РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Раднево, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100556 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Г. С. И., действащ
чрез пълномощника адв. Ч. от САК, срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с
която се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД. Ищецът твърди, че на 22.12.2021 г. е сключил договор за потребителски
кредит, тип кредитна линия с № 3-1-11765-255357 с ответното дружество, в
който бил уговорен кредитен лимит от 3500 лв., с лихвен процент при
максимален срок на договора 36% и ГПР до 50% при всички суми и срокове.
Твърди, че в договора било посочено, че следвало да се представи
обезпечение чрез поръчителство от 2 физически лица на безсрочен трудов
договор и с минимално възнаграждение от 1500 лв. месечно, или неотменима
и безусловна банкова гаранция, одобрена от ответника, или поръчителство от
одобрено от ответника дружество. Твърди, че на 22.12.2021 г. подал искане за
кредитна линия № ********* до ответника за сума от 3000 лв., като в същия
ден му била отпусната исканата сума от 3000 лв., като в погасителен план към
кредита било посочено, че същият има силата на споразумение между
страните за усвоената сума за срок от 24 месеца, която сума била усвоена в
1
брой в търговски обект на ответника. Твърди, че същия ден на 22.12.2021 г.
сключил и договор за възлагане на поръчителство с посочено от ответника
лице, а именно „Кредит гаранция“ ЕООД, който следвало да породи действие
в 15-дневен срок от усвояване на сумата по кредитната линия и при
неосигуряване на 2 физически лица поръчители или банкова гаранция.
Твърди, че по договора за поръчителство било уговорено плащане на
възнаграждение в зависимост от размера на кредита, посочено в погасителен
план и платимо чрез ответника. Твърди, че му бил представен погасителен
план с включено възнаграждение за поръчителство и общата сума по кредита
била в размер на 8676,24 лв. Твърди, че нарочен договор за кредит не бил
сключван, а само искане за отпускане на кредитна линия, в разрез с
посоченото в погасителния план за сключен договор за кредит с №
*********. Твърди, че предсрочно е погасил по кредитната линия сума в
размер на 5368,10 лв., включваща главница, лихва, възнаграждение за
поръчителство. Твърди, че двата договора са нищожни на основание чл. 22
ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми,
като чл. 10 ЗПК поради неспазена форма на договора, чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК
поради непосочване на общия размер на кредита, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК липса
на конкретно посочен ГПР и липса на ясна методика за формиране на ГПР.
Твърди, че липсата на посочен ГПР е нарушение на разпоредби на ЗПК.
Твърди, че бил грешно посочен ГПР, който реално възлизал на 94,60% и бил
над законоустановения праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че договорът за
поръчителство бил нищожен поради липса на кауза за сключването му,
невъзможен предмет и противоречие с добрите нрави. Твърди, че ответното
дружество поставило невъзможни условия за представяне на обезпечение към
ищеца, поради което било неминуемо сключването на договора за
поръчителство. Развива съображения за нарушаване на правилата по ЗЗП,
водещи до неравноправност на клаузите от договора за поръчителство и
договора за кредит относно поръчителството. Твърди, че клаузата за
възнаградителна лихва по договора за кредитна линия е принципно нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като била и изключително висока.
Твърди, че липсвали посочени условия за връщане на кредита, както и
наличието или липсата на право на отказ. Поради тези съображения счита
договора за кредитна линия за недействителен и поради което дължи връщане
на чистата стойност на кредита от 3000 лв, а той бил платил вече сума от
2
5368,10 лв., която разлика от 2368,10 лв. я е платил без основание. Поради
това иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да
му заплати платената без основание сума в размер на 1851,11 лв. /след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на
24.11.2022 г./, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, действащо чрез адв. П., в който взема становище
за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че сключеният между
страните договор за кредитна линия съдържа всички изисквания на чл. 11
ЗПК. Твърди, че на 22.12.2021 г. бил сключен между страните договор за
потребителски кредит тип Кредитна линия № 3-1-11765-255357 с кредитен
лимит от 3500 лв., като на същата дата ищецът усвоил сумата от 3000 лв., с
годишен лихвен процент от 36 %, ГПР от 42,73%, който следвало да се върне
в срок от 24 месеца на 24 равни месечни вноски всяка от 177,14 лв. Твърди,
че оспорва ищецът да е превел на ответника сума от 5368,10 лв., а твърди да е
платил сума от 3560,52 лв. за погасяване на 3000 лв. главница и 560,52 лв.
