Решение по дело №195/2023 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 284
Дата: 27 ноември 2023 г. (в сила от 27 ноември 2023 г.)
Съдия:
Дело: 20237230700195
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

284

Смолян, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - II състав, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия: ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА
   

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА административно дело № 20237230700195 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и следващите от АПК във връзка със ЗМВР.

Делото е образувано по жалба на О. А. М. от З. срещу Заповед № 4074з-929/04.07.2023г. на директора на РДГП-[област], с която му е наложено наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, за нарушение по чл. 194 ал.2 т. 1 ЗМВР. В жалбата се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта и същата е в нарушение на материалния закон. Според жалбата заповедта не е съобразена с императивната норма на чл.210 ал.1 от ЗМВР, която установява изискванията за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание.Конкретно се прави възражение,че при описание на изпълнителното деяние не е ясно какво точно е нарушението,както и не е обозначено времето на извършване на нарушението.

На следващо място се прави оплакване в жалбата,че ако нарушението е „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и преките ръководители", то това нарушение е основание за налагане на друго по вид дисциплинарно наказание,не „писмено предупреждение“, а „порицание" - на основание чл.200 ал.1 т.11от ЗМВР.

Твърди се, че за нарушение по чл. 199 ал.1 т. 5 ЗМВР следва да са налице няколко пропуски, а в случая няма дори един пропуск. Според заповедта М. не е изпълнил точка 6 от Указанията на директора, а тя е изпълнена, но непълно, тоест няма и един пропуск.

При горните оплаквания моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Упълномощеният адвокат О. предлага да се уважи жалбата и да се отмени оспорената заповед,като се присъдят разноските.Подробни доводи излага в писмени бележки. Поддържа се,че нарушението не извършено, тъй като Указания 3282р-5841/16.03.2016г. са отменени към момента на извършване на деянието.Тези Указания са издадени по прилагането на отменените Вътрешни правила.От 04.01.2022г. са приети нови Вътрешни правила и с тяхното приемане е отпаднало основанието,на което са издадени Указанията на директора на РДГП. По тази причина е отпаднало и задължението за изготвяне на докладна записка за неизправността. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на РДГП-[област] чрез упълномощен юрисконсулт Х. оспорва жалбата.Подробни съображения излага в писмени бележки.Сочи, че в заповедта нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано правилно, а именно като такова по чл. 194 ал.2 т. 1 от ЗМВР, като същият не е изпълнил в пълен обем указанията по точка 6, според които при констатирани неизправности, водачът изготвя докладна записка по реда на подчиненост. Затова моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение

Административен съд-[област],ІІ-ри състав, като взе предвид оплакванията в жалбата,становищата на страните и след анализ на събраните по делото писмени доказателства, прие следнто от фактическа страна:

С оспорентата заповед на О. М. е наложено наказание писмено предупреждение за три месеца, на осн.чл. 204 т.4, чл. 197 ал.1 т. 2 , чл. 194 ал.2 т. 1 от ЗМВР - не е изпълнил в пълен обем точка 6 от Указанията от 16.03.2016г., и чл. 199 ал.1 т. 5 ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Според заповедта, за времето от 8часа до 20часа на 30.11.2022г. е бил определен за работа като водач на автомобил „Н. П.“ с рег.номер [рег. номер],но е нарушил заповед 4074з-1272 от 05.08.2022г. на директора на РДГП и Вътрешните правила, утвърдени на 04.01.2022г., в резултат на което колата продължава да се ползва до момента, в който в 20,40ч. на 01.12.2022г. двигателят прегрява и пука цилиндрова глава.

