. Помолил го на следващия ден да отиде да го взема за работа.
Когато отишли в сградата на 4 РУ- Варна, където работили, ищецът му показал травмите си.
Ожулванията били разположени по цялата лява ръка, където имало дълбоки ожулвания, по
лявата длан и по лявото коляно, където били най- дълбоките ожулвания. Ищецът имал
затруднения при ходене, но не е ползвал помощни средства /патерица или бастун/.
Тъй като ищецът изпълнявал длъжността разследващ полицай, предвид затрудненото
придвижване за малко повече от месец бил освободен от дежурства и не посещавал
произшествия. Тази работа била поета от останалите колеги, а ищецът стоял в стаята си и
пишел на компютър. През този период свидетелят и други колеги вземали и връщали ищеца
от работа. След това започнал да идва с градски транспорт, като казвал, че продължава да го
боли при сгъване и разгъване на крака, и не може да управлява автомобил. След около може
би 2-3 месеца вече започнал да идва с автомобила си на работа и споделил, че всичко е
наред.
Свидетелят посочи, че в деня след ПТП, когато си говорили, ищецът му споделил, че
докато се хлъзгал към въпросния автомобил, си мислил, че е посетил такова произшествие с
пострадали лица, а сега на него му се случва същото и че ще го оглеждат колеги. Споделял,
че сънувал произшествието седмици след това. Станал по- сериозен и по- замислен. Спомня
си, че 3 или 4 месеца след процесното ПТП, по време на дежурство на ищеца имало сигнал
5
за ПТП с пострадало лице. Наложило се друг колега да посети мястото и да извърши оглед
на произшествието, защото ищецът бил притеснен и разсеян и нямало как психически да
издържи.
Свидетелят заяви, че след инцидента ищецът спрял да управлява мотоциклет. Споделил,
че го е махнал и няма да кара повече мотор, но не може да каже дали го е продал или го е
дал на някого.
По делото е прието и заключение по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза,
съгласно което в резултат на преживяното ПТП на 04.08.2023 г. е налице следната
симптоматика, подредена по степен на интензивност при ищеца:
1. Информация за изживяване на емоционална потиснатост във връзка с претърпяното
ПТП;
2.Затруднение на моменти на познавателните процеси и промяна на интересите
3. Лека хипохондрична нагласа
4. Промяна в самооценката
5. 5.Вегетативни разстройства
6.Разстройства на съня, апетита и теглото
Според вещото лице ищецът бил с клиничната симптоматика на Разстройство в
адаптацията- Остра стресова реакция. Стресът е оказал влияние както върху психо-
емоционалното му състояние, така и на качеството му на живот за период от време. Към
момента неговите изживявания са на базата на свръхценностовото мислене, т.е. надценяване
на случилото се, вследствие на преобладаващите емоции в контекста на преживяния
инцидент, свързан с минал професионален опит. В съдебно заседание вещото лице потвърди
извода си, че тъкмо професионалният опит на ищеца като разследващ полицай, който
разследва ПТП, е утежняващо събитие за него. Точно опитът и знанията водят до по- голямо
натоварване, отколкото незнанието и липсата на опит.
Вещото лице в заключението си приема, че към настоящия момент стресът е отзвучал,
не се диагностицира клинична симптоматика, но е останал емоционален фон при
възпроизвеждане на инцидента. Периодът на стрес, съобразно личността на ищеца, е
продължил около 3- 4 седмици. Направен е извод, че ищецът е психично здрав преди
инцидента и към настоящия момент.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. По силата
на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства.
Доказателствената тежест в това производство по отношение наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ответника и собственика на лек автомобил „*“ с
рег. № * пада върху ищеца. Страните не спорят относно наличието му. Не е спорно и
изплащането на сумата 169.46 лева обезщетение по заведената от ищеца щета при ответното
дружество- застраховател. Ищецът също така трябваше да ангажира доказателства за
претърпени имуществени вреди, съвпадащи по вид и стойност с изложените в исковата
молба, заведена претенция при ответника за обезщетяването им, както и причинната връзка
между тях и причинените от ПТП вреди на 04.08.2023 г.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на
6
репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно Д.ие. Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно- обезпечителна и се определя от предмета на
имущественото застраховане.
Не е спорно настъпването на ПТП и наличието на твърдените от ищеца увреждания
по мотоциклет марка „*“, модел „*“, с рег. № **. Спори се по отношение размера на
претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл. 386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено
в КЗ, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице основания за
ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
предвид че ПТП е осъществено със застрахования автомобил и по вина на неговия водач,
отразено в приетия и неоспорен по делото двустранен констативен протокол за ПТП.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото
имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка и труд без прилагане на обезценка.
От приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза се установява идентичен
механизъм на процесното ПТП с посочения в исковата молба. Описаните от застрахователя
увреждания са настъпили от описаното в исковата молба ПТП, предвид което съдът приема
за доказан механизма на настъпване на вредите по автомобила.
Съгласно експертизата сумата, нужна за отстраняване на щетите по процесния лек
автомобил по средната пазарна стойност към датата на произшествието 04.08.2023 г.,
възлиза на 1965.45 лева. Стойността на мотоциклета към датата на застрахователното
събитие е 2065.82 лева, т.е. по- висока от необходимата сума за ремонт. В случая е налице
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Както бе коментирано по- горе, при
предаване на вторични суровини стойността на мотоциклета е 47.42 лева. След приспадане
на тази стойност, дължимото обезщетение на ищеца възлиза на сумата 1918.03 лева. От тази
сума следва да се приспадне платеното от застрахователя обезщетение- 169.46 лева. При
това положение дължимата от ответника сума за обезщетяване на имуществените вреди е в
размер на 1748.57 лева, като законна лихва ще се дължи от представяне пред застрахователя
на доказателство за дерегистрация на мотоциклета.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя съобразно критерия
за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства и установените по делото факти във всеки конкретен случай.
