РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря ЦветелИ. Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502996 по описа за 2021 годИ.
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. КР. К. чрез
адвокат К.М. срещу решение № 262516 от 21.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 5191 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е
отхвърлен иска за делба на Н. Г. К. срещу К. КР. К. на лек автомобил «Шкода», марка
«Фабия» с шаси № ***, двигател № ***, рег.№ ***, находящ се в държане на Н.К..
Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд е направил грешен извод, че
отношенията по лизинговия договор на автомобила са облигационни и със сключването му
собствеността върху МПС не е прехварлена на съпрузите. Излага се, че с изплащането на
последната вноска по лизинговия договор през август 2012 г. автоматично автомобилът е
станал СИО. Иска се отмяна на решението в обжалваната части и уважаване на
претенцията.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва. Излага се, че автомобилът е придобит от Н.К. след прекратяване на
брака, поради което и същият не е СИО, следователно не подлежи на делба. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
1
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Твърденията на въззивницата досежно процесния автомобил са, че страните са го
закупили по време на брака съгласно договор за лизинг на стойност от 28 000 лева.
Въззиваемият възразява, като излага, че по отношение на автомобила е бил сключен
договор за лизинг, а го е придобил през 2019 г., тоест след прекратяване на брака и същият
не се явява съпружеска имуществена общност /СИО/
Няма спор между страните по следните факти, които се установяват и от събраните по
делото доказателства:
1/ Че с решение № 2306 от 27.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 10901/2018 г. на
Варненски районен съд, е прекратен с развод брака между страните, като решението е
влязло в сила на 27.05.2019 г.;
2/ Че Н.К. е сключил на 11.08.2008 г. с „Ауто Бохемия“ АД договор за лизинг с предмет
лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с шаси № *** и двигател № ***, с рег.№ ***;
3/ Че с договор за покупка-продажба на МПС от 18.07.2019 г. с нотариална заверка на
подписите пред нотариус И. И.-Ж. „Ауто Бохемия“ АД е прехвърлило собствеността върху
автомобил марка „Шкода“, модел „ Фабия“ с рег.№ *** на Н. Г. К.;
4/ Че на 25.07.2019 г. е извършена пререгистрация на лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Фабия“, рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, цвят оранжев металик, дата на
първа регистрация 14.08.2008 г. - собственост на Н. Г. К. от 18.07.2019 г. - с регистриран нов
№ ***.
Съгласно член 342, алинея 1 от Търговския закон /ТЗ/ с договора за лизинг
лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като
лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на
срока му – алинея 3.
Договорът за лизинг е договор за ползване на вещ, а не прехвърлителна сделка, за
разлика от договора за покупко-продажба. При фИ.нсовия лизинг лизингодателят се
задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и
да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата на член 342, алинея 3
от ТЗ дава възможност страните да уговорят лизингополучателят да придобие вещта по
време на договора или след изтичане на срока му, като в този случай лизинговият договор
съчетава елементи на договор за наем и договор за покупко-продажба. В конкретният
случай договорът за лизинг е сключен от единия от съпрузите по време на брака, но
придобиването на вещта е станало след прекратяването на брака и това е релевантният
момент за определяне кой е собственик на вещта, поради което не може да бъде прието, че
същата е придобита в режим на СИО.
Доколкото обаче плащането на сумите по договора за лизинг е извършвано по време на
брака, то К. би могла да реализира облигационните си претенции против бившия си съпруг
по друг ред, а не чрез предявяване на иск за делба.
Поради изложеното решението в обжалваната му част се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и направеното искане въззивницата дължи заплащане на
сторените разноски от въззиваемия пред въззивната инстанция, които са в размер на 400
лева, заплатени за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262516 от 21.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 5191
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е
отхвърлен иска за делба на Н. Г. К. срещу К. КР. К. на лек автомобил «Шкода», марка
«Фабия» с шаси № ***, двигател № ***, рег.№ ***, находящ се в държане на Н.К..
ОСЪЖДА К. КР. К. ЕГН ********** от *** да заплати на Н. Г. К. ЕГН **********
от *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от него разноски пред
въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3