Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 20.05.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1753 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 098.12.2020 г. по гр.д. № 5427/20 г.,
СРС, І ГО, 35 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
срещу Областна администрация на
област София, БУЛСТАТ*******, със седалище и адрес на управление *** иск с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД за сумата от 10751,23лв., представлавяща стойността на доставена и
незаплатената ТЕ за периода м. 01.2018г. до м. 04.2019г., сумата от 22.33 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 01.2018г. до м.
04.2019г., ведно със законната лихва от 04.12.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, както и предявените иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, за сумата от 1062,95 лв., представляваща
законна лихва за периода 03.03.2018г. до 04.11.2019г., както и за сумата от 1,78
лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК по гр. д. № 70204/2019г. на 35 с-в, като неоснователни и недоказани.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт М.К.с мотиви,
изложени в жалбата. Твърди се, че съдът неправилно е приел исковата претенция за недоказана и неоснователна, тъй
като дружеството не е доказало, че ответниците, може би се има предвид
ответникът, се е обогатил с процесната сума. Между Областна администрация на
област София и „Т.С.“ ЕАД не е подписан договор за продажба на ТЕ.
Според изложеното в съдебното решение, ответната страна по делото е предоставила за ползване на Фондация „Център
за политическо развитие и демокрация“ топлоснабдения процесен имот. Сочи се, че
трети лица, ползващи имота по силата на договорно отношение, са носители на
задължението за заплащане на доставяната ТЕ към топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети
лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на ТЕ за същия
имот-ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС. Счита, че са налице основанията на чл.59 ЗЗД-доказана е реално доставена ТЕ, неплащането на ответната страна в посочения
размер, с което ищцовото дружество се е обеднило, а ответникът се е обогатил.
Липсата на договор не освобождава ответната страна по делото за заплащане на
разходената ТЕ.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде уважена исковата
претенция. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в
настоящето производство.
Въззиваемата страна Областна администрация на област София, БУЛСТАТ*******, със седалище и
адрес на управление *** не взема становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване
за установено между страните, че Областна администрация на
област София, БУЛСТАТ******* дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******* следните суми: сумата
от 10751,23лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за
периода м.01.2018г. до м. 04.2019г., сумата от 1062.95 лв. законна лихва за
периода 03.03.2018г. до 04.11.2019г., сумата от 22,33 лв. главница за дялово
разпределение, както и сумата от 1.78 лв., представляваща лихва върху
главницата за дялово разпределение, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. №
70204/2019г. на СРС, 35 с-в.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че доставял
гоплинна енергия в имот с адрес: гр. София, общ. Възраждане, бул.“*******представляващ
канцеларии на първи етаж и склад на партера, че ответникът, като собственик на
имота, се явява потребител на ТЕ за стопански нужди. Между потребителя и
топлофикационното дружество не е бил сключен договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди по см. на чл.149, ал.1, т.З от ЗЕ. Въпреки това през процесния
период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът
следва да плати цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му в горепосочените
размери.
Ответникът Областна
администрация на област София, БУЛСТАТ******* не е подал писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК. В заповедното
производство е подал възражение, в което изрично е заявил, че не е
ползвал ТЕ в имота, за който ищецът е доставял ТЕ.
По направените във
въззивната жалба възражения, СГС излага
следните мотиви:
По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Действащата в исковия период разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ определя всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение за клиенти на топлинна енергия. По делото е безспорно, че Областна
администрация на област София е собственик на процесния топлоснабден имот, че
тя е предоставила на Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“ под
наем топлоснабдения имот за 4 години, в които се включват и процесните.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ. Съгласно
чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от
ДР на ЗЕ, "Потребител
на енергия или
природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
В настоящия казус ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
По делото е безспорно е, че писмен договор за доставка
на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните, с оглед на което между тях не е
възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди /за небитови нужди/. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността
на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с
правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща
група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на
основание за получаването на топлинна енергия по чл.142, ал.2
ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е
ползвана. При тези
данни следва да бъде установено кой реално е ползвал имота. При направено
възражение от страна на ответника, а и от представените писмени доказателства
се установява, че за процесния период ползвател на имота е Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“. След като е
установено, че не ответникът, а трето за спора лице е ползвател на имота,
то ответникът не се е обогатил
неоснователно за сметка на топлофикационното дружество. Не са налице
предпоставките на чл.59 ЗЗД. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.12.2020 г. по гр.д. № 5427/20г. на СРС, І ГО, 35 състав.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.