№ 587
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Г. Минова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20211001001113 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 01.06.2021 г. по т.д. № 3369/2017 г. на СГС, VI-19 състав е осъдено
„Българско акционерно дружество Гранитоид“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Дякон Игнатий“ , представлявано от Г. Е. Д.,
на основание чл. 79, ал.1 пр.1 ЗЗД да заплати на "Национална Електрическа
Компания" ЕАД (НЕК) , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Оборище, ул. „Триадица“ 8, стойността на балансираща енергия при
небаланс за месеците 04.2015г., м. 05.2015 г., м.07.2015 г., м. 08.2015 г., м. 01.2016 г., м.
02.2016 г., м. 03.2016 г., м. 04.2016 г., м. 05.2016 г., м. 01.2017 г., м. 02.2017 г., м. 03.2017
г. и м. 04.2017 г., по фактура № **********/30.04.2015г., фактура №
**********/31.05.2015 г., фактура № **********/31.07.2015 г., фактура №
**********/29.09.2015 г., фактура № **********/31.01.2016 г., фактура №
**********/29.02.2016 г., фактура № **********/31.03.2016 г., фактура №
**********/30.04.2016 г. , фактура № **********/31.05.2016 г., фактура №
**********/31.01.2017 г., фактура № **********/27.02.2017 г., фактура №
**********/28.02.2017 г., фактура № **********/31.03.2017 г., фактура №
**********/30.04.2017 г., в общ размер на 106 678.35 лева, ведно със законна лихва
върху главницата от предявяване на исковата молба - 13.12.2017 г. до окончателното
погасяване, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 106 678.34 лева за
стойността на незаплатена балансираща енергия при небаланс, за периода м. юни 2014
г. - м. март 2015 г. включително и м.юни 2015 г. до пълния предявен размер от 1
322 596.43 лева.
Със същото решение е осъдено „Българско акционерно дружество Гранитоид“
АД да заплати на НЕК сумата от 14 765.73 лева – обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва за периода от датата на забава по всяка
1
фактура до 30.06.2017 г., като искът е отхвърлен до разликата над уважената сума до
пълния претендиран размер 334 004.95 лева.
С определение от 15.09.2021 г. СГС се е произнесъл по молба на Гранитоид за
изменение на решението в частта за разноските, присъдени на ищеца, която молба е
уважена.
Ищецът „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) е депозирал въззивна
жалба против първоинстанционното решение, с което го обжалва в неговата
отхвърлителна част. Поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно,
постановено в противоречие със събраните доказателства. Жалбоподателят поддържа,
че изводът на съда, че се дължи заплащане на балансираща енергия при небаланс само
за месеците, през които НЕК не е извършвало промени в подадените от ответника
графици, е неправилен, тъй като противоречи на законовата уредба и събраните
доказателства. НЕК, като координатор на балансираща група, изпълнявал
изискванията на чл. 78 ПТЕЕ за извършване на промени в подадените от
производителите графици, които съгласно чл. 78, ал. 8 ПТЕЕ, са задължителни за
изпълнение. Направените корекции са оповестени в системата MMS, до която имат
достъп производителите и тези корекции са станали задължителни за тях. В подкрепа
на тезата, че е имал право да извършва корекции, НЕК сочи разпоредбата на чл. 31, ал.
13 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., според която графиците на производители на ел.
енергия от възобновяеми източници могат да бъдат променяни само по реда на чл. 73
от ЗЕ. По аргумент за противното пък до момента на приемане на тази разпоредба
законът допускал изменение на графиците. Ето защо съдът неправилно приемал, че
НЕК не е имал право да изменя графиците.
Жалбоподателят е оспорил и извода на съда, че не са предмет на исковата
претенция сумите по фактурите, посочващи стойността на услугата КСБГ – 1000 лева
и тези за обработка и доставка на документ – 10 лева. Във връзка с това оплакване, на
жалбоподателят са дадени указания от въззивния състав да уточни, дали в тази връзка
прави искане за допълване на първоинстанционното решение с произнасяне относно
посочените услуги, но с молба от 25.04.2025 г. процесуалният представител на НЕК е
посочил, че не става дума за допълване, а за обжалване на първоинстанционното
решение в тази част, тъй като всъщност СГС се произнесъл в решението си по тези
пера, като с диспозитива на обжалваното решение искът бил отхвърлен до пълния
предявен размер, който включвал и посочените услуги. Поддържа, че обжалва
решението в тази му част.
Жалбоподателят сочи още, че не оспорва размера на присъдената лихва върху
вземанията по фактурите, за които е признато, че са дължими, но претендира лихва и
върху вземанията по останалите фактури, за вземанията по които исковете са
отхвърлени.
Направено е искане да бъде отменено решението на СГС в обжалваната част и
да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер.
Ответникът „Българско акционерно дружество Гранитоид“ АД (Гранитоид) е
депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната
неоснователност.
Ответникът също е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение, но в неговата осъдителна част, като се поддържа в нея, че същото е
неправилно тъй като е постановено в нарушение на съществени процесуални правила,
в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Посочено е на първо място, че
липсвали доказателства относно задълженията за небаланси на ответника в процесния
период, тъй като изготвеното заключение било базирано само на представените от
НЕК сетълмънти и то само за Гранитоид, но не и за цялата балансираща група. Било
2
необходимо на първо място да се определи дали е налице небаланс на цялата група, а
след това да се определи дали и какъв е делът на Гранитоид в този небаланс. На
следващо място съдът не разгледал в цялост събраните по делото доказателства и
изобщо не обсъдил възраженията на Гранитоид за нищожност на Раздел IV от
Методиката поради противоречие с чл. 73 ЗЕ и противоречие с добрите нрави, което
довело до необоснованост на съдебния акт. В тази връзка не бил разгледан и
характерът на договора за участие в специална балансираща група, за да се стигне до
правилен отговор на въпроса с нищожността на IV от Методиката Съдът не обосновал
защо не кредитира заключението на Допълнителното заключение с корекция по
отношение на отговорите на въпроси 4, 5 6 и 7, които били допуснати по искане на
ответника и били изготвени въз основа сетълмънтите на НЕК и фактурите на НЕК към
ЕСО и на ЕСО към НЕК. Посредством това допълнително заключение се установявали
твърденията на ответника, че посредством прилагането на раздел III от Методиката се
покривало изцяло нетното задължение към ЕСО за всеки от процесните месеци, а
начислените суми по раздел IVот Методиката нямали отношение към балансирането, а
тях НЕК задържали за себе си без основание. Съдът не обсъдил доводите на ответника,
че чрез приложение на IV от Методиката се постига забранен от закона резултат – чрез
приложение на този раздел неоправдано и многократно се завишавали разходите на
участниците в СБГ, неотговарящи на дължимото към ЕСО и по този начин НЕК
получавали недължими приходи. Посоченият раздел противоречал на закона и ПТЕЕ,
тъй като съгласно чл. 6, ал. 8, чл. 19, ал. 1 и чл. 56 и раздел III, глава V от ПТЕЕ
координаторът извършва единствено и само разпределение на дължимия небаланс,
изискан от ЕСО. Чрез прилагане на IVот Методиката НЕК начислявал суми, нямащи
нищо общо с изисквания от ЕСО небаланс и по този начин се изисквало заплащане на
допълнителни суми от участниците в СБГ без основание, в противоречие с чл. 56, т. 4
от ПТЕЕ. Така НЕК постигал компенсиране на разходите си по изкупуване на енергия
от ВЕИ производители в противоречие с установения механизъм за компенсиране на
тези разходи по чл. 35 ЗЕ и приетата от КЕВР методика. Според жалбоподателя,
претенциите на НЕК биха били основателни само за небаланси през месеците, в които
не са изменяни графиците – април и май 2015 г., май 2016 г. и март 2017 г., но само
ако НЕК бяха доказали размера на припадащия се на ответника небаланс за тези
месеци. Направено е искане решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част,
а исковете изцяло отхвърлени.
Ищецът НЕК е депозирал отговор на въззивната жалба на Гранитоид, в който
излага доводи за нейната неоснователност.
НЕК е депозирал и частна жалба против определение на СГС от 15.09.2021 г., с
което ответникът е осъден да заплати на НЕК вместо 8 209.29 лева – 5 093.18 лева,
като поддържа, че му се дължат и сторените в заповедното производство разноски,
пропорционално на уважената част от иска.
Гранитоид е депозирал отговор на частната жалба, като излага доводи за
нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
3
Във връзка с допустимостта и правилността на първонистанционното решение,
като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
В исковата молба си ищецът НЕК твърди, че е обществен доставчик на
електрическа енергия, съгласно издадена лицензия от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) № Л-147-13 от 17.12.2004 година. Въз основа на решение № И2-Л-
147/06.01.2014г. на КЕВР имал качеството и на координатор на специализирана
балансираща група (СБГ) на производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници, образувана на основание Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), приети от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) и като такъв имал задължение да изкупува произведената от тези
производители електрическа енергия.
Излага, че ППТЕ се прилагат от 01.06.2014 г., която дата е определена за
начална дата на стартиране на балансиращия пазар от независимия преносен оператор
– „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО), като от тази дата брутните и
нетните графици от координаторите на балансиращи групи, доставчици на
балансираща енергия и останалите търговски участници трябва да постъпват в
системата за администриране на пазара ММС и заедно с отчетените данни от
средствата за търговско измерване и регистрирана информация от диспечерските
системи на оператора, да служат за основа за финансови разплащания с ЕСО.
