РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ***А
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2385 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила
е молба от Л.М.М., с ЕГН **********,***
за постановяване на мерки за защита срещу К.О.Н. ЕГН **********,***.
Твърди се в молбата, че молителката и ответника са живели заедно на семейни начала, от което
съжителство имат родено едно дете. Излага се, че в момента с него са разделени.
Сочи се, че в последния месец молителката е била подложена на домашно насилие
от ответника, изразяващо се в психическо такова.
В
нарочна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН сочи, че актовете на домашно насилие
са следните: на 02.06.2020 г. ответникът я блъскал и я наричал „луда“, смрад на
смрадовете, като едва задържала детето им в ръцете си; на 03.06.2020 т. след
като три пътя я е търсил по телефона се провел телефонен разговор с ответника,
в който получила заплаха, че ще й счупи и останалите зъби, ако продължава да не
си вдига телефона; на 04.06.2020 г. я блъскал в гърба и й крещял „боклук“,
„смърдел“, „тъпанарка“, „помия“, „свиня дебела, нацепена, увиснала“, като и
отправил и псувни, в които споменавал майка й.
В
проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на молителката моли
съда да постанови решение, с което да уважи молбата и да им присъди разноски.
Излага, че от събраните по делото доказателства се установява, че отношенията
между страните са влошени. Твърди, че по делото безспорно са доказани
твърдените от молителката актове на домашно насилие на сочените дати.
В
проведеното по делото на 01.07.2020 г. о.с.з., както и в проведеното на
14.09.2020 г. молителката моли съда да уважи молбата й.
В
проведеното на 01.07.2020 г. о.с.з. молителката обяснява,
че на 02.06.2020 г. с ответника по делото имали уговорена среща в Центъра на
града в 12-12.30 ч. Твърди, че срещата,
на която присъствали само те и детето не минала без обиди, като я наричал
„мърша“, „боклук“, „изчезвай от тук“, „искаш ли да се махнеш, че чакам един
човек“. Излага, че възразила срещу тръгването си, след което започнали отново
обиди и ответникът я блъснал по рамото и тя си тръгнала с детето към центъра и тогава видяла своя вуйчо *** да тича към
нея. Твърди, че той е видял всичко, което се е случило. Разказва, че
родственикът й бил със свои семейни приятели в отсрещното заведение, където и
тя седнала, за да се успокои и се обадила на свекърва си, за да й обясни какво се е случило, както и и да я пита дали е
нормално синът й да иска тя да се махне и да изчезне. Сочи, че не е имало хора,
които да й се притекат на помощ и да й помогнат. Разказва и, че след разговора
с нейната свекърва ответникът й изпратил съобщения и пак я обиждал и заплашвал,
че ще отиде в полицията и ще я съсипе.
Твърди, че на 03 юни по обяд имала среща с с нейна близка приятелка на
големия язовир в „Кайлъка“, когато видяла, че има три пропуснати повиквания от
ответника и след като му върнала обаждането с вдигането на телефона, който включила на високоговорител той започнал да вика: „Защо не си вдигаш
телефона, мършо, боклук такъв, искаш ли да ти счупя останалите зъби?“. Излага, че този разговор бил чут от нейната
приятелка. Разказва, че на 04.06.2020 г. били на преглед в гр. София относно
здравословен проблем на детето им, но че ответникът категорично отказал да
хоспитализират дъщеря им в болница. Твърди, че при връщането им в гр. Плевен,
на път за родителите му, той а е блъснал
и й е казал „ти си луда, ти си ненормална, детето е здраво, ти искаш да
го побъркаш“. Твърди, че блъскането от негова страна било видяно от леля й и
вуйчо й, които се прибирали. Обяснява, че докато се предвижвали с автомобила на
ответника, на ***, по посока магазина на „***“ били видени от вуйчо й и леля
й.Излага и ,че в трите процесни дни по никакъв начин не е отвръщала на
ответника, тъй като се страхува от него. Сочи, че в социалните мрежи е
блокирала ответника, но не и на телефона си. Твърди, че на 03.06.2020 г. не е
чула телефона си, тъй като същият стои на тих режим, заради детето.