В този смисъл са и задължителните указания, дадени в Постановление № * г. на Пленума на
ВС. Принципът за справедливост изисква в най- пълна степен да се постигне обезщетяване
на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания,
настъпили в резултат от претърпяната злополука /в случая ПТП/. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната.
7
Ответникът твърди основна вина за настъпилото ПТП на ищеца, а в условията на
евентуалност- съпричиняване. Не ангажира доказателства в подкрепа на възраженията си,
поради което съдът ги намира за неоснователни.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: настъпилото увреждане на
здравето на ищеца, изразяващо се в контузия на лявата колянна става, разкъсно- контузна
рана в основата на първи пръст на лявата длан, кръвонасядания в областта на лявата
предмишница, ожулвания по лявата предмишница, лява длан, лявото коляно, като всички
травматични увреди са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
необходимия /обичайния/ относително непродължителен период за възстановяване – около
месец, който в случая е протекъл без усложнения; начина на лечение – неоперативен, без
данни за прием на медикаменти; обстоятелството, че към настоящия момент ищецът е в
добро общо състояние, без констатирани усложнения; обстоятелството, че предвид и
характера на получените травми не е имал нужда от помощта на трети лица, възрастта на
пострадалия към датата на инцидента * /, съответно отчитайки негативното отражение на
инцидента върху психиката и личния живот на пострадалия – развитите симптоми на
тревожност, потиснато настроение, страх от бъдещи инциденти, които могат да се
разглеждат като Остра стресова реакция и като проява на Разстройство в адаптацията,
съгласно заключението на вещото лице. Липсата на клинична симптоматика, но въпреки
това наличието на емоционален фон при възпроизвеждане на инцидента, както и
икономическата конюнктура в страната и стандарта на живот, съдът приема, че
справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде
определен в размер на 4000.00 лева. Не се установи да са настъпили някакви трайни
психични травми у ищеца. Логично в първите няколко часа стресът и уплахата са били
големи, но постепенно са утихнали, като той е изпитвал стрес, който е повлиял на неговото
психо- емоционално състояние и качеството му на живот в рамките на 3- 4 седмици.
Усещането за болка и дискомфорт при придвижването, породени от физическите
наранявания, е отшумяло в рамките на 2- 3 седмици. Няма данни да е провеждано болнично
лечение, да са предписвани лекарства, да са провеждани психологични консултации и
лечение.
Посочената в писмената защита на процесуалния представител на ищеца практика на
ВОС е неприложима по делото, предвид липсата на идентичност в травмите, болките и
страданията, както и тяхната продължителност, в сравнение с настоящия случай.
Ищецът е отправил извънсъдебно искане до ответника за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди с вх. № * год.. С Уведомление изх. № * год. на
пострадалото лице е указано да представи медицинска документация, за да може
застрахователят да вземе становище, тъй като представените до момента документи са
недостатъчни за определяне основанието и размера на обезщетението. Ищецът твърди и
представя доказателства за това, че при завеждане на претенцията, заедно с уведомлението
за настъпило застрахователно събитие, е представил лист за преглед на пациент в спешно
отделение от 04.08.2023 год., както и медицинско удостоверение № * год., издадено от
Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „*“ АД. Това е единствената документация, с
която той е разполагал към момента на предявяване на претенцията, поради което съдът
намира, че е налице хипотезата на чл. 106, ал. 5 от КЗ- не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че
нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и
целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
На основание чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
8
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В случая съдът намира, че законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди ще се дължи от изтичане на срока по чл. 497, ал. 1,
т. 1 от КЗ- 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от
исковете, като от сторените разноски в общ размер 1272.00 лева на ищеца се дължат 619.89
лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, като от сторените разноски в общ размер
1495.00 лева, на ответника се дължат разноски в размер на 766, 44 лева. По компенсация
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 146.55 лева.
Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, т. 3 от ЗА от процесуалния
представител на ищеца в размер на 1750.00 лева. Съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да заплати на адвокат В. възнаграждение в размер на 852.83 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД Д.Ж.З. АД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление **,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на А. Т. Б., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** сумата 1748.57 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на собствения на ищеца мотоциклет марка „*“, модел „*“, с рег. № **, вследствие на
ПТП от 04.08.2023 г., настъпило по вина на водач, управлявал застрахован при ответника със
застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил „*“ с рег. № * с водач К.К.П., ведно
със законната лихва, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на мотоциклета пред застрахователя до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения- 1795.99 лева.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Ж.З. АД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление **,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на А. Т. Б., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** сумата 4000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП от 04.08.2023 г., настъпило по вина на водач, управлявал
застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил „*“ с
рег. № * с водач К.К.П., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения-
10 000.00 лева.
ОСЪЖДА А. Т. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на ЗАД
Д.Ж.З. АД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление **, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.
и Т.Д.Т. сумата 146.55 лева, представляваща сторените съдебни разноски в производството
по делото по компенсация.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Ж.З. АД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление **,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на адвокат Н. В. от АК- Варна
възнаграждение в размер на 852.83 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9
10