Ищецът поддържа, че ответникът Гранитоид е производител на
електроенергия от възобновяеми източници. Сочи, че на 12.01.2009 година между
ответника и НЕК е сключен договор за продажба на електрическа енергия № ЕП-
091/09, съгласно който и в съответствие с приложимите ЗЕ и ЗВАИБ, ответникът като
производител е продавал произведената от него нетна електрическа енергия от ВЕЦ
„Пастра“, ВЕЦ „Рила“, ВЕЦ Каменица“ и ПАВЕЦ „Калин“, с изключение на
количествата изрично изброени в чл.1 от договора.
Поддържа, че договорът действа между страните към юни 2014 г. и към
датата на завеждане на иска, поради което и в съответствие с чл. 56, ал.5 ПТЕЕ
ответникът бил член на Специална балансираща група (СБГ), с координатор НЕК ЕАД
– обществен доставчик. Сочи, че съгласно цитираната разпоредба, в случаите когато
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия не
са прехвърлили отговорността за балансите на координатор на комбинирана
балансираща група, те са в балансиращите групи с координатори общественият
доставчик или крайният снабдител, в зависимост от сключените договори за
изкупуване на електрическа енергия.
Излага, че между НЕК и ответника е сключен и договор за участие в
специална балансираща група на производители на електрическа енергия от
възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство №14 БГ-3
104036 от 30.05.2014 година, който е в съответствие с Общите принципи за
разпределение на небалансите в рамките на специалните балансиращи групи с
координатор НЕК.
Твърди, че ответното дружество не изпълнило задължението си по договора
от 30.05.2014 година (уточнено в допълнителната искова молба), да заплати на ищеца
сума в размер на 1 322 596.43 лева с ДДС, по издадените от НЕК 25 броя фактури,
която сума представлява дължима парична сума за разходи при отчетен небаланс за
периода 30.06.2014 година до 30.04.2017 година на балансиращия пазар на
електрическа енергия, изчислен на база съответния месечен финансов сетълмент от
4
ЕСО и въз основа на същия. Посочените фактури били както следва: по 25 броя
фактури, както следва: фактура № **********/30.06.2014 г., фактура №
**********/29.08.2014 г., фактура № **********/31.08.2014 г., фактура №
**********/30.09.2014 г., фактура № **********/31.10.2014 г., фактура №
**********/30.11.2014 г., фактура № **********/31.12.2014 г., фактура №
**********/31.01.2015 г., фактура № **********/28.02.2015 г., фактура №
**********/31.03.2015 г., фактура № **********/30.04.2015 г., фактура №
**********/31.05.2015 г., фактура № **********/30.06.2015 г., фактура №
**********/31.07.2015 г., фактура № **********/29.09.2015 г., фактура №
**********/31.01.2016 г., фактура № **********/29.02.2016 г., фактура №
**********/31.03.2016 г., фактура № **********/30.04.2016 г., фактура №
**********/31.05.2016 г., фактура № **********/31.01.2017 г., фактура №
**********/27.02.2017 г., фактура № **********/28.02.2017 г., фактура №
**********/31.03.2017 г., фактура № **********/30.04.2017 г.
Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава и му дължи и обезщетение
за забава в размер на 334 004.95 лева, изчислено в размер на законна лихва за периода
от датата на падежа на всяка фактура (20-то число на месеца следващ доставката) до
30.06.2017 година.
Молил е първоначално да бъде установено съществуване на негово вземане
срещу Гранитоид на суми за балансираща енергия за периода юни 2014 г. до април
2017 г. в размер на 1 322 596.43 лева с ДДС и лихви в размер на 334 004.95 лева до
30.06.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от 01.07.2017 г. Посочил е, че е
водил заповедно производство по чл. 410 ГПК за тези суми на основание чл. 107 ЗЕ,
образувано под № 43215/2017 г. на СРС, като била издадена заповед за изпълнение, но
постъпило възражение от ответника.
Ответникът "Български акционерно дружество Гранитоид" АД е направило
възражение за недопустимост на исковете. Оспорвало ги е и по основание и
размер. Въвел е възражение за погасяване по давност на процесните вземания, като се
е позовал на кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б.„в“ ЗЗД (л.931 от
том II).
Поддържал, че е производител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ,
произвеждащ енергия от четири водноелектрически централи – Калин, Пастра,
Каменица и Рила, всяка от които е с мощност под 10 Мвт, както и че притежава
лицензия за производство на електрическа енергия. Излага, че при производството на
електрическа енергия ползва комплексните язовири „Калин“ и „Каргьол“, които се
стопанисват от НЕК, като преработването на води от тези язовири за енергийни нужди
се основава на режимни графици, определени от МОСВ като БАД Гранитоид работи в
подчинен режим, тъй като има приоритетни водоползватели за питейно-битово
водоснабдяване.
Оспорвал е да дължи суми за доставена балансираща енергия на ищеца, като
е поддържал, че НЕК не е доставял балансираща енергия, както и че между страните
няма сключен договор за доставка на балансираща енергия с доставчик ищеца, а и
съгласно нормите на ПТЕЕ страна по всички сделки с балансираща енергия е само
операторът на преносната мрежа ЕСО.
Изложил е, че на основание чл. 19, ал.1, чл.6, ал.7 и 8 ПТЕЕ и договора за
участие в СБГ, е прехвърлил отговорността си за небаланси на координатора на СБГ -
НЕК, който от своя страна само разпределя разходите за небаланси, изискани от ЕСО
между членовете на балансиращата група.
Посочил е, че в периода август – септември 2015 година не е продавал
5
енергия на НЕК, а на трето лице по свободно договорени цени.
Твърдял е, че към датата на сключване на договора от 30.05.2014 г. (за
участие в СБГ на НЕК) нямало регистрирана комбинирана балансираща група
съгласно ПТЕЕ, съответно поради липсата на алтернатива останал в СБГ на НЕК,
която не можел да смени поради нормата на чл. 103, ал.5,т.4 ПТЕЕ. Същевременно,
сключения между него и НЕК договор за участие в СБГ към НЕК имал друг предмет и
нямал нищо общо с доставяне на „балансираща енергия“ или „суми за балансираща
енергия“, поради което оспорва посоченото основание в процесните фактури – енергия
балансираща при недостиг и балансираща енергия при небаланс.
Ответникът е твърдял, че през процесния период и по настоящем, в
съответствие с ПТЕЕ, инструкциите на ЕСО и договора за участие в СБГ, изпълнявал
ежедневно и точно известяване на графиците в MMS системата на ЕСО, вкл. ги
изпращал на НЕК. Поддържал е, че НЕК едностранно и без да има право, променял
подадените от него графици.
Сочил е, че НЕК е изчислило сумите за разноски за небаланс в противоречие
разпоредбите на чл. 155, ал.9 от ПТЕЕ и чл.17 и чл.18 от Общите принципи – не на
база на подадени от ответника графици за производство, а на база на еднолично и
едностранно коригирани графици от страна на НЕК. В този смисъл е твърдял, че
ищецът няма право, в което и да е свое качество - като обществен доставчик,
координатор на група, договорно, законово и нормативно установено, да коригира
подадените от ответника графици.
Ответникът е поддържал, че нормите на ПТЕЕ, които предвиждат налагане на
задължителни графици на производителите на възобновяема енергия (чл.78)
противоречат на законовата норма на чл. 93а, ал.1 ЗЕ във връзка с чл. 100, ал. 2 ЗЕ и
ЗВЕИ и е молил съдът да приложи на основание чл. 15 ЗНА нормата от по-висока
степен.
Твърдял е още, че раздел IV от Методиката „Специални условия за
разпределение на небаланси“ е в пряко противоречие с ПТЕЕ и Общите принципи
като въвежда възражение за нищожност на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Сочил е, че
определените в този раздел правила противоречат на закона, заобикалят го и
накърняват добрите нрави, по подробно изложени съображения.
На следващо място ответникът е твърдял, че НЕК в качеството си на
координатор, претендирал вземания за небаланси към участници в СБГ, в пъти повече
от отколкото е дължимата от НЕК към ЕСО сума за небаланс.
Поддържал е, че НЕК не изпълнява задължението си по договора да
предоставя на ответника сетълмент, който ЕСО му предоставя като координатор на
СБГ и няма информация за постигнатата агрегация на физическия небаланс в групата.
Оспорвал е изготвените от НЕК месечни сетълменти, въз основа на които са издадени
процесите 25 фактури.
Оспорвал е и претенцията за лихва. Твърдял е, че фактурите са получавани на
датата, на която са връщани с нарочно писмо на НЕК, като сочи че не е получавал
фактури до 5-то число на месеца.
НЕК е депозирал допълнителна искова молба, в която е конкретизирал каква
сума по всяка от процесните 25 фактури е за балансираща енергия при небаланс, както
и че във всяка фактура са начислени 1000 лева за услуга КСБГ и 10 лева за обработка
доставка на документ, като единствено дебитното известие от 27.02.2017 г. не
съдържало 1000 лева за услуга КСБГ. В исковата молба била посочена общата
стойност на фактурите – 1 322 596.43 лева. В допълнителната искова молба са
оспорвани и възраженията на ответника по депозирания отговор на исковата молба.
6
Гранитоид са депозирали допълнителен отговор на исковата молба, с който са
поддържали направените вече оспорвания, възражения и твърдения.
