№ 7937
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110164387 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против Х. И. С. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
19012/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството на
собственик на топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г.
Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се
начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след
изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
1
съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г.
ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за
дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната
България” ООД, което дружество след края на отчетния период изготвя изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди се, че за
имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия
през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът
поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника – настоящ ответник, както и срещу други двама
длъжници, но тъй като ответникът подал възражение, обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции против него. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от
1335,15 лева, представляваща 1/6 част от главница в общ размер на 8010,91 лева за
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ****************6, мансарден етаж,
ап.16-18, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.04.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 112,86 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава в общ размер на
677,15 лева върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2021 г.; сумата
от 23,96 лева, представляваща 1/6 част от главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия в общ размер на 143,73 лева, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 4,11 лева, представляваща 1/6
част от обезщетение за забава в общ размер на 24,63 лева върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 17.03.2021 г. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявените искове по основание с доводи, че между страните не е налице валидно
облигационно правоотношение. Твърди се, че ответникът не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на процесния недвижим имот през исковия период. С
оглед предходното се оспорва изложеното в исковата молба твърдение на ищеца, че се
явява „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - “Далсия” ООД не изразява
становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово
разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 19012/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
настоящ ответник, заедно с още две неучастващи в спора лица, да заплатят разделно
на дружеството сумите, както следва: сумата в общ размер на 8010,91 лева - главница
за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ****************6, мансарден етаж,
ап.16-18, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.04.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
в общ размер на 677,15 лева – обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2021 г.; сумата в общ размер на 143,73 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в
общ размер на 24,63 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 17.03.2021 г.
По делото са приложени нотариални актове, от които се установява, че
собственик на процесните недвижими имоти е била М.Д. С.а – майка на ответника в
производството.
Видно от приложеното по делото съдебно удостоверение е, че по подадена от Х.
И. С. молба с вх.№ 8009255/03.12.2014 г. в особената книга на Софийски районен съд
под № 1178 е вписан отказ от наследството на наследодателя му М.Д. С.а, б.ж. на
гр.София, починала на 29.08.2014 г.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител.
По делото е приложен договор от 09.06.2020 г. сключен между ищеца и третото
лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение за срок от една година.
По делото няма данни за продължаване действието на договора.
По делото са приложени документи, касаещи отчитането на топлинна енергия
през процесия период в имота.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
3
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В конкретния случай по делото са представени доказателства, че ответникът се
е отказал от наследството на своя наследодател, което обуславя извод за липса на
валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като ответникът не се
легитимира като собственик на имота по силата на наследствено правоприемство.
Видно от приложеното по делото съдебно удостоверение е, че отказът му е вписан по
надлежния ред.
Предвид гореизложеното предявените искове са неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. В приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, но в хода на
производството не са представени доказателства за плащането му, поради което съдът
не присъжда разноски на ответника в исковата производството.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В случая не се
претендират разноски за заповедното производство, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б против Х. И. С., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1335,15 лева, представляваща 1/6 част от
главница в общ размер на 8010,91 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
****************6, мансарден етаж, ап.16-18, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.04.2021 г.
до окончателното изплащане; сумата от 112,86 лева, представляваща 1/6 част от
обезщетение за забава в общ размер на 677,15 лева върху главницата за ТЕ за периода
от 15.09.2019 г. до 17.03.2021 г.; сумата от 23,96 лева, представляваща 1/6 част от
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в общ
размер на 143,73 лева, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.04.2021 г. до окончателното изплащане и сумата
от 4,11 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава в общ размер на 24,63
лева върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
17.03.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице „Далсия“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Братя Бъкстон” № 85,
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5