Р
Е Ш Е
Н И Е
№185
гр. П., 24.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П., в
закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 391/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
175 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с § 2 от Данъчно –
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е служебно от съда във
връзка с разпореждане от 12.05.2021 година на председателя на VІІІ-мо отделение
при Върховния административен съд, с което делото е изпратено на
Административен съд – П. за поправяне на очевидна неточност в диспозитива на
постановеното и обжалвано по касационен ред Решение № 38/10.03.2021 година, постановено по адм. дело № 391/2020
година по описа на Административен съд – П., като се посочи в частта по
ЗДДС-вида на задълженията, конкретния размер на главница и лихва, по отношение
на които се отменя, изменя и отхвърля жалбата на „***“ЕООД против обжалвания
ревизионен акт, потвърден с решение № 750 от 08.05.2020г. на директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ С..
Административен съд – П., в
настоящия състав, като взе предвид материалите по делото приема, че е налице
очевидна неточност по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК в постановеното Решение № 38/10.03.2021 година, постановено
по адм. дело № 391/2020 година по описа на Административен съд – П., в частта
по ЗДДС.
С Ревизионен акт № Р-22002219001312-091-001/20.11.2019
година издаден от Г.М. на длъжност началник на
сектор, възложил ревизията и Ю.Г.-С. на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 750 от
08.05.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ С. са установени задължения по ЗКПО за 2013г.,
2014г., 2015г. и 2016г. в размер на 28617.57лв. и лихва в размер на 11 743.13лв. и не е признато право на данъчен кредит по
ЗДДС в размер на 57 901.59лв. за данъчни периоди м. 08.2013г. до м. 11.2016г. и
м. 09.2017г. и лихва в размер на 24 473.11лв., начислени към 20.11.2019г..
Със съдебното решение е отменен
Ревизионен акт № Р-22002219001312-091-001/20.11.2019 година издаден от Г.М. на длъжност началник на сектор, възложил
ревизията и Ю.Г.-С. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, който е потвърден с Решение № 750 от 08.05.2020г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ С., в частта, с която не е признато право на приспадане
на данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците, както следва:
- по фактура с №
**********/15.08.2016г. в размер на 1604.00лв, издадена от ****ЕООД;
-по фактура
№ **********/ 09.02.2015г. с данъчна основа 8 885.00 лв. и
ДДС 1 777.00лв., фактура № **********/29.01.2015г. с данъчна основа
9 862.50 лв. и ДДС 1 972.50лв., фактура № **********/20.03.2015г. с
данъчна основа 4 800.00 лв. и ДДС 960.00 лв. и фактура № **********/17.04.2015г. с
данъчна основа 3 400.00 лв. и ДДС 680.00 лв., издадени от доставчика **** ЕООД, /с отказано право на данъчен кредит в общо в размер на
5389.50лв./.
- по фактура №
**********/27.02.2014г. с данъчна основа
- 3200,00лв. и ДДС -640,00 лева, издадена от ****ЕООД;
-
по фактура № **********/19.11.2014г.
с данъчна основа 11 875.00 лв. и ДДС 2375.00лв. и по фактура № **********/28.10.2014г. с данъчна основа
2 425.00 лв. и ДДС 485.00лв., издадени от ****ЕООД, /с отказано право на данъчен кредит в размер на 2860.00лв./
- по фактура №
**********/24.07.2014г. с данъчна основа 1 350.00 лв. и ДДС 270.00лв. и по
фактура № **********/12.08.2014г. с данъчна основа 8 325.00 лв. и ДДС
1665.00 лв., издадени от ****ЕООД, /с отказано право на данъчен кредит в размер на 1935.00лв./
- по фактури издадени от доставчика ****ЕООД, всичките за доставка на евродизел
с обща данъчна основа 18240.60
лв. и ДДС 3648.12 лв. /отказано
право на данъчен кредит в размер на 3 648,12 лв./
- по фактури издадени от доставчика ****ЕООД всичките
за доставка на евродизел
с обща данъчна основа 7451.05лв. и ДДС в размер на 1490.21лв. /отказано право на данъчен кредит в размер на 1 490,21
лв./
- по фактури издадени
от доставчика „****ЕООД – в ликвидация
/ старо име „Карстън"ЕООД всичките за доставка на евродизел
с обща данъчна основа 13 894.40 лв. и ДДС в размер от
2 778,88 лв. /отказано право на данъчен кредит в
размер на 2 778,88 лв./.