В
дадения от съда срок в нарочно писмено становище ответникът по делото моли съда
да отхвърли молбата като неоснователна и недоказан, като счита, че същата е
депозирана във връзка с подадена от него искова молба по реда на чл.127 СК.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на процесуалният представител на ответника моли
съда да остави без уважение депозираната молба и да му присъди разноски. Оспорва изложените от молителката твърдения за извършен акт на
домашно насилие по отношение на нея на твърдените дати. Счита, че завеждането
на делото е във връзка със спора между тях за родителските права по повод на
общото им дете. Твърди, че разпитаните от ищцата свидетели са предубедени и
дават неверни показания. Излага, че не е възможно при конфликт станал в центъра
на града, в светлата част от денонощието никой освен близките на молителката да
не се притече на помощ. Освен това сочи и, че е невъзможно, ако е бил налице такъв
конфликт молителката да пътува два дни по – късно с ответника за преглед на
детето в гр. София. Сочи и, че свидетелката по делото - *** не е посочила на 03.06.2020 г. да е
имало проблем с молителката. Твърди, че в момента страните не комуникират
помежду си, като детето се предава от съсед на бащата в дните, в които
осъществява режим на лични отношения. В условията на евентуалност, ако съдът
счете, че молбата е основателна то моли да се приложи мярката по т.1 от ЗДДН.
В
проведеното по делото о.с.з. на 14.09.2020 г. и на 01.07.2020 г. ответникът
моли съда да отхвърли молбата.
В
проведеното на 01.07.2020 г. о.с.з. ответникът твърди,
че на 02.06.2020 г. имали уговорена среща с молителката, за да види детето си.
Разказва, че още с отиването им на Центъра тя започнала да го обижда с думите
„ти си неграмотен, не можеш да се справяш“, и се обадила на леля си и вуйчо си, който го заплашил със съд. Сочи, че
й предложил да отидат на друго място, тъй като Центъра е разкопан, но че
молителката отказала пред предтекст, че го е срам да бъде с нея. Твърди, че по
време на разходката тя го обиждала непрекъснато. Обяснява, че по време на
ботевите сирени били на пека до „чешмичката в Центъра“ и той отишъл за кафе,
изпушили по една цигара и в един момент взел детето и тя изпадала в паника и
започнала да дърпа детето и тръгнала с количката, като кацала „дай си ми
детето“,. Излага, че стигнали до Градската градина, като непрекъснато се
карали, а той я помолил да престане, за да не ги гледат хората. Сочи, че в този
ден не е имал контакт с молителката и не я докосвал, нито удрял или изричал
обидни дума. Твърди, че не е имало свидетели на срещата им, както и, че вуйчо й
го е виждал два пъти в живота си. Отрича, че на 03.06.2020 г. я е търсил три
пъти по телефона. Излага, че може и да е звънял, но разговор не е провеждан, а
само и е бил написал текстово съобщение, във връзка с нужното медицинско направление за преглед на детето
им в гр. София. Впоследствие обяснява, че действително може и да е звънял на
молителката, но че не я е обиждал. Твърди, че на 04.06.2020 г. отишли в гр.
София на преглед на дъщеря им, но въпреки предложението на невролога детето да
бъде прието в болница той отказал, тъй като по думите му лекаря, казал че
детето е здраво. Разказва, че след като молителката отказала да се видят със
сестра му в МОЛ в гр. София се прибрали в гр. Плевен и оставил молителката на
адреса й в ж.к. „***“ без да ходят при неговите родители. Отрича на 04.06. да е
ходил на адреса на родителите му.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложена декларация
/л.9/, в която молителката декларира, че на 02.06.2020 г., 03.06.2020 г., както
и на 04.06.2020 г. бившият й съжител е осъществил спрямо нея акт на домашно
насилие.
От представеното по делото
удостоверение за раждане на детето *** *** се установява, че негови родители са
страните по делото.
Видно е от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, че ответника не
е осъждан.
Установява се от изисканата от
съда справка, че в деловодството на съда няма други образувани дела по ЗЗДН
срещу ответника.
Приобщено като доказателство по
делото е и справка от ОДНБПЗ ***, че
ответника не се води на диспансерно наблюдение в клиниката, както и, че няма
данни същият да е лекуван или настаняван за принудително лечение в клиниката.
Представени като доказателства по
делото са й медицински документи касаещи здравословното състояние на страните,
но доколкото същите каят период различен от инкриминирания съдът счита, че
същите като неотносими към предмета на доказване не следва да се обсъждат в
настоящето производство.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита
на свидетелите ******.
Свидетелят ***, вуйчо на
молителката свидетелства, че на 02.06.2020 г. заедно със съпругата си и семейна
приятелка били седнали в Центъра на града да пият кафе. Разказва, че семейната
им приятелка *** попитала дали „Това не е ли ***“ и след като се обърнал видял
до „чешмичката“ племенницата си, заедно с ответника и детето им. Твърди, че
станал свидетел как К. блъска Л. в рамото, при което той веднага тръгнал към
тях. Излага, че в този момент молителката се отдръпнала от него и тръгнала с
количката и детето, а той я е пресрещнах, видял е, че е разстроена и плачела,
поради което я е викнал да дойде при тях на масата, за да се успокои. Обяснява,
че се племенницата й се обадила на свекърва й и започнала да й обяснява какво е
направил сина й. Твърди, че от мястото, в което се е намирал в кафето е видял,
как ответника е ударил Л.. Излага, че същият е бил много нервен, като й говорел
нещо и й се е карал, а племенницата му била разстроена. Твърди, че не е имало
хора, които да им попречат. Сочи, че той пресрещнал по пътя Л., която ревейки
вървяла по посока „часовника“. Подробно обяснава къде е бил седнал в
заведението и, че е имал видимост към случващото се. Твърди, че на 04.06. след
обяд със съпругата му се прибирали по *** посока *** и успоредната на *** и *** засекли страните с колата на К., който правел
десен завой към родителите си, и в момента в който завивал, видял, че удря в
гърба *** и като видяла роднините си тя го накарала да спре. Твърди, че видял
всичко, тъй като колата не се движела с висока скорост, тъй като улицата е
малка, а по нея има наспрели коли.
Свидетелката *** сочи, че познава
и двете страни, като ответникът е бил този, който я е запознал с ищцата.
Разказва, че на 03.06.2020 г. позвънила на молителката да се видят, за да й
сподели за здравословен проблем ,който имала и затова отишли на язовирите в м.
Кайлъка. Твърди, че телефонът на Л. бил на тих режим и тя видяла, че молителя й
е звънял. Твърди, че при обаждане от нейна страна, същият е започнал разговор с
думите: „Ще ти избия зъбите, защо не ми вдигаш телефона, коя си ти да не ми
вдигаш телефона“ и продължил с обиди „мърша“, „боклук, защо не ми вдигаш
телефона, какво си позволяваш“. Твърди, че по време на разговора молителката
била спокойна. Обяснява, че ответникът по принцип е доста агресивен, и казал
„ти ще видиш какво ще стане в съда“.
Излага, че обикновено така разговаря с Л.. Обяснява, че след този
разговор, докато е била срещата им К. повече не е звънял. Твърди, че не си
спомня какво е пишело в съобщенията, които ответникът й е изпратил в процесния
ден. Излага, че не е наясно дали молителката в миналото я е ревнувала от К..
Свидетелката *** *** сочи, че
познава молителката от дете, а ответника е виждала два – три пъти. Излага, че
на 02.06.2020 г. била на кафе с лелята и чичото на молителката в кафене в
„Синия комплекс“ и докато гледала хората, които минават видяла пред чешмичката ***,
която държейки детето си, говорила с К., който в този момент я бутал с ръка.
Разказва, че в този момент *** тръгнал към тях и я пресрещнал и я довел на
масата. Твърди, че Л. била разстроена и плачела и била разстроена, а *** я
успокоявал. Сочи, че звъннала на свекърва си. подробно обяснява кой къде е бил
застанал по време на инцидента.
Свидетелката *** ***, майка на
ответника сочи, че на 2 юни Л. я потърсила по телефона, като й казала, че К. е
безотговорен, че бил отишъл на срещата с някакво момиче, която ги е следяла и
искала да вземе детето. Твърди, че синът
й й е споделил, че на процесната дата не е извършил акт на домашно насилие
срещу молителката, а че тя си е взела детето и си е тръгнала, защото мислила,
че я следят и щели да й вземат детето. Излага, че молителката не й е споделила
някой да я е ударил. Разказва, че на 03 юни след обяд й се е обадил сина й с молба да отиде да
вземе медицинско направление за детето в гр. София, по повод на което звъннала
на Л. и тя говорила с личния лекар на внучката й. Сочи, че на 04 юни не се е
чувала със сина си преди обед. Излага, че той се е обадил да й каже, че на
детето му няма нищо. Твърди, че на 4 юни не е виждала внучката си. Твърди, че
синът й й е споделил, че е оставил молителката и детето в ж.к. „***“. Обяснява, че на когато са се чули на 03.06. молителката не й
се е оплакала да са имали пререкания с К. на 03.06. Разказва ,че се е случвало двамата да се
карат, като и, че снаха й също обижда
сина й с думите „той е непоправим, безотговорен, боклук“. Твърди и, че тя самата също е била обиждана
от нея.
Свидетелката ***, сестра на
ответника споделя, че на 04.06.2020 г. страните са били на преглед на детето им
в гр. София, но въпреки уговорките, че ще се видят не се видели.Твърди и, че не
знае родителите й дали са се виждали с внучката си в същи дето. Разказва, че на
12 юни страните, заедно с детето си и тя били
на разходка в Кайлъка. Сочи, че брат й й е споделил, че в началото на
юни излезли на разходка, но че молителката взела детето и почти е тичала с
количката по центъра и викала „Дай си ми
детето“. Твърди, че в този ден той два пъти й е звънал и я е питал какво да
прави. Излага, че не е звъняла на молителката да я пита какво става. Обяснява,
че често им е говорила и се е опитала да ги помири.
Свидетелят *** твърди, че познава
страните. Сочи, че ответникът му е споделял, че не е вижадл дъщеря си. Твърди,
че не е виждал агресивно поведение между страните, но е виждал да се карат.
Въз основа на изложената фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата
изхожда от и срещу легитимирано лица по смисъла
на чл.3, т.2 и т.3 доколкото пострадалата е бивша съжителка на
ответника, от когото има дете и по смисъла на закона също може да търси защита.
Същевременно, сезиралата съда молба от 16.06.2020 г. е основана на твърдение за
осъществен по отношение на молителката, акт на домашно насилие на дати в периода от 02.06.2020 г. до 04.06.2020
г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по
чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е
необходимо молителят да установи в условията на пълно и главно
доказване действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на
молбата, ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват
изложеното от молителката.
Видно от гореустановената фактическа
обстановка, молителката, е подала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е
декларирала извършените от ответника действия, подробно описани и съставляващи
осъществено, емоционално и психическо насилие по смисъла на закона.
Така депозираната пред съда декларация по
изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в
производството, е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на
основание чл.13, ал.3 ЗЗДН и съдът може да издаде заповед за защита само въз
основа на приложената декларация.
В
случая от ответника не бяха представени доказателства, че
събитията не са се случили по описания в молбата начин. Разпитаните свидетели на страната на ответника
не са били преки очевидци на случилото се между страните, а само преразказват
неговите думи. Действително на 02.06.2020 г. ответникът може да е търсил за
съвет сестра си – свидетелката Ставрева за случващото се между него и
молителката, но същата само преразказва какво е споделил брат й, но не и какво
се е случило според другата страна. От друга страна свидетелите водени от
ищцата са станали непосредствени очевидци на събитията, случили се на
процесните дати и безпротиворечиво описват същите.
Показанията на свидетеля *** и свидетелката ***, които съдът анализира като взе предвид,
че същите не са станали очевидци на
процесните случки, а разказват подробно за отношенията между страните в
процесния период не разколебават установените факти от декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН.
С оглед на гореизложеното и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН
е достатъчна да се постанови мярка за защита, а и поради фактът, че ответника
не успя да докаже, че такова не е извършено съдът намира, че последният е
осъществил съответния акт, съставляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН
на твърдяната дата и подадената молба е основателна, поради което следва да
бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на молителката. Доказаното поведение на ответника
съдът намира, че следва да се квалифицира като домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН доколкото с установените действия К.н. е осъществил психическо и
емоционално насилие спрямо бившата си съжителка, отправяйки цитираните в
декларацията реплики и закани.
По отношение на посочените мерки, съдът намира
следното:
При констатирано домашно насилие във всички
случаи следва да бъде наложена мярката
по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде задължен извършителят да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителя.
Съобразно интензитета на действията, съставляващи
домашно насилие съдът счита, че следва да бъде наложена и мярката по чл.5, т.3 от
ЗЗДН, като ответникът бъде задължен да не приближава молителката на по –
малко от 5 метра за срок от три месеца, считано от датата на влизане в сила на
настоящето решение. Съдът намира, че именно този срок е достатъчен и разумен
страните да се успокоят и подобрят отношенията си, което ще е изцяло в
интерес на малолетното им дете. Доколкото между страните по делото няма спор
относно начина на предаване и съответно връщане на детето от страна на бащата
при осъществяване на режима на личните му контакти, съдът счита, че не следва
да определя дали мярката по т.3 да действа за дните, в които ответникът взема и
връща малолетното им дете.
Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 200лв.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенски районен съд дължимата
за производството държавна такса в размер на 25лв.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски в размер на 300
лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Постановява мерки за закрила на основание чл. 5
от ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на
основание чл.5, ал.1, т.1 от К.О.Н. ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л.М.М.,
с ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА, на
основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на К.О.Н.
ЕГН **********,***, да приближава на по-малко от 5 Л.М.М.,
с ЕГН **********,*** за срок от ТРИ
МЕСЕЦА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за постановената мярка за закрила на основание
чл. 15, ал. 2
от ЗЗДН.
Заповедта и решението на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се връчи и изпълнява от полицейските
органи по местоживеене на молителката - І и ІІРУП – Плевен.
В случай на неизпълнение на заповедта К.О.Н. ЕГН **********,***, да
бъде задържан незабавно на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 5, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, К.О.Н. ЕГН **********,***,
да заплати в полза на ПлРС глоба в размер на
200 лв. и ДТ за производството в размер на 25.00 лв., както и 5.00 лв. такса за
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 ЗЗДН К.О.Н. ЕГН **********,***, да заплати на Л.М.М., с ЕГН **********,*** сторените по делото разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред ПЛОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: