Р Е Ш Е Н И Е
260093/18.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 221 по описа на ШРС за 2021г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.50 от Семейния кодекс.
Депозирана е молба от М.Г.Е. с ЕГН **********
с адрес *** и Б.С.Е. с ЕГН ********** с адрес ***, действащи чрез адв. Р.К. със
съдебен адрес ***. В молбата се излага, че страните сключили брак през 1991г.,
като дълго време живели и работили в Република Гърция. През 2013г. молителката
се завърнала обратно в страната, а молителят останал да живее в чужбина.
Раздялата довела до прекъсване както на физическата, така и на духовната връзка
помежду им и довела до решението бракът да бъде прекратен. Семейното жилище се
предоставяло за ползване на мъжа, като жената решила да запази брачното си
фамилно име след развода. В заключение молят съда да постанови решение, с което
утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от
СК.
Молителката, редовно призована се явява лично в съдебно
заседание, заедно с адв. Р.К. от ШАК, като изразява категоричното си желание за
разтрогване на брачната връзка.
Молителят, призован на съдебния адрес по делото, не се
явява лично, за него се явява упълномощения му представител – адв. К. от ШАК.
За отсъствието на страната от съдебното заседание по делото, се излагат
уважителни причини, а именно, че същия е преживял много тежко заболяване от „COVID-19“, като лечението му продължава и към момента и е в
невъзможност да пътува дълги разстояния. Съдът счита, че изложената причина е
от категорията на уважителните за отсъствието на съпруга от заседание. По
делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на
споразумението, като с подписването му от молителя, същия е изразил
категоричната си и безсъмнена воля за развода си. Така е осъществено неговото
процесуално представителство по делото в пълна степен. Адвоката му потвърждава
споразумението и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в
съдебните прения.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становището на молителите,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били
законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 17.10.1991г. в
гр.Русе, за което бил издаден Акт за граждански брак № 1019 от същата дата. От
брака си няма родени непълнолетни към момента деца. Семейното жилище, след
прекратяване на брака се предоставя за ползване на молителя, като жената го е
напуснала и няма претенции по отношение на него. Молителите нямат взаимни претенции
и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване. Жената запазва брачното си фамилно име.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства и съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните
направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се
установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в
което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно
семейното жилище; относно издръжката между съпрузите и фамилното име на жената.
В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо
последиците от прекратяване на брака, е
пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от
съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата им, се явява основателна и следва да бъде уважена,
като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по
взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса.
Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите
на съпрузите, но предвид, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни
за влошено здравословно състояние на някой от тях, намира, че окончателния
размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева.
От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена
държавна такса от молителката в размер на 25 лв., затова и разликата до пълния определен от съда
размер следва да се доплати от молителя.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Б.С.Е. с ЕГН ********** *** и М.Г.Е. с ЕГН ********** ***,
сключен с Акт за граждански брак № 1019
от 17.10.1991г. от длъжностно лице по гражданско състояние към Община – Русе ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
І. Семейното жилище, находящо се в *****, се предоставя за ползване на молителят Б.С.Е.,
като молителката го е напуснала и няма претенции за ползването му.
II. Молителите нямат
претенции за изплащане на издръжка помежду си, като декларират, че нямат
неуредени неимуществени отношения помежду си и всеки поема изплащането на личния
си кредит.
III. Съпругата ЗАПАЗВА
брачното си фамилно име след прекратяване на брака.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна
държавна такса по делото в размер на 40 (четиридесет)
лева.
ОСЪЖДА Б.С.Е. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15
лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на
делото, както и 5 лв. (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на молителите на
съдебен адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: