Решение по дело №12873/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265256
Дата: 6 август 2021 г.
Съдия: Милена Богданова Михайлова
Дело: 20171100112873
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София 06.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на  единадесети май през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретаря Славка Димитров, като разгледа гр.д. 12873 по описа на СГС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на П. Н.С. ЕГН ********** лично и като законен представител на ненавършилите пълнолетие деца - Н.С.Е.ЕГН ********** и А.-Е.С. Е.ЕГН ********** *** и Е.С.И. ЕГН ********** и С.А.И. ЕГН ********** ***, като родители на починалия С.Е.С. всички чрез пълномощника си адв.М.Д. от САК със съдебен адрес ***, с която е предявен иск за осъждане на ответника Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“  ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Главен директор К. П., да  заплати на ищците на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД  обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С.Е.С., настъпила на 09.10.2014г. по вина на П.С.П., служител на НКЖИ в размер на 100 000лв. на П. Н.С. лично, на Н.С.Е.сума в размер на 100 000лв. и А.-Е.С. Е.сума в размер на 100 000лв., както и на Е.С.И. и С.А.И. като родители на починалия С.С. по 70 000лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от деня на деянието – 09.10.2014г. до окончателното заплащане на сумата. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 09.10.2014г. около 13.00ч. С.Е.С. тръгнал от гр.Костинброд с М.С.И.за гр.София, последният шофирал лек автомобил Сеат Толедо с рег.№*******С. се возел на предна дясна седалка. Около 14.00ч. се движели по ул.“********“ в района на №18 в посока кв.Обеля и за да стигнат до бул.Европа, водачът М.И.следвало да премине през жп прелез „Обеля“, представляващ пресичане на пътя с железопътната линия в междугарието – жп гара Волуяк и жп гара София – км.5+375. Твърди се, че този жп прелез е съоръжен с ръчна бариера с електрическо задвижване, звукова и светлинна шосейна сигнализация без зависимости с осигурителната техника на гара Волуяк. Охранявал се от прелезопазач, който съгласно чл.347 ал.1 от Правила за движение на влаковете и маневрената работа в Железопътния транспорт имал връзка със специален телефон със съседните гари, по който ръководел движение в съответната гара, изпращащ влака, уведомявал с телефонограма най-малко три минути преди заминаване на влака. Съгласно ал.2  на същата разпоредба, прелезопазачът записвал телефонограмата в дневника, повтарял текста, спирал движението през прелеза и спускал бариерите пет минути преди преминаване на влака. Съгласно ал.3, когато дежурният ръководител движение не се обади на прелезопазача, е длъжен преди изпращане на влака и преди отваряне на изходния светофар да връчи писмено предупреждение за многократно подаване на сигнал „внимание“ и за намаляване на скоростта на влака пред прелеза до 25км/ч с готовност за спиране при видимо препятствие.

Твърди се, че когато М.И.наближил прелеза по железопътния път се движел дизелов локомотив №55-078, собственост на НКЖИ под номер на влак 10 997. Движението било осигурено от дежурния ръководител движение първо лице П.П.. Твърдят се нарушения на задълженията му да осигури безопасно движение на влака. По случая е било образувано ДП №11499/2014г. по описа на СДВР-ОР – С“РТП“, пр.пр.№17320/2014г. Бил е внесен обвинителен акт от СГС срещу обв.П.С.П., като е било образувано НОХД №3501/2016г. по описа на СГС, приключило с влязла в законна сила осъдителна присъда.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е упражнил правото си на писмен отговор.

Изразява становище за недопустимост на предявените искове с подробни доводи.

Оспорва изцяло основателността на исковете и размера им.

Иска отхвърляне исковете и присъждане на разноски.

Съдът е конституирал като трето лице помагач П.С.П. ЕГН **********.

Постъпило е становище от ищците чрез процесуалния им представител адв.М.Д., с което оспорват изцяло депозирания отговор и вземат отношение по всяко едно от възраженията.

На осн.чл.214 ГПК ищците са направили изменение на размера на исковите претенции чрез тяхното намаляване, които да се считат в следните размери – за П. С. в размер на 30 000лв., за Н.С. Е. в размер на 30 000лв., за А.-Е.Е.в размер на 30 000лв., за С.И. и за Е.И. по 15 000лв. За всички суми се претендира законната лихва, считано от 09.14.2014г. до окончателното изплащане.