лихва. Твърди, че не е получавал суми за възнаграждение за поръчителство,
които се дължали на трето за спора лице, а именно „Кредит гаранция“ ЕООД.
Твърди, че оспорва изцяло изложените обстоятелства за недействителност и
нищожност на договора за кредит и за поръчителство, за което излага
подробни съображения. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете
като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 24.11.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 03.10.2022 г., с
който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите, че: 1. на 22.12.2021 г. бил сключен
между страните договор за потребителски кредит тип Кредитна линия № 3-1-
11765-255357 с кредитен лимит от 3500 лв., като на същата дата ищецът
усвоил сумата от 3000 лв., с годишен лихвен процент от 36 %, който следвало
да се върне в срок от 24 месеца на 24 равни месечни вноски.
3
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва: По иска с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД с оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от
доказване факти, ищецът следва да докаже, че е заплатил на ответника по
процесния договор за кредитна линия сумата от 5368,10 лв.; възраженията си
за недействителност и нищожност на договора за кредит и договора за
поръчителство, чрез доказване на твърдените в исковата молба факти за това.
Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на
договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на
твърдените в отговора факти за това.
По делото е приет като писмено доказателство процесния договор за
потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-11765-255357 от 22.12.2021
г. /л.20-23/, от който е видно, че ответникът се е задължил да представи на
ищеца потребителски кредит с минимална сума за усвояване 200 лв. и
максимален кредитен лимит от 3500 лв., при ГЛП 36 %. Приет е и стандартен
европейски формуляр /л.11-16/, приложение № 1 /л.17-19/, от които е видно
размера на вноската по кредита, общо дължимата сума по кредита, ГПР.
Приет е и погасителен план към договора за кредит /л.24-25/, в който са
посочени падежите на вноските, размера на вноската, главницата, лихвата,
таксите и остатъчния дълг. В погасителния план е посочено, че сума от 3000
лв. ще бъде усвоена в брой в търговски обект на ответника, където е подписан
договора за кредит, и ще се дължи връщане в срок от 24 месеца.
В чл. 1 от договора за кредит /в таблицата/ е уговорено, предоставяне на
обезпечение от ищеца чрез поръчителство от 2 физически лица, банкова
гаранция за сумата от 1500 лв., или дружество, одобрено от ответника, което
предоставя поръчителство.
Във връзка с поетото задължение от ищеца по чл. 1 от договора за
паричен заем е сключен между ищеца Г. С. И. и „Кредит Гаранция“ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство от 22.12.2021 г. /л.26-28/, с който
дружеството-гарант поема задължението да отговаря към кредитодателя за
задълженията на ищеца по договора за кредит, за което ищецът дължи
възнаграждение на дружеството-гарант в размер в зависимост от размера на
кредита, посочено в погасителен план /л.29 и л.30-31/, разсрочено за плащане
с падежи, които са напълно идентични с падежите в договора за паричен заем
4
и погасителния план към него. От погасителния план е видно, че месечната
вноска за възнаграждението за поръчителство е в размер на 184,37 лв. или
общо за 24 вноски в размер на 4424,88 лв.
По делото са приети в оригинал документите от кредита /л.82-93/, без
погасителния план към договора за поръчителство и общите условия към
него.
