№ 16905
гр. ***, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110168052 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ , срещу Р. Р. Ц. с ЕГН ********** за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
38088 /2024г. на СРС, 70 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото производство. Сумите
са начислени за потребление в имот, находящ се в гр. ***, за периода 01.05.2021г. –
31.12.2021г. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Ответникът в законния срок представя отговор, с който оспорват исковете с твърдения за
липса на облигационна връзка, за давност и други подробни съображения, изложени в
отговора. Моли да се отхвърлят исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** - гр. ***, ЕИК ***, изразява становище по
основателността на исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Представен е нотариален акт ***, дело № 1855/92 г. за дарение на недвижим имот, видно от
който на ***., М. Р. Ц. дарил на сина си Р. М. Ц. апартамент ***, находящ се в гр. ***, като
дарителят си запазил правото на ползване пожизнено.
Приложено е удостоверение от ГИС ***, видно от което, осеметажна жилищна сграда с
четири входа, попадаща в кв. ***, нанесена с планоснимачен номер *** в кадастрален лист
1
*** по плана на гр. ***, находяща се на ***, има следния настоящ адрес – ***.
Приложено е удостоверение относно семейното положение на М. Р. Ц., от което се
установява, че същият е починал на *** и е оставил като свой наследник по закон сина си Р.
М. Ц..
Представено е като доказателство заявление от 24.06.2022 г. от Р. М. Ц. с ЕГН **********,
адресирано до „*** ***“ ***, с което същият е посочил, че е собственик на топлоснабден
имот – апартамент ***, находящ се в гр. ***, ***, както и че до ***, имотът е бил ползван от
М. Р. Ц. /починал на същата дата/ по силата на учредено в негова полза вещно право на
ползване. В заявлението е посочено, че Р. М. Ц. е извършил отказ от наследство, поради
което е поискал топлинното дружество да отпише всички задължения, част от
наследствената съвкупност, като изразил готовност да плаща след ***
Приложено е като доказателство съдебно удостоверение, издадено от СРС, 37 състав,
удостоверяващо подадена от Р. М. Ц., с ЕГН **********, молба за отказ от наследство,
останало от наследодателя М. Р. Ц., починал на *** Отказът е вписан в особената книга на
съда.
По делото е приложен нотариален акт ***, нот. дело № 716/2022 г. за покупко-продажба на
недвижим имот, съгласно който на ***., Р. М. Ц., действащ чрез пълномощника си А. С. Т.,
продал на А. М. М., следния свой собствен недвижим имот – *** с адрес гр. ***, район ***.
Има представени договори с третото лице помагач както между ищеца и него, така и с
етажната собственост, част от която е топлоснабденият имот, за който се претендира
вземането.
От писмените доказателства се установява, че за процесния обект е осъществявана услуга по
топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани
във вестник "Монитор", в сила от 11.07.2016 г.
С приетите по делото писмени доказателства и експертните заключения /СТЕ и
ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за
посочения период, която не е платена. СТЕ дава заключение, че са спазени всички относими
наредби и правила за начисляване на вземането. Отделно измервателните уреди имат
валидни проверки и са технически и технологично годни до 28.10.2025 г. – извън процесния
период. След извършени метрологични проверки не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности. Посочено е, че начислената сума по фактури е в размер на 581,56
лв., а сумата за връщане от изравнителния период е 338,35 лв., т.е. дължима остава сумата в
размер на 243,21 лв. Другото заключение – счетоводното – дава констатации, че в процесния
период не са налице плащания.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира
2
топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими и не са плащани. Сумите по ССчЕ съвпадат с претендираните, но не и с
тези, посочени в СТЕ, които съдът намира, че следва да съобрази, тъй като в СТЕ
посочените суми са на база предоставените услуги, а ССчЕ работи единствено с отразеното
в счетоводството на ищеца, поради което при разлика между сумите в двете експертизи,
следва да се съобразят сумите, отразени в СТЕ относно стойността на главницата за
топлинна енергия., следователно искът за главница за топлинна енергия подлежи на
уважаване до размер от 243,21 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 339,10 лв.,
искът подлежи на отхвърляне.
