Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на деветнадесети
април през две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N 1064 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 21.09.2020 г.
по гр.д. № 2450/19 г., СРС, ГО, 60 с-в ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 357, ал. 1, вр. чл.
188, т. 2 КТ, наложеното на Т.А.Б., EFH **********, с постоянен
адрес ***, със Заповед № 35/27.11.2018 г. на изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
Аерогара София, дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от изпълнителния директор В.Х.Р.,
със седалище и адрес на управление ***, Аерогара София, да заплати на Т.А.Б., ЕЕН **********, с постоянен адрес ***, направените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6
ТПК, „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от
изпълнителния директор В.Х.Р., със седалище и адрес на управление ***, Аерогара
София, да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимите държавни такси и
разноски за възнаграждение на вещо лице в общ размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
Решението се
обжалва от ответника като неправилно , незаконосъобразно и в
нарушение на процесуалните правила.В жалбата си въззивникът твърди,че съдът неоснователно е приел,че не е извършено
нарушение на трудовата дисциплина;че не е засегната темата за мерките за
сигурност в искането за обяснения и в заповедта за дисциплинарно наказание ;че не
са ангажирани доказателства,че с поведението си ищцата се е държала
нетактично,нелюбезно .Жалбоподателят твърди,че ищцата е уронила доброто име на
работодателя с поведението и действията си.
Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска .Претендира
разноски.
По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна,с който същата
се оспорва.Претендират се разноски.
Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от
настоящите мотиви.За пълнота:
Районният съд е приел, че работодателят , издал заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е наложил
незаконосъобразно дисциплинарно наказание, при липса на извършени от ищцата
дисциплинарни нарушения, каквито се твърдят да е извършила.
Ответникът не е извършил пълно и главно доказване на факта на извършване на
твърдяните нарушения. Събраните в производството доказателства не установяват неизпълнение
от страна на ищцата на трудови задължения по смисъла на чл.186 от КТ. Установено е, че ищцата е изпълнила свои
задължения при извършване на възложената й работа, като не е допуснала
преминаване на пътници през неустановените за тази цел
коридори, а е давала съответни указания за преминаване
през установен за целта коридор.Не е доказано грубо, неуважително и нелюбезно
отношение на ищцата спрямо пътничката.Ищцата е давала указания за спазване на установените правила,
извършване на контрол, какъвто е била длъжна да упражнява с оглед конкретиката
на случая.
Относно второто описано в заповедта нарушение, а именно,
че Б. е напуснала поста си, отишла е при пътничката И., като е продължила да
разговаря с нея и да жестикулира с ръце, като след завръщането й на пункта,
опашката от чакащи пътници се е увеличила неимоверно, видно от заключението на
видео- техническата експертиза, отдалечаването на Б. от пункта за проверка на
бордни карти е било незначително, почти до пункта за проверка на бордни карти,
както и че разговорът й с пътничката е продължил няколко секунди. Следователно,
Б. не е напускала района на пункта, съответно не е била длъжна да уведомява за
това, каквото задължение има съгласно Процедура № 126 /т.3.3. от същата/ и да
иска смяна с друг служител. С незначителното си отдалечаване от пункта, Б. е дала напътствия на чуждата гражданка за
по-нататъшното й придвижване към следващия пункт. Не е била осъществена
хипотезата на т.3.3. от Процедура № 126.
Първоинстанционният
съдия е обсъдил правилно доказателствата по делото в тяхната съвкупност и е
изградил правилен и логичен извод за незаконосъобразност на издадената заповед,
като я е отменил като такава.
Не се доказаха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна има право на разноски.Такива са сторени в размер на
300 лв.,които следва да бъдат присъдени.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.09.2020 г. по гр.д. № 2450/19 г., СРС, ГО,
60 с-в
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Т.А.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.