По
отношение по посочените доставчици, от
доказателствата по делото е прието, че е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е налице данъчно
събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, при което е изведен извод, че незаконосъобразно
е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит по
издадените от тях фактури в размер на 20 345.71лв. /стр. 77 от решението/.
Въз основа
на това жалбата на „***“ЕООД е приета за основателна в тази й част. В
мотивите на решението съдът е формирал воля за отмяна на РА, в тази му част, както по отношение на допълнително
установените задължения произтичащи от непризнато право на данъчен кредит, така
и срещу начислените върху него лихви, което е посочил на стр. 73-75. Съгласно
чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТПДВ, във връзка с чл.
86, ал. 2, връзка с чл. 88, ал. 1,
връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС те се дължат в размер на законната лихва,
считано от 15-то число на месеца, следващ данъчния период за който е дължим
данъка. Затова изчисляването на дължимата върху процесните
данъчни задължения законна лихва за периода от изискуемостта на всяко от
тях/15-то число на месеца, следващ данъчния период, през който е издадена
фактурата, по която е отказано право на приспадане на данъчен кредит/ до датата
на издаване на ревизионния акт–20.11.2019г. не изисква специални знания, а
представлява обикновено пресмятане. Съдът го извършил при постановяване на
съдебния акт чрез използване на вграден в Правно – информационната система
„АПИС“, Версия 7, продукт „АПИС ФИНАНСИ“ изчислителен модул за
пресмятане на лихви върху данъци и такси, законна и договорна лихва в левове и
валута, трудови възнаграждения, обезщетения, осигуровки и удръжки, финансов
анализ и прие, че общият и размер е 12 106.11лв..
Със съдебното решение е признато право на право на
данъчен кредит по посочените фактури,
издадени от доставчиците ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД,
„****ЕООД и ****, ****
ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД в общ размер на 20 345.71лв.. Ревизионен
акт №
Р-22002219001312-091-001/20.11.2019 година издаден от
Г.М. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Ю.Г.-С. на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията е отменен, в частта в
която са установени допълнителни задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право
на ползване на данъчен кредит за сума в размер на главница 20 345.71лв. и за начислена лихва в размер на
12 106.11лв., към 20.11.2019година.