Доказана е и облигационната връзка между страните относно имота, за който е начислено
вземането. Този извод следва от приобщените като доказателства договор за придобиване на
процесния имот, удостоверение за идентичност на административен адрес и приложените
удостоверения за наследници, от които се установява, че ответникът се явява наследник на
своя брат М. Р. Ц., от чието наследство се е отказал призованият към наследяване негов син
– Р. М. Ц.. По делото се установи, че наследодателят си е запазил вещното право на ползване
върху топлоснабдения имот, който имот е дарил на сина си Р. М. Ц.. Предвид изложеното,
М. Р. Ц. се е явявал потребител на топлинна енергия през процесния период, в качеството му
на вещен ползвател, а предвид настъпилото наследствено правоприемство, ответникът е
легитимиран да отговаря за задълженията на своя наследодател.
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Поради изложеното и доколкото липсват доказателства за плащане на
начислените лихви, следва да се приеме, че акцесорните задължения за лихви, начислени
върху главницата за доставена топлинна енергия, не са погасени, т.е. претендираните
вземания съществуват. С помощта на лихвен калкулатор, съдът приема, че лихвата върху
главницата в размер на 243,21 лв. за периода 15.09.2022 г. – 27.05.2024 г., възлиза на 51,32
лв., до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от
75,44 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Що се касае до въведеното възражение за погасителна давност, действително същата е
тригодишна за периодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Най-старото
начислено вземане датира от 01.05.2021 г., като фактурата за същото се изготвя и то става
изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на своята интернет страница
това задължение, т. е. считано от 15.06.2021 г. /тук е мястото да се отбележи, че с приемането
на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът за плащане, след което по
силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без покана/. Заявлението по чл. 410
ГПК е подадено на 21.06.2024 г. Макар и да има известен период, по-дълъг от три години
преди подаването на заявлението /6 дни/, в който да се претендира вземане от ищеца,
ответната страна не доказа възражението си по размер, простото посочване не означава
доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното начало съдът не може да
3
събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми. Позоваването на
каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за прихващане, за
подобрения и т. н. / без конкретното му доказване не е достатъчно, тъй като съдът
правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната, която
евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея.
По горните изводи искът за лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, е
основателен и подлежи на уважаване.
Що се касае до искането в отговора за разсрочване на изпълнението, съдът намира, че
същото е преждевременно заявено, тъй като първо настоящото решение следва да влезе в
сила. И на следващо място – споразумение за разсрочено плащане ответната страна може да
сключи директно с ищеца независимо, че вземането вече е съдебно.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват на страните по съразмерност.
На ищеца се дължат сторените разноски в исковото производство в общ размер на 550,64
лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещи лица. За
заповедното производство на ищеца се дължи сумата от 53,28 лв. Съдът намира, че
възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, което е в размер на
100 лв. не е основателно. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., от които по съразмерност му се дължат 115,79 лв. Представеният втори
договор за правна помощ, в който е уговорена сума от 500 лв. за адвокатско възнаграждение
не следва да се съобразява, тъй като не е ясно защо са уговорени две адвокатски
възнаграждения за защита по едно дело, отделно от това, не се установява начинът на
плащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от *** с ЕИК *** иск по чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Р. Р. Ц. с ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. ***, ***, ДЪЛЖИ сумите: 243,21 лева /двеста четиридесет и три лева и 21 стотинки/
главница за периода 01.05.2021 г. – ***, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2024 г.
до окончателното изплащане, също 51,32 лева /петдесет и един лева лева и 32
стотинки/мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 27.05.2024 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 38088/2024 г. на СРС, 70 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 243,21 лева до пълния предявен размер от 339,10 лева главница за
топлинна енергия и иска за разликата над сумата от 51,32 лева до пълния предявен размер от
75,44 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 27.05.2024 г.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Р. Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „***
***“ ***, с ЕИК *** сумите 53,28 /петдесет и три лева и 28 стотинки/ лева разноски в
заповедното производство и 550,64/петстотин и петдесет лева и 64 стотинки/ лева разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „*** ***“ ***, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р.
Ц. с ЕГН ********** сумата 115,79 /сто и петнадесет лева и 79 стотинки/ лева разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участие на *** - гр. ***, ЕИК ***, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5