В хода на производството пред първата инстанция СГС е преразгледал
становището си за допустимост на предявените установителни искове и възможността
за процесните вземания да бъде водено заповедно производство по реда на чл. 107 ЗЕ
и с разпореждане от 02.06.2020 г. е дал указания на ищеца да обоснове правния си
интерес от установителните искове предвид недопустимостта на издадената по
посочения ред заповед за изпълнение и го е приканил да заяви дали желае да измени
исковете в осъдителни.
Ищецът НЕК е изменил исковете в осъдителни с молба от 23.06.2020 г., което
изменение е допуснато с определение на СГС от 29.06.2020 г.
Пред въззивната инстанция е намерено, че исковата молба е нередовна, като
нередовността се състои в това, че ищецът е посочил свои неплатени вземания за
балансираща енергия по двадесет и пет фактури на обща стойност 1 322 596.43 лева с
ДДС, като по-късно с допълнителната искова молба е пояснил, че във всяка фактура се
включва както вземане за балансираща енергия при небаланс на определена стойност,
така и услуга КСБГ на стойност 1000 лева и услуга доставка и обработка на документ
на стойност 10 лева. По-късно, по указания на СГС, ищецът е уточнявал на какво
основание се твърди да се дължи цена на услуга КСБГ – чл. 18 от договора между
страните. В същото време в петитума на исковата молба се иска установяване на
вземане, (а след изменение по реда на чл. 214 ГПК и осъждане на ответника) за
балансираща енергия в пълния размер на всяка фактура. Това е създавало известна
неяснота дали ищецът претендира само вземанията си по фактури за балансираща
енергия при небаланс, или претендира тези вземания, наред с цената за услуга КСБГ и
таксата за обработка и доставка на документи, включени във всяка от процесните
фактури. Ако пък претенцията включва и последните две групи пера, тогава не е било
уточнено как е формирана общата акцесорна претенция за мораторна лихва, при
съобразяване, че същата тече от отделен момент върху главницата по всяко перо от
претенцията и за какъв период. На ищеца са дадени указания да отстрани посочените
нередовности.
Това е сторено с молба от 25.04.2025 г., като НЕК са уточнили, че в исковата
претенция са включени освен суми за балансираща енергия, и услугата КСБГ, и
обработка и доставка на документи. Посочена е общата сума по всяка фактура, като е
уточнено че от нея 1000 лева са за услуга КСБГ и 10 лева за обработка и доставка на
документи. Само в дебитното известие не била включена услуга КСБГ на стойност
1000 лева. Уточнено е, че сборът от всички суми по процесните 25 фактури с всички
редове по тях прави исковата сума от 1 322 596.43 лева с ДДС. Отделно е уточнен и
периода и сумата на претенцията за лихва до датата на исковата молба по всяка
фактура и върху всяко претенция по нея за балансираща енергия, услуга КСБГ и
услуга доставка и обработка на документи.
В проведеното открито съдебно заседание на 27.05.2025 г. е допуснато
направеното уточнение на исковата молба след становище на Гранитоид в смисъл, че
се оспорва уточнението, тъй като нямало формулирана такава искова претенция като
петитум.
За установяване твърденията и възраженията на страните пред първата
инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани основно и допълнително
заключения на ССЕ. Доколкото във въззивната жалба и отговора липсва оспорване на
фактическите констатации на първата инстанция, то следва да бъде прието за
установено от събраните доказателства следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото, са обявени следните
7
факти и обстоятелства: сключване между ищеца като координатор на специална
балансираща група и ответника като участник в нея, на договор за участие в специална
балансираща група на производители на електрическа енергия от възобновяеми
източници от високоефективно комбинирано производство № 14БГ-
3104036/30.05.2014г. и на договор за продажба на електрическа енергия от
възобновяеми източници № ЕП-091 от 12.01.2009 година за продажба на
произведената от ответника нетна електрическа енергия от ВЕЦ „Пастра“, ВЕЦ „Рила“,
ВЕЦ „Каменица“ и ПАВЕЦ „Калин“; факта, че НЕК притежава лицензия като
обществен доставчик и координатор на балансираща група, че считано от 01.06.2014
година стартира балансиращият пазар.
Видно от приетия по делото договор за продажба на електрическа енергия №
ЕП-091/09г. от 12.01.2009 година, сключен на основание чл. 91 и чл. 92 ЗЕ, § 3, ал.1,
т.1 ПЗР във вр. с чл. 16, ал.1 и ал.2 ЗВАЕИБ, Наредба № РД-16-57, ПТЕЕ и ПУЕС и
ПИЕЕ, между ищеца в качеството му на обществен доставчик и ответника, в
качеството му на производител, страните са постигнали съгласие производителят да
продава произведената от него нетна електрическа енергия от ВЕЦ „Пастра“, ВЕЦ
„Рила“, ВЕЦ „Каменица“ и ПАВЕЦ „Калин“, с изключение на количествата, за които
производителят има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII от ЗЕЕИ
или с които участва на балансиращия пазар, а общественият доставчик да я купува при
условията на договора (чл.1 от договора).
Съгласно чл. 26, ал.1 от договора, дължимата от обществения доставчик цена
за произведената електрическа енергия е определена с Решение на ДКЕВР и се
променя автоматично от датата на утвърждаване на друга цена от ДКЕВР. Съгласно
чл. 2, страните са приели, че този договор ще се прилага за периода, през който с
нормативен акт е предвидено задължително изкупуване от НЕК, в качеството му на
обществен доставчик на цялото количество електрическа енергия, произведено от
водно-електрически централи с инсталационна мощност до 10 МW.
На 28.01.2014 г. ответникът е представил на НЕК и ЕСО методика за отчитане
на енергията към ЕЕС, произведена от Гранитоид и закупена от ЧЕЗ Електро.
На 27.01.2014 г. Гранитоид уведомили ЧЕЗ България за необходимостта да
бъдат подавани към ЕСО и НЕК, данни с измерените стойности от средствата за
търговско измерване – ВЕЦ „Рила“, ВЕЦ „Падала“ и ВЕЦ „Пастра“.
На 25.03.2014 г., с писмо от ЧЕЗ България във връзка с предоставянето на
почасови отчети към ЕСО и НЕК, Гранитоид били уведомени, че данните от ВЕЦ
Рила ще бъдат подавани към ЕСО след регистрация на производителя към
балансираща група.
С писмо вх. на НЕК № 26-174-18/20.05.2014 г. ответникът е поискал
създаването на виртуален електромер в каскадата Рила.
От приетите по делото доказателства (л.139, том I), се установява че
ответникът Гранитоид, в качеството си на производител на електрическа енергия, тип
ВЕЦ е заявил желание за участие в СБГ на НЕК (л.139, том I), а на 30.05.2014 г. между
него (като участник) и НЕК (координатор) е сключен договор №14БГ-
3104036/30.05.2014г. за участие в СБГ (л.126, том I).
Видно от разпоредбите на чл. 2, ал.1-4 от договора за участие в СБГ, същият
урежда взаимоотошенията между координатора и участника в специалната
балансираща група по отношение на: 1.) условията за участие в специалната
балансираща група и прехвърлянето на отговорността за балансиране от участника в
специалната балансираща група; 2.) методиката за разпределение на задълженията по
небалансите в специалната балансираща група между отделните членове; 3.) сделките
8
за задълженията по небалансите за всеки период на сетълмент на участника в
специалната балансираща група и 4.) изискванията на координатора относно
известяването на графиците за доставка на електрическа енергия от страна на
участника в деня D-1.
В договора е уговорено задължение на участника – производител на
електроенергия да изпраща на координатора известие за дневен почасов график за
очакваното си производство (чл.5)
Страните са се договорили, че при разпределяне на небалансите координаторът
спазва изискванията на раздел VI и VII от Общи принципи като използва Методиката
(чл.12). Предвидено е още, че координаторът разпределя и фактурира разходите за
небаланс за всеки период на сетълмент на участниците в съответствие с Методиката. В
ал.2 от същия член е уговорено, че след получаване на месечното извлечение за
сетълмент на специалната балансираща група от ЕСО координаторът изготвя отделно
за всеки участник на балансиращата група, месечно извлечение, което включва
агрегираните стойности от дневния сетълмент за периода. Месечното извлечение
съдържа минимум: 1.) дата на изготвяне, период и идентификационен номер на
участника; 2.) агрегиран енергиен излишък; 3.) агрегира енергиен недостиг; 4.) нетен
месечен небаланс; 5.) единична цена и обща стойност на задълженията на участника;
6.) единична цена и обща стойност на вземанията на участника.
Страните са договорили, че координаторът фактурира дължимите плащания по
този договор чрез издаване на фактура, на база месечните извлечения за сетълмента
(чл.13), като участникът заплаща фактурата до 15-то число на месеца, следващ
отчетния (чл.14). Договорено е обезщетение при забавено плащане в размер на законна
лихва (чл.15). С чл. 18 от договора страните са приели, че участникът в СБГ дължи на
координатора плащане за услугата в размер на 1000 лева.
Дефиниция на понятието „небаланс” се съдържа в чл. 2, т. 7 от представените
по делото, като неразделна част от договора Общи принципи за разпределяне на
небалансите в рамките на специалните балансиращи групи с координатор НЕК ЕАД.
Посочено е, че „небаланс” е разликата между количествата потребена /произведена
енергия и количествата по графиците за доставка/ производство, съгласно сключените
договори.
