Решение по КНАХД №249/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Д. П. Б., [ЕГН] от [населено място], [улица]чрез пълномощника адв.Й. К. Т. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес: [населено място], [улица]обжалва решение № 115/ 09.05.2025 г. по а.н.д.№ 326/ 2025 г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с неясно обвинение, тъй като за първи път в НП е вписано непредставяне на заместващ документ на СРМПС – част втора. Твърди за неправилна дата на връчване на НП. Според касаторът, СУМПС няма срок на валидност за категорията, което го определя като безсрочно, поради което санкциониране е възможно само по ЗБЛД за неподновяване на личен документ. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспореното НП.

В съдебно заседание и писмена защита пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В писмен отговор и молба пълномощникът на ответния началник сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касатора.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 24-1139-001459/ 07.06.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил, с което на Д. П. Б. са наложени следните административни наказания:

1/за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП /управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност/ на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и

2/за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП /не носи СР на МПС, което управлява/ на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 28.05.2024 г. около 14:40 часа в [населено място], на [улица]срещу църковен храм „Свети Мина“ св.К. З. Д. и колегата му св.К. Г. К. от състава на ОДМВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ спрели за проверка лек автомобил [Марка], модел „Ланд Крузер 210“ с рег. № [рег. номер]. При проверката е установено, че касаторът управлява автомобила, който е собственост на трето лице. При проверката водачът представил СУМПС със срок на валидност до 01.10.2022 г. и не е представил СРМПС – част втора.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за спазена процедура по ЗАНН и доказани деяния. Възраженията на жалбоподателя съдът е приел за неоснователни. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за редовно проведено административнонаказателно производство и доказани деяния.

Неоснователно касаторът възразява за неясно обвинение по второто нарушение. В АУАН и НП обвинението е описано по идентичен начин. В обстоятелствената част фактите са свързани с непредставяне на СРМПС част втора на управляваното от него МПС или заместващ го документ, а обвинението е за неносене на СРМПС, което управлява. Фактите и обвинението са в корелация със задължението на водача на МПС да носи СРМПС, което управлява, обективирано в нормата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Следователно, обвинението в АУАН и НП съдържа еднородни факти и обстоятелства.

През правни последици за изхода от делото е възражението на касатора за неправилна дата на връчване на НП. Вярно е, че в оригиналите на НП, приложени по делото на районния съд, са вписани две различи дати на връчването на адресата - съответно 26.02.2025 г. и 26.05.2025 г., а жалбата срещу НП е подадена на 12.03.2025 г. С оглед достоверната дата на подаване на жалбата чрез АНО, вярната дата на връчване на НП е 26.02.2025 г. Вписаната дата 26.05.2025 г. във втория екземпляр на НП е без правно значение, поради спазения срок за съдебно оспорване на НП.

Касационният съд споделя изводите на районния съд за законосъобразно проведено производство по реда на ЗАНН.

Правилна е преценката на районния съд за доказано деяние по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Обвинението е за това, че деецът управлява посоченото МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Съгласно чл.51, ал.3 от ЗБЛД срокът на валидност на притежаваното от водача СУМПС е 10 години. Видно от справката за нарушител/водач, издаденото на дееца СУМПС е със срок на валидност до 01.10.2022 г. Страните не спорят по така установените обстоятелства от приобщените доказателства. От тези факти по делото е видно, че деецът е нарушил задължението по чл.150, ал.1 от ЗДвП. По време на проверката деецът е имал качеството на водач на МПС по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е нарушил задължението да управлява МПС със СУМПС в срока на неговата валидност. Задължението е въведено с изменението на нормата, обн. ДВ, бр.2/ 2018 г., в сила от 03.01.2018 г. поради което е задължително правило за поведение, нарушаването на което води до налагане на наказанието по общия състав на чл.185 от ЗДвП.

Възражението на касатора за отсъствие на срок на валидност за категорията, не води до безсрочност на СУМПС като документ поради изричната регламентация за обратното в ЗБЛД. В случая не е дължимо наказване по ЗБЛД за неподновяване на личен документ, тъй като нормата на чл.150, ал.1 от ЗДвП е специална. Деянието е свързано с управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване от водач, чието СУМПС не е в срока на валидност. Това изпълнително деяние е различно от деянието за използване на нередовен български личен документ по чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД. Разликата произтича от различните обществени отношения, които се засягат. Когато деецът е водач на МПС, засегнатите обществени отношения се уреждат от ЗДвП, поради задължението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП за управление на МПС със СУМПС в срока на валидност. Съображенията на касатора относно запазената правоспособност на водача при изтекъл срок на валидност на СУМПС са неотносими към казуса. Изтеклият срок на валидност на СУМПС не прави водача неправоспособен, но нарушава задължението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП за управлява МПС със СУМПС в срока на неговата валидност. След изменението през 2018 г. на чл.150а, ал.1 от ЗДвП законът не поставя знак на равенство между изтеклия срок на валидност на СУМПС и придобитата правоспособността на водача.

Правилна е преценката на районния съд за доказано деяние по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Деецът като водач на МПС е нарушил задължението да носи СР на управляваното от него МПС. Липсата на представено СРМПС част втора или друг заместващ документ водят до съставомерност на деянието, осъществено под формата на бездействие. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че при проверката водачът не е изпълнил задължението да носи документа. По см. на чл.33, ал.4 и 5 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн. ДВ, бр.31/ 2000 г., изм. и доп./ част втора на СРМПС служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача винаги при ползването на превозното средство. В част втора на СРМПС се съдържат данните за превозното средство от част първа, необходими за контрол на пътя. Независимо от това, водачът не е представил и част първа от СРМПС като заместващ документ. Следователно, поведението на дееца е съставомерно по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

Правилна е преценката на съда за законосъобразност на наказанията, чиито размери съответстват на приложимите санкционни състави.

Решението на районния съд ще се остави в сила.

Поради изхода от спора претенцията на пълномощника на касатора за адвокатско възнаграждение е неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115/ 09.05.2025 г. по а.н.д. № 326/ 2025 г. на РС – Кюстендил.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.