РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Бургас, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20232120107560 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на “ТРАНС РЕНТ КО” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Сълзата № 6 ,
представлявано от Ч. Ч. – управител, съдебен адрес гр. Б., ул. **, чрез адв. М. А. против
“ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, рн “Триадица”, бул. “Витоша” № 89Б, представлявано от К. Х. Ч. – гл.
изпълнителен директор, чрез юрк. П. Н., с която се иска ответното дружество “ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: ********* да бъде осъдено да заплати на ищеца “ТРАНС
РЕНТ КО” ООД, сумата от 6130.99 лв., представляваща застрахователно обезщетение, за
претърпените от него имуществени вреди по лек автомобил марка "Дачия ***", с рег. №
***, последица от осъществено на 28.06.2023г. в гр. Бургас, на изхода от “***” гр. Б.,
пътнотранспортно произшествие настъпило по вина на водача на лек автомобил марка
"“Пежо ***”, с рег. № ***", чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за
застраховка "Гражданска отговорност със С. И. Г. със застрахователна полица №
BG/06б122003209768, със срок на валидност от 04.11.2022г. до 03.11.2023г., във връзка с
което при застрахователя е заведена преписка по щета № 43080212300624, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2023г.- датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че на 28.06.2023г. водачът на лек автомобил марка “Дачия
***” с рег. № *** по път без предимство е спрял на изхода от *** на гр. Б., до
бензиностанция “***”, за да изчака преминаващите автомобили, когато е бил ударен отзад от
лек автомобил “Пежо ***” с рег. № ***, управляван от водача С. И. Г.. Твърди се, че за
настъпилото ПТП бил подписан двустранен констативен протокол за ПТП, като водачът на
лек автомобил марка “Пежо ***” заявил вината си, тъй като не се съобразил с пътната
обстановка и другите участници в движението, вследствие на което причинил ПТП. Излага
се, че лекия автомобил “Дачия ***” с рег. № *** се използвало от ищцовото дружество, в
качеството му на лизингополучател по Договор за финансов лизинг № 194399839401 от
1
18.06.2019г., сключен с “ОТП - Лизинг” ЕООД клон Бургас, ЕИК: *********, в качеството
му на лизингодател. Сочи се, че след настъпване на застрахователното събитие установили,
че ответното дружество е застраховател на виновния водач по застраховка ГО с полица №
BG/06/122003209768, валидна от 04.112022г. до 03.11.2023г. По установения ред и в
предвидените срокове на 29.06.2023г., за настъпилото застрахователно събитие бил
уведомен както лизингодателя, така и ответното дружество, в качеството му на
застраховател като автомобилът бил огледан и бил изготвен протокол за оглед и снимков
материал. При огледа от застрахователя били констатирани имуществени щети, подробно
описани в опис – заключение по щета № 43080212300624/29.06.2023г. На 14.07.2023г.
ищецът получил уведомление за отказ от страна на застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение по щетата. Излага се, че съгласно чл.7, ал.14 от Договора за
финансов лизинг, в случай на отказ на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение при частично увреждане на вещта, всички рискове, отговорности, разноски и
поправки били за сметка на лизингополучателя. С оглед изпълнение на договорните си
задължения, ищецът извършил ремонт на автомобил, като за отстраняване на описаните
щети заплатил сумата от 6130.99 лв., за което била издадена фактура № ********** от
16.08.2023г. Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез
юрк. П. Н., с който намира искът за допустим, но го оспорва по основание и размер.
Ответникът намира исковата молба за нередовна, тъй като не била посочена банкова сметка
или друг начин за плащане. Не оспорва наличието на действащ договор за застраховка “ГО”
за лек автомобил “Пежо ***”, с рег. ***, като не възразява посоченото обстоятелство да бъде
обявено за безспорно по делото. Не оспорва, че ищецът е завел извънсъдебна претенция, по
повод на която била образувана щета № 43080212300624 на 29.06.2023г., като не възразява
посоченото обстоятелство да бъде обявено за безспорно по делото
Оспорва твърденията и исканията изложени в исковата молба, в т.ч. фактическите
твърдения относно механизма на ПТП, вината на водача на лек автомобил “Пежо ***” с рег.
№ ***, както и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите
вреди. Твърди се, че отказът за изплащане на застрахователно обезщетение се базира на
невярно деклариране на фактите и обстоятелствата около настъпването на процесното
събитие. Оспорва се твърдението, че такова събитие изобщо е настъпило, че в резултат на
същото са настъпили твърдените вреди, както и че водача на автомобила “Пежо ***” има
вина за настъпването им. Отделно от това, водачът на автомобила управляващ
застрахования при ответника автомобил не признавал механизма на настъпване на
процесното ПТП, както и мястото на настъпването му, с което декларирал различни от
ищеца обстоятелства пред застрахователя. При условие, че съдът намира иска за доказан по
основание, същият се оспорва по размер. Ответникът счита, че претендираното в този
размер обезщетение не отговаря на средните пазарни цени към датата на застрахователното
събитие. С оглед неоснователността на главния иск, оспорва като неоснователна
претенцията за заплащане на законна лихва. По изложените по-горе съображения, моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани
Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от адв. М. А., която
застъпва становище, че искът е изцяло доказан по основание и моли да бъде уважен.
В съдебно заседание, ответното дружество се представлява от неговия пълномощник
– юрк. Н., която застъпва становище, че пострадалия водач е декларирал неверни данни и
обстоятелства във връзка с настъпване на ПТП, което е лишило застрахователя от правото
му да извърши пълен анализ на всички доказателства. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
2
следното:
По силата на приетия договор за финансов лизинг № 194300839401/18.06.2019г.
лизингодателят “ОТП ЛИЗИНГ – КЛОН БУРГАС” ЕООД е придобил и отдал за ползване на
лизингополучателя “ТРАНС РЕНТ КО” ООД, ЕИК: *********, 3 бр. леки автомобила,
измежду които и лек автомобил, марка “Дачия ***” с рама № ***, с опция за придобиване на
собствеността. Договорът предвиждал задължително имуществено застраховане на вещта,
сключване на застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, чрез
застраховател ЗАД “ДЗИ Общо Застраховане ” и застрахователен посредник “Омникар и
партньори” ООД. Съгласно чл.7 от договора, лизингополучателят се задължавал през цялото
действие на договора да поддържа застраховка “Гражданска отговорност”, когато същата е
задължителна съгласно действащото българско законодателство. Съгласно клаузата на чл.7,
ал.2 от договора, лизингополучателят се задължавал да заплаща застрахователните премии
на падежа. В ал.12 на договора е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие,
което довежда до увреждане, но не и до пълно погиване на лизинговата вещ,
лизингополучателят е длъжен да приведе лизинговата вещ в състояние на пълна изправност,
като организира ремонта й в предприятие, определено от застрахователя или доставчика,
сам разреши формалностите със застрахователя, заплати разходите и извърши всички други
необходими за това действия. В чл.7, ал.14 от договора е предвидено, че в случай, че
застрахователя откаже да изплати обезщетение при частичното увреждане на лизинговата
вещ, всички рискове, отговорности и поправки остават за сметка на лизингополучателя.
Съгласно ал.3, Договорът бил подписан от страните и влязъл в сила на посочената в
него дата – 18.06.2019г., като бил с уговорен срок на действие от 6 години.
Видно от приложеното по делото копие нта свидетелство за регистрация, част I,
издадено от МВР на 24.06.2019г. , процесния автомобил “Дачия” бил регистриран в
системата на МВР с рег. № ***.
Видно от приетата полица № BG/06/123001894815/22.06.2023г. лизинговата вещ била
предмет на задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с ответника “”ДЗИ Общо
Застраховане” ЕАД.
С определението си по чл.140 от ГПК, съдът е отделил като безспорно между
страните наличието на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен в
ответното дружество за л.а “Пежо ***” с рег. № ***, със застрахователна полица №
BG/06/122003209768, както и обстоятелството, че на 29.06.2023г. е била заведена
извънсъдебна претенция от страна на ищеца при ответното дружество, по която е била
образувана щета № 43080212300624.
Установява се от прието уведомление от 29.06.2023г., подадено от водача на
увреденото МПС – Р. Г. Г., че ответникът бил известен за настъпило ПТП с лизинговия
автомобил, като в същото било вписано следното описание на събитието: “бях спрял да
изчакам преминаващите автомобили на изхода на бензиностанцията, когато виновния водач
ме удари отзад”.
Към така депозираното уведомление, заявителят представил СУМПС,
регистрационен талон за МПС, удостоверение за наличие на контролни точки от КАТ,
уведомление за застрахователно събитие, както и двустранен протокол.
На 29.06.2023г. до ответника било депозирано и описание на застрахователно
събитие, подадено от С. И. Г., в качеството му на виновен водач, с което същият декларирал,
че на 28.06.2023г. в гр. Б., бил участник в застрахователно събитие, при управление на лек
автомобил с ДК № ***. Същият посочил, че при излизане от *** и включване в главния път
се движил зад пострадалия (на дистанция 4-5 метра), като автомобилът пред него забавил
ход, но продължил да се движи с намерение да направи десен завой. Тогава той погледнал
наляво, за да се огледа за автомобили и да прецени, дали и той може да се включи в
движението до момента, в който върнал погледа си напред и видял, че пострадалия е
преценил, че няма да може да премине и е спрял. Посочва, че е нямал време за реакция и
3
между двамата последвал удар.
Представен по делото е двустранен констативен протокол от 28.06.2023г., съставен в
гр. Б., изхода на *** на бензиностанция “***”, от С. И. Г., като водач на лек автомобил
“Пежо ***” с рег. № *** – негова лична собственост, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество, и Р. Г. Г., като водач на лек автомобил “Дачия ***” с
рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Видно
от графичната част на протокола, касаещ скицата на пътната обстановка, водачите са
декларирали, че ПТП-то е настъпило при съприкосновение между задната част на
автомобила, управляван от Р. Г. и предната част на автомобила, управляван от С. Г., в
резултат на което лекия автомобил, марка “Пежо ***” претърпял вреди по предна броня, ляв
фар и радиатор, а лекия автомобил марка “Дачия ***” – щети по задна броня и задни врати.
В протоколът било вписано изявление на водача С. Г., че е виновен и не е употребил
алкохол, и изявление на Р. Г., че не е виновен и не е употребил алкохол.
Приложено е писмо изх. № 03-0679/14.07.2023г. на ответника при образуваната при
него щета № 43080212300624, адресирано до ищеца, с което отказал на последния да му
изплати застрахователно обезщетение, като се е позовал на описанието на застрахователното
събитие, посочено в уведомлението за щета и с аргумента, че обстоятелствата декларирани
при завеждането на претенцията не съответстват с установените факти и събраните данни
относно настъпилото събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им.
Видно от представеното по делото опис-заключение по щета №
43080212300624/29.06.2023г., изготвен от служител на ответника, на процесния автомобил
“Дачия ***” бил извършен оглед, като видно от изготвения опис, като увредени били
констатирани следните автомобилни детайли: облицовка задна броня, лява врата багажник,
задна дясна врата, десен абсорбер задна броня, под багажник, престилка задна външна,
престилка задна вътрешна, брава на лява врата на багажник, ляв насрещник, десен
насрещник, лайсна на пиб на багажник, упл. Лента з.врата –дясна, индикатор за отворена
врата, панел на отдушник – ляв, панел на отдушник – десен, рог заден ляв, рог заден десен,
механизъм за закрепването на резервната гума.
По делото са събрани гласни доказателства по инициатива на ищеца, чрез разпит на
свидетелите Г. Г. и Р. Г. (Без дела със страните), а по инициатива на ответника е разпитан
свидетеля С. Г. (без дела със страните).
Свидетелят Р. Г. заявява, че работи във фирма “Козлодуй” ООД Бургас и управлява
автомобил “Дачия ***” с регистрационен номер ***, който му бил предоставен за
изпълнение на служебните му задължения. Разказва, че през юни или юли 2023г. се случил
пътен инцидент. Следобед през деня бил в района на “***” и излизайки, за да се включи в
движението посока Б. погледнал наляво. Разказва, че по пътя имало автомобили идващи от
“Слънчев бряг” и изчаквайки чул силен гръм. Тогава погледнал в огледалото и видял зад
него червен автомобил. Когато излязъл констатирал, че по неговата кола е доста огъната и й
е деформирана задницата. Изчакал водачът на Пежо-то да слезе и си казали нещо.
Свидетелят решил да звънне на тел.112, като съобщил къде се намират, както и че е станало
ПТП. Попитали го, дали има пострадали хора, след което го посъветвали, ако се договори с
другия водач двамата да попълнят протокол за ПТП. Заявява, че към момента на удара,
неговата кола била в покой, като се приготвял да потегли. Разказва, че не си спомня, дали е
имало знак “Стоп”, като допуска, че е имало знак “Път без предимство”. Свидетелят заявява,
че след това двамата участници отишли на бензиностанцията и попълнили протокола за
ПТП. Тогава същият се обадил на “ДЗИ”, за да ги уведоми, че има настъпило ПТП, за
автомобил, който бил застрахован при тях. Вдигнал му женски глас, който отново му
препоръчал да попълнят протокол и до 3 дни да посетят най-близкия офис, за да бъде
заведена щетата. В хода на разговора, другият водач му обяснил, че е погледнал наляво и е
очаквал той да потегли, като изразил съжаление за случилото се. Разказва, че когато излязъл
от колата видял, че другия автомобил имал фабричен теглич, а неговият автомобил бил
4
ударен точно в средана на бронята. Нямало щети по мигачи и стъкла. Св. Г. заявява, че лично
с началника на автотранспорта Г. Г. отишли на следващата сутрин в офиса в ж.к.
“Славейков”, за да заведат щетата, като бил направен подробен оглед. Не се отваряли двете
врати, а имало щети и по пластмасовата броня, както и по вратите. Свидетелят уточнява, че
към момента на ПТП бил предприел десен завой, като мястото там било разширено, но
нямало ускорителна лента. Бензиностанцията му се падала отдясно, като това се случило на
изхода от ***. Заявява, че ПТП-то не е е станало на изхода на бензиностанцията. Заявява, че
не е претърпявал други ПТП-та с този автомобил, както и не е имало други щети по МПС-
то.
Свидетелят Г. Г. (без дела със страните) разказва, че работи като началник
“транспорт” в дружеството “Козлодуй” ООД, като процесния автомобил бил собственост на
“Транс Рент Ко” и бил отдаден под наем на фирма “Козлодуй” ООД. Заявява, че някъде края
на месец юни, началото на м.юли 2023г., колегата Р. Г. му се обадил, че е претърпял ПТП
само с материални щети. Свидетелят го посъветвал заедно с другия шофьор да съставят
протокол за ПТП, да се разпишат кой е виновен и кой невинен. Казал му още да се обади в
застрахователната компания и им съобщи, че автомобилът е претърпял ПТП. Р. Г. му
съобщил, че друг автомобил го е блъснал в задната част до ***. На следващия ден, когато
свидетелят видял автомобила, забелязал, че има поражения по задната броня, били хлътнали
двете му врати, като заключващия механизъм бил повреден. Трябвало да се отвори
принудително багажника, за да се опишат останалите щети. Разказва, че на същия ден,
двамата с Р. Г. отишли с автомобила в ДЗИ, където била ликвидацията, завели щетата,
предоставили си документите, като служителите направили оглед и нужните снимки.
Свидетелят заявява, че след това паркирал автомобила в базата и чакал възлагателното
писмо, за да дадат автомобила за ремонт. След като получили отказ от застрахователя, го
закарали в официалния сервиз на “Нисан и Рено” – “Омникар”, където му бил извършен
ремонт. В оторизирания сервиз констатирали щети по бронята и двете врати, а след
демонтажа били констатирани и щети по багажника от долната страна, заключващия
механизъм, датчиците за отворена врата, гредата под бронята, стойката на резервната гума
като всички увредени части били прибрани в тяхната база. Ремонтът бил извършен и всичко
било подменено. Свидетелят разказва, че когато посетили ликвидационния център,
уведомлението за щетата било подадено от Р. Г. и той се подписал собственоръчно, като
декларирал, че мястото на настъпване на ПТП-то е до входа на ***. Разказва, че самото
уведомление било изготвено от служител, след предоставяне от тяхна страна на копие от
протокола за ПТП.
При разпита си, свидетелят С. Г. разказва, че през м.юни 2023г., докато управлявал
лек автомобил, марка “Пежо ***” излизал от *** в гр. Б.. Пред него се движил лек
автомобил “Дачия”, като двамата били на дистанция от около 4-5 метра и се движили със
скорост от около 30-40 км/ч. Когато приближили отбивката за включване към главния път
Бургас – Сарафово, свидетелят видял, че автомобилът пред него намалил. Тогава св. Г. се
обърнал наляво, за да види, дали преминават коли, за да се включи в движението. Забелязал,
че идвали коли, които били далеч и на разстояние. В този момент не погледнал напред, за да
види, дали другият автомобил вече е тръгнал, тъй като помислил, че същият вече се е
включил в движението. Инстинктивно включил на 1-ва или 2-ра скорост и когато погледнал
напред забелязал, че другият автомобил е пред него и било късно да спре, като последвал
сблъсък. Разказва, че когато включил на скорост и погледнал напред, забелязал автомобила,
но дистанцията била малка и нямало време за реакция. След удара, двамата водачи слезли от
колите и свидетелят се извинил на другия водач. Оказало се, че автомобилът му не бил в
движение, тъй като му се били откачили клемите на акумулатора, както и му бил изтекъл
антифриза. Капакът бил деформиран, както и други пластмасови части. След като изместили
колите, двамата седнали на бензиностанция “***” и написали двустранен протокол. Другият
водач се обадил на ДЗИ, за да регистрира щетата. Разказва, че ПТП-то се случило на изхода
5
на *** при включване в главния път.