По делото е постъпило писмо от третото неучастващо в процеса лице
„Изипей“ АД /л.95/, в което се посочва, че в системата на Изипей няма данни
за плащания в периода от 22.12.2021 г. до момента на изготвяне на справка,
извършени от ищеца Г. С. И. към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
По делото е прието заключение на СИЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно, от което се установява, че ищецът е усвоил
сумата от 3000 лв. по договора за кредит, за срок от 24 месеца, с договорна
лихва за целия период от 1251,36 лв., или обща сума по кредита 4251,36 лв.,
както и договор за поръчителство с уговорена цена общо от 4424,88 лв.,
разсрочена на вноски по 184,37 лв. всяка. Вещото лице е посочило, че ищецът
е погасявал в брой вноски по кредита общо в размер на 3560,52 лв., от тях
3000 лв. главница и 560,52 лв. договорна лихва. Вещото лице е получило
информация, че ищецът е плащал чрез кредитен посредник „Кеш Кредит“
ЕАД, е не пряко на ответника, като плащанията са правени в брой.
Задълженията по кредита са изцяло погасени от ищеца, като това било
потвърдено на вещото лице от страна ответното дружество. От заключението
е видно, че са осчетоводени плащания за погашенията на всички вноски /виж
таблицата на стр. 5 от заключението/. Вещото лице е посочило, че при
включване на всички компоненти към ГПР, в това число и възнаграждението
за поръчител в размер на 4424,88 лв., то ГПР по договора за кредит се
получава на стойност от 253,01 %.
При тези фактически констатации следват правни изводи в посочения
по-долу смисъл:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
5
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това
изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв
начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи,
че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 42,73 % /виж таблицата на л.87/, но от съдържанието на договора не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между
размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи. Видно от съдържанието на
договора, уговореният лихвен процент 36 % /виж стр.2 на договора за
кредит/, поради което следва да се направи преценка дали спорната договорна
клауза не нарушава добрите нрави, като се вземе предвид съотношението
между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на
БНБ се прибавят десет пункта. Следователно, уговорената с процесния
договор възнаградителна лихва в размер на 36 % годишно е около 3,5 пъти
по-висока от размера на законната лихва. В този смисъл е формирана съдебна
практика Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г.
о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.;
Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г
на ВКС, в която е трайно се възприема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на
законната лихва/. Ето защо в настоящия случай следва да се приеме, че
клаузата, в която е уговорен годишен лихвен процент в размер на 36 %
противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. Нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие и следователно следва да се приеме, че между
страните по процесния договорна лихва не е уговорена и такова задължение
не е възникнало за ответника.
6
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , договор за потребителски
кредит е недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният
процент е фиксиран – 36 %. Липсва разпоредба за условията за прилагането
му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент
– дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, т.е не
става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв
период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й
намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и
защо възлиза на съответния размер. Без значение дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени
условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В
договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както и че
същият е фиксиран. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , която е императивна. Според чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, договорът е
недействителен. Каса е се за изначална недействителност, тъй като
посочените в разпоредбите императивни изисквания са изискуеми при самото
сключване.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени тези на чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността
съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й,
съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ищец би следвало да дължи връщане
само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
В този смисъл е и Решение № 169/30.06.2022 г. на ОС-Стара Загора по
в.т.д. № 135/2022 г., Решение № 231 от 19.08.2022 г. на ОС-Стара Загора по
в.т.д. № 252/2022 г., Решение № 41 от 21.07.2021 г. по в.т.д. № 1128/2021 г. на
ОС-Стара Загора и Решение от 19.05.2021 г. по в.т.д. № 1038/2021 г. на ОС-
Стара Загора, Решение от 27.04.2021 г. по в.т.д. № 1012/2021 г. на ОС-Стара
Загора, Решение от 22.04.2021 г. по в.т.д. № 1034/2021 г. на ОС-Стара Загора,
Решение от 08.04.2021 г. по в.т.д. № 1602/2020 г. на ОС-Стара Загора и много
други.
7
Съдът намира, че договорът за предоставяне на гаранция от 22.12.2021
г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл” ЕООД и ищеца Г. С. И., срещу
възнаграждение размер на 4424,88 лв., предвижда нищожни клаузи за
възнаграждението, които са не само заобикалящи и противоречащи на закона,
но и поради нейния неравноправен характер, за което съдът дири служебно
/чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. По отношение
на този въпрос вече е налице утвърдена съдебна практика /Решение от
06.11.2019 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 1339/2019 г. и много други
последващи/.
При тълкуване на клаузите на договора, съдът намира, че клаузата,
установяваща дължимост на възнаграждение за предоставено поръчителство
/гаранционна сделка/, заобикаля закона – чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и
противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена,
излиза извън естеството на нейните обезпечителна и обезщетителна функция.
Учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора, че при
липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника, неговият
интерес ще бъде удовлетворен при принудителното осъществяване на
дължимата престация. Задължението за учредяване на обезпечение има
изцяло вторичен характер и не се отразява върху основното задължение на
заемополучателя – да върне заетата сума. Само по себе си непредставянето на
обезпечение не води до претъпяването на вреди за кредитора, който следва да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита (арг. чл. 16 ЗПК).
В случая възнаграждението за дадено поръчителство не е уговорено с
оглед възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта е предвидена
кумулативно и независимо от изпълнението на основното парично
задължение на кредитополучателя – независимо от обстоятелството дали
изобщо е налице неизпълнение по договора от страна на кредитополучателя.
В договора и в общите условия към него не се изяснява конкретно при какви
обективни критерии, фактори и начин е формиран размерът на
възнаграждението, който дори е по-голям от размера на дадения заем и се
кумулира като погасителни вноски, като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на
8
едната от страните по сделката, в случая – на търговеца за сметка на
потребителя, който е видно, че чрез поредица от сделки ощетява потребителя.
Подобен прекомерен размер не би могъл да се оправдае с поетия от кредитора
риск от неизпълнението, доколкото възнаграждението се дължи единствено с
оглед факта, че той сам е осигурил трето лице, отговарящо за задължението с
имуществената си сфера – което поначало е в негов собствен интерес. Като
уговорено в размер около 50 % от размера на главницата, възнаграждението
заобикаля и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и установените максимално
допустими размери на годишния процент на разходите по потребителски
кредити. В случая вещото лице по СИЕ посочва, че ГПР с включено
възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция се явява в размер на
253,01 %, което на фона на императивно предвидения максимален праг на
ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, който е около 50%, е красноречиво
противоречащо на закона.
Поради изложените съображения, освен заобикалянето на императивни
правила на закона, уговореното възнаграждение излиза и извън пределите на
нравствената допустимост, тъй като създава условия за неоснователно
обогатяване на далото поръчителството дружество, с което кредитодателят е
в договорни отношения, и това е довело до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя и не съответства на
изискването за добросъвестност, справедливост и еквивалентност на
престациите.
Въпросното възнаграждение и противоречи на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Въпреки заобикалянето на закона в случая, чрез сключване на
договор за поръчителство с трето за кредитното правоотношение лице, то
потребителят е задължен да сключи също такъв договор за поръчителство, за
да получи искания кредит. От друга страна това законодателно разрешение в
чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите,
но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на
физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по
взаимно съгласие на страните. В случая уговореното възнаграждение за
поръчителство противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
9
което я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От
друга страна така договореното цели и заобикаляне на лимита в чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на услугата за поръчителство е по-
голяма от половината от дадената главница по кредита, което ги прави
съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД.
С оглед гореизложеното, предвид нищожността на клаузата за
предвиденото възнаграждение от процесния договор за предоставяне на
гаранция, липсва основание за заплащане на претендираното възнаграждение
по този договор.
Съдът намира за необходимо да посочи разбирането си, че в хипотезата
на чл. 22, във вр. с чл. 23 ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26,
ал. 4, пр.1 ЗЗД, тъй като, в случая се касае за частичната недействителност,
уредена с изрична императивна норма, която води до извода, че след като е
предвидено, че потребителят връща само главницата, договорът е
недействителен само в частта за лихвите и таксите, но не и в частта за
главницата, която продължава да се дължи. Съгласно чл. 22 ЗПК, процесният
договор за кредит се явява недействителен, а на основание чл. 23 ЗПК
кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита в
размер до размера на усвоената главница, която е в размер от 3000 лв.
