№ 48
гр. Никопол, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Десислава Г. Бунева
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20224420200033 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 780/14.02.2020г. на Директора на РДГ
гр.Ловеч на С. С. Ю., ЕГН: ********** от грНикопол за нарушение на чл.213,
ал.1, пр.7, т.1 и т.2 от ЗГ и на осн.чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. и на осн.чл.266, ал.1
от ЗГ е наложена глоба в размер на 50,00 лв.
Недоволен от така наложените наказания е останал жалбоподателят
Ю., който обжалвал горепосоченото НП, като твърди, че не е налице
извършено нарушение, тъй като въпросните дърва представлявали храсти и
клони, които били изрязани при почистване на барата по протежението на
ул.Черно море“. Твърди, че зам.кмета на Община гр.Никопол, където той
работел като специалист по ПВЗ им е казал да нарежат и да си разделят по 1
куб.м. от дървесината. Твърди, че въпросните дървета били иззети от дома му
и били закарани в „Защитено жилище за лица с психични разстройства“ в
с.Драгаш войвода.
Ответникът по жалбата РДГ гр.Ловеч не изпраща представител и
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът след като разгледа жалбата и изразените становища и искания в
1
съдебно заседание, и като се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимираното
лице, поради което се явява, процесуално допустима.
Разгледана по същество в съответната част същата се явява
основателна.
На 26/27.11.2021г. служите;и на Община гр.Никопол, въз основа на
Заповед № 348 и Разрешително от Дирекция „Устройство на територията“
при Община гр. Никопол е извършено почистване на дере на река „Съзлийка“,
дере на ул.“Черно море“, ул.“Генерал Кридинер“ обходен път през казанката
в кв. Руски паметник, Руски Паметник, гробищен парк и още три имота
обществен селищен парк, градина. Тъй като при почистването се изрязвали
само тънки фиданки клони и храсти, зам.кмета на Община гр.Никопол
разрешил на служителите, които извършвали почистването, ако желаят да
нарежат дървесината и да си я разделят, а каквото не желаят да приберат да го
изхвърлят. Жалбоподателя, който също е служител на Община Никопол
извършвал надзора върху дейностите по почистването. И също така прибрал в
дома си около 1 куб.м. от изрязаната дървесина. На 28.11.20221г. началника
на РУ-Никопол получил сигнал по телефона, че у жалбоподателя имало
незаконна дървесина и изпратил дежурния патрул. Когато пристигнали
служителите на РУ-Никопол констатирали, че сина и съпругата на
жалбоподателя и прехвърлели нарязани трупчета дървесина. Те видели, че
дърветата нямали марка и се обадили в ОДЧ, от където им казали да изчакат
на място да дойдат горските. След около половин част дошли служители на
РДГ-Ловеч: Е. П. и С. К.. Като в показанията си те твърдят, че получили
сигнал от РУ-Никопол, че на ул.“Шипка“ № 28 са транспортирани дърва.При
проверката установили, че дървата нямали контролна марка и нямат документ
доказващ произхода им. Поканили на жалбоподателя на 29.11.2021г. да дойде
в гр.Никопол и да донесе документи, но той не им бил показал билет и акт за
съхранение. Свидетелите обясняват, че жпод.Ю. им казал, че са от Община,
от някакво дере.Твъдри, че ако са от Общината те си имали общинска марка и
може;ли да му издадат билет. Твърдят, че дърветата ги оставили на отговорно
пазене у жалбоподателя. След което с общински превоз по устно нареждане
св. Д., началник на РУ-Никопол били закарани в „Защитено жилище за лица с
2
психични разстройства“ в с.Драгаш войвода.
Горната фактическа обстановка се доказа от показанията на свидетелите и
писмените доказателства по делото.
Съдът дава В. на показанията на св.А. и твърденията на жподс.Ю., че от
полицията им се обадили и им казали да натоварят дърветата и да ги занесат в
с.Драгаш войвода. Тези техни показния се подкрепят и от св. Н., управител на
ЦНСТЛПР с.Драгаш войвода, която твърди, че през ноември месец 2021г. й
докарали дърва с един бял бус на Община гр.Никопол. Като служителите на
Община Никопол били придружени от полицейски автомобил.Казали й, че от
горското са направили запор на тези дърва и трябвало да бъдат предадени
някъде.Като й казали,че дървата били за ползване, а не за съхранение.
Обясни, че дървата са конфискувани от частно лице. Според свидетелката, че
докараната дървесина били предимно клони, тъй като били много тънки и
били малко на брой. В тази насока съдът не дава В. на показанията си св. Д.,
началник на РУ-Никопол в които е казал, не бил нареждал нищо на горските,
защото нямал право на това.Тъй като в последствие твърди, че може и да е
казал на св.Е. П. да закарат дърветата в с.Драгаш войвода, но той не им бил
началник и неможел да им разпореди да го направят. Съдът не вярва на тези
показния, тъй ката стана ясно, че дървесината е закарана в с.Драгаш войвода с
превоз на Община гр.Никопол, който се е движел с полицейски конвой.
Невъзможно е полицейски патрул да придружава буса на община без
знанието и съгласието на началника на РУ-Никопол. Това, че не е издал
писмена заповед, не означава , че не е превишил правомощията си и не издал
Устна заповед на служителите на РУ-Никопол и Община гр.Никопол
конфискуваните дървета от РДГ-Ловеч да бъдат закарани и предадени за
ползване на „Защитено жилище за лица с психични разстройства“ в с.Драгаш
войвода.
Според разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните превозни
средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и
мобилните обекти по чл. 206 от същия закон трябва да бъдат снабдени с
изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на
движението им (GPS). Аналогично задължение е предвидено в чл. 14б, ал. 1
от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страните, че на
3
посочените в наказателното постановление дата и място е превозвал с
посочения в НП товарен автомобил описаната дървесина, както и че
автомобилът не е бил снабден с такова устройство.
Независимо от потвърждаването на изложените в наказателното
постановление фактически твърдения съдът намира, че жалбоподателят не е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като
не е адресат на задължението по чл. 148, ал. 12 от ЗГ.
Нормата на чл. 213, ал. 1, пр.7, т.1 и т.2 от ЗГ, предвижда, се „забранява
съхраняването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен
билет“. В конкретния случай никой от свидетелите не твърди, че е видял
жпод.Ю. да транспортира дървесината в дома си, а са я видели там вече
разтоварена. Административни наказващия орган не си е направил труда да
установи по какъв начин дървесината е стигнала до дома на жподателя, дали
сам я е отнесъл, с какво ППС или някой друг му я е доставил.
Административно наказващия орган не си е направил труда дори да установи
от къде е изсечена тази дървесина, дори и след като им е било казано, че е от
Общината при прочистване на дере.Също така не си е направил труда да
установи дали е следвало да се поставя горска марка и ли в случай се касае за
клони и храсти. А само в съдебно заседание св.П., твърди, че ако е била от
Общината, тя следвало да издаде билет и да постави марка. Няма данни за
кореспонденция между РДГ-Ловеч и Община гр.Никопол в тази насока.
Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно Чл. 1. (1) от ЗГ
„Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването,
стопанисването и ползването на горските територии в Република
България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление
на горските екосистеми.“ А както се установи едва в настоящото дело
изрязаната дървесина, представляваща клони и фиданки не е от горска
територия, а от урбанизирана от дере на р.“Съзлийка“ преминаваща до
ул.“Черно море“ в гр.Никопол. От което следва, че служителите на РДГ-
Ловеч, нито са имали законово основание, нито компетентностен да издават
АУАН. Следва да се отбележи, че в такава насока е издаденото
постановление за отказ за образуване на досъдебно производство издадено
от РП-Плевен на 01.02.2022г., където изрично е посочено, че е необходимо да
4
се установи, че дървесината е придобита от горски фонд.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да
бъде отменено, тъй като жалбоподателят не е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 780/14.02.2020г. на Директора
на РДГ гр.Ловеч, с което на С. С. Ю., ЕГН: ********** от грНикопол за
нарушение на чл.213, ал.1, пр.7, т.1 и т.2 от ЗГ и на осн.чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. и на
осн.чл.266, ал.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 50,00 лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Плевенския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
5