Решение по адм. дело №673/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от К. С. К.-Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. С., [жк], вх. ..., ет. ..., ап. ..., подадена срещу Решение № 1012-19-51#1 от 13.10.2025 г., издадено от Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ – Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Разпореждане № 2113-19-728#4 от 10.09.2025 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.

В жалбата си оспорващата твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че: неправилен е изводът на административния орган, че след като не отговаря на предпоставките на чл. 69, ал. 1 от КСО, няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО; нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не следва да ограничава приложението на чл. 69б, ал. 1 от КСО; трудът по чл. 69 от КСО е от първа категория; неправилен е изводът на решаващия орган за наличие на разлика между зачетен труд първа категория и отработен труд при условията на първа категория труд; има 31 години, 10 месеца и 22 дни, като с. на М... I категория; н. е 51 години, 0 месеца и 3 дни, при изискуеми по чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО към датата на подаване на заявлението - 50 години и 4 месеца; административният орган тълкува неправилно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО; нормата от подзаконов нормативен акт - чл. 18, ал. 4 от НПОС, не може да преустанови действието на норми от по висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б от КСО; оспорващата отговаря на условията за възраст и стаж по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Позовава се на съдебна практика. Моли оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по 69б, ал. 1 от КСО. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По жалбата е представен писмен отговор от административния орган, с изразено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са съображения, че: за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО се изисква реално полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд; оспорващата не е заемала длъжности и не е полагала труд, попадащ в някоя от хипотезите на чл. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/; неоснователно се претендира, че при натрупан осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО може да се придобие право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО; оспорващата не е придобила право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО поради това, че не е навършила изискуемата възраст, а не защото не й достига осигурителен стаж, следователно редът по чл. 69б от КСО е неприложим за нея; направеното в жалбата тълкуване на чл. 18, ал. 4 от НПОС е неправилно; при сравнението на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б от КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 от НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Позовава се на съдебна практика. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, поддържа представения по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде оставена без уважение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление – Вх. № 2113-19-728 от 03.06.2025 г. по описа на ТП на НОИ – Сливен, оспорващата К.-Д. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Към датата на подаване на заявлението, оспорващата е на в. 51 години, 0 месеца и 3 дни.

С Разпореждане № 2113-19-728#4 от 10.09.2025 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, на оспорващата е отказано отпускане на ЛПОСВ по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е приело, че: към датата на заявлението – 03.06.2025 г., оспорващата е с н. в. 51 години, 0 месеца и 3 дни; зачетен е осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО 31 години, 10 месеца и 22 дни; заявителката не отговаря на условията на чл. 69 ал. 2 от КСО и не може да се възползва от възможността, която дава чл. 18, ал. 4 от НПОС, защото има над 27 години осигурителен стаж, но няма навършена възраст 54 години и 4 месеца.

Разпореждането е обжалвано от К.-Д. по административен ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-19-51#1 от 13.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Сливен, се е произнесъл по жалбата и я е отхвърлил като неоснователна. За да постанови акта си, административният орган е приел, че: за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО от 1 януари 2025 г., изискуемата възраст е 54 години и 4 месеца за жените и за мъжете, и общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените в разпоредбата специални закони; условие за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 1 януари 2025 г. е 51 години за жените; изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б са съществено различни, като на първо място задължително се изисква реално полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд; видно от чл. 1 от НКТП, служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО, не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от първа категория; разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата; изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст; причината, поради която оспорващата не е придобила право на пенсия по чл. 69 от КСО, трябва да засяга не възрастта, а единствено осигурителния й стаж, за да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС; оспорващата има изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, но след като няма минимално изискуемата възраст, пенсионният орган правилно е отказал да приложи за нея чл. 69б от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС.

Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ – Сливен, е съобщено на оспорващата на 17.10.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез изпращане по пощата на 21.10.2025 г.

С издаденото от пенсионния орган разпореждане, на К.-Д. е зачетен осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО 31 години, 10 месеца и 22 дни, придобит като д. с. в структурите на М....

С оглед на изложеното, не е спорно между страните по делото, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия, оспорващата, която към тази дата е с н. в. 51 години, 0 месеца и 3 дни, има осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО от 31 години, 10 месеца и 22 дни – като д. с. по Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Не е спорно между страните и че оспорващата не отговаря на изискването на чл. 69, ал. 2 от КСО за навършена възраст от 54 години и 4 месеца.

Основният спорен въпрос между страните е отговаря ли оспорващата на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В оспорения акт е описана приетата за установена от административния орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, въз основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на административното решение. Същото съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издавайки акта си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал в съответствие с целта на закона.

Административният орган правилно е приел, че оспорващата не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от КСО и по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

От 01.01.2025 г., правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО за държавните служители по ЗМВР се придобива при навършване на възраст 54 години и 4 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените в разпоредбата специални закони. Оспорващата има изискуемия осигурителен стаж, но не е навършила възрастта по чл. 69, ал. 2 от КСО, поради което няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО.

Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО, от 01.01.2025 г., жените, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст 51 години и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Следователно, посочената норма изисква кумулативно наличието на три предпоставки, като условие за придобиване на правото на пенсия: 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, минимална възраст – 51 години, и сбор от осигурителен стаж и възраст 94.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.

Именно лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или ал. 2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 от КСО.

По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия /03.06.2025 г./ оспорващата има н. 51 години, 0 месеца и 3 дни, както и осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО от 31 години, 10 месеца и 22 дни, придобит като д. с. по ЗМВР.

Следователно, в разглеждания случай оспорващата попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 от КСО, касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ - отм., действал до 31.12.1999 г., и с Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ - в сила от 01.01.2000 г. Разпоредбата на чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Видно от горното, служителите по специалните закони, разписани в чл. 69 от КСО не са сред изчерпателно посочените в чл. 1 от НКТП.

Неоснователно е твърдението на оспорващата, че отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

След като оспорващата има изискуемия стаж като д. с. по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО за 2025 г. - 54 г. и 4 месеца, разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е неприложима и тя не придобива право на пенсия за ОСВ.

Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО за 2025 г. е 3 години и 4 месеца.

При проследяване редакциите на нормата на чл. 18. ал. 4 от НПОС се установява, че измененията й са обусловени именно от измененията на КСО и по-конкретно на чл. 69 и 69б от КСО.

При анализ на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО е видно, че в същата е въведено изискване за наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване на право на пенсия от тези категории лица и тази минимална възраст е еднаква, както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лицата дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. Следва да се отбележи, че при определяне на изискванията за придобиване на право на пенсия, законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като служител по посочените закони.

На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, придобиват право на пенсия лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т. 1 (изм. - ДВ. бр. 99 от 2017 г. в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете: т. 2: от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст, като в този смисъл, условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 01.01.2025 г. са за навършени 51 години за жените и 54 години и 4 месеца за мъжете.

От горното се налага извод, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд.

При изследване на съдържанието на специалните закони, посочени в чл. 69 от КСО е видно, че положеният труд се зачита като първа категория - той се приравнява на такъв по силата на закона.

Аналогично следва да е и тълкуването на разпоредбата на чл. 17. ал. 2 от НПОС, в която е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд. Цитираната разпоредба не квалифицира стажа/труда в условията на първа категория, което се прави с други актове, а приравнява съответния осигурителен стаж, при определени законови условия и предпоставки на такъв от първа категория, и то само във връзка с преценка на правото на пенсия.

Предвид изложеното, разпоредбите на чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО. В този смисъл, правната възможност, установена в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но не обхваща нормативно установената предпоставка, обуславяща правото за придобиване право на пенсия за ОСВ по отношение на изискуемата от закона възраст.

В изложения смисъл е актуалната практика на Върховния административен съд: Решение № 13076 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5894/2025 г., VI о.; Решение № 13016 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7953/2025 г., VI о.; Решение № 12601 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2025 г., VI о.; Решение № 12573 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2025 г., VI о.; Решение № 11468 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5170/2025 г., VI о.; Решение № 10745 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2025 г., VI о.; Решение № 10593 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2025 г., VI о.; Решение № 10169 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3962/2025 г., VI о.; Решение № 9289 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2025 г., VI о.; Решение № 8955 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2025 г., VI о.; Решение № 8343 от 4.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2025 г., VI о.; Решение № 8339 от 1.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2025 г., VI о.; Решение № 7986 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2947/2025 г., VI о.; Решение № 7823 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 872/2025 г., VI о.; Решение № 7629 от 9.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 589/2025 г., VI о.; Решение № 7471 от 7.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2025 г., VI о.; Решение № 7399 от 4.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 798/2025 г., VI о.; Решение № 7201 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3326/2025 г., VI о.; Решение № 7142 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3299/2025 г., VI о.

По изложените съображения, оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 103 евро /201,45 лева/, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. С. К.-Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. С., [жк], вх. ..., ет. ..., ап. ..., подадена срещу Решение № 1012-19-51#1 от 13.10.2025 г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, с което е отхвърлена жалба с Вх. № 1012-19-51 от 16.09.2025 г., подадена от К. С. К.-Д. срещу Разпореждане № 2113-19-728#4 от 10.09.2025 г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС.

ОСЪЖДА К. С. К.-Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. С., [жк], вх. ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 103 /сто и три/ евро, равностойни на 201,45 /двеста и един лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.