От СИЕ се установи, че ищецът е погасил изцяло кредита с всички
негови компоненти – главница и договорна възнаградителна лихва, като е
платил на ответника общо сумата от 3560,52 лв., включваща главница от 3000
лв., договорна възнаградителна лихва от 560,52 лв.
От СИЕ се установи, че ответникът не е получил от ищеца суми за
възнаграждение по договора за поръчителство, тъй като същият бил сключен
между ищеца и трето за процеса лице и съответно трето за договорните им
отношения лице, а именно „Кредит гаранция“ ЕООД. Липсата на получена от
ответника сума, изключва въобще получаването й без основание, тъй като не
е получил нищо. Затова ответникът не дължи връщане на ищеца на суми за
възнаграждение по договора за поръчителство, като платени без основание.
Претенцията следва да се насочи към получилия сумата правен субект.
С оглед на изложените по-горе мотиви ищецът дължи връщане на
сумата от 3000 лв., но не и платените от него суми за договорна
10
възнаградителна лихва от 560,52 лв., която се явява платена при изначална
липса на основание, тъй като нищожните клаузи не произвеждат действие
изначално.
Като краен извод се налага, че ищецът е платил без основание на
ответника сумата от 560,52 лв., включваща договорна възнаградителна лихва
от 560,52 лв., които подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, а от тук и извод, че искът на ищеца се явява основателен за сумата от
560,52 лв. и следва да се уважи до тази сума и да се отхвърли до разликата от
претендираните 1851,11 лв. като неоснователен, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба /19.08.2022 г./.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца разноските за исковото производство
съобразно с уважената част от исковете. Доказаха се сторени от ищеца
разноски както следва: в размер на 74,04 лв. платена държавна такса и в
размер на 350 лв. заплатено възнаграждение за СИЕ. С оглед уважената част
от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответникът да заплати на
ищеца разноски в размер на 128,40 лв.
Видно от представения договор за правна помощ и защита от 16.11.2022
г. /л.72/, адв. Ч. е предоставил безплатна правна помощ на ищеца на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което следва да бъде осъден ответникът
да заплати на адв. Ч. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение в размер
на 146,89 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска.
Следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът да заплати на ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът е сторил разноски
за адвокат в размер на 536,81 лв. по договор за правна помощ и съдействие от
15.11.2022 г. /л.78/. Съобразно отхвърлената част от иска следва ищеца да
заплати на ответника разноски в размер на 374,26 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********,
11
с адрес на управление гр. София, Ж.К. Света Троица, ул. „Зографски
манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, да заплати на Г. С. И., ЕГН **********, с адрес
гр. Раднево, ул. „Еделвайс” № 8, вх. Б, ет. 5, ап. 12, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД сумата от 560,52 лв. (петстотин шестдесет лева и 52 ст.),
представляваща платена сума за договорна възнаградителна лихва в размер
по договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-11765-255357
от 22.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.08.2022 г.
до окончателното й погасяване, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
128,40 лв. (сто двадесет и осем лева и 40 ст.), представляваща разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдените 560,52 лв. до общо
претендираната сума от 1851,11 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. София, Ж.К. Света Троица, ул. „Зографски
манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, да заплати на адвокат Г. Ч., с адрес гр. София, ул.
************, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от
146,89 лв. (сто четиридесет и шест лева и 89 ст.) за оказана безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Сумите могат да бъдат преведени по банкова сметка на адв. Г. Ч. по чл.
39 ЗАдв. в банка „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, IBAN:
BG22RZBB91551014259030.
ОСЪЖДА Г. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
**********, да заплати на „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Света Троица, ул.
„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 374,26 лв. (триста седемдесет и четири лева и 26 ст.),
представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
12