№ 88
гр. С.З., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000084 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 49/27.01.2022г., постановено по гр.д. №
3452/2021г. по описа на Районен съд – С.З., с което „Е.Ю.” ЕАД е осъден да
заплати на „В.” ЕООД сумата в размер на 168, 90 лв., представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до
обект до обект на средно напрежение - Извод Рила - гр.К., с ИТН 2008237, за
периода 01.08.2016 - 31.08.2016 г., по фактура №**********/31.08.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
23.07.2021г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноските по
делото.
Въззивникът „Е.Ю.” ЕАД излага съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на постановеното решение. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е
искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските пред двете
инстанции, като е представен списък. Прави искане на основание чл.78, ал.5
ГПК, в случай, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно по размер, същото да се намали до минималните размери
1
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
„В.” ЕООД, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната
жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото, като е представен списък с разноските
и договор за процесуално представителство. Прави се възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Посочва банкова
сметка, по която да се платят присъдените суми.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът „В.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което на
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди о „Е.Ю." ЕАД сумата 168.90 лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Извод Рила - гр.
К., с ИТ № 2008237, за периода 01.08.2016 - 31.08.2016 г., по фактура №
**********/31.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Е.Ю.” ЕАД е подал отговор, с който
счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради което го
оспорва, както по основание, така и по размер.
Безспорно, че ищецът и ответникът са страни по договор за достъп и
пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа от 19.06.2013 г.
(представен по делото), както и че ищецът е потребител на електрическа
енергия на няколко обекта, в т. ч. и на обект с ИТН 2008237 - ИЗВОД РИЛА -
гр. К. .
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на ИЗВОД РИЛА - гр. К.
и прилежащия му електропровод „Х.“, чрез който се захранвала Помпена
2
станция „К.", видно и от инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „Х." и писмената кореспонденция между страните.
Видно от представената по делото данъчна фактура №********** от
31.08.2016г., издадена от „Е.Ю.” ЕАД, е била начислена на „В.” ЕООД
ел.енергия на стойност за 114 081, 52 лв. е заплатена по сметката на Е. в С.
АД, видно от преводни нареждания (л.26-28).
Видно от писмо на Е. ЕАД, между него и ищеца няма сключен договор
за присъединяване, достъп и пренос през електропреносната мрежа.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно -
икономическата експертиза, от чието заключение се установява, че сумата по
Фактура №********** от 31.08.2016г. е изцяло изплатена от ищеца.
Начислената във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа е
определена въз основа на предоставената на процесния обект Извод Рила -
гр.К., ИТН 2008237, за периода 01.08.2016г. - 31.08.2016г. мощност, която по
фактура е 330.000 кВт и е 168.90лв. Броят на дните за периода 01.08.2016г. -
31.08.2016г. е 31 дни.
Видно от заключението на съдебно - техническата експертиза, през
периода 01.08.2016г. - 31.08.2016г. измерването на потребената от ищеца ел.
енергия по процесната фактура за обект ПС „К.”, ИТ № 2008237 се е
извършвало на ниво средно напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20kV в ел. подстанция Х.“, собственост на Е. ЕАД. Вещото лице е
посочило, че процесният обект няма никакъв достъп до
електроразпределителната мрежа на Е. ЕАД и той се захранва на ниво средно
напрежение по собствен електропровод, директно от подстанция на Е. ЕАД.
През процесния период ответникът няма никаква собствена
ел.разпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на
процесния обект, не е оператор на електропровод „Х.“, собственост на В.
ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА
3
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане. По иска за неоснователно обогатяване по чл.
55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането,
а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т.
д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за
присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и
пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релвантният по
делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост
върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120, ал.2 ЗЕ във вр. с
чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за
присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно
напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа
уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота
4
на потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на
ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на
електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения.
С оглед изложеното, в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на
търговско измерване е единствено границата на собственост на
електрическите съоръжения. В настоящия случай от заключението на съдебно
– техническа експертиза се установява, че границата на собствеността са
изводите на електропровод „Х.“ 20 kV в ЗРУ на подстанция „Х.“ на ниво
средно напрежение.
Поради това въззивният съд приема, че „ЕВН ЕР“ ЕАД няма технически
достъп до подстанция „Х.“ за електропровод „Х.“ и следователно няма
разходи по този достъп. Ето защо няма основание да начислява на ищеца цена
за достъп, нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират
като определената предоставена мощност се умножи по броя на дните в
календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния
период и не зависят от нивото на напрежението.
Ето защо, съдът намира, че извършеното от ответника измерване е в
нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./, поради което ищецът не е имал
5
задължение да заплаща начислената от ответното дружество цена за достъп
до разпределителната мрежа. С начисляване „такса достъп“ до ел.
разпределителна мрежа до обект ИЗВОД РИЛА, ИТН 2008237 на средно
напрежение в приложената фактура, ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка на обедняване на ищцовото дружество.
Поради това за ответното дружество не е налице основание за
получаване на такси за посочените услуги, поради което платената сума е
недължима и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът „Е.Ю.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокатско дружество “М. и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и
направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС.
Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при
спазването на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В
настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът „Е.Ю.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/27.01.2022г., постановено по гр.д. №
3452/2021г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр. П. да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., *** направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка в ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7