Съгласно чл. 11 от горепосочените Общи принципи, когато броят на
участниците в специалната балансираща група е по-голям от един, се създават условия
за групов ефект на балансиране. Когато всички участници в групата в даден период на
сетълмент са с еднаква посока на отклонение – положителна или отрицателна, не
възниква групов ефект. Когато един или повече от участниците са в различна посока
на отклонение, тогава възниква групов ефект, т.е. намаление на общия измерен
небаланс на групата спрямо случаите, в които всеки член на групата е сам координатор
на балансираща група. В чл. 12 е прeдвидено, че небалансите на групата се определят
на база агрегирани измерени стойности за производство и физически обмени, отнесени
към утвърден график на координатор на специалната балансираща група за всеки
период на сетълмент. Общите принципи определят, че небаланс на групата е сумата от
положителните и отрицателните небаланси на всички членове на групата за всеки
период на сетълмент (чл.13). Видно от чл. 17 небалансът на всеки участник е
отрицателен, когато количеството електрическа енергия по прогнозния график за
доставка, изпратен към координатора, е по-голямо от количеството електрическа
енергия по измерения график за доставка на този участник. Небалансът на всеки
участник е положителен, когато количеството електрическа енергия по прогнозния
график за доставка, изпратен към координатора, е по-малко от количеството
електрическа енергия по измерения график за доставка на този участник (чл.18).
9
Съгласно чл. 19 за всеки период на сетълмент, координаторът изчислява и разпределя
небалансите между членовете на групата съобразно методика, представляваща
неразделна част от договора за участие в специалната балансираща група, която
съгласно чл. 20 урежда правилата за изчисление на паричните задължения и вземания
по сделки за покупко-продажба на енергиен небаланс между НЕК ЕАД и участниците
в специалната балансираща група с цел компенсиране на реализираните от тях
небаланси.
Приетата като доказателство по делото (л.135 и сл.) Методиката за
разпределение на задължения по небаланс в специална балансираща група с
координатор НЕК ЕАД – ОД (Методиката) е неразделна част от договора за участие в
СБГ (№14БГ-3104036/30.05.2014г.), доколкото с подписване на договора за участие в
СБГ, ответникът Гранитоид е приел и условията на тази Методика.
В раздел III от Методиката - озаглавен „Разпределение на небалансите между
членовете на СБГ“ е предвидено, че небалансът на групата се определя като сума от
небалансите на отделните членове на СБГ. В зависимост от резултата е прието, че
групата може да бъде в недостиг или излишък. В случаите когато резултатът е
недостиг, той се покрива от всички членове според тежестта на небалансите им.
С Методиката е предвидено стимулиране на членовете на групата, чиито
небаланс е в обратна посока на общия небаланс на СБГ. Така при общ недостиг на
групата, за членовете с излишък е предвидено да получат сума равна на отчетения
баланс, умножен по цена за излишък в балансиращата група.
В случаите, когато резултатът е излишък за балансиращата група, цялото
количество излишък се разпределя между членовете, които са в излишък според
тежестта на небалансите им. За стимулирането на членовете които са в недостиг при
излишък на СБГ, те заплащат за недостига си сума, равна на отчетения небаланс,
умножен по цена в балансиращата група.
Методиката съдържа „Специални условия за разпределение на небалансите“,
уредена в раздел IV. Основно правило съгласно чл. 1 от раздела е, че НЕК ЕАД – ОД
заплаща на производителите (членове на СБГ) количествата произведена електрическа
енергия по показания на търговските електромери и по цена съгласно сключените
договори за продажба. Съгласно чл. 2.1. от раздел IV на Методиката, при произведено
по-голямо количество енергия от регистрираното по график (за всеки сетълмент
период), производителят заплаща на координатора разликата по цена определена от
координатора. При произведено по-малко количество от регистрираното, съгласно чл.
2.2. от същия раздел, координаторът заплаща на производителя разликата по цена,
определена от координатора.
От приетото по делото писмо изх. № 2581/13.05.2014г. (л.145, том I) от ЕСО
ЕАД, се установява, че в качеството си на независим преносен оператор уведомил
НЕК, заедно с още двама други координатори, че ще определи 01 юни 2014 година за
начална дата на прилагане на ПТЕЕ.
От представените по делото доказателства (л.9-33, том I) се установява, че
ищецът е издал на ответника 24 броя фактури и едно дебитно известие (№
**********/30.06.2014 г., №**********/29.08.2014г., №**********/31.08.2014 г.,
№**********/30.09.2014 г., №**********/31.10.2014г., №**********/30.11.2014 г.,
№**********/31.12.2014 г.,№**********/31.01.2015 г., №**********/28.02.2015 г.,
№**********/31.03.2015 г., №**********/30.04.2015г., №**********/31.05.2015 г.,
№**********/30.06.2015г., №**********/31.07.2015г., №**********/29.09.2015 г.,
№**********/31.01.2016 г., №**********/29.02.2016г., №**********/31.03.2016 г.,
№**********/30.04.2016 г., №**********/31.05.2016г., №**********/31.01.2017 г.,
№**********/27.02.2017 г., №**********/28.02.2017г., №**********/31.03.2017 г. и
10
№**********/30.04.2017 г.), отнасящи се за процесния период, на обща стойност 1
322 596.43 лева, с основание - балансираща енергия при небаланс, услуга КСБГ и
обработка и доставка на документ. Услугата КСБГ навсякъде е на стойност 1000 лева,
а обработката и доставката на документ е 10 лева. Единствено в дебитното известие,
което е от 27.02.2017 г. не е начислена услуга КСБГ в размер на 1000 лева.
По делото не се спори, че процесните фактури и дебитно известие не са
заплатени от ответника.
От приложените по делото и приети като доказателства (л.211 и сл., том I)
писма, се установява че Гранитоид е възразило нeколкократно пред НЕК и
сигнализирало Министерство на околната среда и водите, че подаваните от ответника
графици са променяни от НЕК, като не са отчетени особеностите в производството на
електрическа енергия от каскадата Рила и параметрите на работа на ВЕЦ, с които се
ползва Гранитоид, съгласно издаденото му разрешително. В отговор МОСВ е изразило
позиция (л.214 и л.220, том I), че спазването на месечния график гарантира
комплексното използване на водите, като осигурява достатъчно количество вода и
непрекъснат режим за питейно битовото водоснабдяване на населените места и водни
обеми за електропроизводство. Заявено е, че язовирите „Калин“ и „Карагьол“ и
водноелектрическите централи от каскада „Рила“ представляват технологично
свързана водностопанска система, за която е необходимо да се поддържа режим на
съвместно използване на водите, в съответствие с месечните графици на МОСВ.
С възражения до НЕК (л.225 и сл., том I ) Гранитоид изразило несъгласие с
начислените му небаланси в размер на 120 212.49 лв. – по справка за месец юни 2014
г., в размер на 139 614.86 лв. – по справка за месец юли 2014 г., в размер на 125 638.26
лв. – по справка за месец август 2014г., в размер на 152 334.85 лв. – по справка за
месец септември 2014 г., в размер на 88 591.38 лв. – по справка за месец октомври
2014 г., както и по издадените от ищеца фактури за небаланс за периода от юни 2014 г.
до август 2015 г., януари - май 2016 г.
С Решение № Ж-100/07.12.2016 г. (влязло в сила) Комисията за енергийно и
водно регулиране дала на НЕК задължителни указания: 1.) да определя и изпраща на
Гранитоид месечните задължения на производителя в рамките на определеното общо
количество електрическа енергия за производство от ВИ съгласно решение №ТЕ-
023/29.05.2014г. на КЕВР; 2.) всеки работен ден до 9:30 ч. да определи почасовите
количества електрическа енергия за следващия ден на БАД Гранитоид, съобразно с
актуализираните от обществения доставчик почасови количества електрическа енергия
на база прогнозните крайните снабдители, изпратени на обществения доставчик
предишния ден до 17:00 часа и с производствени характеристики и режими на работа
на централите; 3.) да приеме „Методика за разпределение на задължения по небаланси
в специална балансираща група с координатор НЕК, като предвиди процедура, по
която прогнозния график подаван от член на СБГ към НЕК да бъде договарян между
търговските участници.
С Решение №21/11.06.2015 г. на Съвета на директорите на НЕК (л.518 и сл.,
том II) са приети промени в раздел I, чл. 6, раздел III, I-ви случай, раздел V, раздел VI,
т.2 и т.3 в Методиката за разпределяне на задълженията по небаланс в СБГ на НЕК, за
което НЕК е уведомило КЕВР (л.524, том II).
С Решение №35/17.09.2016г. на Съвета на директорите на НЕК (л.525, том II)
са приети промени в раздел I, чл. 6 и раздел VI, т.3 в Методиката за разпределяне на
задълженията по небаланс в СБГ на НЕК, за което НЕК е уведомило КЕВР (л.531, том
II).
С Решение №1/13.01.2017г. на Съвета на директорите на НЕК (л.525, том II) е
прието допълнение на Методиката за разпределяне на задълженията по небаланс в
11
СБГ на НЕК, с включване на нов раздел VII - Процедура за договаряне на прогнозен
график за производство с участниците в СБГ съгласно чл. 15 от Общите принципи за
разпределение на небаланс в СБГ, за което НЕК е уведомило КЕВР (л.539, том II).
По делото e представенo и решение на КЗК - № 833/18.07.19 г. по преписка №
КЗК/121/2015 г. (л.729, том II), с което е установено, че НЕК е извършило нарушение
по чл. 21, т. 1 ЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на
балансиране на производители на електрическа енергия от ВЕИ посредством налагане
на нелоялни търговски условия, изразяващи се в коригиране на подадените от
производителите прогнозни почасови графици за производство и водещи до
необосновани допълнителни разходи за небаланс за ВЕИ производителите, както и
нарушение на чл. 21, т. 1 КЗ, изразяващо се във възлагане на производителите от ВЕИ
– членове на СБГ на НЕК, на допълнителни необосновани разходи за небаланс чрез
прилагането на Раздел IV от Методиката за на задължения за небаланси с СБГ с
координатор НЕК.
