Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 27.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V граждански състав, в открито
заседание на 27.11.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр.д.№ 7439 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 4 и
сл. от ЗЗДН.
На 17.10.2018г. в ПлРС е постъпила
молба на осн. чл. 4 от ЗЗДН от Т.С.И. ЕГН ********** ***, против С.И.И. ЕГН **********
***, в която се твърди, че
страните са живели в продължение на 34 години във фактическо съпружеско
съжителство, през което време са имали много скандали, неприятности, ответникът
отправял заплахи срещу нея и сина ѝ. Твърди, че са разведени от м. юли
2018г., а са разделени от 01.10.2017г. Сочи, че след развода ответникът също
упражнявал върху нея психически тормоз. Твърди че на 17.10.2018г., сутринта, около 7.30часа, ответникът я
причакал пред ***, нападнал я и ѝ разцепил устната, като искал от нея
пари. Твърди, че се страхува от неговите насилнически действия, които е
опитвала по всякакъв начин да предотврати. Представя декларация. Моли съда да
издаде заповед за защита, като наложи на ответника мерки по ЗЗДН, а именно: да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и забрана да я
приближава на определено разстояние, както и жилището ѝ, местоработата,
местата за социални контакти и отдих.
Ответникът заявява в съдебно заседание,
че наистина е отишъл сутринта, и че е звънял по телефона на молителката като
поводът е бил писма за кредити, получавани от него, обиди от молителката, че
лъже, че е бил престъпник, помияр. Твърди също, че молителката е издала „Бяла
карта” с неговите данни. Твърди, че на 17.10.2018 г. се обадил по телефона на
молителката и ѝ казал да слезе да ѝ даде тези писма за
кредити, а тя му казала, че това не я
интересува и си измисля. Твърди, че се видели в 7.30 ч. пред блока ѝ,
имало хора там, тя се развикала по него, но той не я е удрял. Заявява, че се
притеснява за сина си. Твърди, че липсват доказателства по делото, че е
извършил домашно насилие и молбата на молителката следва да бъде оставена без
уважение.
По искане на молителката, на
17.10.2018г. съдът е издал заповед за незабавна защита № 72/17.10.2018г., като
е задължил извършителя да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката,
забранил му е приближаване на пострадалото лице на по-малко от 50 м., забранил
му е приближаване на жилището на молителката, находящо се в ***, и е забранил
да приближава местоработата на молителката - ***.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното: От служебно приложената справка от САС
на ПлРС по гр.д. 2783/2018г. и от копието на съдебното решение по това дело, се
установява, че страните са били съпрузи до 08.08.2018г., на която дата е влязло
в сила решението в частта за прекратяване на брака. Същият е прекратен по вина
на ответника по настоящето производство. От изисканата справка за съдимост на
ответника, е видно, че той е неосъждан. Молителката е представила по делото
Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е декларирала системно нанасян
психически и физически тормоз от страна на ответника, включително и чрез
заплахи за убийство. Тази декларация обаче не съдържа никаква конкретика
относно твърдяното от молителката домашно насилие, извършено от ответника на
17.10.2018 г. Въпреки, че при насрочване на делото с Разпореждане № 11238 от
17.10.2018 г., съдът е указал на молителката, че представената декларация не
сочи акта на домашно насилие, който е предмет на делото и ѝ е дал
възможност най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
декларация по същия ред, в която да декларира конкретния акт на домашно насилие,
за да има това доказателство характера на декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката
не е представила такава нито в първото, нито във второто съдебно заседание.
Представената декларация за извършено домашно насилие между първото и второто
съдебно заседание не е приета от съда, доколкото същата сочи извършени актове
през
При така
установеното, съдът прави следните изводи: Липсват по делото доказателства за
извършване на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката за
периода, за който съдът може да разглежда твърденията на пострадал от домашно
насилие, който е едномесечен, съгл. чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН. В случая този период
е 17.09.2018 г. – 17.10.2018 г. Всички доказателства събрани по делото касаят
отношения между страните, които са или преди, или след този период. За
посочената обаче дата в молбата, включваща се в едномесечния период преди
подаването ѝ, а именно - 17.10.2018г. - липсват не само убедителни, но и
каквито и да е доказателства по делото, че ответника е извършил домашно насилие
- физическо или психическо - спрямо молителката. Единствено относима към този
период би могла да бъде декларацията, подадена на 17.10.2018г., но в нея няма
никакви изявления от страна на молителката за конкретен акт на домашно насилие,
сочен само в молбата. Съдът изрично е посочил това на молителката в
определението си за насрочване на делото, изрично е посочил недостатъците на
декларацията, както и какво би следвало да бъде нейното съдържание, за да може
да бъде приета тя за такава по смисъла на ЗЗДН, но до края на производството
молителката не е представила изискуемата от закона декларация. Чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН изрично сочи, че декларацията следва да бъде „за извършеното насилие“, а
не за отношението на ответника към молителя по принцип /в т. см. и Решение № V-90 от 7.07.2010 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 781/2010 г./ Декларацията
от молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства / Решение № IV-156 от 08.08.2008 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 601/2008 г./,
но доколкото конкретни обстоятелства в случая не са декларирани, съдът не може
да приеме за доказана конкретно описаната в молбата фактическа обстановка.
Действително ЗЗДН поставя на централно място наличието на декларация по чл.9,
ал.3, като чл.13 ал.3 от ЗЗДН сочи, че заповед за защита може да бъде издадена
и при липсата на каквито и да било други доказателства, но при наличие на
такава декларация. В случая обаче съдът приема, че такава декларация по делото
липсва, липсват други доказателства по делото, които биха доказали извършването
на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката на посочената дата
и час от нея. И двете страни в обясненията си са посочили, че при срещата им на
17.10.2018 г. в 7.30 ч. пред блока на молителката, е имало и други хора, но
молителката, в чиято тежест е да докаже твърдяното домашно насилие, не посочи
гласни доказателства за тези свои твърдения. При това положение съдът следва да
приеме за недоказано по делото извършването на домашно насилие на конкретната
дата и от конкретното лице, сочени от молителката. Всички действия на ответника
след образуване на делото са предмет на отделна санкция, различна от исканата в
настоящето производство, а както е видно и от приложеното бързо производство,
те понастоящем се разследват по наказателен ред. Този ред не изключва и редът
по ЗЗДН, но би могъл да бъде предмет на разглеждане на друго, отделно
производство, а не на настоящето, доколкото в него съдът не може да налага
санкция за извършени действия от ответника след датата на образуването му.
Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че молбата по чл.4 от ЗЗДН е недоказана
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, молителката
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер на 25
лв., както и 5 лв., в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т.С.И. ЕГН ********** ***,
за налагане на мерки за защита от домашно насилие против С.И.И. ЕГН **********
***, за извършен акт на домашно насилие на 17.10.2018г., сутринта, около
7.30часа, ответникът я причакал пред ***, поради недоказаност на извършени
актове на домашно насилие на посочените дати.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН,
Т.С.И. ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер
на 25.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.
След
влизане на решението в законна сила, делото да се докладва за произнасяне на
съда по постановената Заповед за незабавна защита.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: