№ 350
гр. С, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М С
при участието на секретаря Б Д
като разгледа докладваното от М С Гражданско дело № 20211110137073 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128,
т.2 КТ вр. чл.245, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от
3652,20 лева, представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода
от 01.08.2018 г. до 12.10.2018 г. по трудов договор № 3 от 01.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, и сумата в общ размер от 973,79 лв., представляваща лихва за забава в
плащането на трудовото възнаграждение за период на забава от 26.09.2018 г. до
04.06.2021 г.
Ищцата твърди, че между страните съществува трудово правоотношение по
силата на безсрочен трудов договор с № 3 от 01.08.2018 г., въз основа на който е
приела да изпълнява длъжността „ асистент на офис в предприятие“, с
продължителност на работното време – 8 часа дневно, при петдневна работна седмица
и основно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв., платимо до 25–то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнася. Твърди, че не е получила в пълен размер
дължимото трудово възнаграждение за процесния период, поради което претендира
ответникът да бъде осъден да ѝ заплати горепосочените суми.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения срок
отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото намира за установено следното:
В проведеното открито съдебно заседание от ищеца е направено искане за
постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие на предпоставките на
чл.238, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, в което е даден ход на
делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му / чл. 238,
ал. 1 ГПК/, като са му указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковете с
правно основание по чл.128, т.2 КТ вр. чл.245, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
Ето защо, исковете следва да се уважат изцяло. Върху главницата се дължи и
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2021 г., до
окончателното изплащане.
По разноските в производството.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква за ищцата, но същата не е сторила реално такива по делото. Заявено е от
процесуалния представител на ищцата искане за определяне на възнаграждение по
реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като по делото е представено пълномощно / л. 24 от делото/,
легитимиращо адв. Т Р П с представителна власт, а направеното искане е
своевременно. В представения договор за правна защита и съдействие е посочено
основание по чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.38, ал.2 ЗА за оказване на безплатна правна помощ,
което обстоятелство обуславя извода, че се дължи присъждане на адвокатско
възнаграждение по този ред. С оглед размера на уважените искове и разпоредбите на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение в
случая възлиза на 553,82 лв., която сума следва да се присъди на процесуалния
представител на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 196,09 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ Л М“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: гр. К, ул. „ ГСР, да заплати на В. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч, ул.
Ц К, ХХ, ХХХ, ХХХ, на основание чл.128, т.2 КТ вр. чл.245, ал.2 КТ сумата от 3652,20
лева, представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
01.08.2018 г. до 12.10.2018 г. по трудов договор № 3 от 01.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
25.06.2021 г., до окончателното изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД сумата в общ
размер от 973,79 лева, представляваща лихва за забава в плащането на трудовото
възнаграждение за период на забава от 26.09.2018 г. до 04.06.2021 г.
ОСЪЖДА „ Л М“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: гр. К, ул. „ ГСР, да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА на адв. Т Р П
от САК, с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ГСР, ХХХ, ХХХ, сумата от 553,82 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „ Л М“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: гр. К, ул. „ ГСР, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 196,09 лв.,
представляваща дължимата по делото държавна такса.
2
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3