Допуснат е повторен разпит на свидетеля Р. Г., който заявява, че разпознава
приложеното на л.58 по делото уведомление за щета. Заявява, че документът бил попълнен
служителят на “ДЗИ” на база протокола от ПТП-то, като не е диктувал на служителя какви
данни да попълва. Заявява, че служителят не му е задавал допълнителни въпроси във връзка
с уведомлението.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като са подробни,
изчерпателни и взаимно допълващи се и изцяло кореспондират на събраната по делото
доказателствена съвкупност.
Изготвена по делото е съдебна автотехническа и оценителна експертиза, изготвена от
вещото лице М. Р. М., заключението по която не е оспорено от страните и съдът кредитира
като обосновано и изчерпателно, изготвено от лице със задълбочени познания в съответната
област.
Вещото лице посочва, че на процесната дата водачът Р. Г. е шофирал автомобил
“Дачия ***” с рег. № *** по път без предимство и подходил към изхода му, находящ се от
северната страна на бензиностанция “***”, за да се включии в движението на главния път.
Зад него на около 4-5 метра в същата посока и със същата цел се е движил лек автомобил
марка “Пежо ***” с рег. № ***, управляван от водача С. Г.. Водачът Г. е преценил, че не
може да се включи директно в движещия се поток от автомобили и спира за изчакване. По
време на движение Г. поглежда встрани и в ляво и също преценя, че не може да се включи
директно. Времето за възприемане на динамичната пътна ситуация е около 2 секунди, през
което автомобилът му продължава да се движи, приближава спрелия пред него автомобил
“Дачия” и го удря отзад. Вещото лице е обосновало извод, че възникналите щети са
настъпили вследствие на сблъсъка при описания пътен инцидент. Посочил е при движение с
около 12 км./ч и сблъсък в неподвижен /с вероятно задействани спирачки/ автомобил, по
него възникват повече щети , когато ударът е отзад по хоризонталните корпусни елементи и
във вратите на товарния сектор. Експертът посочва, че причина за настъпване на ПТП-то е
допуснато отвличане вниманието на водача Г.. Експертът е посочил, че в резултат на
сблъсъка са били повредени общо 18 бр. корпусни елементи и детайли включени в задната
част на купето на автомобила “Дачия”, като от тях 3 бр. са едрогабаритни метални, 8 броя
средно габаритни, 6 бр. са изработени от пластмаса и 1 бр. е гумен, като всички те са
посочени в изготвеното опис – заключение по щета 4308212300624/29.06.2023г. Излага, че
всички вреди са били отстранени след извършени ремонтно-възстановителни работи от
автосервиз “Омникар Ауто” ООД, за което е била издадена фактура № ********** от
16.08.2023г. на стойност 6130, 99 лв., която стойност е с ДДС, а върху доставните цени на
частите е ползвана търговска отстъпка от 15 %. След извършване на съответните
изчисления, вещото лице е посочило, че в специализиран и доверен сервиз на територията
на гр. Бургас, ремонтно-възстановителните работи, необходими за процесния автомобил
биха били на стойност не по-малка от 7284 лв.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението, като уточнява, че ПТП-то
е настъпило вследствие отклоняването на погледа на водача на лекия автомобил “Пежо ***”,
което не му е позволило да забележи, че движещият се пред него автомобил “Дачия”, вече
бил напълно спрял. При удара между двата автомобила, чрез монтирания теглич, лекия
автомобил Пежо е увредил последователно вътрешната греда, на който се държи бронята на
лекия автомобил “Дачия”, а впоследствие и пода на багажното отделение, което повдигайки
се нагоре уврежда двете врати, респ. механизмите за заключване. Обяснява, че вратите са
ремонтно негодни, което е наложило подмяната им. Сменена също била и кошницата за
резервна гума. Автомобилните детайли, които са били подменени от сервиза кореспондират
с елементите, които са описани от застрахователя, като показанията на свидетелите по
никакъв начин не променят изводите, които е обосновал в заключението си.
След преценка на така установените факти, съдът намери следното от правна
6
страна:
Съгласно 432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с
чл. 45 от ЗЗД, съгласно нея всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане е необходимо да са налице
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях. На следващо място, за да бъде уважен
предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да се установи и наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на застраховател и
прекия причинител на увреждането.
Установява се, че ищцовото дружество е лизингополучател на процесния автомобил,
по силата на сключен договор за финансов лизинг. Същият предоставя възможността на
лизингополучателя да закупи вещта – предмет на договора, като по делото не се твърди
упражняване на лизингополучателя на потестативното му право да закупи вещта.
