Р Е Ш Е Н И Е
№………./ .09.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Иван
СТОЙНОВ – мл.с.
при секретаря Цветелина
Цветанова,
като разгледа докладвато от съдия Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №1322 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258
от ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про България Продажби” АД със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл.Варненчик“ № 258,
представлявано от . С., Я. М. Д. и Г. К.– членове на УС срещу Решение №2275/27.05.2019г.,
постановено по гр.дело №954/2019г. по описа на ВРС, с което е прието за
установено по отношение на ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна Тауърс – кула Г, че ищецът В.Д.Н.,
ЕГН ********** не му дължи сумата от 2011,22 лв., представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 21.06.2017 г. до 20.06.2018
г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление,
находящ се в гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, ж.к. „Надежда“, бл. № 2,
вх. 1, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е
издадена фактура № **********/27.12.2018 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Във
въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивното дружество твърди, че черпи правото
си да извърши корекция на сметката на абоната директно от разпоредбите на
подзаконов нормативен акт, а именно чл. 45 и чл. 48 от ПИКЕЕ. Излага, че
корекционните клаузи целят да създадат предвидимост в отношенията между
страните, когато настъпят факти от типа на нерегламентиран достъп до вътрешната
конструкция на средството за търговско измерване и да ликвидират
неблагоприятните последици от тях. Счита, че е налице годно правно основание за
възникване на вземането му за потребена електрическа енергия. Твърди, че е
спазен редът по констатиране на неточното
отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на
правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са
изпълнени. По
изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а на негово място
постановено друго, с което
предявеният
иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде
осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете
инстанции.
В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в
о.с.з. чрез пълномощника си излага становище
за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.
Твърди, че процесната сума не се дължи тъй като липсват законови основания за
това. Счита, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по
делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на
предявения иск. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното
решение –потвърдено, както и за присъждане на разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим поради наличие на правен интерес.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд. Настоящото производство е въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено
следното:
Ищецът
В.Д.Н. предявява
срещу „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258,
представлявано от Б. М., Б. П. и П. С. – членове на УС иск за приемане за
установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 2011,22 лв., по фактура,
издадена от ответника на 27.12.2018 г., за периода от 21.06.2017 г. до 20.06.2018
г., за обект в гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, ж.к. „Надежда“, бл. №
2, вх. 1, с клиентски № ********** и абонатен № **********. Според
изложеното в исковата молба и в о.с.з., ищецът- като потребител на ел. енергия
бил уведомен от ответното дружество за извършена контролна проверка на
средството за търговско измерване, при което било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия,
поради което на осн. ПИКЕЕ била коригирана сметката за използвана ел. енергия,
като е начислена посочената сума. Ищецът счита, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на
ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на
периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на
количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на
извършената корекция е определен произволно, както и поради не законосъобразността
на предвидените в ОУ и ПИКЕЕ корекционни процедури. Твърди, че не дължи тази
сума на електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал
начислената с корекцията ел. Енергия. Излага, че не следва да му бъде
начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания.
Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Твърди,
че не се установява по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия.
Оспорва да е нарушил някое свое договорно задължение. Оспорва основанието за
начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз
основа, на които е извършена корекцията. Сочи се, че клаузата, въз основа на
която е извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на
ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното
осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника допълнително начислената за плащане сума от 2011,22 лв. по фактура, издадена от ответника на 27.12.2018г. за периода
от 21.06.2017 г. до 20.06.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр.
Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, ж.к. „Надежда“, бл. № 2, вх. 1, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, на осн. чл. 124 ГПК.
Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез
депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната сума
се дължи по реален отчет като цена за потребено количество ел. енергия на осн.
чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Твърди, че във връзка с извършената техническа проверката е
съставен Констативен протокол, отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ. Записани са
показанията на тарифите на електромера, като същият е демонтиран, поставен в
индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. На 11.12.2018г. е извършена метрологична експертиза, при която
е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на
електромера. При софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала ел.
енергия по трета тарифа. Твърди, че ищецът е бил надлежно уведомен за
извършената проверка и за издадената фактура. Счита, че процесното вземане се
дължи от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен, като претендира присъждането на разноски.
От събраните по делото доказателства се установява
от фактическа страна следното:
От
представения по делото Констативен протокол №11250512/20.06.2018 г., се установява, че на същата дата длъжностни лица на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”
АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел.
енергията в обекта на ищеца, при която същият е бил демонтиран поради повреда в
броителен механизъм и изпратен за проверка в БИМ. Констативният протокол е
подписан от двама свидетели и от самия клиент.
