Р Е Ш
Е Н И Е
№ 286/17.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
А*** Л*** и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №225/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63 ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №100 от 23.03.2018г.,
постановено по АНД №296/2018г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно
постановление №К-0031992/20.01.2018г. на Директор на Регионална дирекция за
областите Видин, Монтана и Враца към Главна Дирекция „Контрол на пазара” към
КЗП, с което на „Т*** България” ЕАД гр.С*** е наложена имуществена санкция в
размер 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.4 във
вр. с чл.68е, ал.2, пр.2 Закон за защита на потребителите (ЗЗП).
Недоволен от така постановеното
решение касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Р., го обжалва и моли да
бъде отменено, като поддържа, че е неправилно, като развива доводи, които
обосноват незаконосъобразност на наложената имуществена санкция. В съдебно
заседание касатора не се явява и не взема становище.
Административнонаказващият орган,
чрез пълномощника си юрисконсулт Петрова в постъпило писмено становище оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, като правилно и
обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено нарушение на разпоредбата
на на чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68е, ал.2, пр.2 Закон за
защита на потребителите (ЗЗП). В решението си, въззивния съд е изложил доводи
досежно фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на
нарушението, като е счел, че наложената имуществена санкция е законосъобразна и
правилна е приложена разпоредбата на чл.210а ЗЗП. Изложени са и мотиви за
точното приложение на разпоредбите на чл.27 ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като не била приложена
правилно разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН. Това е така, тъй като в случая не е
изтекъл тримесечния срок от откриване на нарушителя и не е изтекла една година
от извършване на нарушението, както неоснователно поддържа касатора. По делото
е безспорно установено, че нарушението е открито на 06.06.2017г. след съставяне
на констативен протокол по повод подадена жалба на заинтересовано лице, а АУАН
е съставен на 18.08.2017г., тоест в рамките на тримесечния срок от откриване на
нарушението. Едногодишния срок от извършване на нарушението по смисъла на
чл.34, ал.1 ЗАНН също не е изтекъл, тъй като началото му е отпочнало на
01.11.2016г. със сключването на Допълнителното споразумение към договора със
заинтересованото лице, което е сезирало контролния орган, респективно не е
изтекъл към датата на съставяне на АУАН, която е 18.08.2017г.
Неоснователно
в жалбата се поддържа и допуснато нарушение на материалния закон при налагане
на имуществената санкция. В мотивите на обжалваното решение въззивния съд е дал
обоснован и подробен отговор на така изложените доводи, които изцяло се
споделят от настоящият съдебен състав, който не счита за необходимо да ги
излага повторно. По безспорен и категоричен начин по делото е установено, че
при сключването на договора не е предоставена надлежна информация за
действителния размер на дължимата от свидетеля Р*** Д*** месечна абонаментна
такса, нито и е посочено дали предложената отстъпка е валидна за целия период
на договора, тоест по отношение на това лице е била приложена нелоялна
търговска практика, тъй като не и предоставен необходимия минимум на информация
имаща отношение към сключения договор. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
и обстойните доводи на въззивния съд относно приложението на чл.68г, ал.1 ЗЗП,
като отбелязва, че защитата на правата на потребителите изключват приложение на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН по отношение на нарушения свързани с нелоялна
търговска практика по отношение на потребителите на мобилни услуги.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63
ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №100 от 23.03.2018г., постановено по АНД №296/2018г. по описа на
Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: