О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../….....02.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
Мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 153 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба №58669/09.08.2019г. от „Банка ДСК” ЕАД,
гр.София, срещу решение
№3403/22.07.2019г., поправено и изменено по реда на чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК с решение №3947/27.09.2019г., постановено по гр.д. № 10735/2018г. на ВРС, в
частта, с която предявеният срещу Л.С.С.,
гр.Варна, иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.430 от ТЗ е отхвърлен за сумата от
54.30 лева, представляваща разликата
над 21568.69 лева до 21622.99 лева, претендирана като
главница по договор за кредит за текущо потребление от
8.10.2012г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №18639/2017г. на ВРС.
В жалбата се поддържа, че по делото са доказани
всички релевантни за спора факти, за които ищецът носи доказателствена
тежест, включително размерът на процесните вземания,
установен в пълния претендиран размер от заключението
на вещото лице, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна Л.С.С., чрез назначения особен представител, в който
оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е
основано на допълнителното заключение на ССЕ, което е прецизирало изчисленията
съобразно извършените плащания, вследствие на което се е стигнало до коригиране
на първоначалното заключение, на което се позовава жалбоподателят. Като
правилно следва да се приеме допълнителното заключение, което е отстранило
пропуските на първоначалното. Възразява се срещу размера на претендираното
от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е и въззивна
жалба №55877/30.07.2019г. от Л.С.С.,
гр.Варна, чрез назначения му особен
представител, срещу решение №3403/22.07.2019г., поправено и изменено по реда на
чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК с решение №3947/27.09.2019г., постановено по
гр.д. № 10735/2018г. на ВРС, в частта, с която по предявените от „Банка ДСК” ЕАД, гр.София искове с правно основание осн. чл.422, от ГПК вр. чл.415 от ГПК е призната дължимостта на вземанията за възнаградителна
лихва за разликата над 1295.73 лева до
2 297,01лв., за неустойка за забава в размер на 74,11лв. за периода от 25.03.2017г. до 07.12.2017г. и за такса за
предсрочна изискуемост в размер на 120лв.,
по договор за кредит за текущо потребление от 8.10.2012г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№18639/2017г. на ВРС, 26 състав, на осн. чл.422, от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В жалбата са възпроизведени всички вече релевирани в отговора на исковата молба възражения - за необвързващия
характер на неподписаното от кредитора Приложение № 2 към договора – Промоционални условия по крадитна
програма „ДСК Престиж Плюс“; за недопустимост на кумулирането
на неустойка за забава и увеличената поради забава възнаградителна
лихва, тъй като последната е със санкционен характер; за нищожност поради
противоречие с добрите нрави и неравноправност на предвидените санционни лихви, тъй като в своята съвкупност надхвърлят
двукратно законната лихва; за липса на изготвен изменен погасителен план; за недължимост на възнаградителна
лихва за период след датата на предсрочна изискуемост; за недоказаност на
реално извършени разноски за обявяване на предсрочна изискуемост и нищожност на
клаузата за такса предсрочна изискуемост поради противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Банка
ДСК” ЕАД, в който оспорва въззивната жалба. Поддържа,
че договорът за кредит, както и Приложение 2, към който препраща, са подписани
от длъжника, поради което са обвързващи за него. В изпълнение на договора по
кредита е прилагана преференциалната лихва от 9.95% до момента, в който
кредитополучателят е спрял да изпълнява условията по „Програма ДСК Престиж плюс“
– заплащане на комунална услуга и превод на работна заплата, водещи до отпадане
на преференцията. Лихвеният процент е изменен правомерно, като в интерес на длъжника
промяната е извършена 9 месеца след настъпване на условията за това. Касае се
за отнемане на предоставените по кредита преференции, а не за начисляване на
наказателна надбавка при забава, поради което развитите в жалбата съображения
за недопустимост на кумулирането на лихва и неустойка
са неотносими. Новият погасителен план се предоставя
в офис на банката при явяване на кредитополучателя, доколкото липсват уговорки
относно начина на предоставянето му. Относно неустойката за забава се поддържа,
че същата съвпада по размер със законната лихва, която е обичайно дължимото
обезщетение за забава, като на основание чл.19.1. от договора се дължи заедно с
възнаградителната лихва. Уговорката за такса при
изискуемост не касае заплащане на предоставена услуга, поради което не попада
под забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като са цитирани мотивите към
законопроекта. Събирането на изискуем кредит не е услуга, а действия, които
кредиторът е принуден да извърши поради неизпълнението на длъжника. Посочването
им в Тарифа има за цел ограничаване на отговорнорността
на кредитополучателя, независимо от реално направените разходи.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на
чл. 260 и чл. 261 ГПК. Страните
не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се
констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени
искания не са направени.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивните жалби и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна. въззивна жалба №58669/09.08.2019г.
от „Банка ДСК” ЕАД, гр.София, срещу
решение №3403/22.07.2019г., поправено и изменено по реда на чл.247 от ГПК и
чл.248 от ГПК с решение №3947/27.09.2019г., постановено по гр.д. № 10735/2018г.
на ВРС, в частта, с която предявеният срещу Л.С.С.,
гр.Варна, иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.430 от ТЗ е отхвърлен за сумата от
54.30 лева, представляваща разликата над 21568.69 лева до 21622.99 лева, претендирана като главница по договор за
кредит за текущо потребление от 8.10.2012г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
18639/2017г. на ВРС.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба №55877/30.07.2019г.
от Л.С.С., гр.Варна, чрез назначения му особен представител, срещу решение
№3403/22.07.2019г., поправено и изменено по реда на чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК с решение №3947/27.09.2019г., постановено по гр.д. № 10735/2018г. на ВРС, в
частта, с която по предявените от „Банка ДСК” ЕАД,
гр.София искове с правно основание осн. чл.422, от ГПК вр. чл.415 от ГПК е призната дължимостта
на вземанията за възнаградителна лихва за разликата
над 1295.73 лева до 2 297,01лв., за лихва за забава в размер на 74,11лв.
за периода от 25.03.2017г. до 07.12.2017г. и за такса в размер на 120лв., по
договор за кредит за текущо потребление от 8.10.2012г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№18639/2017г. на ВРС, 26 състав,
на осн. чл.422, от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.03.2020г. от 14,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.