№ 937
гр. Русе, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520100152 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
Постъпила е искова молба от Е. П. А., срещу „Профи Кредит България“
ЕООД, в която се твърди, че на 06.06.2022г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит Стандарт с № ***, съдържащ клаузи за
допълнителна услуга „Фаст“, както и за допълнителна услуга „Флекси“. В
исковата молба са изложени подробни доводи относно изразеното становище
от ищцовата страна за противоречие на сключения договор с императивни
правни норми от Закона за потребителския кредит, което противоречие
обосновавало извод за недействителност на договорното правоотношение
между страните. Налице били неравноправни клаузи в договора, свързани с
размера на годишния процент на разходите и начина по който е уреден същия,
както и поради наличието на допълнително плащане за услугите „Фаст“ и
„Флекси“, с които по скрит начин се увеличава годишния процент на разходите
над допустимия по закон размер. Моли се договорът между страните да бъде
прогласен за нищожен, а в условията на евентуалност да се признае за
нищожна клаузата в част VІ от договора, предвиждаща заплащане на такса за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост,
1
но за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че договорът е
изготвен съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит. В него
са посочени годишен процент на разходите, който не надвишава допустимия
по закон размер, както и начина по който се изчислява. Също така се излагат и
подробни твърдения относно това, че допълнителните услуги не са
задължително условие за отпускане на кредита и ползването им е избрано от
ищеца като потребител и дължимите възнаграждения за тези допълнителни
услуги не следва да бъдат включвани в годишния процент на разходите по
процесния договор. В условията на евентуалност дори и да се приеме, че
годишният процент на разходите е неточно посочен, това нарушение не се
явявало съществено, което да води до нищожност на цялото договорно
правоотношение. По подробно изложените в отговора възражения и доводи се
моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и в полза
на ответното дружество да бъдат присъдени направените от него разноски за
настоящото производство.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са страни и по Договор за потребителски кредит
„Стандарт“ с №*** от 06.06.2022г., по силата на който ответното дружество е
предоставило в заем на ищеца сумата 4000 лева при следните условия:
фиксиран ГЛП – 41%; ГПР – 49,04%; лихвен процент на ден – 0,11%, общо
дължима сума 6965,63лв., срок на кредита – 36 месеца.
В част VІ на договора е посочено, че потребителят е избрал при
кандидатстването си за кредита да закупи и „допълнителни незадължителни
услуги“ – „Фаст“ и „Флекси“, подробно описани в общите условия към
договора, като за тяхното ползване дължи съответно възнаграждения от
1600лв. и 2800лв. Уговорено е тези суми да се заплащат разсрочено заедно с
погасителните вноски по кредита – по още 122,22лв.
Според представените ОУ към договора, услугата „Фаст“ се изразява в
приоритетно разглеждане и получаване на становище по искането за
отпускане на кредит, в рамките на, час от постъпване на искането, а услугата
“Флекси“ дава право на кредитополучателя да променя едностранно
погасителния си план.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
2
прави следните правни изводи:
Между ищеца и ответното дружество са възникнали правоотношения по
договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за
потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен.
В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен
размер от 49,04%, а ГЛП е определен на 41,00%. Липсват данни за други
разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, поради което не
става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него
освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на
законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна
практика е уговорка нарушаваща добрите нрави. Съобразно разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай с процесния договор са
„избрани“ и предоставени на ищеца допълнителни услуги, които, според
3
посоченото съдържанието им, се изразяват в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски и възможност за смяна на датата на падеж. Въпросът,
който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги Фаст и Флекси“
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън
сумата на общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от
ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и
управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за
получаване на кредита. При извършването на тази преценка е необходимо да
се изследва съдържанието на дължимото от страна на кредитора поведение
без съдът да е длъжен да кредитира безрезервно декларираното в договора за
потребителски кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви
такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в договора и ОУ към него
услуги „Фаст“ и „Флекси“ налага категоричния извод, че те касаят именно
усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства) и управлението (по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ като
„допълнителни“ и „незадължителни“ в отделна част от договора за
потребителски кредит, не променя тяхното естество и не поражда право за
кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява
единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на тази уговорка. Освен това възнаграждението,
което потребителят дължи, е не за конкретно поети от ищеца задължения,
чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а
само за предоставени „възможности“, които така или иначе потребителят има
по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска
извършването на някоя от посочените в договора „допълнителни услуги“ не
кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която
4
поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля,
е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В този смисъл са и постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г. по
в.т.д.№5/2019г. и Решение №26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г.
Изложеното обуславя извод, че възнаграждението за услугите „Фаст“ и
„Флекси“, представлява скрита възнаградителна лихва, приход за кредитора,
следователно се явява разход, който трябва да бъде включен в ГПР. И без
помощта на вещо лице, в случая е видно, че реалния ГПР е многократно по-
висок от посочения в договора (като не е нужно точното му изчисляване), за
да се приеме, че надхвърля значително максимално допустимия размер,
съгласно чл.19, ал.4 ЗПК.
В заключение следва извод, че ГПР е определен неясно, не включва
действителните разходи по кредита и предвид нарушения на изискванията на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът е недействителен (арг.чл.22
ЗПК.).
Предвид основателността на главния иск, съдът намира, че не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на исковете, предявен в
условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от
Договора, поради което не дължи произнасяне по него.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски в размер на 15лв. съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства по делото.
Съдът на основание чл.83, ал.2 ГПК е освободил ищеца от внасяне на
държавна такса и разноски по делото. Пълномощникът на ищеца е поискал
определяне и присъждане възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА.
Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано
изявление, че на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, процесуалният представител
е оказал безплатна правна услуга на материално затруднено лице. Налице са
предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране отговорността на
насрещната страна относно разноските за процесуално представителство на
ищеца. Съдът счита, че следва да присъди на адвокат Л. К. Б. възнаграждение
в размер на 500 лева, съобразено с фактическата и правна сложност на спора и
5
извършените от пълномощника процесуални действия.
Съобразно разпоредбата на 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати
по сметка на РС - Русе сумата 454,63 лева държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на Договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт №*** от 06.06.2022г., сключен между Е. П. А.,
ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ******* и „Профи Кредит България”
ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника
юрисконсулт И. Т., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е,
вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт И. Т. да заплати на Е.
П. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ******* сумата от 15лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е,
вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт И. Т. да заплати на
адвокат Л. К. Б. от САК с адрес гр. София, ***** сумата 500 лева -
възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е,
вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт И. Т. да заплати по
сметка на Районен съд - Русе сумата 454,63 лева държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6