№ 1301
гр. Велико Търново, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110101497 по описа за 2025 година
Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор № ******* за
предоставяне на потребителски кредит от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално нищожност на клаузата на чл.5 от договор №
******* за предоставяне на потребителски кредит от **.**.****г. поради противоречие с
чл.146, ал.1 от ЗЗП и с добрите нрави, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
773.23 лв. заплатена като такса по договора за поръчителство без основание.
Ищецът В. И. Н., чрез пълномощника си адвокат С. С. Т. твърди в исковата си молба,
че сключил с ответника договор № ******* за предоставяне на потребителски кредит от
**.**.****г., съгласно който получил в наем 4000 лв. при лихва 1000 лв., ГПР 49.34% и
лихвен процент 23.08%. Счита и клаузата на чл.5 от договора за паричен заем, предвиждаща
кредитът да се обезпечи с поръчителство от друго лице в полза на ответника, по който
договор ищецът следвало да заплати сумата 3960 лв. такса за предоставяне на гаранция, за
нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от
ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимата неустойка не била включена в ГПР.
Твърди, че като заплатената от него сума по договора била общо 4773.23 лв., като сумата
773.23 лв. била платена без основание с оглед нищожната договорна клауза. Мори съда да
прогласи нищожност на договор № ******* за предоставяне на потребителски кредит от
**.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално
нищожност на клаузата на чл.5 от договор № ******* за предоставяне на потребителски
кредит от **.**.****г. поради противоречие с чл.146, ал.1 от ЗЗП и с добрите нрави, както и
на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата 773.23 лв.
заплатена като такса по договора за поръчителство без основание.
1
Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София, чрез пълномощника си
юрисконсулт Г. Г. оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Счита, че при сключване на
договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Позовавайки се на съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди
разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
прави изводи:
Според представения по делото договор № ******* за предоставяне на
потребителски кредит от **.**.****г., кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер
на 40000 лв., с лихва в размер на 1000 лв. при лихвен процент 23.08% и ГПР 4934%, като
погасяването му се извършва на 13 погасителни вноски, по погасителен план към договора,
като падежа на първанаа вноска е 23.8.2024г.г.
В чл.5 от договор № ******* за предоставяне на потребителски кредит от **.**.****г., е
уговорено обезпечение на кредита с поръчителство предоставено от друго лице в полза на
дружеството. А според чл.1.6 от договора за поръчителство, таксата за предоставяне на
гаранция е в размер на 3960 лв.
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора такса гарант следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
2
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД за прогласяване на сключения между страните договор № ******* за предоставяне на
потребителски кредит от **.**.****г. за нищожен, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предявеният евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от
договор № ******* за предоставяне на потребителски кредит от **.**.****г. на основание
чл.19, ал.4 от ЗПК, е основателен. В случая нищожна се явява клаузата на чл. 5 от договор №
******* за предоставяне на потребителски кредит от **.**.****г., която е основание за
заплащане на таксата по договор за гаранция от 3960 лв., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във
връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на тази такса, ГПР по договора става в размер
на 389.19%, което многократно надвишава пет пъти размера на законната лихва, което в
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи
в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Поради това основателен и доказан се явява осъдителният иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на заплатената от ищцата по договора сума от 773.23 лв. за
такса без правно основание – по нищожната клауза на чл.5 от договора между страните.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА на адвоката на ищецаа, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между страните, като ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице.
Поради това и ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокат С.
С. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за оказана правна помощ на ищеца В.В.,
определен съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, съобразно фактическа и правна
сложност по делото и цената на исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските
по делото в размер на 349.84 лв., съобразно приложения за това списък.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Н. с ЕГН **********, с адрес за призоваване в
гр.***, ул. *** № ***, против „ФЕРАТУМ БЪРГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, ул.
Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9, ап.офис 20, иск правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, за прогласяване на сключения между страните договор №
******* за предоставяне на потребителски кредит от **.**.****г. за нищожен, като
неоснователен и недоказан.
ОБЯВАВА за нищожна клаузата на клаузата на чл. 5 от договор № ******* за
предоставяне на потребителски кредит от **.**.****г. на основание чл.19, ал.4 от ЗПК, по
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от В.
И. Н. с ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр.***, ул. *** № ***, против „ФЕРАТУМ
БЪРГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, ул. Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9,
ап.офис 20.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „ФЕРАТУМ БЪРГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
*********, гр.София, ул. Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9, ап.офис 20, да заплати на В.
И. Н. с ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр.***, ул. *** № ***, сумата 773.23 лв.
/седемстотин седемдесет и три лева и двадесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪРГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, ул. Александър
Малинов № 51, вх.А, ет.9, ап.офис 20, да заплати на В. И. Н. с ЕГН **********, с адрес за
призоваване в гр.***, ул. *** № ***, сумата 349.84 лв. /триста четиридесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪРГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, ул. Александър
Малинов № 51, вх.А, ет.9, ап.офис 20, да заплати на адвокат С. С. Т. от гр.***, ул. *** № 12,
сумата 600 лв. /шестстотин лева/ за оказана правна помощ на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4