Заповедта от 05.08.2022г. е приложена по делото /л.33 и сл./, като в нея М. не фигурира. Той е включен в Заповедта от 25.11.2022г. /л.39 и следв./ като командирован за периода от 29.11. до 13.12.22г. В точка IV.3 от Заповедта от 25.11.2022г. е посочено, че се забранява под какъвто и да е предлог използването на технически неизправна автомобилна техника. Последната заповед, от 25.11.2022г. , е цитирана на стр.1-ва от атакуваната заповед. По-надолу в мотивите на Заповед № 4074з-929/04.07.2023г. е посочено, че директорът на РДГП -[област] приема установеното от комисията, а именно, че на 30.11.2022г. от 8 ч. до 20 ч. М. е направил ежедневно техническо обслужване на служебния автомобил преди да излезе наряд и след завръщане в ГПУ, знаел е за неизправността, свързана с охладителната течност, но не е докладвал с докладна записка. Според наказващия орган, с това е нарушил точка IV.3 от Заповедта от 25.11.2022г. и т. 6 от Указанията от 16.03.2016г. Посочено е, че нарушението е в резултат на пропуски в познаването и прилагането на нормативната уредба, регламентиращи дейността на служителя - нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР. Възражението на М., че не е докладвал, тъй като е запознат с проблема от И. преди наряда и мислил, че се е знаело за проблема, не е прието. Посочено е в заповедта, че при прилагане на чл. 206 ал.2 ЗМВР е взето предвид, че колата е аварирала; че не е докладвано по установения ред; налице са пропуски в изучаването и прилагането на нормите относно служебната дейност. В заповедта се сочи, че е взето предвид цялостното поведение на М. по време на службата му, отразено в кадровата справка. Последната е приложена на л.96 от делото и според нея М. е старши полицай в Мобилен граничен полицейски взвод от ГПУ- [община]; назначен е през 2016; не е награждаван и не са му налагани диспиплинарни наказания.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя на 12.07.23г., а жалбата до съда е подадена на 14.07.2023г.

 

Според заключението по Справка от 16.03.2023г. на комисия за извършена проверка в ГПУ-И. причината, довела до аварирането на служебен автомобил – „Н. П.“ с ДКН [рег. номер], е бездействие от страна на всички длъжностни лица отговорни за планирането и експлоатирането на техниката в периода от 30.11.2022 година до 02.12.2022 година. В резултат на това, автомобилът продължава да се използва до момента, в който на 01.12.2022 година, около 20:40 часа двигателят прегрява и пука цилиндровата глава. Повредата е такава, че автомобилът повече не може да се използва по предназначение.

На следващо място, направен е извод,че създадената организация за обмен на информация между отделните нива на управление, от водача, през техническите лица, инструктиращите началника на групата, до началника на ГПУ не съответства на „Вътрешните правила за организацията на ексилоатацията, материално- техническото осигуряване и отчет на пътните превозни средства, плавателната и летателна техника на МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-11/04.01.2022 година. Не се извършва своевременна диагностика на повредите, съгласно чл.199 до 207 от Вътрешните правила.

 

Със Заповед № 3282з-634/08.02.2023г. на директора на ГДГП е определен заместник-директора на РДГП-[област] - комисар С. М., да замества директора на РДГП-[област] за периода от 07.02.2023г. до завръщане на титуляра. В срока на заместване, комисар С. М. е издал заповед №40743-341/21.03.2023г. (л.19), с която е разпоредил извършване на проверка за изясняване на постъпили данни по справка № 4074р-3454/16.03.2023г. относно авариране на служебен автомобил и е наазначил комисия.

С покана от 27.03.2023г. председателят на комисията е поканил О. М. да даде писмени обяснения и такива са депозирани на 29.03.2023г.

Работота на комисията е приключила с изготвяне на Справка от 19.04.23г. (л.85),с която е направен извод,че мл.инспектор О. М. е извършил необходимите действия по отношение на служебния автомобил преди и и след наряда, докладвал е за техническия проблем устно, но не е изготвил докладна записка по реда на т.6 от Указанията на директора, което е нарушение по чл. 194 ал.2 т. 1 ЗМВР и по чл. 199 ал.1 т. 5 ЗМВР следва да се наложи „писмено предупреждение“.

На 20.04.2023г. М. е запознат със справката и на 21.04.2023г. /л.90/ . е подал писмено възражение, с което заявява,че е изпълнил всички задължения като водач на служебен автомобил и не би следвало да му се налага диспиплинарно наказание.

Със становище на комисията от 26.04.23г. (л.93) се потвърждава заключението на комисията по Справка от 19.04.2023г.,а именно,че служителят не е изпълнил в пълен обем задълженията си като водач на автомобил,съгласно точка 6 от Указанията – при констатиране на неизправности да изготвя докладна записка по реда на подчиненост. Комисията сочи, че не следва да му се търси дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задължения и заповеди, а за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.

 

С протокол на сервиз от 08.08.2022г. се установява, че автомобилът преди 30.11.2022г. е бил технически изправен.

За състоянието на автомобила е изискана отделна справка, според която на 18 март 2022г. е минал преглед, след това на 06.06.2022г. е обслужен в работилницата на РДГП-[област] и на 05.08.2022г. е командирован за И. със срок до 13.12.22г. Установено е по делото, че на 18.10.2022г. са сменени масло и филтри.До 30.11.22г. няма данни за повреди.