 

Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

За да възникне на основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД обезпечително-гаранционна отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45 ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

Отговорността на ответника се ангажира на основание, че е работодател на П.С.П., който е изпълнявал длъжността – ръководител движение „първо лице“ на ж.п. гара „Волуяк“.

Не се спори, а се установява и от приложената влязла в законна сила присъда №121 от 15.05.2018г. по НОХД №3501/2015г. по описа на СГС, че П.С.П. е признат за виновен в това, че на 09.10.2014г. около 14.00ч. в качеството му на работник по транспорта – ръководител движение първо лице на жп гара „Волуяк“  с правоспособност, професионална квалификация и свидетелство за заеманата длъжност съгласно допълнително споразумение към трудов договор №2499/14.07.2014г., според който „Управление на движение на влаковете и гаровата дейност“ към „Н.К.Ж.И.“ като работодател му възложил да изпълнява длъжността „ръководител движение IА в жп гара „Волуяк“ IА към РЦ Волуяк при УДВГ – София към Дирекция превоз към НКЖИ с място на работа жп гара Волуяк, като допълнително споразумение му е връчено на 16.07.2014г. със задължение и основно предназначение съгласно длъжностната характеристика да осигурява безопасно движение на влаковете и извършване на маневра при стриктно спазване на нормативните документи, регламентиращи работата в ЖП транспорта, като в тази връзка следвало да разпорежда на прелезопазачи и да контролира изпълнението на дадените от него разпореждания във връзка с преминаването на подвижните железопътни състави през ЖП прелезите, нарушил правилата за експлоатация …. на съоръженията, а именно електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на жп прелез „Обеля“, визирани във вътрешните правила, издадени на основание чл.115д ал.2 от Закона за железопътния транспорт и движение на влаковете и маневрената работа …, като му е наложено наказание лишаване от свобода от 3години и 6месеца, за престъпление по чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в законна сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието и от кого, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно в конкретният случай присъдата е задължителна за гражданския съд за онези положения, които са елемент от фактическия състав на престъплението: наличието на противоправно деяние, извършено от лице, на което ответника е възложил конкретна работа и виновността на извършителя.

За изясняване на делото от фактическа страна, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства.

Според показанията на свидетелката Й.Р., тя е работила на прелез Обеля като прелезопазач от 1999г. П.П. е бил ръководител движение на гара Волуяк. Твърди, че на 09.10.2014г. е имала нареден влак от Централна гара София, пуснала бариерите за влака и след преминаването му, вдигнала бариерите и влязла в санитарното помещение, при което чула силен трясък и излязла. Видяла машина, спряла на няколко метра след прелеза, където имало ударен автомобил. Обяснява, че на прелеза има светлинен и звуков сигнал. Бариерата била електрическа. Първо влакът се нареждал от Централна гара или от гара Волуяк, при нареждането от гара Волуяк се пуска веднага бариерата, а от Централна гара София пет минути преди да дойде влака. Това нареждане, че идва влака ставало по телефона – с телефонограма се уведомява от дежурния ръководител движение. Твърди, че не може да пусне бариерата без да е получила телефонограма. В конкретния ден бариерата била вдигната след влака, който преминал от Централна гара и тя не била уведомена, че идва машина от гара Волуяк. Поради тази причина бариерата не е била спусната.

От показанията на св.Й.М.се установява, че познава семейството на ищците от  15-16 години. Смъртта на С.С. променила живота им. Отражението било особено силно върху децата – момичето на било добре, ходело само на гроба на баща си вечер, спало там, наложило се майка й да я води при психолог. Затворила се в себе си, била жертва на трафик, подготвяли я да я изкарат в чужбина, шест месеца е била в кризисен център. Не искала да учи. В помагане се включвали и полиция и психолози. Свидетелката твърди, че преди смъртта на бащата момчето имало много добър успех. След това се затворил в себе си.

От показанията на св.А.М.– сестра на ищцата П. С., които съдъ цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че семейството на С.С. било много сплотено, той имал авторитет пред децата си, слушали го, обичали го. Той основно издържал семейството. След смъртта му всичко и всички се променили.  Съпругата му била съсипана, дъщеря му А.напуснала дома, вечер отивала на гроба му. Не искала да ходи на училище, станала агресивна и непокорна, попаднала в лоша компания, станала обект на насилие, била застрашена от трафик, чрез отдел Закрила на детето била настанена в кризисен център. Брат й станал мълчалив, затворен, не излизал от стаята си, не контактувал с никой, влошил си успеха, трябвало да започне работа, защото нямали никакви средства. Родителите на С.също преживявали тежко загубата на сина им. Влошили се здравословно.

От показанията на св.А.А.се установява, че са били семейни приятели. Синът му бил съученик с ищеца Н.и имал наблюдение върху семейството. След смъртта на С.всички се променили. Изпитвали затруднения не само от емоционално , но и от финансово естество.

От изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че причината за настъпване на ПТП е от субективен характер, неспазване правилата за движение по пътищата от страна на водача на МПС л.а.“Сеат“ М.И., който би могъл да избегне удара ако навлизайки на жп прелеза се е бил убедил, че не приближава релсово превозно средство и предвид наличието му бе спрял на безопасно разстояние не по-малко от два метра преди релсовия път, по който се движел локомотива. От друга страна, машинистът би могъл да избегне удара в случай, че се е движел с ограничена за движението на влака скорост, различна от допустимата за този участък. Тогава след виждане на препятствие на пътя и задействане екстрената спирачка на влака е щял да бъде избегнат удара.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че по делото се установи по безспорен начин наличието на непозволено увреждане: налице е деяние, в случая неправомерни действия на служител на ответника, деянието е противоправно – престъпление по НК, деянието е извършено виновно, налице е причинна връзка между противоправното и виновно деяние, и вредите настъпили за ищците.

Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за  справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.

Вследствие на настъпилата смърт на С.С., съпруг и баща на първите трима ищци и син на последните двама, те са преживели скръб, която не е преодоляна и до момента. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира изцяло като основани на непосредствени впечатления, се установява, че ищците са били изключително близки със Станимир, разчитали са на него морално и финансово, помагали си взаимно, той бил тяхна осезаема  подкрепа. Внезапната загуба за тях е била съпроводена със значителни болки и страдания, които не са преодолени и към момента.

При преценката на обективния размер следва да се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г. пост. по т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС, пост.по т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на емоционално ниво, така  и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.

При определяне на размера на обезщетението съдът отчита, че със смъртта на своя съпруг родител и син ищците са загубили внезапно човек със значимо присъствие в живота им. Подкрепата, съветите и възможността да споделят важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна. Установи се, че трудно превъзмогва мъката си.

При това положение следва да се приеме, че претърпените от ищците неимуществени вреди следва да се репарират в пълния претендиран размер на сумата от по 30 000лева за съпругата и децата и по 15 000лв. за родителите, който размер съответства на критерия за справедливо обезщетение, съгласно чл.52 от ЗЗД. Безспорно емоционалната свързаност с починалия родител съпруг и син не е прекъсната и страданията им  продължават.

При този изход следва да се присъди и лихва за забава от деня на деликта – 09.10.2014г.

По разноските.

При този изход на спора и обстоятелството, че ищците са били освободени от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 4800лв., платима по сметка на СГС, както и разноски за в.л. в размер на 1588,92лв.

На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв.М.Д. от САК ответника следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 3930лв./три хиляди деветстотин и тридесет/.

 

 

 

   Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

Р  Е  Ш И  :

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“  ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Главен директор К. П., да  заплати на ищците на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД  обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С.Е.С., настъпила на 09.10.2014г. по вина на П.С.П., служител на НКЖИ в размер на: за П. Н.С. ЕГН ********** лично и като законен представител на малолетната си дъщеря - А.-Е.С. Е.ЕГН ********** и на непълнолетния й син Н.С.Е.ЕГН ********** суми в размер на по 30 000лв./тридесет хиляди/ за всеки /или общо в размер на 90 000лв./ деветдесет хиляди/ и на Е.С.И. ЕГН ********** и С.А.И. ЕГН ********** суми в размер на по 15 000лв./петнадесет хиляди/ за всеки / или общо 30 000лв./тридесет хиляди/ –  ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на извършване на деянието – 09.10.2014г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“  ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Главен директор К. П., да  заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 4800лв./четири хиляди и осемстотин/, платима по сметка на СГС, както и разноски за в.л. в размер на 1588,92лв./хиляда петстотин осемдесет и осем лева и 92ст./.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“  ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Главен директор К. П., да  заплати да заплати на осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. М.Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 3930лв./три хиляди деветстотин и тридесет/.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на ответника П.С.П. ЕГН **********.

           

            Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: