№ 1160
гр. Сливен, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230104189 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземанията на кредитора по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2023 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответницата С. Я. С. бил сключен Договор за
стоков кредит № 5530773, по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 685,62 лв. за закупуване на
електроника. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на
9 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 14.01.2024 г. След
усвояване на Кредита, кредитополучателят не погасял месечните си вноски
съгласно договора и кредитът е станал изцяло изискуем на 14.01.2024 г. На
07.04.2023 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответницата
бил сключен и Договор за стоков кредит № 5529177, по силата на който
Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на
2933,49 лв. за закупуване на мобилен телефон. Кредитополучателят се
задължил да погаси задължението си на 24 месечни анюитетни вноски, с
краен срок за погасяване - 14.04.2025 г. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят не погасял в срок дължимите вноски съгласно
погасителния план. Поради неплащане на две последователни погасителни
1
вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът станал предсрочно изискуем
на основание чл. 13, ал. 2 от договора. Длъжникът бил уведомен с нарочно
уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 12.04.2024 г.
На 08.12.2023 г. бил сключен договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който
задълженията на ответницата, произтичащи от двата договора били
прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. По заявление на ищеца по чл. 410
ГПК било образувано ч. гр. д. № 2655/2024 г. по описа на СлРС. Срещу
издадената заповед ответницата подала възражение, което довело до
образуване на исковото производство за установяване на вземанията на
ищеца. На изложените основания ищецът моли да се признае за установено,
че ответницата му дължи сумата от общо 829,52 лв., дължими по Договор за
стоков кредит № 5530773 от 08.04.2023 г., от които: главница - 685,62 лв.;
договорна лихва - 50,19 лв. за периода от 14.05.2023 г. /начална дата на забава/
до 14.01.2024 г.; лихва за забава - 93,71 лв. за периода от 14.05.2023 г. до дата
на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда, до окончателното изплащане на сумата, сумата в общ размер на 3 288
лв., дължими по Договор за стоков кредит № 5529177 от 07.04.2023 г. от които:
главница - 2 933,49 лв.; договорна лихва - 167 лв. за периода от 14.05.2023 г.
/начална дата на забава/ до 12.04.2023 г. включително /падежирали вноски/;
лихва за забава - 187,51 лв. за периода от 14.05.2023 г. до дата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът претендира и присъждане на разноските в
исковото и в заповедното производство.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок, чрез своя
пълномощник - адвокат, в който се твърди, че искът е допустим и частично
основателен. Не се оспорват твърденията относно сключените договори за
стоков кредит с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, както и
получените от ответницата суми по тези договори. Не се оспорва и
извършената цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. Оспорва се единствено твърдението, че липсва каквото и
да е плащане от страна на ответницата по процесните договори, като се
твърди, че същата е извършвала редица плащания и разполага с платежни
2
документи за тях, а именно в размер на сумата от общо 2077,47 лева, която да
бъде приспадната от общо дължимата. Предвид изложеното, ответницата
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск за сумата
от 2040,05 лева, като се моли над тази сума искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли съда изцяло
да ги уважи и да присъди направените в производството разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща
представител.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: сумата 685,62 лв. - главница, дължима по Договор за
стоков кредит № 5530773 от 08.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
2933,49 лв. - главница, дължима по Договор за стоков кредит № 5529177 от
07.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 50,19 лв. - договорна лихва,
дължима по Договор № 5530773, считано от 14.05.2023 г. до 14.01.2024 г.,
сумата 93,71 лв. - лихва за забава за претендираната главница по Договор №
5530773, считано от 14.05.2023 г. до 29.05.2024 г., сумата 167 лв. - договорна
лихва, дължима по Договор № 5529177, считано от периода от 14.05.2023 г. до
12.04.2024 г. и сумата 187,51 лв. - лихва за забава за претендираната главница
по Договор № 5529177, считано от 14.05.2023 г. до 29.05.2024 г., за които суми
е издадена Заповед № 1481 от 30.05.2024 г. по ч. гр. д. № 2655/2024 г. по описа
на СлРС.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за частично основателни
и доказани.
3
Страните не спорят, а се установява и от приетите писмени
доказателства по делото, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
и ответницата С. Я. С. били сключени Договор за стоков кредит № 5530773 от
08.04.2023 г., по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя
стоков кредит в размер на 685,62 лв. за закупуване на електроника и Договор
за стоков кредит № 5529177 от 07.04.2023 г., по силата на който Кредиторът
отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2933,49 лв. за
закупуване на мобилен телефон.
Видно от погасителните планове към двата договора, по Договор за
стоков кредит № 5530773 от 08.04.2023 г. кредитополучателят дължал 9 равни
месечни вноски от по 84,33 лв. всяка, а по Договор за стоков кредит №
5529177 от 07.04.2023 г. - 24 равни месечни вноски от по 153,64 лв. всяка.
Вземанията по договорите за кредит били цедирани на ищеца с
Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 08.12.2023 г., като
ответницата не оспорва действителността на цесията и редовността на
извършеното уведомяване за нея, както и за настъпилата предсрочната
изискуемост на задълженията по Договор за стоков кредит № 5529177 от
07.04.2023 г.
Видно от приетото по делото известие за доставяне, ответницата
получила уведомлението на 12.04.2024 г.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира отчасти като обективно и компетентно изготвено
и неоспорено от страните. От кредитираните от съда части се установява, че
ответницата е усвоила твърдените от ищеца суми по двата договора за стоков
кредит, като сумите са преведени на търговеца.
Вещото лице е описало, че от представените от ответницата платежни
документи не става ясно кои задължения са погасени с направените плащания,
поради което в заключение е дало отговор, че дължимите на ишеца суми
съвпадат изцяло с тези по издадената заповед.
Съдът обаче не кредитира заключението в посочената му част относно
установената дължимост в размерите на претендираните от ищеца суми за
главница и договорна лихва по двата процесни договора, тъй като не споделя
извода на вещото лице, че от приетите като писмени доказателства по делото
4
разписки не става ясно кои точно задължения са погасени от ответницата с
направените плащания.
Видно от приетите по делото разписки за заплатени суми се
установява, че ответницата е заплатила на цедента „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД хронологично сумите, както следва:
- на 08.02.2024 г. сума от общо 238,00 лв., като основание е посочено
договори с номера 5530773 и 5529177. Логично сумата представлява първата
вноска от 84,33 лв. по Договор № 5530773 и първата вноска от 153,64 лв. по
Договор № 5529177 (84,33 +153,64 = 237,97 лв.);
- на 12.03.2024 г. сума от 153,64 лв., като основание е посочено
Договор № 5529177. Логично сумата представлява втората вноска от 153,64
лв. по Договор № 5529177;
- на 22.03.2024 г. сума от 84,33 лв., като основание е посочено Договор
№ 5530773. Сумата очевидно представлява втората вноска от 84,33 лв. по
Договор № 5530773;
- на 08.04.2024 г. сума от 153,64 лв., като основание е посочено
Договор № 5529177. Логично сумата представлява третата вноска от 153,64
лв. по Договор № 5529177.
Следва да се отбележи, че посочените суми са заплатени от
ответницата на цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД преди
получаване на уведомлението за извършеното прехвърляне на вземанията
на 12.04.2024 г., поради което следва да се приспаднат от длъжимите на ищеца
суми по издадената заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗД длъжникът се освобождава, ако
добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението, а
истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило
изпълнението.
Що се отнася до извършеното от ответницата плащане към цедента на
08.05.2024 г. - сума отново от 153,64 лв., с посочено основание Договор №
5529177, то същата е платена от ответницата след полученото уведомление за
цесия, поради което изпълнението е неточно и не следва да се отчита. Сумата
се явява недължимо платена на цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
5
ЕАД без основание, поради което ответницата може да иска връщането й на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
И след като безспорно е ясно от представените от ответницата
разписки, че с извършените плащания към цедента на 08.02.2024 г., 12.03.2024
г., 22.03.2024 г. и 08.04.2024 г. ответницата е заплатила съответно първите две
вноски от по 84,33 лв. по Договор № 5530773 и първите три вноски от по
153,64 лв. по Договор № 5529177, то съдът следва да съотнесе заплатените
суми към главниците и договорната лихва по двата процесни договора,
съобразно погасителните им планове.
Видно от погасителния план на Договор № 5530773 първата вноска от
84,33 лв. включва 14,28 лв. лихва и 70,05 лв. главница, като оставащата
главница е в размер на 615,57 лв. Втората вноска от 84,33 лв. включва 12,82
лв. лихва и 71,51 лв. главница, като оставащата главница е в размер на 544,06
лв.
Или след извършените от ответницата плащания на първите две
погасителни вноски от по 84,33 лв. по Договор № 5530773, същата е погасила
част от дължимата главница в размер на 141,56 лв. и част от дължимата лихва
в размер на 27,10 лв. и остава да дължи на цесионера сумата от 544,06 лв. -
главница и сумата от 23,09 лв. - договорна лихва.
Видно от погасителния план на Договор № 5529177 първата вноска от
153,64 лв. включва 56,23 лв. лихва и 97,41 лв. главница, като оставащата
главница е в размер на 2836,08 лв. Втората вноска от 153,64 лв. включва 54,36
лв. лихва и 99,28 лв. главница, като оставащата главница е в размер на 2736,90
лв. Третата вноска от 153,64 лв. включва 52,40 лв. лихва и 101,18 лв. главница,
като оставащата главница е в размер на 2635,62 лв.