Същевременно съдът е приел, че ревизионния акт, в
частта с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по отношение на
доставчиците: ****
ЕООД по фактура с № **********/12.02.2015г. с
ДДС в размер на 1053.00лв., ****ЕООД по
фактури с № **********/26.09.2014г. с ДДС в размер на 2002.50лв.,
№ **********/30.06.2014г. с ДДС в размер на 593.00лв. и №
**********/09.05.2014г. с ДДС в размер на 962.00лв., ****ЕООД по
фактура с № **********/22.08.2014г. с ДДС в размер на 723.00лв., следва да се измени, като се признае правото на данъчен
кредит по част от фактурите, издадени от посочените доставчици и съответно се
отхвърли жалбата като неоснователна по
посочените в този абзац фактури, с посочените в тях размери на ДДС и съответно
жалбата е отхвърлена до пълния размер на
ползвания данъчен кредит по фактурите, издадени от **** ЕООД, ****ЕООД и ****ЕООД. Реално изменителния диспозитив
е относим към отменителния и
отхвърлителния диспозитив, тъй като за част от фактурите, както е посочено
по-горе е налице категорично формирана воля да се отмени ревизионния акт като
се признае право на ползване на данъчен кредит, а по отношение на останалите
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Със
съдебното решение е отхвърлена жалбата на „***“ЕООД против Ревизионен
акт № Р-22002219001312-091-001/20.11.2019 година издаден
от Г.М. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Ю.Г.-С. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, който
е потвърден с Решение № 750 от 08.05.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С.,
в частта, с която не е признато право на ползване на данъчен кредит по фактури, издадени от ****ЕООД, с ЕИК **** в размер
на 803.16лв.; **** ЕООД, с ЕИК **** в размер на 6157.50лв; ****ЕООД, с ЕИК ****
в размер на 3659.33лв.; ****ЕООД, с ЕИК ****
в размер на 747.50лв.; ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 1144.05лв; ****ЕООД, с
ЕИК **** в размер на 2302.00лв.; ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на
1353.33лв.; ****ЕООД, с ЕИК **** в размер
на 1555.00лв.; ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 4525.00лв.; ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 8296.80лв.; **** ЕООД,
с ЕИК **** в размер на 980.00лв.; **** ЕООД, с ЕИК **** в размер на 666.67лв. и
от **** ЕООД, с ЕИК **** по
фактура № **********/12.02.2015г. с ДДС в
размер на 1053.00лв., ****ЕООД , с ЕИК **** по фактури с № **********/09.05.2014г. с ДДС
в размер на 962.00лв., № **********/30.06.2014г. с ДДС в размер на 593.00лв., и
№ **********/26.09.2014г. с ДДС в размер на 2002.50лв. или ДДС в общ размер на
3557.50лв. и от ****ЕООД, с ЕИК **** по фактура № **********/22.08.2014г. с ДДС в размер на
723.00лева. По отношение по посочените доставчици,
от доказателствата по делото е прието, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и не е налице
данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, при което е изведен извод, че правилно
на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е
отказано правото на данъчен кредит по
издадените фактури от посочените по-горе доставчици. Общия размер на непризнатото право на данъчен кредит е 37555.88лв. /стр. 77 на
решението/. Видно е,
че волята на съда е да отхвърли жалбата против РА, както по отношение на допълнително
установените задължения произтичащи от непризнато право на данъчен кредит от
цитираните доставчици, така и срещу начислените върху него лихви. Съгласно чл.
175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТПДВ, във връзка с чл. 86,
ал. 2, връзка с чл. 88, ал. 1,
връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС те се дължат в размер на законната лихва,
считано от 15-то число на месеца, следващ данъчния период за който е дължим
данъка. Затова изчисляването на дължимата върху процесните
данъчни задължения законна лихва за периода от изискуемостта на всяко от
тях/15-то число на месеца, следващ данъчния период, през който е издадена
фактурата, по която е отказано право на приспадане на данъчен кредит/ до датата
на издаване на ревизионния акт–20.11.2019г. не изисква специални знания, а
представлява обикновено пресмятане. Съдът го извършил при постановяване на
съдебния акт чрез използване на вграден в Правно – информационната система
„АПИС“, Версия 7, продукт „АПИС ФИНАНСИ“ изчислителен модул за
пресмятане на лихви върху данъци и такси, законна и договорна лихва в левове и
валута, трудови възнаграждения, обезщетения, осигуровки и удръжки, финансов
анализ и прие, че общият и размер е 15367.00лв.
/посочен на стр. 77 от решението/.
Задълженията по ДДС, за които жалбата е
отхвърлена произтичат от непризнато право на ползване на
данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените доставчици в размер на главница 37555.88лв. и лихва, начислена
към 20.11.2019г. в размер на 15367.00лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 175 от АПК, във
връзка с § 2 от ДОПК следва да се допусне поправка на очевидна неточност в
постановеното съдебното решение, като: -в отменителния диспозитив на стр. 84,
абзац четири, от горе надолу след: „в
частта за ДДС“ се дописва и чете: „представляващи установени
данъчни задължения за внасяне - данък върху добавената стойност в размер на главница 20 345.71лв. /двадесет хиляди
триста четирдесет и пет лева и седемдесет и една стотинка/ и лихва
начислена към 20.11.2019г. в размер
12 106.11лв. /дванадесет хиляди сто и шест лева и единадесет стотинки/“
поради което и думите „с която е“ се заличават; -в отменителния диспозитив на
стр. 85, абзац първи, от горе надолу след: „Признава право на данъчен кредит от
доставчиците ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД,
„****ЕООД и ****, в съответните данъчни
периоди“ се допълва: и **** ЕООД, ****ЕООД и ****ЕООД,
в съответните данъчни
периоди, в общ размер на главница 20 345.71лв. и лихва начислена
към 20.11.2019г. в размер 12 106.11лв.“;
-в отхвърлителния диспозитив на стр. 86, първи абзац след: „С.“ се дописва и се чете: „с който
на дружеството са установени допълнителни задължения за внасяне по Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), произтичащи от непризнато право на приспадане
на данъчен кредит от“ и се заличава: „в частта за ДДС, с която е отказано право
на ползване на данъчен кредит“; -в
отхвърлителния диспозитив на стр. 86, първи абзац след ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на
666.67лв.“ се дописва и чете: **** ЕООД, с ЕИК **** в
размер на 1053.00лв., ****ЕООД , с ЕИК **** в размер на 3557.50лв. и от ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 723.00лева, в общ размер на главница
37555.88лв. и лихва,
начислена към 20.11.2019г. в размер на
15367.00лв.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на
Административен съд – П.
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА поправка
на очевидна неточност в Решение № 38/10.03.2021
година, постановено по адм. дело № 391/2020
година по описа на Административен съд – П., като:
В отменителния диспозитив на стр. 84, абзац четири, от
горе на долу след: „в частта за ДДС“ се дописва и чете: „представляващи
установени данъчни задължения за внасяне - данък върху добавената стойност в размер на главница 20 345.71лв. /двадесет хиляди
триста четирдесет и пет лева и седемдесет и една стотинка/ и лихва
начислена към 20.11.2019г. в размер
12 106.11лв. /дванадесет хиляди сто и шест лева и единадесет стотинки/“ и думите: „с която е“ се заличават.
В отменителния диспозитив на стр. 85, първи абзац след: „Признава право на данъчен кредит от
доставчиците ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД,
„****ЕООД и ****, в съответните данъчни
периоди“ се допълва и се чете:
„и **** ЕООД, ****ЕООД и ****ЕООД,
в съответните данъчни
периоди, в общ размер на главница 20 345.71лв. /двадесет
хиляди триста четирдесет и пет лева и седемдесет и една стотинка/ и лихва
начислена към 20.11.2019г. в размер
12 106.11лв.“
В отхвърлителния диспозитив на стр. 86, първи
абзац след „С.“ се дописва и се чете: „с който
на дружеството са установени допълнителни задължения за внасяне по Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), произтичащи от непризнато право на приспадане
на данъчен кредит от“ и се заличава: „в частта за ДДС, с която е отказано право
на ползване на данъчен кредит“.
В отхвърлителния диспозитив на стр. 86, първи абзац след „****ЕООД, с ЕИК **** в размер на
666.67лв.“ се допълва и се чете:
**** ЕООД, с ЕИК **** в
размер на 1053.00лв., ****ЕООД , с ЕИК **** в размер на 3557.50лв. и от ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 723.00лева, представляващи установени допълнителни задължения за внасяне по Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), произтичащи от непризнато право на приспадане
на данъчен кредит в размер на главница 37 555.88лв. /тридесет и
седем хиляди петстотин петдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ и лихва, начислена към 20.11.2019г. в размер на 15 367.00лв.
/петнадесет хиляди триста шестдесет и седем лева/.“
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: