РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Шумен, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Д.а
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20253600500577 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №585 от 18.07.2025г. по гр.д.№176/2025г. Районен съд - гр.Шумен е
уважил предявените от С. К. С. срещу "Неткредит" ООД и "Кредит Гарант БГ" ООД искови
претенции, като е признал за установено, че сключеният между С. К. С., ЕГН ********** и
„Неткредит“ ООД, ЕИК *********, Договор за потребителски кредит № ...../09.10.2023 г. е
недействителен, поради противоречие със закона. Признал е за установено, че сключеният
между С. К. С. и „Кредит Гарант БГ“, Договор за предоставяне на гаранция № .... от
09.10.2023 г. е недействителен, поради липса на основание. Осъдил е „Неткредит“ ООД, и
„Кредит Гарант БГ“ ООД, да заплатят на С. К. С., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сума в
размер на 2 185.51 лв. – получена без основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.01.2025 г. до окончателното и изплащане. С решението са
присъдени деловодни разноски на ищцата в размер на 778.94 лева, а ответниците са осъдени
да заплатят и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, адвокатско възнаграждение на процесуалния и
представител в размер на 1408,41 лева. По молба на процесуалния представител на ищцата,
съдът се е произнесъл с Определение №2327/06.08.2025г. по чл.248 ГПК, като е отказал да
измени решението в частта за разноските, като му присъди пълния претендиран размер
2816,76 лева с ДДС.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника "Кредит Гарант БГ"
1
ООД, който обжалва решението на районния съд в частта, с която съдът го е осъдил заедно с
другия ответник да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 2185,51 лева, като в тази
част излага, че решението е недопустимо, доколкото съдът се е произнесъл по непредявен
иск, както и в частта, с която съдът е признал за установено, че договора за предоставяне на
гаранция е недействителен, като сочи доводи за неправилност на решението в тази част.
Депозирана е и частна жалба от процесуалния представител на ищцата срещу постановеното
определение по чл.248 ГПК, като сочи доводи за неправилност на постановения акт и моли
да бъде отменен, и постановен друг, с който да бъде изменено решението в частта за
разноските, като на адвоката бъде присъден пълния размер на претендираното от него
възнаграждение - 2816,76 лева с ДДС.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна на въззивната жалба е депозирала
отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно в
атакуваната част, поради което и моли да бъде потвърдено в тази част.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, редовни и процесуално
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При предявяване на няколко иска за
недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на
ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове
са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна
на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи
на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на
нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона
или заобикалянето му, през по – леките – липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът
приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за
унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради
неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради
неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама,
поради грешка или поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на
унищожение поради посочените пороци, той е длъжен след това да разгледа съответните
основания за висяща недействителност като извършването без или извън надлежно
учредената представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно
от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада
вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени
искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по
тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното
решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо. В горния смисъл
2
Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., Решение № 97 от
8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., Решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК, и др.
В настоящия случай са предявени няколко групи обективно съединени искове, като
първата е по отношение на атакувания договор за потребителски кредит, в която част
решението не е атакувано и е влязло в законна сила, а втората - по отношение на атакувания
договор за предоставяне на гаранция. По отношение на тази сделка, ищцовата страна, след
като първоначалната искова молба /коригирана и с молба от 07.07.2025г./ е била оставена без
движение, с молба вх.№3461/24.02.2025г. /л.97 от първоинстанционното дело/, е
конкретизирала следните основания за недействителност на тази сделка, подредени по
тежестта на порока - чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД - противоречие на закона, чл.26, ал.1, предл.2
ЗЗД - заобикаляне на закона, чл.26, ал.2, предл.4 - липса на основание, и чл.26, ал.1, предл.3 -
накърняване на добрите нрави. Уважавайки третия по ред иск за прогласяване нищожността
на сделката поради липса на основание, без да разгледа първите два, съдът е постановил
недопустимо решение, доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие под
което е бил предявен този иск, а именно разглеждането му в условията на евентуалност при
отхвърляне на предхождащите го претенции. Ето защо решението следва да се обезсили в
тази му част, а делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявените искови претенции в сочената по - горе поредност.
Недопустимо е решението и в другата атакувана част, по отношение на уважения
осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД срещу ответника "Кредит Гарант БГ" ООД. Въпреки, че в
първоначалната искова молба /коригирана и с молба от 07.07.2025г./ ищеца е заявил, че
предявява тази си искова претенция и срещу този ответник, след оставяне на исковата молба
без движение, с посочената по - горе молба вх.№3461/24.02.2025г., изрично е заявено, че е
допусната техническа грешка при изписване на петитума, който е бил коригиран и искът е
бил насочен единствено срещу "Неткредит" ООД, на когото ищцата била заплатила
недължимо платената сума. Произнасяйки се по непредявен иск, съдът е постановил
недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото прекрати в
тази част.
Тъй като настоящата инстанция не слага край на производството по делото като
цяло, то разноските следва да се присъдят с последващия съдебен акт, при решаване на
спора по същество при новото разглеждане на делото - съобразно неговия краен изход.
Предвид изложеното безпредметно се явява и произнасянето на съда касателно
депозираната частна жалба, доколкото разноските следва да бъдат определени при новото
разглеждане на делото.
На жалбоподателя "Кредит Гарант БГ" ООД следва да се присъдят деловодни
разноски за въззивното производство съразмерно на прекратената част от производството в
размер на 143,71 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение, и 43,71 лева
платена държавна такса.
3
Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №585 от 18.07.2025г. по гр.д.№176/2025г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен, САМО в частта, с която е признато за установено, че сключеният
между С. К. С. с ЕГН ********** и „Кредит Гарант БГ“ ООД с ЕИК *********, Договор за
предоставяне на гаранция №.... от 09.10.2023 г. е недействителен, поради липса на
основание, като НЕДОПУСТИМО, и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от
друг състав на заявените искови претенции в сочената по - горе поредност.
ОБЕЗСИЛВА Решение №585 от 18.07.2025г. по гр.д.№176/2025г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен, САМО в частта, с която е осъдено „Кредит Гарант БГ“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на С. К. С., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
сума в размер на 2 185.51 лв. /две хиляди сто осемдесет и пет лева и петдесет и една
стотинки/ – получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.01.2025 г. до окончателното и изплащане, като НЕДОПУСТИМО, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Гарант БГ“ ООД,
ЕИК *********, деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно на
прекратената част от делото, в размер на 143,71 лева.
В необжалваната част, с която е признато за установено, че сключеният между С. К.
С., ЕГН ********** и „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, Договор за потребителски кредит
№ .../09.10.2023 г. е недействителен, поради противоречие със закона, и с която „Неткредит“
ООД е осъдено да заплати на С. К. С., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на
2185,51 лв. – получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 24.01.2025 г. до окончателното и изплащане, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4