Установява се от писмените обяснния и от писмените доказателства,че на 30.11.2022г. колата се ползва от М. и М., които са били дневна смяна и забелязват, че парното работи само в движение. Спират и проверяват автомобила като установяват, че охладителната течност в разширителния съд е намаляла и течността в радиатора също е намаляла, като доливат 2 литра вода.След като стартират двигателя забелязват, че тръбичката, отвеждаща охладителната течност от радиатора към разширителния съд, е счупена. Установено е от комисията, че старшият наряда на 30.11.2022г. – М. се обажда на К., който му е инструктиращ служител,а последният ги свързва с автомонтьора П.. П. казва на К., но след приключване на разговора по телефона, че служителите могат да се приберат, а той на другия ден ще погледне автомобила. Установено е от комисията, че двамата служители на 30.11.2022г. не получават конкретни указания от инструктиращия К. или съвет от автомонтьора П..Прибират се около 19,05ч. след приключване на задачите, като през това време са доливали 2-3 пъти вода и са изминали 81 км.

Според комисията в докладната записка на К. липсвало разпореждане да не се ползва автомобила. На 30.11.2022г. за повредата на автомобил „Н. П.“ № [рег. номер] няма данни да е уведомен оперативния дежурен на ГПУ-[община].

Комисията е приела,че по преписката няма доказателства К. да е разпоредил колата да не се ползва от нощната смяна, от 20 ч. до 8 ч., от С. и А.. Установи се, че през нощната смяна колата е управлявана от С., който е бил предупреден от дневната смяна (от М. и М.), че се наложило да доливат вода, защото тръбичката е счупена. Установено е, че С. също е долял 0,5 л. вода, като според него тръбичката била счупена преди повече от месец. Установено е , че колата се прибира сутринта около 6,50 ч. на 01.12.2022г. и е изминала 68 км.

На следващия ден, 01.12.2022г., дневна смяна са били М. и Д.. Двамата сутринта са инструктирани от И., което е видно от положените от двамата подписи в Ежедневния инструктаж. Двамата ползват автомобила по време на смяната. В докладната им записка от края на смяната пишат, че по време на наряда няма констатирани нарушения.

Установява се, че през нощната смяна на 1-ви срещу 2-ри декември 2022г., от 20часа до 08часа , автомобилът отново се използва за гранично наблюдение, като водач е Д., който още в началото на смяната забелязва, че се губи охладителна течност и колата превишава нормалната работна температура. Уведомява инструктиращия Р. и долива 3-4 литра вода. Забелязва още, че с дървена тапа е запушен извода към разширителния съд. След обход колата губи долятата течност и инструктиращият Р. носи на място туби с вода.Разпорежда на Д. да се приберат в ГПУ. Двигателят прегрява и пука цилиндрична глава. От тази смяна са изминати 36 км. На следващия ден, 02.12.2022г., атомонтьорът П. установява, че автомобилът не може да се ползва.

Видно от представените в съдебно засездание и приложени Указания от 16.03.2016г. на директора на ГДГП (л.113 и следващите) относно реда за експлоатация на автомобилната техника в ГДГП, съгласно чл.1 водачите трябва да спазват законите и Вътрешните правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на ППС, плавателната и летателната техника на МВР и Инструкция от 18.09.2002г. за условията и реда, при които се полза специален режим на движение от МПС, което е с цел да се опази живота и здравето на участниците в движението. Според т.3 и т.4 от Указанията, водачите не трябва да излизат на път с неизправна техника; трябва да попълват пътната книжка; преди излизане на път трябва да правят контролен преглед и при необходимост да дозареждат с експлоатационни течности. Според точка 6, след връщане на техниката в гаража, водачът извършва ежедневно техническо обслужване независимо от пробега и времето на прибиране; оставя техниката само на определените за това места и при констатирани неизправности изготвя докладна записка.

Ответникът е представил Вътрешните правила, утвърдени със Заповед от 4.01.22г. на министъра на вътрешните работи, с които М. е запознат (л.53 и следв.).

Според чл. 39 ал.1 от Вътрешните правила, водачите трябва да извършват предпътен контролен преглед на техниката по приложение 18. В приложение 18 са посочени нормите за пробег и времето за извършване на различните обслужвания на автомобилите. Установява се, че преди да тръгне наряд М. е извършил ежедневния преглед на колата, което се признава и в заповедта. Според чл. 39 ал.2 от Вътрешните правила, при подготовка на техниката трябва да се спазват заповедите и указанията на ръководството. Според чл. 41 ал.3, отговорност за техническото състояние и водената отчетност на техниката носят служителите, на които е възложено управлението и преките им ръководители. По делото се установи, че отчетността е водена от страна на водача, той е следил за техническото състояние на автомобила и е докладвал през деня и вечерта за състоянието му. Според чл. 53 т.3, водачът трябва да докладва на своя началник и да вземе мерки за възстановяване изправността на техниката, което също е изпълнено. Според чл. 68 водачът ежедневно води пътна книжка. В чл. 96 е предвидено ежедневно техническо обслужване, което според ал.2 се извършва от служителите на ремонтната работилница с участието на водача. В чл. 97 ал.1 е посочено, че ежедневното техническо обслужване преди излизане и след връщане, и по време на почивките, има за цел да провери изправността на възлите и агрегатите, и при необходимост зареждането с експлоатационни материали и течности.

Следователно, във Вътрешните правила, действали към датата 30.11.2022г., одобрени със Заповед от 04.01.2022г., липсва формулирано изискване към водача да изготви докладна записка. Затова не е налице неизпълнение на Вътрешните правила от М..

 

При така установеното,съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от адресат на заповедта и в законния 14-дневен срок от връчването й, следователно е процесуално допустима.

Заповедта е издадена от материално и триториално компетентен орган по чл. 204 т.4 ЗМВР.

Спазени са сроковете по чл.195 от ЗМВР. Двумесечният срок от откриване на нарушението тече момента, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Такова установяване съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗМВР е възможно, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган.Според резолюция от 10.05.23г. - „Съгласен съм“,става ясно,че на 10 май 2023г. материалите са постъпили при дисциплинарно-наказаващия орган, както е посочено на стр.4 от обжалваната заповед. Срокът на проверката е до 28.04.23г., след което материалите следва да се предадат на ДНО. Видно от резолюцията, поставена от ДНО на справката от 19.04.23г., той е запознат с констатациите на комисията на 10 май 2023г. От тази дата започваа да тече двумесечният срок и изтича на 10.07.2023г. Поради това, че заповедта е издадена на 4.07.23г., то двумесечният срок е спазен.Едногодишният срок от извършването на нарушението е спазен, като се има предвид деяние от 30.11.22г.

Спазен е чл. 205 ал.2 ЗМВР във вр. с чл.10 и глава II от Инструкцията от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, като е била разпоредена проверка и служителят е участвал в нея. Спазен е и чл. 206 от ЗМВР като преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО е дал възможност на държавния служител да даде обяснения. В конкретния случай, жалбоподателят е дал писмени обяснения на 29.03.2023г. и възражение на 21.04.2023г. конкретно по нарушението.

Неоснователно е оплакването в жалбата за непосочване в заповедта на мястото и времето на извършване на нарушението. Мястото и времето са задължителни елементи на заповедта, според чл. 210 от ЗМВР и чл.62 от Инструкцията. В случая е описано, че на 30.11.2022г. М. е бил на смяна за времето от 8.00 часа до 20.00 часа в ГПУ-[община]. Съдът намира,че посоченото описание на нарушението изпълва изискването на чл. 210 от ЗМВР относно време и място на нарушението.

Според чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките рководители.

На М. е вменено нарушение на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР.

В заповедта е уточнено, че не е изпълнена в пълен обем точка 6 от Указанията от 16.03.2016г. на директора на ГДГП, според които при неизправност на автомобила водачът е длъжен да изготви докладна записка. Не е спорно по делото, че М. не е изготвил докладна записка за това, че по време на смяната на 30.11.2022г. е усетена неизправност на МПС и е доливана течност. Не е спорно и че е запознат с Указанията. Но нарушението на точка 6 от Указанията следва да се санкционира по чл. 200 ал.1 т. 11 ЗМВР с друго по вид наказание.

Според чл. 200 ал.1 т. 11 ЗМВР се налага наказание „порицание“ за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Не е ясно от заповедта, неизпълнението на Указанията от 16.03.2016г. дали според ДНО съставлява неизпълнение на заповеди или на разпореждания.

Нормата на чл. 199 ал.1 т. 5 ЗМВР говори за „разпоредби“.

Текста на чл. 199 ал.1 т. 5 от ЗМВР има две предложения, като не става ясно вмененото неизпълнение на точка 6 от Указанията дали е пропуск в изучаването или е пропуск в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. ДНО е вменил и двете – пропуск в изучаването и в прилагането, но по отношение на първото е видно, че Указанията са получени от М., тоест той следва да се е запознал с тях, респ. да ги е изучил. Като не е посочил кое е пропуснато от М. – да изучи или да приложи, не може да се установи точната воля на ДНО, респективно за какво точно е наказан служителя.

Пропуските в изучаването, сами по себе си, не са нарушение на служебната дисциплина, ако не водят до пропуски в прилагането на разпоредбите, регулиращи служебната дейност. Следователно този дисциплинарен състав, чл.199 ал.1 т.5 ЗМВР, има за квалифициращо обстоятелство причината за извършване на дисциплинарното нарушение, състоящо се в поведение, отклоняващо се от разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, би следвало да имат нормативен характер, от една страна. От друга страна, думата „пропуски“ сочи на непредпазливост на поведението, изключваща съзнаване на причинно следствената връзка между извършеното и случилата се реалност. Специалната причина за пропуските в изучаване и в прилагане на разпоредбите изключва умисъл, а от контекста на описаното в оспорената заповед става ясно, че волята на ДНО е да накаже за съзнателно неизготвяне на докладна записка, тоест, въпреки че знае за повредата, служителят не я отразил в докладна записка.Но случая за тази повреда е уведомил устно прекия горестоящ.

За нарушена правна норма е посочен текста на чл. 194 ал.2 т. 1 ЗМВР, която разпоредба има няколко предложения. От заповедта не става ясно по кое предложение от нормата е наказан служителя. Волята на ДНО следва да е ясна, трябва в заповедта да е обективирано какво според ДНО представлява непълното по обем изпълнение на точка 6 от Указанията. Дали според наказващия орган става дума за неизпълнение на заповед, на разпореждане и на кой орган. В Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е посочено какво следва да се разбира под „заповед“ и „разпореждане“.

Според чл. 6 ал.1, заповедите изхождат от министър, от заместник-министър и държавен служител на висша ръководна и ръководна длъжност.

Разпореждане е устно или писмено волеизявление чрез резолюция на по-горе посочените лица, изискващо конкретно поведение от съответния служител.

Уточнението относно акта, който не е изпълнен и органът, който го е издал, е необходимо, за да се прецени дали става дума за пряк ръководител на М. или за друг орган по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР. Необходимо е това уточнение и за да се прецени дали Указанията на директора на ГДГП от 2016г., са сред актовете по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР.

 

Според чл. 63 т.3 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021г. в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочват мотиви за индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а според точка 7 - мотиви за конкретно определения срок на наложеното дисциплинарно наказание.

В случая дисциплинарно-наказващият орган не е извършил необходимия анализ на тежестта на дисциплинарното нарушение, на поведението на служителя по време на службата му, поради което е нарушил чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. На стр.3-та от заповедта е посочено, че е взето предвид обстоятелството, че служебният автомобил е аварирал; че недокладването е довело до аварирането; че деянието е извършено при форма на вина – пропуски и че е съобразено поведението по време на службата по кадровата справка. По делото няма доказателства недокладването в писмен вид от страна на М., да е довело пряко до аварирането на автомобила. Има конкретни данни,че инстуктиращият и автомонтьорът още на 30.11.2022г. са били уведомени за неизправността от М.,но автомобилът е продължил да се използва от други служители.

На следващо място, ДНО е цитирал кадровата справка, но без анализ какво според ДНО е значението на справката за размера на наказанието.

Видно от Кадровата справка, М. през време на службата не е награждаван и не са му налагани дисциплинарни наказания. В случая липсват мотиви относно тежестта на деянието.Посочени са само последиците от деянието – аварирането на колата. В атакувания акт липсват мотиви, свързани с личността на дееца, не е обсъдено цялостното поведение на служителя по време на службата, а липсата на мотиви е основание по чл. 146 т.3 АПК за отмяна на оспорената заповед.

При служебната проверка на заповедта относно спазването на изискванията за форма на акта, съдът установи, че липсват мотиви по чл.63 т. 1 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.21г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Според посочения текст, в заповедта следва да се посочи има ли основание да се приложи чл. 198 от ЗМВР за маловажно нарушение, което в случая не е изпълнено и този пропуск опорочава формата на атакувания акт.

Предвид изложеното, съдът счита, че заповедта следва да се отмени поради допуснати при издаването й нарушения на материалния закон и административно-процесуалните правила.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 750лв. за внесен адвокастки хонорар и 10лв. внесена държавна такса, или общо 760 лв., колкото се претендират с представенияя списък на разноските.

Така мотивиран, Административен съд – [област],втори състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 4074з-929/04.07.2023г. на директора на РДГП- [област], с която на младши инспектор О. А. М. от [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждене“ за срок от три месеца.

ОСЪЖДА Регионална дирекция "Гранична полиция"- [област] да заплати на О. А. М. от [населено място] разноски в размер на 760 лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.211 от Закона за МВР.

 

Съдия: