№ 146
гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20255200900136 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, бул.
Джеймс Ваучер № 87 против Ц. Г. Т., ЕГН **********, с.П., общ.П., обл.П., в
която се твърди, че на 26.03.2022 г. при управление на МПС – лек автомобил
„С. Т.“, с peг. № * **** **, в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул.
„Болнична" и бул. „Кн. Мария Луиза“, в пияно състояние, с концентрация на
алкохол в кръвта 1,22 на хиляда, ответникът е нарушил правилата за движение
по чл.50, ал.1 от ЗДП, във вр. чл.104, ал.1 от ППЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП,
като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, движейки се по пътя без предимство, не е пропуснал пътно
превозно средство, което се е движило по пътя с предимство и не е спрял на
пътен знак „Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“,
указващ на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
"стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно, причинил средна комплексна телесна повреда на А. В. В., изразяваща
се в следното:
1
Контузия на главата, с тежка лицево-челюстна травма, довели до
сътресение на мозъка, с пълна загуба на съзнание, до степен на
комоционна кома, причинили разстройство на здравето, временно опасно
за живота;
Травматичен шок, причинил разстройство на здравето, временно опасно
за живота, по смисъла на чл. 129 от НК;
Раздробяващи фрактури/счупвания/ на лявата половина на максилата на
/горна челюст/, лявата зигоматична /ябълчна/ кост, причинили счупване
на горна челюст, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 1.5-2 месеца от
датата на травмата;
Счупване на кондила и процесус короноидеус на мандибулата /долна
челюст/ вляво и на тялото на мандибулата вдясно, причинили счупване
на долна челюст, по смисъла на чл.129 от НК,за около 1.5-2 месеца от
датата на травмата;
Раздробяваща фрактура /счупване/ на дясната клавикула /ключица/,
причинила трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник,
по смисъла на чл. 129 от НК, за около 2-3 месеца от датата на травмата;
Счупване на лявата латерална /сгранична/ част на сакрума /кръстцова/
кост и на горното рамо и тяло на лявата пубисна /срамна/ кост, пукване
/непълно счупване/ на горното рамо на дясната пубисна /срамна/ кост,
причинили трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник,
по смисъла на чл. 129 НК. за около 2-3 месеца от датата на травмата;
Счупване на левия процесус трансверзус /страничен израстък/ на 5
поясен прешлен, причинило трайно затрудняване на движенията на
снагата, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 1,5-2 месеца от датата на
травмата;
Птоза на горния клепач на лявото око,иридодонеза и факодойеза на
същото ляво око, причинили трайно отслабване на зрението на лявото
око по смисъла на чл. 129 от НК;
Птозата на горния клепач на лявото око е причинила постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла па чл. 129 от
НК;
Цикатрикси /белези/ по лицето от рани и оперативни интервенции са
причинили обезобразяване на лицето по смисъла на чл. 129 от НК;
Стриктурата /стеснение/ на уретрата, наложила оперативно лечение,
2
поради невъзможността за отделяне на урина от организма и
последващите операции за възстановяването, продължили дълъг период
от време, причинила постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, по смисъла на чл. 129 от НК;
Счупване на дисталната фибуларна диафаза /тялото на крайната част па
малък пищял/ и медиалния малеол /вътрешен глезен/ на десния крак
/фрактура бималеоларис/, причинили трайно затрудняване на движенията
на десния долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК,за около 4-5
месеца от датата на травмата;
Малък левостранен пневмоторакс и контузионни белодробни промени на
долните лобове, повече вляво, причинили разстройство на здравето
временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НK, за около
десетина дни от датата на травмата.
Вследствие на същия пътен инцидент е причинена комплексна средна
телесна повреда на В. С. М., изразяваща се в следното:
Хемоперитонеум, ретроперитонеален хематом, лезия на възходящото
дебело черво, руптура на радикса на мезентериума на тънките черва,
причинили, както заедно, така и поотделно разстройство на здравето,
временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК,за около 4-6 дни
от датата на травмата;
Контузия на гръдния кош със счупване на 4,5,6,7 и 8 десни ребра по задна
аксиларна линия и счупване на 6 гръден прешлен, причинили трайно
затрудняване на движението на снагата, по смисъла на чл.129 от НК, за
около 7-11 м. от датата на травмата;
Счупване на ацетубулума двустраннно и счупването на двете седалищни
кости, причинили трайно затрудняване на движенията на двата долни
крайника, по смисъла на чл.129 от НК, за около 11-12 месеца от датата на
травмата.
Причинена е и била средна телесна повреда на А. Л. К., изразяваща се
в счупване на вътрешния /медиален/ глезен на дясната подбедрица. наложило
оперативно лечение и имобилизация, причинило трайно затруднение на десен
долен крайник.
Посочено е, че по отношение на управлявания от ответника лек
автомобил е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност"
3
(ГО) на автомобилистите полица издадена от ЗД „БУЛ ИНС" АД.
Твърди се, че увредените лица В. С. М. и А. Л. К. завели претенции
срещу дружеството, в последствие и пряк осъдителен иск за обезщетяване на
понесените от тях вреди. В хода на производството било постигнато
извънсъдебно споразумение, като на пострадалите лица се изплатили
следните суми:
- 50 097,59 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
търпени неимуществени вреди на А. Л. К.;
- 224 208,88 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
търпени неимуществени вреди на В. С. М.;
Във връзка с това по реда на принудителното изпълнение ищецът
заплатил в цялост в полза на взискателите сумата от 274,306,47 лева, част от
която представлява като искова сума - 100 000 лв.
С извършеното плащане на застрахователно обезщетение ЗД „БУЛ ИНС"
АД в полза на увредените лица е встъпило в правата на удовлетворените
кредитори (увредени лица) срещу прекия причинител на вредите и има право
да получи от виновния водач по обратен ред платеното застрахователно
обезщетение заедно с платените лихви и разноски до-колкото е налице
регресно основание по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, а именно при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие па алкохол.
Сочи се, че според Присъда по НОХД № 250/2024 г. на РС-Пазарджик Ц.
Г. Т. е причинил ПТП при управлението на „С. Т.", с peг. № * **** **, под
въздействието на алкохол.
С оглед на горното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да осъди Ц. Г. Т. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД сумата 100 000 лв.,
като част от 274 306,47 лв., представляваща регресно вземане по чл.500, ал.1,
т.1 КЗ, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по
повод застрахователно събитие от 26.03.2022г., представляващо покрит риск
по полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху исковата сума от датата на депозиране на исковата
молба до пълно плащане.
Представени са писмени доказателства и са формулирани
4
доказателствени искания. Сочи банкова сметка, по която се иска да бъде
заплатена присъдената с решението сума IBAN: BG55STSA93000016188303;
BIC: STSABGSF; БАНКА ДСК АД.
Отговор на исковата молба от ответника не е депозиран.
В о.с.з. страните не се явяват.
От ищцовата страна е постъпила писмена молба за даване ход на делото,
в случай на липса на процесуални пречки за това и в която се сочи, че
поддържа исковата молба.
От страна на ответника е постъпила писмена молба от 04.11.2025 г., в
която същият заявява, че оспорва иска, като неоснователен и желае делото да
се гледа в негово отсъствие.
Като взе предвид събраните по делото доказателства, анализирани
поотделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе от фактическа страна
съдът прие следното:
Установява се, че с Присъда № 29/03.04.2024 г. на РС-Пазарджик по
НОХД №250/2024г.подсъдимият Ц. Г. Т.,ЕГН **********, е бил признат за
виновен, че на 26.03.2022 г., при управление на МПС - лек- автомобил „С.
Т.“,с peг.№* **** ** , в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул.„Болнична“ и
бул.„Кн. Мария Луиза“, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в
кръвта - 1,22 на хиляда, е нарушил правилата за движение по чл.50, ал.1 от
ЗДП, във вр. чл.104, ал.1 от ППЗДП и чл.46, ал. 2 от ППЗДП, като на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, движейки се по пътя без предимство, не е пропуснал пътно
превозно средство, което се е движило по пътя с предимство и не е спрял на
пътен знак „Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“,
указващ на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства,които имат предимство и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на повече от едно лице,
а именно описаните в исковата молба телесни увреждания на пострадалите А.
В., В. М. и А. К. – престъпление по чл.343 ал.3 предл.1-во и предл.4-то, б.“а“,
предл.2-ро, във вр. с ал.1, б.“б“, предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр.
5
с чл.58а ал.1 от НК го ОСЪЖДА, с оглед на което е бил осъден на наказание
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е отложено по
реда на чл.66 НК за изпитателен срок от пет години.
В този смисъл съдът приема, че вината на водача Ц. Г. Т. за настъпване
на процесното ПТП е установена,доколкото образуваното по случая НОХД №
250/202024 г. на РС-Пазарджик е приключило с влязъл в сила осъдителен
съдебен акт, който съгласно чл.300 ГПК е задължителен за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Установява се от представените писмени доказателства, че спрямо
ищеца е било инициирано производство по реда на чл.432 КЗ, а именно т.д. №
32/2024 г. по описа на ПзОС, в хода на което пострадалите В. М. и А. К., като
ищци са предявили претенции за обезщетяване на претърпените от тях
имуществени и неимуществени вреди във връзка с процесния инцидент от
26.03.2022 г. Видно е от писмените доказателства, че същото дело е било
прекратено с Определение № 249/12.06.2025 г., поради отказ от предявения
иск.
По делото като доказателства са приети и 2 бр.споразумения от
09.04.2025 г.,сключени по реда на чл.365 и сл ЗЗД, от които се установява, че
междувременно ЗД „БУЛ ИНС“ АД се е съгласил да заплати на посочените
пострадали от същия инцидент лица обезщетения за претърпените от тях
имуществени и неимуществени вреди, а именно в размер на 224 208.88 лв. –
по отношение на В. М. и сумата от 50 097,59 лв. – на А. К..
Видно е още от приетите като писмени доказателства – 2 бр. платежни
нареждания от 05.06.2025 г. (стр. 289 и стр.290), че така описаните суми са
били изплатени по банков на всеки един от пострадалите М. и К.
При това положение съдът приема, че предявения иск е основателен.
Съгласно чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи
изплатеното от него обезщетение на пострадалите лица заедно с платените
лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство под
въздействие на наркотици или други упойващи вещества.
Случаят е именно такъв.
Застрахованият при ищеца автомобил е управляван от ответника, като
6
по делото не се спори, че ПТП е причинено за това, че виновния водач –
ответника Ц. Г. Т., е управлявал посоченото МПС след употреба на алкохол, а
именно 1.22 промила. Безспорно установено е също така от представените 2
бр. споразумения от 09.04.2025 г., че ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД е съгласил да
заплати на всеки от пострадалите М. и К застрахователни обезщетения за
настъпилия на 26.03.2022 г. инцидент именно в размерите, посочени в
исковата молба - 224 208.88 лв. – в полза на пострадалия В. М. и 50 097,59 лв.
– в полза на А. К..
С оглед на приетите по делото безспорни доказателства, а именно 2 бр.
платежни нареждания от 05.06.2025 г. (стр. 289 и стр.290), съдът намира за
неоснователни единствените възраженията на ответника, макар и
формулирани след изтичане на срока за отговор на исковата молба,а именно
че исковите суми не са били заплатени от ищеца на пострадалите лица М. и
К.Точно обратното и то по безспорен и категоричен начин се установява от
така описаните писмени доказателства.Ето защо ,следва да се приеме, че
въпросните суми са изплатени напълно от страна на застрахователя и
следователно същият има право на регресно вземане против ответника за
въведената частична претенция в размер на 100 000лв.от общо заплатените от
дружеството 274,306,47 лв.
Съдът приема, че ответникът ще следва да бъде осъден при условията на
чл.86 от ЗЗД да заплати и претендираната от ищеца законна лихва върху
главницата до окончателното изплащане на сумата, считано от датата на
подаване на ИМ в съда – 07.07.2025 г., до окончателно изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото ищеца има право да му бъдат присъдени
сторените деловодни разноски в общ размер от 14 380 лв., съгласно
представен по делото списък по чл.80 от ГПК,от които 10380лв.-адвокатско
възнаграждение и 4000,00 лв. – ДТ за образуване на делото.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Г. Т., ЕГН **********, с.П., общ.П., обл.Пазарджик, да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Джеймс Ваучер № 87, сума в размер на 100 000
7
лв. (сто хиляди лева), частично от 274306.47 лв., представляваща регресно
вземане по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ , дължимо във връзка със заплатени
застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от
26.03.2022г.,представляващо покрит риск по полица „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху исковата
сума от датата на депозиране на исковата молба (07.07.2025 г.) до
окончателното изплащане на сумата, която да бъде заплатена по следната
банкова сметка на ищеца с IBAN: BG55STSA93000016188303; BIC:
STSABGSF; БАНКА ДСК АД.
ОСЪЖДА Ц. Г. Т., ЕГН **********, с.П., общ.П., обл.Пазарджик, да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Джеймс Ваучер № 87, деловодни разноски в общ
размер от 14 380 лв. (четиринадесет хиляди триста и осемдесет лева),
съгласно представен по делото списък по чл.80 ГПК, от които 10 380 лв. – адв.
възнаграждение и 4000 лв. – ДТ за образуване на делото, която да бъде
заплатена по следната банкова сметка на ищеца с IBAN:
BG55STSA93000016188303; BIC: STSABGSF; БАНКА ДСК АД.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8