Застрахователното събитие е настъпило по време на действие на договора за
финансов лизинг, като съгласно чл.7, ал.12 от договора, предвид настъпилото частично
увреждане на МПС лизингополучателят е бил оправомощен да приведе лизинговата вещ в
състояние на пълна изправност, като организира ремонта й в предприятие, определено от
застрахователя и сам разрешила формалностите със застрахователя. Следователно, активно
легитимиран да търси и да получи обезщетение за вреди от застрахователното събитие е бил
лизингополучателя “ТРАНС РЕНТ КО” ООД. Това следва от посочените по-горе мотиви и
не се оспорва от ответника. Аргумент за това е разпоредбата на чл.343 ТЗ, която вменява
всички рискове от случайното погиване и повреждане на вещта на лизингополучателя по
договора за финансов лизинг. На практика, това означава, че както лизингополучателят ще
дължи лизинговото възнаграждение на лизингодателя, дори ако лизинговата вещ погине,
така нему ще се дължат и всички обезщетения, които целят да покрият риска от това
погиване, респ.
увреждане.
По делото не е спорно, че към процесната дата, гражданската отговорност на водача на
лек автомобил марка “Пежо ***” с рег. № *** е била застрахована по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, сключен с ответника със застрахователна полица №
BG/06/122003209768, както и че ответникът е бил своевременно уведомен за настъпилото
ПТП, като на 29.06.2023г. е била заведена извънсъдебна претенция от страна на ищеца при
ответното дружество, по която е била образувана щета № 43082112300624.
Основният спор по делото е относно механизма на ПТП и дали са налице
обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Отказът на ответника за изплащане
на обезщетение, обективиран в приложеното по делото писмо адресирано до ищцовото
дружество е лишен от конкретика, като същият е обоснован с твърдението, че
декларираните от ищеца обстоятелства касаещи настъпилия инцидент не отговорят на
истината. В конкретния случай, като цени в съвкупност представения констативен протокол
за ПТП, опис-заключението по щета, направен от служители на ответника като
застраховател, непосредствено след инцидента и заключението на вещото лице, съдът
намира, че е установява точно както механизмът на ПТП, който съответства на отразеното в
протокола, така и видът и естеството на вредите по автомобила. Не се доказа възражението
на ответника, че е налице несъответствие между описаното събитие, механизма на
настъпването му и настъпилите увреждания. Изслушаната по делото САТЕ, която съдът
кредитира изцяло като последователна и категорична по този въпрос, водят до еднозначен
извод относно механизма на настъпване на ПТП – челен удар на лек автомобил “Пежо ***”
7
с рег. № ***, в спрелия пред него лек автомобил “Дачия ***” с рег. № ***, като водачът на
лекия автомобил Пежо е отклонил вниманието си вляво, вследствие на което не е успял да
реагира навреме, не е възприел спирането на лекия автомобил пред него и се е ударил с
предната си част на автомобила в задната част на “Дачия”-та. В резултат на удара, настъпил
в задната част на лекия автомобил “Дачия ***”, последният е получил уврежданията
описани в двустранния протокол и описа на ответника. Тези вреди и деформации на
автомобила съответстват на удар в задната част на лекия автомобил и се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Получени са по начина и механизма
посочен в протокола за ПТП и уведомлението за щета по МПС. Всички вреди са описани при
оглед извършен от служител на самия застраховател, а изготвения опис се ползва с
материална доказателствена сила по отношение на ответника относно удостоверените с него
факти. Установи се, че е налице единствено грешка при описание на мястото на настъпване
на инцидента в депозираното до застрахователя уведомление за щета, което е следствие на
грешен словоред. Докато събраните по делото доказателства са еднопосочни, че ПТП-то е
настъпило на изхода на *** до бензиностанция “***”, то в уведомлението е било вписано, че
ПТП-то е настъпило на изхода на бензиностанция “***”, ***. Това несъответствие няма как
да се вмени във вина на ищеца, доколкото видно от разпита на св. Г., уведомлението за щета
от 29.06.2023г. е било изготвено не лично от него, а от служител на застрахователя, въз
основа на обективираните в протокола за ПТП данни, които кореспондират на тези
установени в настоящото производство. Допуснатата от ответника небрежност при
изготвяне на уведомлението не може да обоснове извод за съзнателно деклариране на
неверни обстоятелства от страна на ищеца, доколкото същите са били правилно описани в
представения му във връзка с процесния инцидент протокол за ПТП, респ. същият не може
да черпи изгодни последици от този факт.
При така установения механизъм, настоящия състав приема, че водачът на лек
автомобил марка „Пежо ***“, с рег. № ***, е действал противоправно, като е нарушил
императивните разпоредби на чл.23, ал.1 ЗДвП и чл.75 ППЗДвП, регламентиращи
поведението на водачите на МПС при движение зад друго пътно превозно средство.
Цитираните разпоредби предвиждат, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В разглеждания случай,
от показанията на свидетеля С. Г. - пряк участник в процесното ПТП, се установява, че
същият излизайки от *** и наближавайки главния път е отклонил вниманието си, за да
придобие впечатления относно движението на коли по него, без да се съобрази, че пред него
се движи друго МПС. По този начин, същият сам се е лишил от възможността да следи за
скоростта си и да осигури достатъчна надлъжна дистанция между двете МПС-та, забелязал е
късно спирането на лекия автомобил “Дачия ***” с рег. № ***, когато последният вече се е
намирал в непосредствена близост до него. В резултат на горното, св. Г. сам се е поставил в
невъзможност да спре като е настъпил непредотвратим удар между двете превозни средства.
В този смисъл са както дадените от него обяснения пред застрахователя, така и
заключението на вещото лице по изслушаната пред настоящата инстанция автотехническа
експертиза.
В заключение, съдът намира, че по делото се доказа възникнало правоотношение по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите между
делинквентна и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие – ПТП; претърпени от
ищеца имуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение; Предпоставките по чл.45 от ЗЗД – противоправно
деяние; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице
/дееца/ и причинените вреди. Ангажираните по делото писмени и гласни доказателства
еднопосочно сочат, че на 28.06.2023г. е реализирано ПТП с участието на МПС “Дачия ***” с
8
рег. № ***, собственост на “ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД, предоставен на лизинг на ищцовото
дружество “ТРАНС РЕНТ КО” и лек автомобил “Пежо ***” с рег. № ***, управляван от С.
И. Г., както и че вина за настъпилия инцидент има водачът на втория автомобил, който е
извършил нарушение на правилата за движение по чл.23, ал.1 от ЗДВП и чл.75, ал.1
ППЗДвП. В пряка причинна връзка с инцидента за собственика на увреденото МПС са
произлезли имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Предвид горното, съдът намира, че са доказани всички правопораждащи факти на
иска и не е налице основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, поради
което искът се явява доказан по основание като ответникът следва да репарира вредите,
причинени виновно на ищеца от застрахования при него водач на МПС.
По отношение размера на застрахователното обезщетение
За установяване размера на подлежащите на репариране имуществени вреди е
назначена автотехническа експертиза, чието заключение следва да бъде кредитирано като
пълно и обективно. Вещото лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на
вредите върху л.а. Дачия *** /за труд и материали/ в специализиран и доверен сервиз на
територията на гр. Бургас се равнява на сумата от 7284 лв. с ДДС. Посочило е, че за
извършените ремонтно -възстановителни работи по автомобила е издадена фактура №
********** от 16.08.2023г. на стойност 6130.99 лв., като стойността е определена с ДДС, а
върху доставните цени на частите е ползване търговска отстъпка от 15 %, като плащането е
извършено с платежно нареждане. Ремонтно -възстановителните дейности са били извършен
в автосервиз, собственост на “Омникар Ауто”.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Според разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 за отправяне към застрахователя на писмена
застрахователна претенция. С посочената норма е признато право в полза на увреденото
лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът
на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали
причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според
споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от
24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010г. по т.д. №
652/2009г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г., ІІ ТО на ВКС/ при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от
16.10.2014г. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.
9
400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът/застрахователят на неговата отговорност следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт. Ето
защо съдът приема, че дължимото обезщетение трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние по
средни пазарни цени за нови части и за труд, т.е. да се приведе увреденото МПС в
предишното му техническо състояние, поради което обезщетението следва да бъде равно на
паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Установените в КЗ правила за
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение гарантират да бъде
реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, по начин да се избегне обедняване
/намаляване/ на патримониума на увреденото лице в резултат на настъпилия застрахователен
лиск. Това означава, че размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не
може да надхвърля действителната/възстановителната стойност на увреденото имущество,
определена по пазарната му стойност. В случай, че пострадалият е отстранил вредите върху
вещта за своя сметка и по този начин е възстановил предхождащото увреждането състояние
на вещта, то дължимото обезщетение следва да бъде съобразено с действително заплатената
сума, когато тя не надвишава средните пазарни цени.