Съответно след извършените от ответницата плащания на първите три
погасителни вноски от по 153,64 лв. по Договор № 5530773, същата е
погасила част от дължимата главница в размер на 297,87 лв. и част от
дължимата лихва в размер на 162,99 лв. и остава да дължи на цесионера
сумата от 2635,62 лв. - главница и сумата от 4,01 лв. - договорна лихва.
Предвид изложеното, предявените установителни искове следва да
бъдат уважени за сумите, както следва: сумата 544,06 лв. - главница, дължима
по Договор за стоков кредит № 5530773 от 08.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
6
сумата 2635,62 лв. - главница, дължима по Договор за стоков кредит №
5529177 от 07.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата 23,09 лв. - договорна
лихва, дължима по Договор № 5530773, считано от 14.05.2023 г. до 14.01.2024
г., сумата 93,71 лв. - лихва за забава за претендираната главница по Договор
№ 5530773, считано от 14.05.2023 г. до 29.05.2024 г., сумата 4,01 лв. -
договорна лихва, дължима по Договор № 5529177, считано от периода от
14.05.2023 г. до 12.04.2024 г. и сумата 187,51 лв. - лихва за забава за
претендираната главница по Договор № 5529177, считано от 14.05.2023 г. до
29.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 1481 от 30.05.2024 г. по ч.
гр. д. № 2655/2024 г. по описа на СлРС, като съответно исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни за разликата над уважения размер от 544,06 -
главница, дължима по Договор за стоков кредит № 5530773 от 08.04.2023 г до
пълния предявен размер от 685,62 лв., за разликата над уважения размер от
2635,62 лв. - главница, дължима по Договор за стоков кредит № 5529177 от
07.04.2023 г. до пълния предявен размер от 2933,49 лв., за разликата над
уважения размер от 23,09 лв. - договорна лихва, дължима по Договор №
5530773, считано от 14.05.2023 г. до 14.01.2024 г. до пълния предявен размер
от 50,19 лв. и за разликата над уважения размер от 4,01 лв. - договорна лихва,
дължима по Договор № 5529177, считано от периода от 14.05.2023 г. до
12.04.2024 г. до пълния предявен размер от 167 лв.
Относно разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на 800,27 лв. от общо направени
разноски в размер на 944,70 лева, от които 562,30 лева - в производството по ч.
гр. д. № 2655/2024 г. по описа на РС - Сливен, както и 82,35 лева - държавна
такса и 300 лева - депозит за вещо лице, направени в настоящото исково
производство.
Ответницата, от своя страна, не претендира и не доказва извършени
разноски в исковото производство, поради което и съдът не присъжда такива.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Я. С., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ...................., ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.
к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4 - 6, на основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД,
следните суми:
- сумата 544,06 лв. /петстотин четиридесет и четири лева и шест
стотинки/ - главница, дължима по Договор за стоков кредит № 5530773 от
08.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- сумата 2635,62 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и пет лева и
шестдесет и две стотинки/ - главница, дължима по Договор за стоков кредит
№ 5529177 от 07.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2024
г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата 23,09 лв. /двадесет и три лева и девет стотинки/ - договорна
лихва, дължима по Договор № 5530773, считано от 14.05.2023 г. до 14.01.2024
г.;
- сумата 93,71 лв. /деветдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/
- лихва за забава за претендираната главница по Договор № 5530773, считано
от 14.05.2023 г. до 29.05.2024 г.;
- сумата 4,01 лв. /четири лева и една стотинка/ - договорна лихва,
дължима по Договор № 5529177, считано от периода от 14.05.2023 г. до
12.04.2024 г. и
- сумата 187,51 лв. /сто осемдесет и седем лева и петдесет и една
стотинки/ - лихва за забава за претендираната главница по Договор №
5529177, считано от 14.05.2023 г. до 29.05.2024 г., за които суми е издадена
Заповед № 1481 от 30.05.2024 г. по ч. гр. д. № 2655/2024 г. по описа на
СлРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове съответно за разликата над уважения
8
размер от 544,06 - главница, дължима по Договор за стоков кредит № 5530773
от 08.04.2023 г до пълния предявен размер от 685,62 лв., за разликата над
уважения размер от 2635,62 лв. - главница, дължима по Договор за стоков
кредит № 5529177 от 07.04.2023 г. до пълния предявен размер от 2933,49 лв.,
за разликата над уважения размер от 23,09 лв. - договорна лихва, дължима по
Договор № 5530773, считано от 14.05.2023 г. до 14.01.2024 г. до пълния
предявен размер от 50,19 лв. и за разликата над уважения размер от 4,01 лв. -
договорна лихва, дължима по Договор № 5529177, считано от периода от
14.05.2023 г. до 12.04.2024 г. до пълния предявен размер от 167 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Я. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ....................
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4 - 6, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 800,27 лв. /осемстотин лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща направените по делото разноски в настоящото исково
производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 2655/2024 г. по
описа на СлРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9