Това решение е обжалвано от НЕК, но е потвърдено с решение по адм.д. №
1912022 г. на Административен съд – София област, оставено в сила с решение от
07.12.2023 г. по адм. д. № 5162/2023 г. на ВАС (последното представено пред
въззивната инстанция).
По делото е приет, представен oт КЕВР (л.681, том II) договор за участие в
СБГ.
От ЕСО ЕАД са представени и приети по делото, четири броя обобщени
извлечения от сетълменти за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2017 г.(л.694, том II)
Допусната е комплексна съдебна експертиза – с част СТЕ и съответно ССчЕ.
От заключението на СТЕ част от КСТИЕ (л.481, том II), което съдът кредитира в
неоспорената му от страните част (л.857 гръб), като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че през процесните месеци ответното дружество Гранитоид,
е подавало по електронен път и в сроковете по договора за участие в СБГ, към
координатора на групата – НЕК, дневните почасови графици за всеки ден на
доставка на електрическа енергия. Същите дневни почасови графици за доставка са
известявани в електронната система за администриране на пазара (ММS) на ЕСО, в
сроковете по договора и по инструкциите на ЕСО ЕАД. От своя страна, НЕК не е
известявало графика до 9:30 ч. в Д-1 за следващия ден на производителя Гранитоид, в
ММS системата на ЕСО за всеки ден от процесните месеци. За процесния период от
729 дни, вещото лице установява 199 дни и 1370 броя часове, в които известения от
НЕК график в ММS системата на ЕСО е различен от известения от Гранитоид график.
Месеците, за които са установени корекции на първоначално подадените от ответника
графици са от месец юни 2014 г. до март 2015 г., както и месец юни 2015 г. Видно от
заключението, всички подадени различни графици на НЕК са с количество енергия в
понижение на количеството енергия, заявено от БАД Гранитоид.
За част от процесния период (м.06.2014 г. – м.10.2014 г.), вещото лице е
установило 316 броя часове, през които известените графици на НЕК не са съобразени
с техническите и експлоатационните характеристики на централите, като за 237 часа
известеният от НЕК график в ММS системата на ЕСО за производство на Гранитоид е
равен на „нула“. Освен това, известяването на нулев график нарушава задължението
на Гранитоид относно осигуряване на питейно-битово водоснабдяване.
От заключението се установява, че за месеците с корекции на първоначално
подадените от ответника графици (от юни 2014 г. до март 2015 г. вкл., както и през
юни 2015 г.), координаторът НЕК е определил физически небаланси и съответните
разходи за тези небаланси по подадените от НЕК графици, а не по известените от
12
Гранитоид графици.
Видно от изготвените таблици № 4, 5 и 6 към заключението производителят е
заявил за производство на електрическа енергия (за всеки от четирите периода по
сетълмента, Първи период 04.07.2014 г. 02:00-03:00 часа, Втори период 04.07.2014 г.
03:00-04:00 часа, Трети период 04.08.2014 г. 04:00-05:00 часа, Четвърти период
30.10.2014 г. 04:00-05:00 часа): 14,890 MWh, 14,890 MWh, 7,570 MWh, 8,933
MWh, които са коригирани/подадени от НЕК, съответно първи период 1,081 MWh,
втори период 0,00 MWh, трети период 0,00 MWh и четвърти период 1,992 MWh, при
реално отчетено производство за същите периоди по СТИ: 14,894 MWh, 14,885 MWh,
7,611 MWh, 8,934 MWh.
Съгласно раздел III от Методиката, вещото лице е изчислило (таблица 10)
размера на разходите на ответника Гранитоид, за небаланс в лева, определен като
разлика между отчетеното реално производство и коригирания от НЕК график за всеки
от четирите периода на сетълмента:-238,20 лв., - 287,66 лв., -104,64 лв., +1,73 лв.
Размерът на разходите на Гранитоид за небаланс в лева, изчислени по
раздел IV от Методиката като разлика между отчетеното реално производство и
коригирания от НЕК график за същите четири периода е изчислен със СТЕ (таблица
11): 4 342,40 лв., 4 240.81 лв., 2 877,26 лв., 1 529,06 лв., при изчислен от НЕК общ
размер на разход за небаланс в лева (таблица 12), за четирите периода: 4 580,60 лв., 4
528.46 лв., 2 981,90 лв., 1 527,34 лв. Разликата между прихода и разхода на Гранитоид
за посочените дни е изчислен от вещото лице: - 2 905,30 лв., - 2 854,16 лв., - 2 125,77
лв., - 522,40 лв.
Видно от същото заключение, почасовите цени, по които НЕК урежда
отношенията с производителя по раздел IV от Методиката не са равни за всеки
отделен период на сетълмента (за всеки час) и в Методиката те се формират по
изчислен път, пряко зависим от цената за излишък и цената за недостиг, формиран от
ЕСО за балансираща енергия. Почасовите цени прилагани от НЕК за производителите
- участници в СБГ не са равни с обявените от НЕК по чл. 73 ПТЕЕ, тъй като в
Методиката на НЕК е възприела да прилага две различни цени за отклонение на
произведената ЕЕ от графика.
От изготвеното от вещото лице Р. С. второ допълнително заключение,
неоспорено от страните и прието по делото (л.1011, том II), се установява че за
периода юни 2014 г. – март 2015 г. и месец юни 2015г., (когато графиците са
коригирани от НЕК) разходите за небаланс от енергиен недостиг на ответника са в общ
размер на 191 303.88 лв. без ДДС, като за част от процесния период, а именно
месеците юли-декември 2014 г. Гранитоид е било в излишък, поради което и не е
имало задължения по раздел III от Методиката, към ищеца. Въпреки това, за периода
на излишъка, НЕК е издало на Гранитоид фактури за балансираща енергия при
небаланс - фактура № **********/29.08.2014 г., фактура № **********/31.08.2014 г.,
фактура № **********/30.09.2014 г., фактура № **********/31.10.2014 г., фактура №
**********/30.11.2014 г., фактура № **********/31.12.2014 г.
Пред въззивната инстанция е изслушано допълнително заключение по ССЕ, отново
изготвено от вещото лице Р. С. и неоспорено от страните. Същото е отговорило на
въпроса за изчисление на небалансите на „Гранитоид“ АД за тази част от исковия
период, за която няма изчисления пред първата инстанция, като изчисленията са
извършени във вариант според подадените от „Гранитоид“ АД графици и според
правилата на раздел III от Методиката. Според него отрицателен небаланс при този
вариант има за м. април 2015 г. в размер на 10 522.63 лева, за м. май 2015 г. в размер
на 1 397.15 лева, за м. май 2016 г. в размер на 4 434.95 лева и за м. март 2017 г. в
размер на 2 663.03 лева.
13
В допълнителното заключение, изслушано пред СГС пък изчисления са
направени за периода юни 2014 г. до март 2015 г. и м. юни 2015 г. при същите правила.
Според това заключение отрицателен небаланс „Гранитоид“ АД има за юни 2014 г. в
размер на 15 122.71 лева, януари 2015 г. в размер на 23 690.69 лева, февруари 2015 г. в
размер на 5 894.54 лева и юни 2015 г. в размер на 16 839.65 лева.
При така установеното от правна страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По отношение допустимостта настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е постановено по допустим иск. На настоящия състав е
известно, че по въпроса приложим ли е чл. 107 ЗЕ при събиране вземането на НЕК за
разходи за балансираща енергия, сочещ на приложимост на производството по чл. 410
ГПК, е налице практика на ВКС – напр. решение № 50134/23.04.2024 г. по т.д. №
1526/2021 г. на I т.о. Според тази практика съдържанието на осъществяваните
дейности, произтичащите от небаланс вземания на координатора на балансираща група
срещу членовете на групата не отговарят на установения в чл. 107 ЗЕ обективен
критерий да произтичат от доставка или пренос на електроенергия или да
представляват цена за оказана по същия закон услуга. Правилото на чл. 107 ЗЕ не
намира приложение спрямо вземанията на координаторите на балансиращи групи,
дори и те да притежават някое от качествата, посочени в същата разпоредба, срещу
членовете на съответната група, които произтичат от реализиран небаланс в
производството на електроенергия. За същите вземания заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК може да бъде издадена, когато според размера на вземането искът е
подсъден на районен съд. Издадената заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК
за парично вземане в размер над 25 000 лева, обуславящ подсъдност на окръжен съд, е
недопустима. Независимо, че поражда правни последици, заведеният въз основа на
такава заповед установителен иск по реда на чл. 422 ГПК се явява недопустим, тъй
като предмет на такъв иск, предвид обусловеността му от заповедното производство,
могат да бъдат само тези вземания, за които може да бъде издадена съответната
заповед за изпълнение. Поради това при възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК защитата на
спорното материално право не може да се осъществи посредством специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а чрез осъдителен иск за
паричното вземане. Точно такъв е и процесният случай, предвид размера на
вземанията, ето защо като е приел изменение на първоначално предявения при
условията на чл. 422 ГПК установителен иск в осъдителен, СГС е действал
законосъобразно.
Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното
решение е частично недопустимо в частта му, в която е отхвърлен предявения иск за
стойността на балансираща енергия при небаланс за сума над 1 293 496.43 лева. Това е
така, тъй като според допълнителната искова молба в общата главница по делото в
размер на 1 322 596.43 лева се включва както стойността на балансираща енергия при
небаланс (посочена по всяка фактура поотделно), така и такса за КСБГ в размер на
1200 лева с ДДС, както и 12 лева с ДДС – такса за обработка на документи, които
също са начислявани в процесните фактури. Макар първоинстанционният съд да не е
предприел действия за уточняване претенциите на ищеца с ясно посочване дали след
като общата главница е формирана от три вида вземания предявява искове и за трите
групи свои вземания, доколкото в петитума на исковата молба е посочено, че се
претендират 1 322 596.43 лева за небаланси, такива действия са предприети едва от
въззивната инстанция и в своя молба от 25.04.2025 г. по настоящото дело НЕК са
уточнили, че са предявили искове както за стойност на балансираща енергия при
небаланс, така и за дължимите от ответника такси за КСБГ и обработка на документи,
като съответно е уточнено и какви лихви се претендират за всяко перо и по всяка
14
фактура. От така направеното уточнение във връзка с исковата молба и
допълнителната искова молба се установява, че претенцията за стойността на
балансираща енергия при небаланс по всички 25 процесни фактури е на обща
стойност 1 293 496.43 лева с ДДС, 28 800 лева е претенцията за такси КСБГ и 300 лева
е претенцията за такси обработка на документи.
Следователно, след като СГС е приел в мотивите си, че не е сезиран с искове за
такси КСБГ и обработка на документи, но е отхвърлил иска за стойност на
балансираща енергия за небаланси за сума над 1 293 496.43 лева до 1 322 596.43 лева,
в тази част се е произнесъл извън размера, с който е бил сезиран по този иск, поради
което и решението в тази му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Съобразно уточнението от 25.04.2025 г. претендираните лихви върху вземанията за
небаланси е в общ размер на 331 823.44 лева, съответно в частта, в която съдът е
отхвърлил иска за разликата над тази сума до 334 004.95 лева решението също е
недопустимо и подлежи на обезсилване.
Във връзка с направените пред въззивната инстанция уточенения на
предявените искове и с оглед оплакването във въззивната жалба, че СГС неправилно
приел, че не е сезиран с искове за стойността на такси КСБГ и такси обработка, макар
в молбата си от 25.04.2025 г. ищецът да е заявил, че не става дума за искане за
допълване, а за обжалване на решението в частта, в която в диспозитива исковете за
такси са отхвърлени, настоящият съдебен състав намира, че оплакванията на НЕК
следва да се квалифицират правно именно като искане за допълване. В мотивите си
СГС е приел, че не е сезиран с искове за такса КСБГ и обработка на документи и
макар в диспозитива да се е произнесъл в рамките на пълния размер на исковете
1 322 596.43 лева, там ясно е посочено, че това е счетено за размер само на иска за
стойност на балансираща енергия за небаланси. Т.е., произнасяне по другите два иска
няма, а и оплакването на ищеца е, че неправилно е прието, че такива не са предявени.
Доколкото въззивната инстанция не може да се произнесе за първи път по тези искове,
макар от уточненията на нередовната искова молба да се установява, че такива са
предявени, оплакването на ищеца в частта по тях следва да се приеме като искане за
допълване на първонистанционното решение с произнасяне по тези искове, за което
делото следва да бъде върнато на СГС, който е компетентен да допълни решението си.
Няма пречка обаче настоящият съдебен състав да се произнесе по въззивната
жалба срещу решението на СГС в частта му по иска за стойност на балансираща
енергия при небаланси по 24 фактури и едно дебитно известие, описани в исковата
молба и конкретизирани в допълнителната искова молба, (като в нея неправилно е
посочена сумата за небаланси по фактура № **********/29.09.2015 г., която е
всъщност 863.95 лева плюс още 534.85 лева), на обща стойност 1 293 496.43 лева с
ДДС.
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ.
Материята относно производството и продажбата на електрическа енергия,
както и създадения във връзка със запазване сигурността на електроенергийната
система балансиращ пазар и свързаното с него начисляване на небаланси на
производителите и координаторите на балансиращи групи от „ЕСО“ ЕАД се регулират
от Закона за енергетиката, Правилата за търговия на електрическа енергия,
Методиката на обществения доставчик и Общите принципи, утвърдени от КЕВР.
Предвидената уредба със ЗЕ и ПТЕЕ е насочена към справедливо разпределение
на разходите за балансиране, като разминаването между прогнозното и реално
произведеното количество електрическа енергия, обуславя отговорността за небаланс,
като по този начин се стимулират производителите реално да предвиждат онова
количество електрическа енергия, което ще консумират или продадат. Именно при
15
несъответствието между заявените количества енергия и реалното потребление или
производство се включва пазарът на балансираща енергия, на който се уреждат
разликите между предварително заявените и реално потребените или произведени
количества, т. нар. - небаланси.
В посочената по-горе нормативна уредба са установени следните правила:
Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЕ за целите на балансиране на производството и
потреблението на електрическа енергия операторът на електропреносната мрежа
организира пазар на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2
ЗЕ. Оператор на електропреносната мрежа към процесния период е „ЕСО“ ЕАД.
Съгласно чл. 91, ал. 2 ЗЕ сделките с електрическа енергия се извършват при
спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия.
Правилата се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет
страниците им.
В процесния период действат Правила за търговия с електрическа енергия,
издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 66 от
26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., многократно изменяни.
Според чл. 99, ал. 4 ЗЕ Операторът на електропреносната мрежа сключва сделки
за уреждане на небаланси с координаторите на балансиращи групи и с лицата, които
поради неучастието си в балансиращи групи отговарят самостоятелно за своите
небаланси.
Според чл. 56а от ПТЕЕ общественият доставчик е координатор на специална
балансираща група. По делото не е спорно, че НЕК е обществен доставчик в
процесния период, съотв. – координатор на специална балансираща група.
С нормата на чл. 70, ал. 3 ПТЕЕ е предвидено в случаите, когато
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници не са сключили
договор по чл. 11, т. 9, се балансират от съответния координатор на специалната
балансираща група в съответствие с прилаганата методика за разпределение на
небалансите на членовете в специалната балансираща група и утвърдените от
комисията общи принципи за разпределяне на небалансите.
По настоящото дело липсва спор и се установява от събраните писмени
доказателства, че по силата на издадена лицензия НЕК извършва дейността
„обществена доставка на електрическа енергия“, допълнена с права и задължения за
дейността „координатор на специални балансиращи групи“; че ответникът
„Гранитоид“ АД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници;
че между „НЕК“ ЕАД и „Гранитоид“ АД е налице сключен договор за изкупуване на
електрическа енергия № ЕП-091/2009 година, съгласно който „НЕК“ ЕАД, в
качеството си на обществен доставчик изкупува цялото количество произведена от
ответника енергия за срока на действие на договора, с изключение на енергията, за
която ответника е сключил договори за продажба на свободния пазар на електрическа
енергия.
Не е спорно още, че ответникът не е сключил договор за балансиране с
координатор на комбинирана балансираща група, поради което и на основание на
цитирания чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ е включен в специалната балансираща група с
координатор НЕК.
Според чл. 71, ал. 1 ПТЕЕ във връзка с участието на производители на
електрическа енергия от възобновяеми източници в балансиращия пазар
предоставянето и утвърждаването на графици се извършва съгласно разпоредбите на
глава шеста.
Според чл. 77, ал. 3 ПТЕЕ Графиците за производство се изпращат на
16
координаторите на балансиращи групи от всички производители и оператори на
съоръжения за съхранение на електрическа енергия в групата на съответния
координатор, присъединени към електроразпределителна мрежа или затворена
електроразпределителна мрежа, в деня, предхождащ доставката, и в деня на доставка
по образец, утвърден от координатора на балансиращата група.
По настоящото дело няма спор, а и е установено от заключението на СТЕ, че
ответникът е изпращал изискуемите се от него графици.
Съгласно чл. 6, ал. 7 ПТТЕ финансовата отговорност към независимия преносен
оператор за реализираните небаланси в балансиращата група се поема от
координаторите на балансиращи групи, а според ал. 8 търговските участници по чл. 1,
ал. 2, сред които и производителите на електрическа енергия, поемат своя дял от
финансовата отговорност към координаторите на балансиращи групи в съответствие с
договорите за участие в балансиращата група.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 70, ал. 3 ПТТЕ балансирането се
извършва в съответствие с прилаганата Методика за разпределение на небалансите на
членовете в специалната балансираща група и утвърдените от комисията общи
принципи за разпределяне на небалансите. Методиката на НЕК, както и утвърдените
Общи принципи са представени по делото.
Съобразно чл. 155, ал. 9 ПТТЕ в редакцията, действала в процесния период,
изчисляването и разпределянето на разходите от образуваните небаланси се извършва
съобразно принципите за тяхното разпределяне, разписани в общите условия на
координатора на балансираща група, като производителите на електрическа енергия,
включително от възобновяеми източници и високоефективно
комбинирано производство, заплащат разноски за покриване на небаланси в
съответната балансираща група, на която са членове, само в случай на разлика в
подадените от тях графици и реалното производство.
В заключението на СТЕ е посочено, че НЕК е изменял подадените от
производителя на електрическа енергия графици за някои месеци.
Един от основните спорни моменти по настоящото дело е дали НЕК са имали
правна възможност да изменят подадените от ответника графици и изобщо при
съобразяване на кои графици следва да се отчитат евентуалните небаланси. По този
въпрос към момента е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, според
която НЕК ЕАД, като обществен доставчик няма правомощие да налага корекции в
прогнозните графици на производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна
енергия. Посочената електрическа енергия не попада в категорията, уредена в чл.93а,
ал.2 и ал.3 от ЗЕ, доколкото производителите й не са обвързани с определяне на
разполагаемост и определянето на разполагаемост не се отнася до тях /извод следващ
както от граматическото тълкуване на посочените разпоредби, така и при съобразяване
на разпоредбите на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ и чл.162, ал.1 от ЗЕ/. Визираните
производители не попадат в групата на конвенционалните централи, с които съгласно
чл.15, ал.2, т.2 ПТЕЕ се сключват договори в рамките на разполагаемостта, а попадат в
хипотезата на чл.15, ал.2, т.4 ПТЕЕ, отнасяща се до договорите, сключвани с
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и по
комбиниран начин, които не са обвързани с определяне на разполагаемост, още повече,
че в решение №ТЕ – 025 от 31.07.2015 г. на КЕВР /публично достъпно на сайта на
КЕВР/, е посочено, че с оглед вида на използвания първичен енергиен източник при
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и технологията на
производство при производители на електрическа енергия от високоефективно
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, за тези
17
производители не се определя индивидуална разполагаемост, а количествата
електрическа енергия, с които общественият доставчик участва при осигуряване на
необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия. Прието е
също така, че разпоредбата на чл.78, ал.6 от ПТЕЕ не може да признае право, което е
отречено от по-високия по степен нормативен акт – ЗЕ, съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА,
както и че право да налага корекции в графиците, подадени от производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано
производство на електрическа и топлинна енергия, НЕК ЕАД няма и в качеството си
на координатор на специална балансираща група. Съгласно разпоредбите на чл.71 и
чл.77 от ПТЕЕ координаторите на балансиращи групи само агрегират подадените
графици от отделните производители, а различен извод не следва от разпоредбите на
чл.81, ал.8 ПТЕЕ /съдържаща правила за балансиране на графиците за производство,
графиците за потребление и графиците за обмен на една балансираща група/, чл.79 от
ПТТЕ /съдържаща правила относно графиците за обмен между две балансиращи
групи/ и чл.81, ал.4 от ПТЕЕ /съдържаща правило за поведение от страна на ЕСО при
несъответствие на количества, заявени от координатори на различни балансиращи
групи/, които по никакъв начин не уреждат право на координатор на специална
балансираща група да коригира графиците на производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на
електрическа и топлинна енергия или графиците, изготвени от координатора на
комбинирана балансираща група, в която участват посочените производители. (така
решение №250 от 07.11.2018 г. по т.д.№1513/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение,
решение №52 от 29.07.2019 г. по т.д.№1263/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение,
решение №120 от 29.11.2019 г. по т.д.№3163/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и
решение 60077/22.06.2021 г. по т.д. № 882/2020 г. на ВКС, II т.о. и др.)
Предвид така даденото разрешение следва да бъде прието, че небалансите
следва да бъдат изчислявани само съобразно представените от ответника прогнозни
графици, а не по графиците, изменени от НЕК, поради което и оплакванията на НЕК в
обратния смисъл са неоснователни.
Друг спорен въпрос е този дали при изчисляване на небалансите следва да се
прилагат Раздели III и IV от Методиката на НЕК, като ответникът е направил
възражение за нищожност на Раздел IV като противоречащ на закона и на добрите
нрави.
Настоящият съдебен състав приема, че балансите следва да се изчисляват само
при приложение на Раздел III от Методиката, предвид следното: Според цитираната
по-горе норма на чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ, действала през 2014 г. и сл., разноски за
небаланси се дължат само при разлика между подадените графици и реално
произведената електроенергия. От друга страна според чл. 56, ал. 1, т. 4 ПТЕЕ една от
целите на формиране на балансиращи групи е агрегиране на небалансите на
търговските участници и смекчаване на икономическите последици от цените на
балансиращата енергия. Тази цел по-късно е и изрично поставена като условие за
изчисляване на небалансите при изменението на разпоредбата на чл. 155, ал. 9 ПТТЕ
през 2015 г., като според това изменение „изчисляването и разпределянето на
разходите от образуваните небаланси се извършва съобразно принципите за
разпределяне на общия небаланс между отделните членове на балансиращата група“.
Посоченият начин на разпределение според заключението на СТЕ се постига напълно
при приложение на Раздел III от Методиката, докато приложението на Раздел IV води
до допълнително разпределяне на разход, изчисляван не съобразно общия небаланс на
групата, а съобразно индивидуалния небаланс на производителя и независимо дали
съответният производител е в недостиг. Това от своя страна води не до зануляване в
стойността на разликата между прогнозната и реално произведената електроенергия,
18
дължима от НЕК на ЕСО, а до приход на НЕК, какъвто принципите на балансиращия
пазар не предвиждат. С Раздел IV се установяват допълнителни правила, които се
прилагат спрямо ВЕИ в зависимост от това дали съответният участник е в недостиг
или в излишък независимо дали групата е в недостиг или в излишък т.е. разделът се
прилага независимо дали координаторът има задължение към НПО (независимият
преносен оператор) или приход за небаланса на групата. В случаите на излишък на
индивидуалния участник той следва да заплати на НЕК сума, равна на излишъка,
умножена по цената за недостиг на групата, като във формулата тази цена е посочена
като цена за излишък на Координатора. Когато участникът е в недостиг НЕК заплаща
сумата на недостига, умножена по цената за излишък в групата, като във формулата
тази цена е посочена като цена за недостиг на координатора.
Ето защо правилата на Раздел IV от Методиката на НЕК противоречат на
посочените норми на ПТТЕ (чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ вр.56, ал. 1, т. 4 ПТЕЕ), поради което
не следва да бъдат прилагани и оплакването на ответника в този смисъл е
основателно.
Според второто допълнително заключението на ССЕ пред СГС и изслушаното
пред настоящата инстанция заключение на ССЕ, при изчисляване на небалансите на
„БАД Гранитоид“ АД за процесния период по реда на Раздел III от Методиката на
НЕК и съобразно подаваните от производителя прогнозни графици, отрицателен
небаланс (т.е. задължение за Гранитоид) е налице за м. юни 2014 г. – 15 122.71 лева по
фактура **********/30.06.2014 г., м. януари 2015 г. – 23 690.69 лева по фактура
**********/31.01.2015 г., м. февруари 2015 г. – 5 894.54 лева по фактура
**********/28.02.2015 г., м. април 2015 г. – 10 522.63 лева по фактура
**********/30.04.2015 г., м. май 2015 г. – 1 397.63 лева по фактура
**********/31.05.2015 г., м. юни 2015 г. – 16 839.65 лева по фактура
**********/30.06.2015 г., м. май 2016 г. – 4 434.95 лева по фактура
**********/31.05.2016 г. и м. март 2017 – 2 663.03 лева по фактура
**********/31.03.2017 г. Тези суми са със знак минус и без ДДС. За останалите месеци
през процесния период „Гранитоид“ АД е в свръхпроизводство и има вземане към
НЕК. Или, общо за процесния период Гранитоид дължи на НЕК 96 679 лева с ДДС
Следва обаче да бъде съобразено, че за януари 2015 г. претенцията на НЕК по
съответната фактура е в размер на 13 424.37 лева без ДДС (16 109.24 лева с ДДС), до
който само размер следва претенцията да бъде уважена, предвид диспозитивното
начало в процеса. Претенцията за май 2016 г. по фактура е 3 264.06 лева без ДДС
(3 916.87 лева с ДДС), до който размер претенцията следва да бъде уважена.
Или претенцията за тези месеци следва да бъде уважена до общо 82 954.34 лева
с ДДС, представляваща сбора от следните вземания: за м. юни 2014 г. – 18 147.25
лева по фактура **********/30.06.2014 г., м. януари 2015 г. – 16 109.24 лева по
фактура **********/31.01.2015 г., м. февруари 2015 г. – 7073.45 лева по фактура
**********/28.02.2015 г., м. април 2015 г. – 12 627.16 лева по фактура
**********/30.04.2015 г., м. май 2015 г. – 1677.16 лева по фактура
**********/31.05.2015 г., м. юни 2015 г. – 20 207.58 лева по фактура
**********/30.06.2015 г., м. май 2016 г. – 3 916.87 лева по фактура
**********/31.05.2016 г. и м. март 2017 – 3 195.64 лева по фактура
**********/31.03.2017 г.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото плащанията за небаланси се
извършват помесечно, което следва от нормата на чл. 178, ал. 1 ПТЕЕ (независимият
преносен оператор и координаторите на балансиращи групи извършват фактуриране
на база месечно извлечение за сетълмент по чл. 177 за количеството балансираща
енергия, което са продали за съответния отчетен период), наличието на вземане на
19
НЕК за процесния период следва да се преценява помесечно, а не общо за целия
период. Това е така, защото, както бе посочено, за едни месеци ответникът е в
недостиг, а за други е в излишък и няма как съдът без направено възражение за
прихващане служебно за прихваща насрещните месечни задължения за страните. Ето
защо ответникът дължи на ищеца разноски за небаланси в размер общо на 82 954.34
лева с ДДС за посочените месеци. До този размер и за посочените месеци искът е
основателен, а за разликата до общо претендираните 1 293 496.43 с ДДС и за периода
м. юли и м. август 2015 г., м. януари, февруари, март и април 2016 г. и м. януари, м.
февруари и м. април 2017 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Върху небалансите за месеците, за които главния иск е намерен за основателен
се дължи и мораторна лихва, считано от 21-во число на месеца, следващ този, за който
е задължението до 30.06.2017 г., като се съобрази и претенцията, уточнена в молба от
25.04.2025 г., както следва: за юни 2014 г. – върху 18 147.25 лева – 5425.43 лева; за
януари 2015 г. – върху 16 109.24 лева – 3851.36 лева; за февруари 2015 г. върху
7073.45 лева – 1636.14 лева, за април 2015 г. – върху 12 627.16 лева – 2706.54 лева,
но дължими 2 493.70 лева, колкото е претендирано; за май 2015 г. – върху 1677.16
лева – 345.02 лева, за юни 2015 г. – върху 20 207.58 лева – 3988.46 лева, но
дължими 3654.30, колкото е претендирано; за май 2016 г. – върху 3 916.87 лева –
406.93 лева и за март 2017 г. – върху 3195.64 лева – 60.95 лева, но дължими 55.55
лева, колкото е претендирано.
Върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 13.12.2017 г. до окончателното погасяване на задължението.
Поради достигане от въззивния съд до краен резултат, различен от този на
първата инстанция (включително относно състава на вземанията по месеци и фактури,
формиращи общите суми на главницата и лихвите), първоинстанцинното решение
следва да бъде обезсилено в частта, с която СГС е отхвърлил иска за стойност на
балансираща енергия при небаланс за сума над 1 293 496.43 лева до 1 322 596.43 лева.
Делото следва да бъде върнато на СГС за произнасяне по исковете за такси КСБГ и
обработка на документи по процесните фактури при съобразяване допълнителната
искова молба и уточнителна молба пред САС от 25.04.2025 г.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
исковете за стойност на балансираща енергия при небаланс са уважени за 106 678.35
лева с ДДС (при посочените в мотивите на първоинстанционнот орешение съставни
части) и за месеците м. юли и м. август 2015 г., м. януари, февруари, март и април
2016 г. и м. януари, м. февруари и м. април 2017 г., като вместо това бъдат присъдени
82 954.35 лева, формирани от посочените по-горе вземания, а за разликата до
106 678.35 лева исковете следва да бъдат отхвърлени ведно със съответните акцесорни
искове.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която искът по чл. 86, ал. 1
ЗЗД е уважен за 14 765.73 лева, изчислени върху по-горе посочените суми и вместо
това следва да бъдат присъдени 17 868.43 лева – лихва за забава върху месечните
вземания за разходи за небаланси, установени от този съдебен състав за процесния
период.
В останалата допустима част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба.
С обжалваното определение СГС е изменил решението си в частта на
разноските, присъдени на НЕК, като от тях са изключени разноските, направени по
проведеното заповедно производство и е намалил съответно присъдените разноски от
20
8 209.29 лева на 5 093.18 лева.
При съобразяване на мотивите, изложени по-горе за недопустимост на
провеждане на заповедно производство по чл. 410 ГПК при цената на исковете на НЕК
следва, че разноски по така проведеното заповедно производство не му се дължат, тъй
като същото не е част от настоящото. Последното не се провежда по реда на чл. 422
ГПК, а по общия ред за предявяване на осъдителен иск за вземането. Ето защо
поддържаното от НЕК, че му се дължи и част от направените в заповедното
производство разноски е неоснователно.
Съответно, при пропорционално изчисление на дължимите се на НЕК разноски
(неговите искове са уважени приблизително в размер на 7.33 % от претенциите),
поради което и на него се дължат разноски в размер на 7.33% от 69 484.06 лева
разноски или 5 093.18 лева. В този смисъл частната му жалба е неоснователна.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има Гранитоид, като
му се дължат от НЕК общо 31 629.36 лева (при съобразяване списъка на разноските на
л. 172, който включва само адвокатско възнаграждение).
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
НЕК е присъдена сума над 4 308.01 лева до 5 093.18 лева. На ответника следва да
бъдат присъдени още 16 089 лева – разноски пред СГС.
На страните не се следват разноски за провежданото заповедно производство,
предвид приетото, че същото е било недопустимо и всъщност е разгледан иск не по чл.
422 ГПК, а осъдителен иск по общия ред, който няма обусловеност от заповедно
производство.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Национална електрическа компания
против определение от 21.09.2021 г. на СГС, VI-19 състав по т.д. № 3369/2017 г.
ОБЕЗСИЛВА решение от 01.06.2021 г. по т.д. № 3369/2017 г. на СГС, VI-19
състав в частите, с които СГС е отхвърлил исковете на Национална електрическа
компания против „Българско акционерно дружество Гранитоид“ АД за стойност на
балансираща енергия за небаланси за сума над 1 293 496.43 лева до 1 322 596.43 лева и
акцесорните искове за мораторна лихва за сума над 331 823.44 лева до 334 004.95 лева.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК в рамките на
размерите по обезсилените части на решението по исковете за заплащане на такси
КСБГ и обработка на документи, при съобразяване настоящото решение и
уточнителна молба на НЕК от 25.04.2025 г. пред настоящата инстанция
ОТМЕНЯ решение от 01.06.2021 г. по т.д. № 3369/2017 г. на СГС, VI-19 състав
в частта, с която исковете на Национална електрическа компания против „Българско
акционерно дружество Гранитоид“ АД за стойност на балансираща енергия при
небаланс са уважени за 106 678.35 лева с ДДС ( формирана от следните отделни
вземания: по фактура № **********/30.04.2015 г. - 9 695.66 лева без ДДС, фактура №
**********/31.05.2015 г. -17 101,37 лева без ДДС, фактура № **********/31.07.2015 г.
– 4 943.23 лева без ДДС, фактура № **********/29.09.2015 г. – 1398.53 лева без ДДС,
фактура № **********/31.01.2016 г. – 12 735.99 лева без ДДС, фактура №
**********/29.02.2016 г. – 19 068.41 лева без ДДС, фактура № **********/31.03.2016
г. – 2 640.48 лева без ДДС, фактура № **********/30.04.2016 г. – 2 695.59 лева без
ДДС, фактура № **********/31.05.2016 г. – 3 264.06 лева без ДДС, фактура №
21
**********/31.01.2017 г. – 3 486.58 лева без ДДС, фактура № **********/27.02.2017 г.
– 205.46 лева без ДДС, фактура № **********/28.02.2017 г. – 2 784,71 лева, фактура №
**********/31.03.2017 г. – 2 380.46 лева без ДДС, фактура № **********/30.04.2017 г.
- 6 498,09 лева без ДДС или общо 88 898.62 лв. без ДДС), както и в частта, в която
исковете за стойност на балансираща енергия при небаланс са отхвърлени за месеците
юни 2014 г., януари, февруари и юни 2015 г., както и в частта, в която искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 14 765.73 лева– лихва за забава върху посочените
месечни вземания за разходи за небаланси, считано от 21-во число на следващия месец
на съответното задължение до 30.06.2019 г., както и в частта, с която на Национална
електрическа компания са присъдени разноски над сумата 4 308.01 лева до 5 093.18
лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Българско акционерно дружество Гранитоид“ АД, ЕИК
********* да заплати на Национална електрическа компания, ЕИК *********
сумата 82 954.34 лева с ДДС (сума, формирана от следните вземания: за м. юни 2014
г. – 18 147.25 лева по фактура **********/30.06.2014 г., м. януари 2015 г. – 16 109.24
лева по фактура **********/31.01.2015 г., м. февруари 2015 г. – 7073.45 лева по
фактура **********/28.02.2015 г., м. април 2015 г. – 12 627.16 лева по фактура
**********/30.04.2015 г., м. май 2015 г. – 1 677.16 лева по фактура
**********/31.05.2015 г., м. юни 2015 г. – 20207.58 лева по фактура
**********/30.06.2015 г., м. май 2016 г. – 3 916.87 лева по фактура
**********/31.05.2016 г. и м. март 2017 – 3 195.64 лева по фактура
**********/31.03.2017 г.), представляваща стойност на балансираща енергия при
небаланс, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 13.12.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, като отхвърля
главните искове за разликата над 82 954.34 лева до 106 678.35 лева и за периода м. юли
и м. август 2015 г., м. януари, февруари, март и април 2016 г. и м. януари, м. февруари
и м. април 2017 г.
ОСЪЖДА „Българско акционерно дружество Гранитоид“ АД, ЕИК
********* да заплати на Национална електрическа компания, ЕИК *********
сумата 17 868.43 лева – мораторна лихва върху присъдените месечни вземания за
разходи за небаланси, изчислена считано от 21-во число на следващия месец на
съответното задължение до 30.06.2017 г. (за юни 2014 г. – върху 18 147.25 лева –
5425.43 лева; за януари 2015 г. – върху 16 109.24 лева – 3851.36 лева; за февруари 2015
г. върху 7073.45 лева – 1636.14 лева, за април 2015 г. – върху 12 627.16 лева – 2 493.70
лева, колкото е претендирано; за май 2015 г. – върху 1677.16 лева – 345.02 лева, за юни
2015 г. – върху 20 207.58 лева – 3654.30, колкото е претендирано; за май 2016 г. – върху
3 916.87 лева – 406.93 лева и за март 2017 г. – върху 3195.64 лева 55.55 лева, колкото е
претендирано).
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.06.2021 г. по т.д. № 3369/2017 г. на СГС, VI-19
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на „Българско акционерно дружество Гранитоид“ АД, ЕИК *********
сумата 31 629.36 лева – разноски пред САС и още 16 089 лева – допълнително
разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
22
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23