В случая ищецът е представил по делото доказателства за извършен ремонт на
увреденото МПС, като видно от изготвената калкулация на автосервизен център “Омникар
Ауто” ЕООД, извършените ремонтни дейности обхващат в цялост вредите върху
автомобила, причинени в резултат на процесното ПТП, а тяхната стойност /за труд и
материали/ е в размер на 6130.99 лева с ДДС. В изготвената калкулация са описани следните
увредени детайли на автомобила – задна броня, лява и дясна врати багажник, подови
панели, задна маска, брава, 2 бр. насрещници, кора багажник, уплътнение, бутон врата,
носач на резервна гума, ключалка резервна гума. Същите повреди са били констатирани и
при извършения при ответното дружество оглед на автомобила във връзка с подаденото
искане за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение по щета №
43080212300624/29.06.2023г. Тези повреди върху автомобила са посочени и в исковата
молба, по която е образувано настоящото производство. По делото е представена фактура от
16.08.2023г. за сумата от 6130.99 лева с ДДС, издадена от автосервиз “Омни Кар Ауто”ООД,
за извършени авторемонтни и възстановителни дейности по възлагане от “Транс Рент Ко”
ООД за автомобил с рег. № ***, както и платежно нареждане от същата дата, с наредител
"ТРАНС РЕНТ КО" ООД, видно от което сумата от 6130.99 лв. е била наредена по сметка на
“Омни Кар Ауто” ООД. Във фактурата е посочено, че всички резервни части с дължина на
кода от 10 символа са оригинални и имат една година гаранция. При анализ на
съдържанието на документа се налага извода, че всички посочени елементи са с код от 10
символа, което обуславя извода, че при извършения ремонт са били вложени единствено
оригинални и нови части.
Съгласно заключението на вещото лице по автотехническата експертиза стойността
за нови части по средни пазарни цени на детайлите, които е следвало да се подменят, без
търговска отстъпка би се равнявало на сумата от 7284 лв.
Настоящият съдебен състав счита, че дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на 6130.99 лева с ДДС, представляващо сбор от стойността за нови части, както и
стойността за демонтаж, монтаж, възстановяване и боядисване на увредените детайли.
Не са налице предпоставки за присъждане на обезщетение в по-висок размер,
доколкото в случая се установи, че реално заплатената от ищеца сума за авторемонтните
дейности /конкретно за труд, за демонтаж, монтаж и възстановяване на увредените детайли/
е 6130.99 лева, т.е. това е реално претърпяната от ищеца имуществена вреда. Присъждането
10
на сума за труд и части в по-висок размер, съответстващ на определената от вещото лице, би
нарушило принципа за забрана на неоснователно обогатяване.
По изложените съображения, предявения иск за главница се явява доказан по
основание и размер. В полза на ищеца следва да се присъди и дължимата законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК
възлизат на сумата от общо 1750 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовото дружество е основателно. Делото не се отличава с фактическа
и правна сложност, приключило е в рамките на две съдебни заседания, поради което и с
оглед материалния интерес по делото, съдът намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно, като същото следва да бъде определено в съответствие
с минималния размер по чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като бъде намалено на 913.10 лв., който размер съдът намира
за справедлив, с оглед обема на осъществената от пълномощника на ищеца защита в
процеса. В съответствие с изложеното, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1163, 10 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, рн “Триадица”, бул. “Витоша” № 89Б, представлявано от К.
Х. Ч. – гл. изпълнителен директор да заплати на “ТРАНС РЕНТ КО” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Сълзата № 6 , представлявано
от Ч. Ч. – управител, сумата от 6130.99 лв., представляваща застрахователно обезщетение, за
претърпените от него имуществени вреди по лек автомобил марка "Дачия ***", с рег. №
***, последица от осъществено на 28.06.2023г. в гр. Б., на изхода от “***” гр. Б.,
пътнотранспортно произшествие настъпило по вина на водача на лек автомобил марка
"“Пежо ***”, с рег. № ***, чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за
застраховка "Гражданска отговорност със С. И. Г. със застрахователна полица №
BG/06б122003209768, със срок на валидност от 04.11.2022г. до 03.11.2023г., във връзка с
което при застрахователя е заведена преписка по щета № 43080212300624, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2023г.- датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, рн “Триадица”, бул. “Витоша” № 89Б, представлявано от К.
Х. Ч. – гл. изпълнителен директор, да заплати на “ТРАНС РЕНТ КО” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Сълзата № 6 , представлявано
от Ч. Ч. – управител, сумата от 1163, 10 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат платени по банкова сметка, открита в “ОББ”
АД, с титуляр “ТРАНС РЕНТ КО” ООД, IBAN: ***, BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11
12