№ 88
гр. Велико Търново, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Явор Данаилов
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело №
20244110102832 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от *** срещу *** – град ***
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415
ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че
ответникът е потребител ел. енергия, в качеството му на наемател, считано от 08.02.2024
година на обекти – кафе-аператив и кухня, кафе, находящи се в град ***, ул. „***“ № 10, за
които са разкрити партиди с абонатен № *** и абонатен № ***. Твърди, че обектите са
присъединени към електроразпределителната мрежа чрез метрологично годни и изправни
електромери, който за месец март 2024 година са отчел потребление на ел. енергия на
стойност 1113.89 лева, за която е издадена фактура № ********** от 13.03.2024 година,
съответно – на стойност 1 683.32 лева, за която е издадена фактура № ********** от
15.04.2024 година, които не са заплатени в срок от ответника. За посочените суми, както и за
начислената върху тях лихва за забава в общ размер на 67.02 лева, ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д. № 1889/2024 година, срещу която
ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 1 113.89 лева, за която е издадена фактура № ********** от 13.03.2024
година и сумата в размер на 1 683.32 лева, за която е издадена фактура № ********** от
15.04.2024 година, представляващи цена на доставена електрическа енергия и предоставени
мрежови услуги, с вкл. ДДС за месец март 2024 година за обекти с абонатен № *** и
абонатен № ***, находящи се в град ***, ул. „***“ № 10, както и сумата в размер на 67.02
лв., представляваща лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка една от
1
издадените фактури до 13.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от
дружеството разноски както за исковото, така и за заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *** – град
***. Процесуалният представител на ответното дружество развива съображения, че
предявените по делото искове са процесуално недопустими, а по същество - неоснователни.
Твърди, че между страните са сключени договори за доставка на ел. енергия на 18.03.2024
година и от този момент възниква задължението на потребителя, а видно от фактурата,
приложена към исковата молба се касае за ел. енергия за месец февруари. Направено е
искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени.
Съдът въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ответникът *** е страна – наемател, по договор за наем на недвижим имот от
8.2.2024г.
Със заявление от 18.3.2024г. от *** до ЕРП Север и след получено съгласие от
собственика също от 18.3.2024г., ответникът е заявил да бъде клиент на
„Електроразпределение Север“ АД и да заплаща потребената ел.енергия в наетия недвижим
имот.
На 18.3.2024г. е сключен договор между страните за доставка на електрическа
енергия.
Представени са и фактура № ********** от 13.3.2024г. за период 02.2024г. за сума
1113.89 лв. и фактура № 034920505056 от 15.4.2024г. за сума 1683.32 лв. и период март
2024г., като и двете фактури са издадени на ***
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
недоказани и неоснователни.
Според разпоредбата на чл.4, ал.1 от Общи условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, одобрени от Комисия за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) с Решение № ОУ-12 от 08.09.2022 г., КЛИЕНТ на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, по смисъла на тези ОУДПЕЕ, е собственикът
или титулярът на вещно право на ползване на обект, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство и се снабдява с
електрическа енергия за собствено ползване.
По делото безспорно се установи, че договорът за доставка на ел. енергия между
страните е сключен на 18.3.2024г. Поради това и ответникът, който е юридическо лице, няма
качеството и на потребител на електрическа енергия по смисъла на чл. 4 от Общите условия
на *** за периода, през който са издадени фактурите, тъй като не е установено да е клиент на
ЕРП Север. Освен това, според разпоредбата на чл.6 от Общите условия, всички фактури се
издават на КЛИЕНТА на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД по смисъла на
предходните разпоредби. В случая и двете приложени към исковата молба фактури са
издадени на ***, който е и клиента на ищцовото дружество за посочения там период.
2
Тъй като по делото не беше установено ответникът изобщо да има качеството
потребител на електрическа енергия по смисъла на чл. 4 от Общите условия на *** през
процесния фактуриран период, предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер
на 1 113.89 лева, за която е издадена фактура № ********** от 13.03.2024 година и сумата в
размер на 1 683.32 лева, за която е издадена фактура № ********** от 15.04.2024 година,
представляващи цена на доставена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги, с
вкл. ДДС за месец март 2024 година за обекти с абонатен № *** и абонатен № ***,
находящи се в град ***, ул. „***“ № 10, както и сумата в размер на 67.02 лв.,
представляваща лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка една от издадените
фактури до 13.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответника разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно
приложения за това списък.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ищеца да
заплати на ответника сумата 445 лв., представляващи разноски по ч.гр.д. № 1889/2024г. на
ВТРС, съобразно приложения списък.
Възраженията на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответната страна, са неоснователни. Заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника в
настоящото исково производство и в свързаното с него заповедно производство е
съобразено с разпоредбите на чл.36 от ЗА. Заплатеният адвокатски хоН.р от ищеца както в
заповедното, така и в исковата производство е справедлив и обоснован с оглед фастическата
и правна сложност на делото, материалния му интерес и уредената в ГПК процедура по
разглеждането му.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения иск с правно основание
чл.415 от ГПК, да се приеме за установено, че ***, ЕИК *** Адрес на управление: гр. ***,
ул. *** № 18 Законен представител: Р. И. Ш., дължи на ***, ЕИК *** Адрес на управление:
гр. ***, бул. „***” № ***, *** *** Законни представители: П.С, Я. Д. и Р.И. Пълномощник:
юк. В.М., сумата в размер на 1113.89 лева, за която е издадена фактура № ********** от
13.03.2024 година и сумата в размер на 1683.32 лева, за която е издадена фактура №
********** от 15.04.2024 година, представляващи цена на доставена електрическа енергия и
предоставени мрежови услуги, с вкл. ДДС за месец март 2024 година за обекти с абонатен №
*** и абонатен № ***, находящи се в град ***, ул. „***“ № 10, както и сумата в размер на
67.02 лв., представляваща лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка една от
издадените фактури до 13.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1889/2024г. на ВТРС.
3
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район
***, *** ***, бул. „***” № ***, представляван от П.С., Я.М. Д., Г.К., да заплати на ***, ЕИК
*** Адрес на управление: гр. ***, ул. *** № 18 Законен представител: Р. И. Ш., сумата 600
лв. /шестстотин лева/ разноски по делото, както и сумата 445 лв. /четиристотин четиридесет
и пет лева/ разноски по ч.гр.д. № 1889/2024г. на ВТРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4