Видно от съставения
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1530/11.12.2018г.,
при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са
констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие
на преминала енергия през тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея.
Видно от приетото по
делото становище за начисление на електрическа енергия, „Енерго-Про Продажби”
АД, за периода от 21.06.2017г. до 20.06.2018г. е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 10868 кВТч.,
на осн. чл. 50 ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия, като за обекта за
потребеление на ищеца е издадена фактура за сумата от 2011.22 лв. с ДДС,
представляваща стойността на служебно начислено количество ел. за същия период.
От заключението на СТЕ, изслушано в
о.с.з., проведено на 13.05.2019г. се
установява, че към датата на извършване на проверката, процесният
електромер е е бил в метрологична годност, като
същият е монтиран в битов обект и е активиран да отчита по две тарифи – нощна и
дневна, показанията по които се визуализират на дисплея. Според експерта
показанията, записани в регистър 1.8.3, не са визуализирани на дисплея при
редовен отчет, като наличието на данни в тези регистри води до извод за
нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в
тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата
на свързване. Според вещото лице направените изчисления за остойностяване на
определената за доплащане ел. енергия са математически точни. В о.с.з., в.л. излага,
че не може да бъде определен периодът, в който е извършено неправомерното
вмешателство.
С оглед така
установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до следните правни
изводи:
На първо място следва да
се отбележи, че съдът не споделя твърдението на ответника, че процесната сума е
резултат от реален отчет, а не от корекция на сметка, тъй като по делото са
представени констативен протокол и становище, от които е видно, че дружеството
е начислило допълнително общо количество ел. Енергия като по този начин е
коригирало количеството на доставената на потребителя ел. Енергия за минало
време. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената,
дължима според ответника за доставена и консумирана от ищеца енергия.
Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и
действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, в
които е предвидена възможността за извършване на корекции на сметките на
абонатите за потребена ел. енергия за минал период при констатирани отклонения
в точността на измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена
от абонатите ел. енергия, в случая са приложими, доколкото процесните
правоотношения с които е извършена корекцията са се осъществили при
съществуваща вече нормативна уредба.
Във връзка с изложеното
в исковата молба, следва да се отбележи, че на съда е служебно известно Решение
№ 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, с което
ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати съществени нарушения на процедурата по
тяхното приемане, с изключение на чл. 48 - чл. 51. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е
обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която
съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да приема правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Доколкото към настоящия момент Комисията не е приела нови Правила на мястото на
отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото ѝ с нормата на чл. 195,
ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия
нормативен акт. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с
решението на ВАС е отменена включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която
определя редът, по който се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна
уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в
други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени
отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на
практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и
задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта
на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се
отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се
приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. Следователно
последните не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят
съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като
процесното.
Предвид горното и с
оглед действието за напред на решението на Петчленния състав на ВАС, съдът
приема, че към момента на проверката на средството за търговско измерване- 20.06.2018г.,
не е съществувал приложим материален закон за извършването ѝ.
Следователно правото на ответника – въззивник да начисли исковата сума въз
основа на констатациите от проверката извършена на тази дата следва да се
отрече изцяло.
В случай, че се
възприеме, че според диспозитива на горепосоченото решение, обжалваният акт
№12897/01/12/2015г. е обезсилен в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от Правилата, то се налага изводът, че последните
материално-правни норми запазват действието си, т.е. законовата възможност на енерго-снабдителното дружество
да извършват едностранни корекция по този ред продължава да съществува, тъй
като Правилата не са обезсилени или отменени в тази част.
Четирите цитирани разпоредби са обаче
са били отменени с Решение №2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017
г., IV о., докладчик председателят А. К., следователно към датата на
проверката, извършена на 20.06.2018г. също не са били действащи.
При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действаща норма на чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава
ответника. Затова и сумата от 2011.22 лева, начислена на соченото основание, е
недължима от абоната, с оглед на което и предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ищецът В.
Недялкво не дължи начислената на посоченото основание сума.
По изложените съображения и предвид
съвпадащите изводи на двете инстанции, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на
правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата страна направените разноски по
делото, които с оглед представения списък и
доказателства за заплащане, съдът определя в размер на 420.00 лв. на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим
от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2275/27.05.2019г., постановено по гр.
дело №954/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ
ВАРНЕНЧИК № 258, представлявано от П. С. С., Я. М. и Г. К.–членове на УС ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Н., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** сумата от 420.00 /четиристотин и двадесет/ лева, представляваща
извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: